Р Е Ш Е Н И Е
№
08.11.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя
Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното
от председателя
гр.д.№2575/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.61,
ал.1, вр чл. 60, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от „С.” ЕООД, ***, представлявано от Г.Г., чрез адв. Г.Х., против „Т.И.”
ООД, гр. София, с която се твърди, че ищецът е собственик на имот с идентификатор
56722.651.356, с адм. адрес гр. ***. Твърди се, че
въз основа на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, на
Кмета на Община Плевен, ищецът е извършил частично премахване на сграда с
идентификатор 56722.651.356.1 и на сграда с идентификатор 56722.651.356.3,
попадаща в имота. Твърди се, че при подготовката за премахване на сградите, е
установено, че в подлежащите на премахване сгради, има движими вещи, които
принадлежат на ответника. Твърди се, че с нот. покана
№ 3728, акт №173/21.09.2016г на Нотариус Д.И., връчена на 26.09.2016г.,
ответникът е уведомен за предстоящото събаряне на сградите. Твърди се, че в
отговор на поканата, ответникът е потвърдил, че вещите са негова собственост,
но в даденият срок, същият не ги е изнесъл. Твърди се, че с оглед запазване на
вещите на ответника, ищецът е наел склад за тяхното съхранение; вещите,
намерени и оставени за съхранение, са описани в констативен протокол акт№189,
общ рег. № 3911 от пом.- нотариус Я.Л. при Нотариус Д.И..
Твърди се, че на 01.10.2016г., ищецът е сключил договор за наем с трето лице- „***„АД,
за съхранение на вещите на ответника. Твърди се, че с нот.
покана, връчена на ответника на 14.10.2016г, същият е уведомен за предприетите
действия по съхранението на собствените му вещи, но до датата на ИМ, вещите не
са вдигнати. Твърди се, че за наема на склада, за периода
01.10.2016-28.02.2017г, ищецът е заплатил сумата от 2240лв. с ДДС, по посочени
4 бр. фактури. Твърди се че сключването на договора за наем, е действие,
извършено изцяло в интерес на ответното дружество. Твърди се, че въз основа на
заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 1273/2017г. на ПлРС, по което има постъпило възражение по чл. 414 от ГПК,
от страна на длъжника. Моли съдът да признае за установено спрямо отв. Т.И.”ООД, че същият дължи сумата от 2240лв.,
съставляваща направени от ищеца разходи по съхранение на движими вещи-
собственост на ответника, намирали се в подлежащи на премахване сграда с
идентификатор 56722.651.356.1 и на сграда с идентификатор 56722.651.356.3, в
имот с идентификатор 56722.651.356, с адм. адрес гр. ***,
чрез заплащане на наем на склад, за периода 01.10.2016-28.02.2017г.
В срока за отговор, ответникът „Т.И.”ООД,
***, представлявано от В. С, чрез адв. А.К.- САК,
изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че
ответникът изрично се е противопоставил на действията на ищеца по изнасяне на вещите
от сградите и на 11.10.2016г, е поискал от ищеца да му ги върне. С оглед на
това, ответникът твърди, че отношенията между него и ищеца, следва да се уредят
по правилата на неоснователното обогатяване- арг. чл.
61, ал.3 от ЗЗД. Твърди се, че в случая фактическият състав на неоснователното
обогатяване не се е осъществил. Твърди се, че липсва обогатяване за ответника,
тъй като ищецът е разрушил сграда №1 и е изнесъл намиращите се в нея вещи
незаконосъобразно, тъй като заповедите за събаряне не са били влезли в сила.
Твърди се, че ответникът е собственик на сградите, както и на намиращите се в
тях вещи, поради което, действията на ищеца не подлежат на обезщетяване. Твърди
се, че ответникът е придобил собствеността върху поземления имот и находящите се в него сгради, въз основа на договор за покупко- продажба, от 30.05.2001г. Твърди се, че през
2009г, в резултат на преобразуване, чрез отделяне на активи, е учредено
дружество „***”, ООД, като в договора за преобразуване изрично е посочено кои
активи преминават към новоучреденото дружество, след които е и ПИ с
идентификатор 56722.651.356, заедно с построените в него сгради №2, № 4 и №5,
но не и процесните сгради №1 и №3. Твърди се, че в
хода на принудително изпълнение, на публична продан са продадени процесния
поземлен имот и находящите се в него сгради №2 и №5-
с възлагателно постановление, вписано в Служба по
вписванията под акт №20, дело № 473/2016г, с купувач- ищеца в производството.
