№ 24
гр. , 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря Г.И.Г.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20221860100266
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, депозирана от „В.К.“ ЕООД чрез
упълномощения адв.П. Х. срещу Ю. К. П., ЕГН: **********, с която се иска от съда да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът П. дължи на „В.К.“
ЕООД сумата от 6108.24 лв., от която 4266.48 лв. – главница по неплатени месечни фактури
за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода 31.01.2010г. –
24.11.2021г. и 1841.76 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 31.01.2010г. –
02.11.2021г., а също и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 06.01.2022г. по ч.гр.д. № 1/2022г. Претендират се и разноски в
заповедното и в исковото производства.
Твърди се в исковата молба, че „В.К.“ ЕООД е оператор по смисъла на Закона за водите
/ЗВ/, а Ю. К. П. е ползвател на В.К. услуги и титуляр на партида с абонатен номер №
******** за адрес: гр.Самоков, кв.Възраждане, бл.4, ет.8, ап.32. Сочи се, че в отношенията
между страните са приложими Общите условия за предоставяне на В.К. услуги от В.К.
оператор „В.К.“ ЕООД, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ с Решение
№ ОУ-09/11.08.2014г. Сочи се, че ответникът е ползвал В.К. услуги, за което са издадени
месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 31.01.2010г.-24.11.2021г.,
сумите по които са изискуеми. Сочи се, че в противоречие с лоялността и точността
ответникът в продължение на няколко години не бил заплащал доставеното количество
питейна вода и отвеждане на канална вода, като общата дължима от него сума е в размер на
1
6108.24 лв. Считат, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и именно поради това дружеството е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Ю. К. П. и такава била издадена в
рамките на ч.гр.д. №1/2022г. на РС-Пирдоп за претендираните суми.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Ю. К. П. и
същият не е взел становище по предявените искове.
В проведените съдебни заседания ищецът „В.К.“ ЕООД не се представлява. От
упълномощения процесуален представител адв.Д. С. от АК-Пазарджик е била депозирана
писмена молба на 08.11.2022г., в която е заявила, че поддържа исковата молба, поискала е
постановяване на неприсъствено решение, което искане съдът е отхвърлил и е направила
доказателствени искания, които с оглед отхвърляне на искането за неприсъствено решение,
са били уважени. В деня на последното съдебно заседание е депозирана още една писмена
молба от адв.С., с която е заявила, че нови доказателства няма да сочи и е отправила искане
по съществото на спора- за уважаване на предявените претенции.
В съдебните заседания ответникът Ю. К. П. не се явява и не се представлява, като не
ангажира и писмено становище.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Видно от приложената по ч.гр.д. №1/2022г. по описа на РС-Пирдоп Заповед за
изпълнение №1 от 06.01.2022г. същата е издадена в полза на „В.К.“ ЕООД срещу Ю. К. П.
като длъжник за следните суми: сумата 4266.48 лв., представляваща главница по Договор
при Общи условия за доставка на В.К. услуги за имот в *********, за периода от
31.01.2010г. до 24.11.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от 20.12.2021г. до
изплащане на вземането, сумата 1841.76 лв., представляваща мораторна лихва за период от
31.01.2010г. до 24.11.2021г., както и държавна такса в размер на 122.16 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 120.00 лв. След като заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК- чрез залепване на уведомление поради
неоткриване на известните му адреси, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал
указание на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,
което е сторено и по предявената искова молба е образувано настоящото дело.
Приложена е справка от Търговския регистър за актуално състояние на ищеца „В.К.“
ЕООД.
Приложени са справки от „В.К.“ ЕООД за отчети за абонат №*****, начислени по
партида № ******** на името на Ю.К.П. за периода от 31.01.2010г. до 24.11.2021г. за имот в
*********. В справката са посочени номерата на издадените документи и стойността на
задълженията, които отразяват, в табличен вид. Справката е неподписана. Представени са и
40 броя фактури, издадени от „В.К.“ ЕООД София област за процесния период с отразен
получател Ю.К.П..
