Решение по дело №2390/2014 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 420
Дата: 4 май 2015 г. (в сила от 3 юни 2015 г.)
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20145530102390
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2014 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

               Номер   420                     Година   04.05.2015                     Град   С.З.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети април                                                                                     Година 2015 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар: В.П.                 

Прокурор:                                    

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2390 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗН, като производството е във фаза по допускане на делбата.

 

            Ищецът А.Т.А. твърди в исковата си молба, че с ответникът били братя и наследници на родителите си Т. А.Т., б.ж. на С., починал на --- г. и З.М.Т., б.ж. на С.З., починала на --- г. С приложените типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от - г. на ГОНС С.З., строително разрешение, скица от 03.04.2014 г. и кадастрална схема от 25.02.2014 г., с ответника били собственици по наследство от родителите им на следната сграда с идентификатор -, с адрес на сградата: -, която сграда била разположена в поземлен имот с идентификатор -, била със застроена площ: --- с брой етажи: 3, с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, с данъчна оценка 4113.60 лева. След смъртта на родителите им, тази вилна сграда притежавали с ответника по наследство при квоти 1/2 идеална част за всеки от тях. Тъй като не можали да постигнат споразумение за доброволната й делба, за него възникнал правен интерес от предявения иск за делбата й. Искането е да се допусне и извърши съдебна делба между страните на съсобствената им горепосочена сграда, при равни квоти - 1/2 идеална част за ищеца и 1/2 идеална част за ответника.     

 

Ответникът М.Т.А. заема становище, с подадения в срок отговор от процесуалния му представител по чл. 21, т. 3 ЗПП, че искът за делба бил допустим и основателен, поради което следвало да бъде допуснат до делба посочения от ищеца имот, при исканите от него квоти. Наред с този имот страните били собственици по наследство от майка им З.М.Т., което било видно от делбен протокол от 20.04.1992 г. по гр.д. № 593/1990 на СтРС и на следното дворно място с постройките в него, с площ - кв.м., находящо се в с.---, общ. С.З., с граници: ---, съставляващо УПИ --- по плана на селото, с оценка по заключението на вещото лице – 19.060 лева, с данъчна оценка 1535.10 лева, което в срока по чл. 341, ал. 2 ГПК ответникът поиска с отговора си, а съдът включи с протоколното си определение от 25.03.2015 г. в делбената маса между страните по делото, при квоти: по 1/2 идеална част за всеки от тях. В хода на делото по същество, чрез процесуалния си представител по чл. 21, т. 3 ЗПП, моли съда да допусне до делба между страните по делото включеният по негово искане в делбената маса между тях горепосочен имот и този, посочен от ищеца в исковата му молба, при равни права. 

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

            Страните по делото са братя. Техни родители са Т. А.Т. и З.М.Т. (л. 10-11). По време на брака си последните, въз основа на отстъпено им възмездно по реда на чл. 15 ЗС (отм.), с представения типов договор от - г., вещно право на строеж върху държавно урегулирано място от 630 кв.м., съставляващо парцел -, в кв. - на с. С., са построили въз основа на представеното строително разрешение № 78/05.07.1977 г. на Община С.З. и станали собственици в режим на СИО съгласно чл. 13, ал. 1 СК 1968 (отм.) на процесна сграда, която понастоящем попада в одобрените със заповед Р. на изп.д. на А. кадастрална карта и регистри, и представлява сграда с идентификатор -, с адрес: с. С., п.к. -, ул. -, разположена е в поземлен имот с идентификатор - и е със застроена площ --- с брой етажи: 3, с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, видно и от представените скица № - г. на Община С.З. и скица на сграда № - на С. С.З. (л. 4-7).