Твърди се, въз основа на публичната продан, купувачът- ищец, не е станал
собственик на процесните
сгради №1 и №3, тъй като дружеството – ответник „Т.И.”ООД, *** е запазило
правото си на собственост върху тях и същите не са били част от активите на
новообразуваното дружество„ ***”, ООД - арг. ТР №5 по
т. д.№ 5/2015г на ОСГК на ВКС. Твърди се, че именно ищецът е инициирал
производството по издаването на двете заповеди за принудително премахване на
сградите. Твърди се също, че ответникът категорично се е противопоставил на
ищеца спрямо действията му по изнасяне на вещите от сградите. Посочва се, че
действията на ищеца по частично премахване на сградите са незаконосъобразни,
същият е недобросъвестен, като сам е задържал вещите на ответника и по този
начин е станал причина за заплащане на разноски за тяхното съхранение. Твърди
се, че до ищеца има изпратена нотариална покана за връщане на вещите, тъй като
ответникът не е знаел къде се съхраняват те. Посочва се също, че претенцията на
ищеца е недоказана и по размер, като не се представят доказателства за извършено
плащане на наема за склада.
Заедно с отговора на ИМ, е
депозиран насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, отделен въз основа на
определение №2249/02.06.2017г., в самостоятелно производство -
гр.д.№4063/2017г.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
С оглед на фактическите твърдения в ИМ, съдът е
квалифицирал предявеният иск, по чл. 61, ал.1, вр.
чл. 60, ал.1 от ЗЗД, като е разпределил доказателствената тежест между
страните.
По делото
безспорно е установено, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 820/21.02.2017г, по ч. гр.д.№ 1273/2017г. на ПлРС, против която, в срок е депозирано възражение от
страна на длъжника.
По делото
се установява, че въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот, от
25.01.2016г, на ЧСИ Т. К, на ищеца „С.” ЕООД, е възложен следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор 56722.651.356, с адрес на имот, гр. ***, с площ
от 4298 кв.м., а по нот. акт – УПИ Х, кв. 614 по плана на гр. Плевен, с площ от
4058 кв.м., ВЕДНО С ПОСТРОЕНАТА в имота СГРАДА- РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА, със СП от
368,64 кв.м., на две нива, която съгласно схема № 3159/16.03.2012г на СГКК-
Плевен, съответства на СГРАДА с идентификатор 56722.651.356.2, със ЗП от 272
кв.м., брой етажи- един, и на СГРАДА с идентификатор 56722.651.356.5, със ЗП от
92 кв.м. От постановлението се установява, че имотът е възложен на купувача по изп. д. № 20128150400434/2012г по описа на ЧСИ К- С. ЕООД,
обявен за купувач с протокол от 20.01.2016г. В постановлението е отразено, че
изнесеният на публична продан имот- описан по- горе, е собственост на *** ЕООС,
образувано по реда на чл. 262 от ТЗ, чрез отделяне на активи- недвижими
имоти от
Т.И. ООД.
По делото е безспорен факта, че в
имота с идентификатор 56722.651.356, са построени процесните
сгради- с идентификатор 56722.651.356.1 и с идентификатор 56722.651.356. 3, за
които ответникът твърди, че са негова собственост. На съда е служебно известен
факта, че между същите страни, е образувано гр.д.№ 5161/2017г. на ПлС, ІХ гр.с., с предмет- искове по чл. 108 и чл. 109 от
ЗС, с предмет- посочените сгради, което
е висящо към датата на постановяване на настоящето решение. В тази връзка,
следва да се посочи,че по делото от страна на ответника е представен
констативен нотариален акт за собственост №1/25.07.2016г, н.д.№ 189/2016г на
Нотариус И.И., отв Т.И.