Представени са и Общи условия за предоставяне на В.К. услуги на потребителите от
2
В.К. оператор „В.К.“ ЕООД- гр.София, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014г., с които се уреждат отношенията между „В.К.“ ЕООД гр.София от една страна
и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на
територията, обслужвана от В.К. оператора, от друга страна.
Допуснато е, изготвено и изслушано Заключение по Съдебно-икономическа
експертиза, изготвено от вещото лице Р. Р. С., в което е даден отговор на поставения въпрос
дали правилно са начислени сумите по отчетените В.К. услуги, като се съобразят
действащите за процесния период цени на В.К. услуги. Според заключението по
експертизата ищецът правилно е начислил сумите за описаните във фактури В.К. услуги по
доставяне на питейна вода, пречистване и отвеждане на отпадна вода за битови потребители
до обект- имот с адрес: **********- на ответника, за периода от 31.01.2010г. до 24.11.2021г.,
съобразно определените от КЕВР цени.
Изискано е от страна на ищеца съдебно удостоверение, посредством което да се
снабди от община Самоков с информация кой е декларирал процесния имот, за който са
начислени сумите и въз основа на какъв документ за собственост. От община Самоков е
постъпило писмо техен изх. №******/16.01.2023г., с което уведомяват съда, че недвижим
имот, представляващ апартамент, находящ се в *********, е деклариран от Б.Л.Б., ЕГН:
**********. Приложена е и справка за декларирано имущество на посоченото лице- Б.Л.Б.,
от който е видно, че имотът е деклариран от това лице на основание документ за
собственост от 17.02.2005г.
Други доказателства не са представени и не са поискани за събиране.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати
начислената за периода от 31.01.2010г. до 24.11.2021г. сума за доставяне на количество вода
и отвеждане на отпадна вода и иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД – за
претендираното обезщетение за забава.
Правен интерес за ищеца от завеждане на исковете съществува, доколкото чл. 422
ГПК регламентира специфичен исков ред за установяване на вземания, предявени
първоначално по реда на заповедното производство.
С доклада на съда е разпределена доказателствената тежест на страните в процеса.
Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД налага
в тежест на ищеца да установи в условията на пълно и главно доказване: наличието на
облигационна връзка между доставчика на водоснабдителни услуги „В.К.“ ЕООД и
ответника Ю. К. П., свързани с ползването на услугите на дружеството-ищец от лице-
потребител на водоснабдителна услуга; че „В.К.“ ЕООД е изпълнило задължението си точно
за процесния период и реално е предоставило водоснабдителните услуги на потребителя;
стойността на доставената и потребена услуга; настъпване на изискуемостта на
3
задълженията.
В конкретния случай, на основание само представените с исковата молба писмени
доказателства, съдът е отхвърлил искането за постановяване на неприсъствено решение по
чл.238 и чл.239 ГПК, тъй като доказателствата не са били достатъчни за преценка за
вероятна основателност на иска.
Представените с исковата молба доказателства и допълнително ангажираните такива не
могат да изпълнят вменената на ищеца доказателствена тежест, тъй като част от
разпределените му в доказателствена тежест факти остават недоказани на основание
ангажираните доказателства, в частност: качеството на ответника на „потребител“ на В.К.
услуги и облигационната връзка между ищеца и ответника.
За да бъде едно лице „потребител“ на В.К. услуги не е достатъчно да има разкрита при
водоснабдителното дружество партида на името на това лице. В §1, т.2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се съдържа легална
дефиниция на понятието „потребители на В и К услуги“, като според б. „а“ от посочената
разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти в етажната собственост. Съгласно чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (НУРПППВКС) потребители на В.К. услуги са собствениците
и/или ползвателите (на правно основание) на съответен присъединен обект, като по
идентичен начин е разрешен въпросът и в чл. 2 от ОУ на ищцовото дружество. Посочените
разпоредби дефинират като „потребители” собствениците и лицата с валидно учредено
вещно или договорно право на ползване върху имота, а не просто фактически обитаващите
го такива, които са динамично променящи се и практически непроследими субекти. Ето
защо по правилата на чл.59 – 64 от ОУ на В.К. именно първата група лица са „потребители“
по силата на закона и на действащите ОУ и те са страна по правоотношението. Съгласно чл.
