РЕШЕНИЕ
№ 621
гр. Плевен, 06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 792 по описа за 2019
година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството
е образувано по искова молба на Р.Д.Д.,***
срещу ОД на МВР Враца с правно основание чл.1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ,
с който претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди и
неимуществени вреди от частично отменено с влязло в сила съдебно решение
наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един
адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП
пред РС-РС –Бяла Слатина в размер 750
лева и 5 лева за заплатена такса за
издаване на заверен препис, от съдебното
решение и 500 лева обезщетение за
неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.05.2019 година до окончателното плащане на сумата, както и
направените в настоящото производство разноски. Посочва, че период на неимуществените
вреди е от 30.11.2018 година – 28.05.2019 година.
В исковата
молба се посочва, че с НП от 30.11.2018
година на началника на РУ Бяла Слатина са наложени три санкции и след обжалване
на същото пред РС Бяла Слатина са отменени втората и третата санкция, като
решението е влязло в сила на 28.05.2019 година. По делото пред РС Бяла
Слатина - анд №59/2019 година е
ангажиран адвокат, на който е платено възнаграждение от 1000 лева, като
пълномощник е бил и Д.В.Д.. – баща на ищеца. Посочва, че в личен и семеен план са настъпили неимуществени
вреди – повишена раздразнителност, страх от органите на МВР, депресия и влошени
взаимоотношения с родителите и лицето, с което живее на семейни начала.
Претендира изплащане на обезщетение за имуществени вреди -750
лева-адв.възнаграждение, пропорционално на отменените в НП санкции, обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 500 лева
за периода от 30.11.2018 година – 28.05.2019 година и 5 лева държавна
такса за издаване на заверен препис от съдебното решение.
Представено е становище по исковата молба от ответника,
в което се оспорва исковата молба като неоснователна и моли за отхвърлянето й. посочва, че претендираното обезщетение за
имуществени вреди в размер на 750 лева е прекомерно голяма с оглед размер на
отменената санкция и фактическата и правна сложност на делото, а намира, че
неимуществените вреди не са доказани. Намира неоснователна и претенцията за
заплащане на законна лихва.Моли за отхвърляне
претенцията и прави възражение за
прекомерност на разноските.
В съдебно заседание ищецът - Р.Д.Д.,*** се представлява от АДВ.С., който моли
исковата молба да бъде уважена, като моли да бъдат кредитирани свидетелските
показания относно претърпените неимуществени вреди, тъй като в хода на делото
ЗДвП е изменен, че не може да управляваш автомобила си и с един
незаконосъобразен акт се отразява на живота на ищеца. Моли за присъждане на
разноски в размер на 810 лева – 10 лева държавна такса и 800 лева – договорено
и заплатено възнаграждение.
Ответникът –ОД на МВР Враца, не се
представлява.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за неоснователност на исковата
претенция по отношение на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като такива не се доказват в съдебното
производство. По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, счита , че същото е частично основателно в раземр от 300 лева.
Административният съд-Плевен, шести състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С наказателно постановление № 18-0248-001380/30.11.2018
година на началник РУ Бяла Слатина към ОД на МВР Враца на Р. Д. за това, че на
17.11.2018 година около 14.45 часа в Община Бяла Слатина на трети клас №
1306-км. 30+800 като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ******посока
с. Габъре-с. Сухаче управлява лекия автомобил и като
участник в ПТП не носи СУМПС и КТ към него, като управлява с връчени и влезли в
сила НП и фиш , неплатени в срок – нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП –
глоба по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 – 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лева на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП –
глоба по чл. 185 от ЗДвП – 20 лева.
Срещу НП е подадена жалба и
образувано анд № 59 по описа за 2019 година на РС Бяла Слатина. На л. 16 по
делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева.
С решение № 41 от 03.05.2019
година по анд № 59 по описа за 2019 година на РС Бяла Слатина е отменено
наказателно постановление № 18-0248-001380/30.11.2018 година на началник РУ
Бяла Слатина към ОД на МВР Враца по отношение на наказанията по т. 2 и т. 3 , а
е оставено в сила по отношение на наказанието по т. 1. Решението не е обжалвано
и е влязло в сила на 28.05.2019 година.
На л. 44 по анд№59/2019
година са приложени доказателства за внесена държавна такса от 5 лева за
издаване на заверен препис от съдебното решение.
По искане на
ищеца за доказване на претърпени неимуществени вреди в периода от 30.11.2018
година до 28.05.2019 година бяха разпитани като
свидетели Г.Х.Г- съсед на ищеца и Д.В.Д... Свидетелят Г. посочи, че живее до
ищеца в блока, Д. е бил разстроен от ПТП и неспокоен, бил като болен и се
успокоил в началото на лятото. Свидетелят Д.Д.. е баща на ищеца и посочва, че не е следил психичното му
състояние, но синът му не искал да
присъства на съдебното заседание, тъй
като е отвратен от всичко, бил е афектиран и се
успокоил след отмяна на НП, като е спрял да коментира случая. Посочва,
че не е запознат да е търсил медицинска помощ , не потвърждава сочените в исковата молба влошени взаимоотношения с
родителите.
Въз основа на така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи :
Съдът намира, че производството е
допустимо независимо, че се касае за частично отменен/изменен санкционен акт.
Действително, разпоредбата на чл. 204, ал.
1 АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни
актове, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за
незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени. Следователно,
ако разпоредбата на чл. 204, ал.
1 АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова
претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно
постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия,
които не са предвидени изрично в закона. Като се изхожда от принципа, че
ограничаването на права, включително и на правото на иск, може да бъде само
изрично, настоящата инстанция счита, че при тълкуване на нормата на чл. 204, ал.