ООД, ***, въз основа на представени писмени доказателства, е признат за собственик на следните недвижими имоти:
СГРАДА с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в
имот с идентификатор 56722.651.356- собственост на същото дружество, с адрес
гр. ***, с площ от 401 кв.м., брой етажи-1, с предназначение– промишлена
сграда, и СГРАДА с идентификатор 56722.651.356.3, находяща
се в същият поземлен имот, с площ от 29 кв.м., брой етажи- 1, с предназначение
– промишлена сграда. Съдът намира, че с оглед на характера на нотариален акт-
констативен такъв, издаден въз основа на представени писмени доказателства,
същият не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти-
ТР № 11/2012г на ВКС.
По делото
се установява, че въз основа на заповед № РД-12-341/18.07.2016г и Заповед №
РД-12-342/18.07.2016г. на Кмета на Община Плевен, е разпоредено
събарянето, съответно-на сграда с идентификатор 56722.651.356.3 и на сграда, с
идентификатор 56722.651.356.1, находящи се в имот с идентификатор
56722.651.356, което да бъде осъществено
от страна на С. ЕООД. Определен е 30 дневен срок от влизане в сила на
заповедите, са доброволно изпълнение. Видно от мотивите на заповед №
РД-12-341/18.07.2016г., сградата с идентификатор 56722.651.356.3, съставлява
контролно- пропускателен пункт, със ЗП от 29 кв.м., и размери в план 7,8м/3,7м,
и височина
По делото
се установява също, че Община Плевен е изпратила до ищеца С. ЕООД, уведомително
писмо, изх. № ТСУ и С-26-927-10 /01.09.2016г. /няма представени доказателства
за датата на връчване/, с която ищецът се уведомява, че в резултат на предявени
имуществени права от страна на Т.И. ООД, е извършена проверка. Посочено е, че от
страна на Т.И. ООД, е представен констативен нотариален акт за собственост
№1/25.07.2016г, н.д.№ 189/2016г на Нотариус И.И.,
който е с по- късна дата на издаване от двете заповеди – от дата 18.07.2016г.,
поради което не са налице предпоставки за спиране или за прекратяване на
производството за премахване на двете
сгради.
Съдът
намира за безспорно по делото също, че в сградата- с идентификатор
56722.651.356.1, са установени движимите вещи- описани в констативен протокол
акт № 189/05.10.2016г. на помощник – нотариус Я-Л, при Нотариус Д.И.. В самият
протокол не е конкретизирано от кои точно сгради се изнасят вещите/ в протокола е
посочено две сгради/, но от събраните по делото доказателства, и изявленията на
страните, съдът приема, че вещите са изнесени от посочената сграда с
идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с
идентификатор 56722.651.356. Видно от съдържанието на цитираната в
констативният протокол нотариална покана, акт №173/21.09.2016г на Нотариус Д.И.,
връчена на ответника на 26.09.2016г., се установява, че същият е поканен от
ищеца, в седмодневен срок от получаването й, да представи в Община Плевен
надлежни доказателства за законността на подлежащите на премахване сгради или
да започне действия по тяхното премахване. В поканата е посочено също, че при
неизпълнение, ищецът С. ЕООД, ще започне
действия по изпълнението на заповедите
По делото
се установява също, че ищецът е премахнал частично сграда с идентификатор
56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор
56722.651.356, за което действие, ответникът е уведомен, с нот.
покана рег. № 3994/12.10.2016г, на Нотариус Д.И., връчена на ответника на
14.10.2016г. В поканата е посочено също, всички движими вещи, намиращи се в
премахнатия незаконен строеж- описани в констативен протокол, са предоставени
за отговорно пазене и съхранение в склад, нает от ищеца. В поканата е посочено
също, че отв Т.И. ООД, може да получи вещите си по
всяко време, след заплащане на дължимите разноски по изнасяне, транспортиране и
пазене.