9а от НУРПППВКС промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на
ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по
партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.
В случая не се установява по никакъв начин ответникът Ю. К. П. да има някое от
качествата, посочени в чл.3 НУРПППВКС или чл.2 от ОУ. Според представената от община
Самоков информация имотът е деклариран в собственост на друго лице, а именно: Б.Л.Б.,
който разполага и с документ за собственост. Ответникът би следвало да се е запознал с така
представената информация, но въпреки това не е поискал събиране на други доказателства,
от които евентуално да се установи каква е връзката на ответника с имота. Не е поискана
справка от Имотния регистър за установяване дали лицето-ответник не е действителният
собственик или пък ползвател на имота. Не е заявено твърдение собственикът да е починал
и ответникът да е негов наследник. Не е наведено твърдение ответникът да е наемател на
имота по договор за наем, нито подобни доказателства. Ищецът е проявил пасивност и не е
обслужил докрай доказателствената си тежест, а процесът е граждански и в него се прилага
„диспозитивното“ начало, поради което съдът не е имал правомощие да изисква служебно
4
допълнителни доказателства за установяване на посочените факти или да указва на страна
какви доказателства следва да представи, предвид че доказателствената тежест е била
веднъж разпределена надлежно и ищецът е този, който е имал на разположение цялостна
преценка какви доказателства да ангажира или да поиска да бъдат събрани. Никъде в
депозираните от ищеца книжа не се и твърди на какво точно основание ответникът бива
считан за „потребител“ на В.К. услуги и защо именно на негово име е открита партида за
процесния имот. Тези факти не се и доказват. Ответникът не е признал нито фактите, нито
претенциите, поради което съдът не може да приеме, единствено защото той не се явява и не
взема становище в процеса, че признава факти, чието доказване е в тежест на насрещната
страна, завела иска.
Съдът не може да възприеме за доказан факт от подлежащите на установяване от
страните, който реално не е бил доказан. Поради това, съдът достига до извод, че качеството
„потребител“ на В.К. услуги за процесния период за лицето Ю. К. П. и облигационна връзка
между него и ищеца не са доказани. Обстоятелството, че лицето евентуално живее в имота,
не предопределя качеството му на „потребител“ на В.К. услуги, щом като не се представят
доказателства за правното основание да ползва той този имот. В този смисъл, независимо че
са установени обстоятелствата, че „В.К.“ ЕООД е предоставило водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния имот- **********, находящ се в ********** и
правилно е изчислило потребената услуга, главният иск подлежи на отхвърляне поради
недоказаност на основанието за начисляване на търсените суми именно на ответника в
процеса- Ю. К. П..
Следва да бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск с правно основание чл.422 ГПК
вр. чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва, тъй като недоказването и отхвърлянето на
главния иск влече същия резултат и за второстепенния такъв, който е зависим от главния.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът е този, който би
имал право на присъждане на разноски, но само ако претендира такива. В случая ответникът
не претендира разноски и не твърди да е сторил такива. Направените от ищеца разноски, с
оглед изхода н делото, остават в негова тежест.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД и
чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД от „В.К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ********“ *****, представлявано от управителя И.Г.И. против Ю. К.
П., ЕГН: ********** установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 6108.24 лв., от която 4266.48 лв. – главница по неплатени
месечни фактури за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода
31.01.2010г. – 24.11.2021г. и 1841.76 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода
31.01.2010г. – 02.11.2021г., а също и законна лихва върху главницата от подаване на
5
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.01.2022г. по ч.гр.д. № 1/2022г.,
КАТО НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му пред
Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
6