1 от АПК, която ограничава правото на иск, условията за допустимост
на иска по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ следва да се тълкуват разширително. В случая, при тълкуване
на чл. 204, ал.
1 от АПК следва да се приеме, че наличието на частично отменено
наказателно постановление по съответния ред, осъществява условието за
допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл са Определение № 6256/26.05.2016 г. по адм. дело №
5312/2016 г. и Определение № 8233/27.06.2017 г. по адм. дело № 6525/2017 г. на
ВАС, и др.
Разгледана по същество претенцията е частично основателна.
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1
от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на
ответника.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП
№ 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС,
ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване
на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното
управление по аргумент от чл. 6 от
Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, частично отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като
отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен
орган /или
В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното анд №59/2019 год.
на РС Бяла Слатина, че частично е
отменено НП и решението не е обжалвано и е влязло в сила т.е. налице е първият
елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон,
който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за
осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно
производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски
в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат
възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде
отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР №
2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело №
7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не
подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство,
за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен
по исков ред .
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1
и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират
само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по
време и място, следващо противоправния резултат.
В хода на анд № 59/2019 по описа на РС Б.Слатина е
представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото,
като видно от същия е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.,
което е изплатено. Съгласно ТР по т. д.
№ 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Доколкото този
разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият
следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което
с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е
било привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с
издаденото наказателно постановление. В
случая се претендира изплащане на обезщетение в размер на 750 лева с оглед
обстоятелството, че са отменени две от наложените глоби за 10 и 20 лева, като
по отношение на наложената глоба за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП –
не носи свидетелство за управление, НП е оставено в сила. Основателно е
възражението на ответника в становището по исковата молба, че следва
обезщетението да е съразмерно на санкцията и фактическата и правна сложност на
делото. В случая за
определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл. 18, ал.2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на отменената
санкция- глоба е в размер на 30 лева. Разпоредбата на чл. 7, ал.2, към която се
препраща, предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес до 1000 лева ,възнаграждението е 300 лева. Съдебното
производство се е развило в рамките на едно съдебно заседание, тъй като по
молба на ищеца същото е пренасрочено, не се отличава с фактическа и правна
сложност и не следва да бъде присъдено обезщетение в претендирания размер от
750 лева, а в размер на 300 лева.
Съдът намира, че е
налице и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето имуществена вреда, поради което на ищеца се следва
заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от частично
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не
би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания.
Съдът обаче намира
за неоснователна исковата претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 500 лева
за периода от 30.11.2018 година до 28.05.2019 година. Сочените в исковата молба - депресия и влошени взаимоотношения с
родителите и лицето, с което живее на
семейни начала, не се доказаха. Свидетелските показания на Г. са общи, липсват
конкретни впечатления за влошено здравословно състояние и съдът не ги кредитира
като достоверни, не са ангажирани медицински документи за проведени прегледи и
предписани медикаменти, не са доказа промяна в здравословното състояние на
лицето преди и след издаване на НП. Не се кредитират и свидетелските показания
на свидетеля Д., тъй като същите са общи, схематични и не съдържат конкретни
факти относно промяна в психичното състояние на лицето, а се коментира общо
разочарование от системата и съдът не ги кредитира и недоказана е претенцията
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Неоснователна е и
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 5 лева за издаване
на заверен препис от съдебното решение на РС Б.Слатина, тъй като държавната
такса не представлява пряка няма характер на вреда, а се дължи за предоставяне
на документи от съда и следва да бъде оставена без уважение.
Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 1255
лева от 28.05.2019 година - датата на влизане в сила на съдебното решение ,до
окончателното изплащане на сумата. Съгласно чл. 86 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД
във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно
задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази
сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила
на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в
случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва именно от датата на
влизане в сила на решението на РС Б.Слатина и следователно се дължи върху
главницата в определения от съда размер от 300 лева , считано от 28.05.2019 г., до окончателното
плащане на сумата.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски и съгласно чл. 10, ал.3
от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то на ищеца ще следва да
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски съразмерно уважената част от иска. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца
, направено от ответника в становище на л. 17 по делото, е основателно с оглед
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, тъй като размерът на претендираното
обезщетението е 1255 лева и адвокатското възнаграждение се определя с оглед
материалния интерес в размер на 317,85 лева, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, развило се
е в едно съдебно заседание . С оглед уважената част от иска съдът намира, че ОД
на МВР Враца дължи заплащане на разноски в размер на 75,98 лева възнаграждение
за един адвокат съразмерно уважената част от иска и 10 лева държавна такса.
Предвид горното и
на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав
РЕШИ:
Осъжда
Областна дирекция на МВР –Враца, гр. Враца ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на Р.Д.Д.,***
сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, платени по анд №59 по описа за 2019 година на РС Б.
Слатина ведно със законната лихва върху сумата от 300 лева от 28.05.2019 година
- датата на влизане в сила съдебно решение № 41 от 03.05.2019 година по анд №
59 по описа за 2019 г. на РС Бяла Слатина до окончателното изплащане на сумата.
Оставя без уважение исковата претенция на Р.Д.Д.,***
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до претендирания размер от 750 лева.
Оставя без уважение исковата претенция на Р.Д.Д.,***
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 500 лева.
Оставя без уважение исковата претенция на Р.Д.Д.,***
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 лева –държавна такса за
издаване на заверен препис от съдебно решение на РС Б.Слатина.
Осъжда Областна дирекция на МВР –Враца, гр. Враца ул.
„Сан Стефано“ № 3 да заплати на Р.Д.Д.,*** направените в настоящото съдебно
производство разноски в размер на
85,98 лева.
Оставя без уважение искането на Р.Д.Д.,*** за
присъждане на разноски до претендирания размер от 810 лева.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез Административен
съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/