Присъда по НОХД №2026/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
по НОХД /БП/ № 2026/2021 год., ПРС-14 н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия И. И. К. в това, че на 10.03.2021г., в гр. Пловдив, без надлежно
разрешително е държал високорискови наркотични вещества – амфетамин с
нето тегло 1.835гр. със съдържание на активен компонент 8,7 тегловни %
амфетамин на стойност 55.05лв. и амфетамин с нето тегло 0.037гр. със
съдържание на активен компонент 6,3 тегловни % амфетамин на стойност
1.11лв., всички наркотични вещества с общо нето тегло 1.872гр. на обща
стойност 56,16лв., съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС
от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение
изцяло. Предлага на същия да се наложи наказание около баланса предвиден
в закона.
Подсъдимият К. дава подробни обяснения като твърди, че намереното в
автомобила наркотично вещество не е негово, а само остатъка от такова
открит в портфейла. Лично и чрез защитника си пледира за пледира за
приложение ал.5 на чл.354а от НК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият И. И. К. е роден на **, живущ в **. Той е б., б.г., със
средно образование, работещ, неженен, живущ на семейна начала, осъждан, с
ЕГН **********.
На 10.03.2021г. подс.К. управлявал велосипед в с.Първенец, обл.Пловдив.
Движел се от ромската махала към центъра на селото като преминал моста
над реката. По същото време в посочения участък като автопатрул били
разположени свидетелите С.К. и С.А. – ** при І РУ на ОДМВР Пловдив.
Последният спрял за проверка подс.К. като в хода на същата го попитал има
ли криминални прояви. Добросъвестно подсъдимия заявил, че наскоро имал
дело за управление на МПС след употреба на наркотици. Това провокирало
въпрос от страна на свид.С. дали подс.К. има в себе си вещи забранени от
закона или остри предмети. Последният отвърнал, че в портфейла си има
малко амфетамин. Тогава свид.С. му разпоредил да постави ръце зад гърба си,
тъй като ще го задържи и отведе в районното управление. След това поставил
белезници на подсъдимия и го качил на задната седалка на полицейския
1

автомобил – Лада Нива с две врати. Седнал до задържания, а свид.К. привел в
движение автомобила и го придвижил до гр.Пловдив. Пристигайки пред
управлението К. паркирал. След това свид.С. излязъл от автомобила като
отместил предната седалка на Ладата, а с ръка за яката издърпал подсъдимия
да излезе. При последното К. подхвърлил зад себе си пликче, което паднало в
близкия ъгъл на задната седалка. Това било възприето от свид.С., макар да се
намирал пред подсъдимия. Ето защо веднага го издърпал настрани от
автомобила и взел пакетчето, което съдържало вещество във вид на бели
бучки. Вдигнал го на нивото на очите на подсъдимия като го запитал какво е
това, което изхвърлил в колата. Свид.К. от своя страна също възприел тези
действия на колегата си. От своя страна подс.К. запазил мълчание. След това
свид.С. оставил обратно пликчето в левия ъгъл на задната седалка и
сигнализирал за ситуацията. На место дошъл разследващ полицай като бил
извършен оглед на автомобила, изготвен бил фотоалбум, а пликчето с бяло
вещество на бучки било иззето. Подс.К. бил отведен в управлението, където
му бил извършен личен обиск, в хода на който от джоб на якето му бил иззет
портфейл в чийто външен джоб се намерило хартиено пликче с малко
количество бяло прахообразно вещество. За последното именно подс.К.
посочил, че е амфетамин за лична употреба. Тъй като полицейските
служители предположили, че може да държи още количества в дома си, го
запитали дали има такива у тях. Подс.К. отрекъл и ги поканил да проверят ,
ако желаят. Така свид.С., К. и дежурния Ч. посетили дома на подсъдимия, но
не открили нищо от интерес за делото. При извършеното изследване се
установило, че намерените вещества в портфийла на подсъдимия и в
пликчето изхвърлено от него представляват амфетамин. Първото с тегло
0.0037гр., а второто с тегло 1.835гр.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично
установена частично от обясненията на подс.К., изцяло от показанията на
разпитаните свидетели С. Г. С. и С. И. К., както и от събраните по делото
писмени доказателства и протоколи за процесуално-следствени действия:
протокол за оглед на местопроизшествие / л.6-9 д.пр./, албум към него / л.10-
13/, протокол за личен обиск надлежно одобрен от съдия при РС – Пловдив /
л.29 д.пр./, албум към него / л.14/, справка съдимост / л.25,26/,
характеристична справка / л.27/, писмо до ЦМУ / л.39 д.пр./, заверено копие
от трудов договор за подсъдимия и характеристика изготвена от работодателя
на същия. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
логични, непротиворечиви по същността си, съответстващи по между си и на
останалия събран по делото доказателствен материал. Не се възприемат с
доверие обясненията на подсъдимия, че пликът не бил негов, че изобщо не му
бил показван, а разбрал едва в последствие за него. Това твърдение остава
изолирано от всички доказателства по делото. Практически липсва
възможност пликчето да попадне на задната седалка освен , ако някой от
полицейските служители не го е „подхвърлил“. При проведената очна ставка
това противоречие не се изясни, но пък за сметка на това стана ясно, че
2