 

            С одобрената от съда на 20.04.1992 г. съдебна спогодба по гр.д. № 593/1990 г. на Старозагорския районен съд, на майката З.М.Т. на страните е поставено в дял останалото по наследство от общия наследодател М.С.К. на страните по същото дело - процесно дворно място с постройките в него от - кв.м. – по съдебно-спогодителен протокол, а по представената от ответника по делото скица № 271/03.02.2015 г. на Община С.З. – с площ от - кв.м., находящо се в с. ---, Община С.З., представляващо УПИ --- по плана за регулация на същото село утвърден със заповед № --- г., при граници: ---, с оценка към този момент от 19060 лева, като за уравнение на дяловете същата е била осъдена да заплати за този имот на друга съделителка П.И.Д. сумата от 10000 лева (л. 54-58). При това положение, частта от 9060/19060 идеални части от същото възложено й с този делбен протокол процесно дворно място с постройките в него, която майката З.М.Т. на страните е придобила по наследство от посочения наследодател М.С.К., е придобита от нея с този протокол в лична собственост, а останалите 10000/19060 идеални части от същото дворно място с постройките в него, за които е била осъдена да заплати посоченото парично уравнение на дяловете по време на брака й, същата е придобила в СИО със съпруга си Т. А.Т. (т. 3 от ППВС № 5/1972 г.). Вярно е, че в представената от ответника скица № 271/03.02.2015 г. на Община С.З. на този включен по негово искане по чл. 341, ал. 2 ГПК в делбената маса между страните имот, освен представеният от него делбен протокол от 20.04.1992 г. по гр.д. № 593/1990 г. на Старозагорския районен съд, са посочени и „решение № 4/17.01.1991 г.” и „решение от 26.09.1990 г. по гр.д. № 214”, които въпреки предоставената му възможност ответникът не представи по делото. Но също така е вярно, че тези съдебни решения са постановени, видно от отбелязването в същата скица, преди делбения протокол от 20.04.1992 г. по гр.д. № 593/1990 г. на СтРС, при което последният доказва сам по себе си придобитото от родителите на страните с него право на собственост върху процесното дворно място с постройките в него при посочените им права, при което вписаните в скицата съдебни решения, постановени преди него, са ирелевантни (чл. 77 ЗС). Ето защо съдът намери, че са неоснователни доводите на пълномощника на ищеца за отхвърляне поради това на искането на ответника по чл. 341, ал. 2 ГПК за допускането до делба между страните при равни права и на това дворно място с постройките в него, тъй като ответникът не представил за доказване на придобИ.ето му от родителите им и вписаните в скицата съдебни решения.      

 

На --- г. е починала майката З.М.Т. на страните, като за свои наследници по закон е оставила преживелият я съпруг Т. А.Т. и двамата им сина – страните по делото, а след нея на --- г. е починал и бащата Т. А.Т. на страните, като за свои наследници по закон е оставил страните по делото – негови синове, които по наследство от тези си двама родители са придобили процесните имоти при равни права – по 1/2 идеална част за всеки от тях (чл. 5, ал. 1 ЗН). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

            При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че между страните по делото е възникнала по наследство от родителите им и съществува към датата на приключване на устните състезания по делото съсобственост върху процесните два имота, в която ищецът и ответникът участват при равни права - по 1/2 идеална част за всеки от тях (чл. 5, ал. 1 ЗН). При това положение предявеният иск и искане по чл. 341, ал. 2 ГПК за делба на тази съсобственост, се явяват основателни и следва да се уважат, като се допусне съдебна делба между страните по делото върху процесните два имота при равни права за всяка от тях (чл. 69, ал. 1 от ЗН, във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 344, ал. 1 ГПК). По искането за разноски на пълномощника на ищеца съдът ще се произнесе с решението по извършване на делбата съгласно чл. 355 ГПК.

        

            Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ДОПУСКА съдебна делба между А.Т.А., с ЕГН **********,*** Загора и М.Т.А., с ЕГН **********, с адрес с. С., Община С.З., ул. Бузлуджа № 2, по отношение на следните съсобствени между тях недвижими имоти, а именно: 1). СГРАДА с идентификатор -, с адрес на сградата: -, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, със застроена площ: --- с брой етажи: 3, с предназначение: вилна сграда – еднофамилна; и 2). ДВОРНО МЯСТО С ПОСТРОЙКИТЕ В НЕГО от - кв.м. – по съдебно-спогодителен протокол от 20.04.1992 г. по гр.д. 593 по описа за 1990 г. на Старозагорския районен съд, а по скица № 271/03.02.2015 г. на Община С.З. – с площ от - кв.м., находящо се в с. ---, Община С.З., представляващо УПИ --- по плана за регулация на същото село, утвърден със заповед № --- г., при граници: ---, при права (квоти): 1/2 (една втора) идеална част за А.Т.А. с п.с. и 1/2 (една втора) идеална част за М.Т.А. с п.с.

 

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: