№ 297
гр. Плевен, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20224430200373 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Г. М., от с. ***, обл. Плевен, чрез
пълномощника си адв. ХР. К. от АК-Плевен против НП № 21-0256-000714 от
07.01.2022г. на *** на РУ в ОДМВР Плевен, РУ Долна Митрополия, с което
на жалбоподателя М. е наложено административно наказание на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На
основание Наредба N Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки, за
това че на 08.12.2021г. в 17.20 часа в с. ***, обл. Плевен, ул. *** с посока на
движение към улица „***“, като водач управлява собственият си лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***, извършва следното – Управлява
горепосоченото МПС под въздействие на алкохол установено по надлежния
ред с техническо средство дрегер алкотест 7510 с фабричен № ARDM-0259,
който на 08.12.2021г. в 17:57 часа отчете положителен резултат от 1,04
промила в издишания от водача въздух. На водача бил издаден талон за
изследване с номер 0036758 придружен от осем броя холограмни стикери с
номер А035085 за сигурност и валидност на пробата, с което е нарушил чл.5,
1
ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично
и с адв. ХР. К. от ПАК. Повереникът на жалбоподателя, моли съдът да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. В
депозираната до съда жалба се изтъкват доводи, че жалбоподателят Д.М. не е
извършил това нарушение, като оспорва описаната в АУАН фактическа
обстановка и счита, че не следва да му бъде ангажирана административно-
наказателна отговорност с оглед на обстоятелството, че липсват каквито и да
било доказателства, че на датата и часа посочени в НП е извършил
нарушението, че водача повторно извършва нарушение – управление на МПС
след употреба на алкохол. Излага, че не са събрани доказателства, които да
подкрепят тази констатация.
Административно-наказващият орган ОД на МВР – Плевен, редовно
призован, не се представлява.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
На 08.12.2021г. в 17.20 часа в с. ***, обл. Плевен, ул. *** с посока на
движение към улица „***“, като водач управлява собственият си лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № *** под въздействие на алкохол установено
по надлежния ред с техническо средство дрегер алкотест 7510 с фабричен №
ARDM-0259, който на 08.12.2021г. в 17:57 часа отчете положителен резултат
от 1,04 промила в издишания от водача въздух. На водача бил издаден талон
за изследване с номер 0036758 придружен от осем броя холограмни стикери с
номер А035085 за сигурност и валидност на пробата, с което е нарушил чл.5,
ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП – повторно управлява МПС, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително.
На мястото на проверката и в кръга на службата си, свидетелят В.Т.
съставил против жалбоподателя М. АУАН GA 431138/08.12.2021г., при
2
участието на свидетелите Д. ИВ. Г. и АЛ. ЦВ. Ф.. В същият изложил
подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на
задължение за движение по пътищата, както и на обстоятелствата по
извършването му. Същото правно квалифицирал с разпоредбата на чл.5, ал. 3,
т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата, която вписал в АУАН за
нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на нарушителя -
жалбоподателя М., който подписал без възражения относно констатациите,
изложени в него.
Въз основа на така съставения АУАН, впоследствие на 07.01.2022г.
Началник на РУ в ОДМВР Плевен, РУ Долна Митрополия издал НП № 21-
0256-000714, с което наложил на жалбоподателя Д. Г. М., в качеството му на
водач на МПС - лек автомобил „Опел Астра“, с рег.№ ***, административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – ВЛ.
М. ТР., АЛ. ЦВ. Ф., Д. ИВ. Г. и ЗЛ. Д. М..
Видно от показанията на свидетеля Т., че на посочената в акта дата, е
бил ****, обслужващ Районно управление Долна Митрополия. Около
посочения час колегите му от „Жандармерия“ обслужвали района на с. ***.
Свидетелят Т. получил сигнал от колегите си от „Жандармерия“, които били
спрели водач, който е употребил алкохол и поискали съдействие от тях.
Свидетелят Т. извършил проверка за алкохол на водача, след което съставил
АУАН за установеното нарушение.
От показанията на свидетеля АЛ. ЦВ. Ф. се установява, че при
изпълнение на служебните си задължения съвместно с колегата му Г. на
територията на РУ – Долна Митрополия, при обход на с. ***, забелязали
въпросния господин и го спрели за проверка със „стоп“ палка по образец.
Жалбоподателят лъхал леко на алкохол и същите извикали колегите си от
„Пътна полиция“ от РУ Долна Митрополия да направят тест.
В своите показания свидетелят Д. ИВ. Г., *** в Жандармерия Плевен,
твърди че с колегата си Ф., били изградили КПП и в тъмната част на
3
денонощието /беше се смрачило/, забелязали лек автомобил, който се задавал
срещу тях. Подал сигнал със „стоп“ палка по образец и осветил с фенера.
След което видял, че автомобилът спира и се качва на тротоара пред някаква
къща, където спира. Свидетелят отишъл до автомобила и поскал документите
за проверка. При извършване на проверката усетил миризма на алкохол.
Попитал водачът на автомобила дали е консумирал алкохол, като е получил
съответно отговор, че жалбоподателят бил консумирал бира. В своите
показания свидетеля Г. твърди, че жалбоподателят е управлявал автомобила и
е бил в движение, когато са го възприели. При поискване на документите и
усетил миризмата, тогава жалбоподателят е слязъл от автомобила.
Полицейските служители Г. и Ф. повикали екип на КАТ – Плевен, който да
извърши проба на жалбоподателя за употреба на алкохол.
От свидетелските показания на свидетеля З.М. се установява, че същият
заедно с баща си Д.М., отивали с колата до къщата на брат му. Автомобилът
бил управляван от баща му Д.М.. В своите показания свидетелят твърди, че
когато дошли полицаите, баща му бил спрял пред портата на къщата на брат
му.
Като обективно верни се възприеха свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи.
Съдът не кредитира довода на жалбоподателя, че не е извършил такова
нарушение.
Извършвайки дължимата служебна проверка за законосъобразност на
НП, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство,
съдът не констатира наличието на процесуални нарушения, допуснати при
издаването му. Актовете - НП и АУАН са издадени от компетентни органи
безспорно доказано от представената Заповед на *** на ОД на МВР-Плевен.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както същите съдържат
всички изискуеми реквизити, съобразно изискванията на чл.42, респективно
чл.57 от ЗАНН. Описание на извършеното нарушение и обстоятелствата,
свързани с него, е достатъчно изчерпателно и конкретно, поради което
позволява индивидуализацията му като изпълнително деяние и като
административно нарушение – чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
4
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок
от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Така установената фактическата обстановка се установява от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели,
заключението на вещото лице. Показанията на свидетелите са последователни
и логични и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
От друга страна по делото не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти. С оглед на гореизложеното съдът приема за
установено по несъмнен начин извършването на нарушенията, авторството на
жалбоподателя и вината му.
Налице е и фактическо и правно единство между АУАН и НП, с оглед
идентичното описание на фактите, неизпълненото задължение и приложимата
правна норма и в двата акта. Относно мястото на нарушението, същото е
достатъчно индивидуализирано, с оглед ориентацията си с данни за пътя и
посока на движение, от тук няма основание за каквито и да е съмнения в тази
насока, а за съставомерността на самото нарушение съществен е фактът на
управление на МПС. Ето защо актовете са изцяло законосъобразни и правото
на защита на жалбоподателя не е било ограничено или нарушено, тъй като за
последният не е имало пречка да разбере точно нарушението си, за което се
наказва, и да упражни правото си на жалба и възражения.
По тези съображения, съдът приема, че в момента на извършване на
проверката от страна на полицейските служители, жалбоподателят е имал
качеството на водач на МПС и чрез извършената проверка за употреба на
алкохол отчела положителен резултат е осъществил административното
нарушение, визирано в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – На водача на пътно превозно
средство е забранено: да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи: Наказателното постановление е издадено от
5
компетентен орган, при спазване на процедурата по чл.52 – чл.58 от ЗАНН. В
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения. Нарушението и нарушителят са установени. Наложеното
наказание съответства на тежестта на нарушението. Определеното от
наказващия орган наказание е в размера предвиден в разпоредбата на чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай,
не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
Не е налице основания за изменяне на НП и в частта му относно
постановеното отнемане на общо 10 контролни точки.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т.1 (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2017 г., в сила от
04.04.2017 г.) от Наредба №Із-2539 на МВР за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда
за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, за които се отнемат, съгласно които текстове за нарушения на
ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т.1 - За
нарушения на Закона за движението по пътищата на водачите на МПС се
отнемат контролни точки, да управление на МПС, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му
в издишвания въздух (чл. 174, ал. 1 ЗДвП) - 10 контролни точки. Отнемането
на контролни точки с оглед безспорно установеното за извършено
административно нарушение е една законосъобразна последица.
Съдът, намира че така определеното наказание е справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 и
чл.27 от ЗАНН, поради което наказателното постановление, следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
6
Водим от горното и на основание чл. 63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0256-000714 от
07.01.2022г. на *** на РУ в ОДМВР Плевен, РУ Долна Митрополия, с което
на жалбоподателя Д. Г. М. е наложено административно наказание на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП. На основание Наредба N Із-2539 на МВР се отнемат общо 10
контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7