подсъдимия и полицейските служители К. и С. нямат никакви лични
отношения, които да предполагат поведение от тяхна страна уличаващо
подсъдимия в престъпление. Няма причина да не се кредитират показанията
на свид.С., че е възприел изхвърлянето на пликчето с ръце зад гърба от
подсъдимия като напълно логично е то да падне именно в лявата част на
задната седалка на автомобила, при извеждане на задържания от него.
Предположение е къде е държано това пликче до този момент, но напълно е
вероятно това да е ръкав на якето на подсъдимия. Последният не е бил
претърсван непосредствено след задържането му в с.Първенец, като целта
била да не се опорочи действието личен обиск осъществен в районното
управление. Дори да се приеме тезата на подсъдимия, че той извадил вещите
си на капака на колата, преди да бъде качен в нея, а му било разпоредено да
си прибере портфейла, то не се спори , че не е бил претърсван от който и да е
от полицейските служители. Следователно е имал възможност да запази в
себе си по-голямото количество в пликчето и да търси начин да се освободи
от него в последствие. Няма как да се възприемат с доверие твърденията на
подсъдимия, че всъщност той казал на место на свид.С. и К., че носи малко
ножче в потфейла си, но бил задържан за това. Далеч по-логично е заявеното
от полицейските служители, че С. пристъпил към задържане на К. едва след
като последния казал, че носи амфетамин в себе си. Не е логично и заявеното
от последния, че всъщност намерения н портфейла амфетамин бил остатък от
предходното му дело, когато все още употребявал. Видно от справката му за
съдимост той е осъден освен за престъпление по чл.343б, ал.3 НК и за такова
по чл.354а, ал.3, т.1 НК, но за държане на различен вид наркотично вещество
от настоящия случай, а именно за марихуана и таблетка екстази. Ето защо
при положение, че в дрехата на подсъдимия е открито наркотично вещество –
амфетамин, и в пликчето изхвърлено от него също е бил наличен амфетамин,
то логично е и двете вещества да са негови. Действително липсват
дактилоскопни следи за идентификация върху плика, но това може да се
дължи на всякакви причини, а и понастоящем вече е късно да се изследва за
такива. Ето защо твърдението, че той не бил държател на плика, защото по
него няма негови следи е напълно неоснователно. Не е основателно и
възражението на защитата , че свид.С. нямал обективна възможност да види
ставащото зад подсъдимия при извеждането му от автомобила. Свидетеля
най-добре може да посочи какви са възприятията му, а твърдението, че видял
изхвърлянето на пликчето само по себе си не го прави невъзможно за
възприемане, защото липсва някаква преграда или друго обстоятелство, което
да му пречи да вижда вътрешността на автомобила. Именно поради факта, че
държи подсъдимия за яката и го дърпа към себе си, сочи че гледа точно в тази
посока. Ето защо според настоящата инстанция твърденията на подс.К., че не
е изхвърлял пликче с амфетамин в полицейския автомобил е израз на линията
на защита, но която се опровергава от показанията на свидетелите С. и К..
Видно от заключението на изготвената Химическа експертиза държаното
от подсъдимия К. бяло прахообразно вещество в потфейла представлява
3