По делото се установява също, че
от страна на ответника е изпратена нот. покана рег.№
3957/11.10.2016г на Нотариус Д.И., връчена на ищеца на 11.10.2016г., с която
ищецът СТРОЙКОНСУЛТ е поканен, да преустанови всички действия, ограничаващи и
засягащи правото му на собственост върху двете сгради сгради-
с идентификатор 56722.651.356.3 и с идентификатор 56722.651.356.1, и
имуществото в тях, както и да върне изнесените от там вещи. В поканата е
посочено също, че само Община Плевен има възможността да премахне подлежащите
на събаряне сгради.
По делото
се установява също, че въз основа на сигнал от страна на ответника до РП-
Плевен, от 05.10.2016г, е образувана преписка №В-4377/2016г., по която е
отказано образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена.
По делото,
като свидетел е разпитан К.Р, който посочва, че е служител на други фирми, на
управителите на ТРАС ИНВЕСТ ООД, и е бил помолен от тях да отговаря за обектите
и за охраната. Посочва ,че бил уведомен за изнасянето на вещите и е присъствал
на фактическото им изнасяне, но като е влязъл в сградата, е бил помолен да
напусне. Свидетелят посочва, че е излязъл, и е уведомил управителя В. С, който
е дошъл на място, както и полиция. Свидетелят посочва, че упр.
С е провел разговор с г-н Г., но не е чул разговора. Посочва,че и управителя С е бил помолен да
напусне сградата.
По делото се установява също
факта на сключването на договор за наем, от 01.10.2016г, с предмет- склад от
200 кв.м., находящ се в гр. ***, с наемна цена 400лв
без ДДС. Представени да 4 броя фактури, с издател –наемодателя по сключеният
договор за наем „СТОРГОЗИЯ” АД,- съответно с № 1449/28.10.2016г, на стойност
960лв. с ДДС, № 1463/30.11.2016, на стойност 480лв с ДДС, № 1477/31.12.2016г.
на стойност 400лв с ДДС, и
№1485/31.01.2017г, също на стойност 400лв. Обща стойност- 2240лв. Към
всички фактури са приложени и касови бонове.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че е налице фактическият
състав на воденето на чужда работа без пълномощие, по смисъла на чл. 60, ал.1
от ЗЗД. В случая се установи предприемането, от страна на ищеца С. ЕООД, ***,
на чужда работа- като съвкупност от материални и правни действия, изразяващи се
във фактическо изнасяне на движими вещи и сключването на договор за наем, за
пазене и съхранение на процесните движими вещи, която
съдът намира, че е извършена в интерес на ответника- „Т.И.” ООД, ***, който
твърди, че е собственик на тази вещи. Безспорно по делото се установи, че до
ответника, е изпратена нот. покана- л. 20, получена
от последния на 26.09.2016г, с която е уведомен, че С. ЕООД, ще започне действия
по изпълнение на двете административни заповеди на Кмета на Община Плевен, по
събаряне на сгради с идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3. В поканата е посочено, че
от страна на Община Плевен, в рамките на образуваната административна
процедура, е изпратено уведомление, че липсват основания за изменения или
отмяна на заповедите- обсъдено по-горе. Въз основа на тази нотариална покана,
ищецът е предприел съответните действия- сключването на договор за наем от
01.10.2016г, с трето неучастващо по делото лице, и фактическо изнасяне на
движимите вещи от сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща
се в имот с идентификатор 56722.651.356, на 05.10.2016г.- датата на съставяне
на приложеният по делото констативен
протокол- л. 12. Безспорно е по делото, също, че движимите вещи, открити в
сградата с идентификатор 56722.651.356.1, се съхраняват в наетият склад, на ул.
Кара ***. В този смисъл, съдът приема, че ищецът, извършвайки чуждата работа, без
да е натоварен- в смисъл, че между него и ответникът не съществуват договорни
отношения в тази насока, е изпълнил същата, в защита интересите на ответника и
с грижата на добрия стопанин. По делото се установи също, че за фактическото
изнасяне на вещите, ответникът е надлежно уведомен, с връчване на нотариална
покана на 14.10.2016г. С оглед на събраните по делото доказателства- от разпита
на св. К.Р, обаче, съдът приема, че ответното дружество е било надлежно
уведомено за фактическото изнасяне на вещите на една по- ранна дата- 05.10.2016г.-датата,
на която това е осъществено. В показанията си, св. ***посочва, че е уведомил
управителя на дружеството В. С, който е дошъл на място. По делото не се събраха
доказателства, в подкрепа твърденията на ответника, че негова страна е имало
противопоставяне на действията на ищеца. Всички предприети от страна на
ответника в тази насока действия, вкл. и връчване на нотариална покана на
11.10.2017г., са извършени след фактическото изнасяне на вещите от сградата. С
оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предприемането на
работата е било уместно и е интерес на ответника- като заинтересовано лице,
поради което, същият отговоря по правилата на чл. 61, ал.1 от ЗЗД. Съдът
намира, че работата е била предприета, във връзка с издадените заповеди за
премахване на незаконни строежи- процесните сгради, с
идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3, находящи
се в поземлен имот, с идентификатор 56722.651.356., собственост на ищеца, за
които сгради, е налице висящ спор за собственост между същите страни. Поради
изложеното, съдът намира, че в случая не намира приложение ал.3 на чл. 61 от ЗЗД, каквито твърдения има наведени от ответника, в отговора на ИМ.
Въпреки, че по реда на цитираната
норма- чл. 61, ал.1 от ЗЗД, управителят има право на обезщетение за личните
задължения, които е поел, както и за направените от него необходими и полезни
разноски, ищецът претендира заплащане само на разходите, изразяващи се в
заплащане на наема, за наетият от него склад, за периода
01.10.2016-28.02.2017г. / до размера на обедняването/. Съдът намира искът за
доказан и по размер, с оглед на представените по делото и обсъдени по- горе
фактури и касови бележки, установяващи извършване на плащане по наемния
договор.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като бъде
признато за установено спрямо ответника Т.И.
ООД, че дължи на ищеца „С. ЕООД, ***, сумата от 2240лв.-заплатен наем, по
договор за наем на недвижим имот от 01.10.2016г, сключен между ***АД- като
наемодател и „С. ЕООД, ***- като наемател, съставляваща разход по съхранение на
движими вещи- собственост на ответника, намиращи се в подлежащи на премахване
сграда с идентификатор 56722.651.356.1 и на сграда с идентификатор
56722.651.356.3, в имот с идентификатор 56722.651.356, с адм.
адрес гр. ***, за периода 01.10.2016-28.02.2017г., за която сума има издадена
заповед за изпълнение № 820/21.02.2017г, по ч. гр.д.№ 1273/2017г. на ПлРС.
При така
изложеното, и на основание чл.78, ал.1 от ГП, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 44,80лв.- държавна такса. Същият следва да бъде
осъден да заплати и разноските по ч.гр.д.№ 1273/2017г., в размер на 44,80лв.- държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.61, ал.1, вр.
чл. 60, ал.1 от ЗЗД, че „Т.И. ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***. ***представлявано
от В.В.С. и П.Ц.Й- -заедно и поотделно, ДЪЛЖИ НА „С.” ЕООД, ***, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.С.в Г., сумата от 2240лв., съставляваща
направени от ищеца разходи- заплатен наем, по договор за наем на недвижим имот
от 01.10.2016г., за съхранение на движими вещи, намиращи се в подлежащи на
премахване сграда с идентификатор 56722.651.356.1 и сграда с идентификатор
56722.651.356.3, находящи се в имот с идентификатор
56722.651.356, с адм. адрес гр. ***, за периода
01.10.2016-28.02.2017г. , ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 20.02.2017г, до
окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение
№ 820/21.02.2017г, по ч. гр.д.№ 1273/2017г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Т.И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***. ***представлявано от В.В.С. и
П.Ц.Й- -заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ
НА „С.” ЕООД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Г.С.в Г., сумата от 44,80лв.- разноски по настоящето дело и сумата от
в размер на 44,80лв- разноски по ч.гр.д.№ 1273/2017г.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: