№ 13082
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110138953 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове от „...........“ АД с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 422 , ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът С. К. С. дължи на
ищцовото дружество сумата 5808,54 лева – неплатена цена на доставена и потребена вода за
периода 27.03.2012 г. до 23.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 19.01.2022 г., както и сумата 2574,44 лева –
обезщетение за забава за периода от 27.04.2012 г. до 23.09.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2582/2022г. на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия на „...........“ АД с предмет доставка на Вик услуги. Поддържа, че ответникът е
потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в
обект, находящ се в гр. ........ – ........, които не са заплатени. Твърди, че ответникът е
собственик и ползвател на процесния имот, респ. следва да отговаря като потребител на
ВиК услуги по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги, независимо, че не е изпълнил задължението си да смени титуляра на водената при
ищеца партида за отчитане. Посочва, че по силата на чл. 8 от Наредба №3 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Съгласно действащите общи
условия на ищеца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Претендира и обезщетение
за забава върху главницата за периода от 27.04.2012 г. до 23.09.2021 г. Претендира
присъждането на разноски и за двете производства.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковете. Навежда доводи за сгрешени
ЕГН, адрес и липса на идентичност между сумите, които се претендират в заповедното и в
исковото производство. Сочи, че не потребява топла вода, а само студена, като ищецът
продължава да начислява загубите. Във възражението по чл. 414 ГПК се позовава на изтекла
1
в негова полза погасителна давност. Моли съдът да отхвърли исковете.
С молба от 07.06.2023г. ищецът сочи, че посоченото в исковата молба ЕГН е от справка
в Имотен регистър, а соченото от ответника ЕГН е на Донка Иванова С.а, която е със същия
адрес като процесния.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198, ал. 1
от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършва от ВиК оператори по реда на този закон и
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Според
същия закон ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции
и другите съоръжения. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ се съдържа легална дефиниция на
понятието „потребители“ на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
По делото е приобщена справка от 10.09.2021 г. по партидата на С. К. С. за периода
01.01.1998 г. – 10.09.2021 г. от Агенция по вписванията – София, от която е видно
отбелязване на 17.10.2017 г. заличаване на възбрана върху недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. ........ – ........ заедно с таван №3. Съдът намира, че представената
справка от Служба по вписванията – София, представлява годно доказателствено средство,
което да е в съС.ие да установи притежаваното право на собственост с оглед вписаните
обстоятелства. По делото няма данни до предявяване на исковата молба в съда правото на
собственост да е прехвърлено. Ответникът също признава, че е собственик на имота и живее
в него, твърдейки, че ползва единствено студена вода. Предвид това, съдът приема с оглед
разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, че през исковия период С. К. С. е бил потребител
на ВиК услуги в качеството си на ползвател, а предвид справката от Агенция по вписвания и
като собственик е бил в облигационна връзка с ищцовото дружество при публично известни
общи условия. За да възникне облигационно правоотношение между страните с оглед
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, не е необходимо подаването на изрично заявление от името на собственика на
имота, ползващ ВиК услуги. За влизането в сила на действащите през процесния период
общи условия на ВиК оператора са представени доказателства, удостоверяващи
публикуването им в централен ежедневник.
За установяване доставката и размера на предоставените от ищеца услуги съдът е
допуснал и приел заключение на съдебно техническа експертиза, заключението по която е
2
прието без възражения от страните и според което ищцовото дружество е предоставило до
имота на ответника ВиК услуги като количеството доставена и пречистена питейна вода за
периода 27.03.2012 г. до 23.09.2021 г. е в размер на 2769,41 куб.м. От приобщения контролен
лист №0139991/15.09.2011 г. се установява, че в имота има работещ водомер като вещото
лице също е констатирало наличието на течаща вода в процесния имот.
Според прието по делото заключение на съдебно –счетоводната експертиза по
счетоводни справки на ищеца съществуват незаплатени от ответника ВиК услуги в общ
размер 5808,54 лева за периода 27.03.2012 г. до 23.09.2021 г. Изчислено е, че обезщетението
за забава върху главницата за периода 30 дни след датата на издаване на всяка фактура до
датата на исковата молба е в размер на 2710,48 лева. Експертът е установил незаплатена от
ищеца главница в размер на 5712,50 лева след запознаване с наличните при ищеца фактури,
дебитни и кредитни известия.
Ответникът е представил справка за дължими суми по фактури, която е към 22.06.2011
г., която датата е преди исковия период, поради което като неотносима не следва да бъде
съобразявана.
Предвид горното съдът намира, че по делото се установи реалната доставка на ВиК
услуги до ......... за периода 27.03.2012 г. до 23.09.2021 г., през който период се установи с
категоричност, че ответникът е бил собственик и чиито размер според заключението на СТЕ
възлиза общо на 2769,41 куб.м. Ответникът не доказа погасяване на задълженията за
предоставените ВиК услуги в претендирания размер, поради което претенцията на ищеца за
главница се явява основателна до сумата 5712,50 лева, като за горницата до 5808,54 лева
следва да се отхвърли като неоснователна.
При формирания извод за основателност на иска за главница, следва да бъде
разгледано възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на предоставените
ВиК услуги представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“
ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ответното дружество
към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения каквито са процесните давността тече от деня на
падежа. Съгласно действащите общи условия на ищеца потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата
на фактуриране.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за вземания за периода преди 10.11.2018 г. При това положение възражението
на ответника за погасяване на задълженията по давност е частично основателно, поради
3
което искът за главницата следва да бъде уважен за сумата 1891,16 лева и за периода
10.11.2018 г. до 23.09.2021 г., а за горницата до 5712,50 лева и за период от 27.03.2012 г. до
09.11.2018 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
По отношение на обезщетението за забава ответникът признава, че не е заплатил в
срок дължимите суми, поради което и при съобразяване на това, че част от месечните
задължения за вода са погасени по давност обезщетение за вредите от забавеното
изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли само върху
останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта на
calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 255,31 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 2574,44 лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца. В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 196,56 лева - за
платена държавна такса, депозити за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП в настоящото
производство и сумата 30,13 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство, чиито размер е определен при минимума на наредбата.
Съгласно представената справка по партидата на С. К. С. за периода 01.01.1998 г. –
10.09.2021 г. от Агенция по вписванията – София длъжникът С. К. С. е с ЕГН **********.
Независимо от това по делото се установява след направен справка по реда на Наредба №14
и а ответникът поддържа , че действителният ЕГН е **********, което следва да бъде
съобразено при постановяване на крайния съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. К. С. ЕГН ********** с адрес: гр. ........ – ........
дължи на „...........“ АД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. ........ на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД сумата 1891,16 лева, представляваща цена на
доставена и потребена вода за периода 10.11.2018 г. до 23.09.2021 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда 19.01.2022 г., и сумата
255,31 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.12.2018 г. г. до
23.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2582/2022 г. на Софийски районен съд, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД са разликата над 1891,16 лева до пълния
предявен размер 5808,54 лева и за периода от 27.03.2012 г. до 09.11.2018 г. като погасен по
давност и като неоснователен и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 255,31 лева до пълния предявен размер 2574,44 лева като неоснователен, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№2582/2022 г. на Софийски районен съд, 71 състав.
ОСЪЖДА С. К. С. ЕГН ********** с адрес: гр. ........ – ........ да заплати на „...........“
АД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. ......... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 196,56 лева – разноски за настоящото производство и сумата 30,13 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5