амфетамин с нето тегло 0,037гр. и активен компонент 6,3 тегловни % , а това
в пликчето е също амфетамин с тегло 1.835 гр., но със съдържание 8.7
тегловни %.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото
доказателствен материал.
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема
от правна страна, че с деянието си подсъдимия И.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал.5,
вр ал.3, т.1 от НК, за това че на 10.03.2021г., в гр. Пловдив, без надлежно
разрешително е държал високорискови наркотични вещества – амфетамин с
нето тегло 1.835гр. със съдържание на активен компонент 8,7 тегловни %
амфетамин на стойност 55.05лв. и амфетамин с нето тегло 0.037гр. със
съдържание на активен компонент 6,3 тегловни % амфетамин на стойност
1.11лв., всички наркотични вещества с общо нето тегло 1.872гр. на обща
стойност 56,16лв., съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС
от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството, като деянието е маловажен случай. От обективна
страна безспорно подс.К. не притежава надлежно разрешение да държи
соченото вещество. Амфетамина е забранен за притежание, тъй като се
намира под особен режим, тъй като е високорисков според законодателя. От
друга страна според настоящата инстанция, която приема, че не само
минималното количество намерено в портфейла, но и цялото такова с тегло
общо 1.872гр на стойност 55.05лв не водят до извод, че следва деянието да се
преследва по основния състав на чл.354а, ал.3, т.1 НК. Дори и така
количеството е минимално, а факта че подсъдимия е опитал да се отърве от
него, не води до извод за по-голяма обществена опасност. Липсват
доказателства по делото сочещи на разпространение от негова страна.
Същият макар осъждан, включително за държане на минимални количества
марихуана и екстази, според съда не представлява лице с висока степен на
обществена опасност, а от там и самият случай не е с такава. Напротив, видно
е, че К. е с добра характеристика, както от работодател, така и от
разследващия, в относително млада възраст, работещ, полага грижи за едно
дете на две години. При това положение настоящата инстанция намира, че
нито деянието, нито личността на дееца съответства на такава обществена
опасност водеща до извод извършеното да се квалифицира по по основния
състав предвиждащ наказание от една до шест години лишаване от свобода и
глоба с минимум от 2000лв. Напротив, деянието е маловажно с оглед ниското
количество и стойност на държаното вещество, а и неговия вид – амфетамин,
който е с по-ниска степен на опасност от вещества като хероин и кокаин,
водещи до тежки зависимости. В този смисъл е налице хипотезата на чл.93,
т.9 НК.
4

От субективна страна престъплението е било извършено с пряк умисъл,
с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Това е видно от факта,
че носи веществото в дрехите си, знае за него макар пред полицейските
служители да признал само за част от него.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия К. престъпление, като се съобрази с целите на
наказанието по чл.36 от НК, както и с разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК
Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи на максимума
предвиден от чл.354а, ал.5 от НК. Размер на глобата от 1000 лева настоящата
инстанция намира за съответен на извършеното и обществената опасност на
дееца, а се явява и най-справедливо наказание. От една страна той все пак е
осъждано лице и в изпитателния срок на предходното осъждане е извършил
ново престъпление от общ характер, при това умишлено такова.
Смекчаващите вината обстоятелства посочени по-горе – млада възраст,
малкото количество и вид на веществото, както и липсата на други
противообществени прояви извън предходното осъждане, бяха отчетени при
приложението на ал.5 на чл.354а НК, поради което и не могат да доведат до
по-голямо снизхождение. На практика наказанието му по ал.5 на чл.354а НК
следва да се определи при превес на отегчаващите обстоятелства. Все пак
момента на деянието подсъдимия е бил работещ, макар на четири часов
работен ден. Грижата за малолетно дете е била изискуема и към момента на
държането на амфетамина и в този смисъл дееца би следвало да заделя пари
за детето си, а не за наркотични вещества. Ето защо въпреки това според съда
глобата от 1000 лева е съобразена с неговото имуществено състояние като
работещ към момента на деянието. Не са налице и изключително или
многобройни смекчаващи обстоятелства , които да водят до извод, че
минимално предвиденото наказание би се явило несъразмерно тежко.
Отчитайки факта, че предходното осъждане е влязло в сила на 04.02.2021г. за
деяние по чл.354а, ал.3, т.1 НК като К. държал марихуана и екстази на
стойност 40.26лв, както и управление на МПС след употреба на наркотик по
чл.343б, ал.3 НК и само месец след това деецът отново е уличен в държане на
макар и малко количество наркотично вещество, то само максимална глоба би
постигнала поправителен ефект върху него.
Според настоящата инстанция не се дължи оправдателен диспозитив в
настоящия казус, тъй като извършеното деяние представлява престъпление не
просто по чл.354а, ал.5 НК, но и във вр с ал.3, т.1 на посочената норма.
Разликата е в обществената опасност на деянието и няма как да има
оправдателен диспозитив за неосъществяване на основния състав на
престъплението. Налице е държане на високорисково наркотично вещество
без съответно разрешение, но поради по – ниската степен на обществената
опасност на деянието, дееца , а и липса на някакви тежки вредни последици
5

от него, то се преследва с наказанието по ал.5.
Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в
страната правов ред.
Подбуди - лични.
Относно веществените доказателства на основание чл.354а, ал.6 от НК
следва предмета на престъплението - остатъци от наркотично вещество 1,740
грама - предадено на съхранение в ЦМУ-МРР-НОП София, да се отнеме в
полза на Държавата и да се унищожи по съответния ред.
Веществените доказателства – празни опаковки, находящи се в
кориците на делото следва да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва подс. И. И. К. със снета по
делото самоличност да заплати направените по делото разноски за експертиза
в размер на 131,55 лева /сто тридесет и един лев и петдесет и пет ст./ по
сметка на ОД на МВР – Пловдив.
По изложените съображения Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	22
Дата:	6 април 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия:	Боян Димитров Кюртов

Дело:	20215330202026
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 март 2021 г.

Присъда по НОХД №2026/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите