№ 1071
гр. Варна, 10.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
СъдебниДимитричка Г. Радева
заседатели:Калин Р. Колев
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора Н. В. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. Атанасов Наказателно дело
от общ характер № 20253100201348 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМ:
К. Г. К. – редовно призован, явява се лично и с адв. Ж.Г. – редовно
упълномощен от преди.
ПОСТРАДАЛИ:
В. С. С. – редовно призована не се явява.
С. М. М. – редовно призована не се явява. Пострадалите се
представляват от адв. А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки, да се даде ход на разпоредителното
заседание.
Адв. Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв.А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото в съдебно заседание, тъй
като се явяват всички лица по чл. 247в от НПК, съгласно разпореждането за
насрочване на разпоредително заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Съдът снема самоличността на подсъдимия:
К. Г. К. - роден на 24.04.1991г. в гр. Варна, български гражданин,
българин, с основно образование, разведен, неосъждан, работи като управител
на ТД, ЕГН: **********
Подс.К.: Желая да ме представлява адв. Г..
Председателят на състава провери връчени ли са преписите и
съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че са връчени, съгласно
изискването на чл. 311, ал. 1, т. 2 от НПК.
Председателят на състава разясни правата на явилите се лица и
последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл. 248, ал.
1, т.3 от НПК, съгласно чл. 248, ал. 3 от НПК.
Искания за отводи не постъпиха.
Адв. А.: Представям молба, в която заявяваме, че моите доверителки С.
М. и В. Славова не желаят да бъдат конституирани като граждански ищци и
частни обвинители в настоящия наказателен процес.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането е своевременно направено и
допустимо, моля да бъде уважено.
Адв. Г.: Аз също считам, че искането е своевременно и допустимо.
Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247б, ал. 1 и ал.
2 от НПК по всички въпроси, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ по чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че настоящото производство е подсъдно на
Окръжен съд – Варна като първа инстанция от гледна точка на материалната
компетентност на съда, а и също така деянието извършено на територията на
гр.Варна, т.е. налице е и съответната местна подсъдност.
Адв.Г.: Считам, че делото е подсъдно на ВОС.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ по чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК:
2
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице основания за прекратяване, или спиране
на наказателното производство.
Адв.Г.: Няма основания за прекратяване, или спиране на настоящото
наказателно производство.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия и
пострадалите не са допуснати.
Адв.Г.: Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване процесуалните права на подзащитния ми.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ по чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК:
Адв. Г.: Желаем делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие и по-точно чл. 371, т.2 от НПК като признаваме фактите и
обстоятелствата изложени в ОА.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам делото да протече по реда на Глава 27
от НПК.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ по чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК:
ПРОКУРОРЪТ: Към настоящия момент нямам искания по т.5, тъй като
считам, че не са налице основания делото да се разглежда при закрити врата,
да се привлича на резервен съдия, или съдебен заседател, да се назначават
защитници, вещи лица, преводач, или тълковник и да се извършват съдебно
следствени действия по делегация.
Адв.Г.: Аз считам, че не са налице основания делото да се разглежда при
закрити врата, да се привлича на резервен съдия, или съдебен заседател, да се
назначават защитници, преводач, или тълковник и да се извършват съдебно
следствени действия по делегация.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК:
ПРОКУРОРЪТ: Към настоящия считам, че не следва да се изменя
МНО по отношение на подсъдимия.
Адв. Г.: Аз също считам, че не е необходимо да бъде изменяна мярката
по отношение на моя подзащитен.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ по чл. 248, ал. 1, т. 7 от НПК:
3
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства към
настоящия момент, нито имам такива за представяне.
Адв.Г.: Към настоящия момент нямам искания за събиране на
доказателства.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ по чл. 248, ал. 1, т. 8 от НПК:
ПРОКУРОРЪТ: След като бе направено от защитата искане за
разглеждане по реда на чл. 371, т.2 от НПК считам, че следва делото да бъде
разгледано незабавно.
Адв. Г.: Аз също считам, че следва делото да се разгледа сега.
Съдът, като взе предвид становището на страните и материалите по
делото, намира за установено следното:
По правилата на чл.35 и чл.36 от НПК делото е родово и местно
подсъдно на ВОС. Съдът не констатира основания за прекратяване, или
спиране на наказателното производство. Намира, че на досъдебното
производство не са допуснати съществени, отстраними нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия и пострадалите.
Налице са основанията за разглеждане на делото по реда на особените
правила, а именно Глава 27 от НПК и по-точно чл. 371, т.2 от НПК
Съдът намира, че не са налични основания делото да се разглежда при
закрити врата, да се привлича на резервен съдия, или съдебен заседател, да се
назначава защитник, преводач, или тълковник и да се извършват съдебно
следствени действия по делегация.
Съдът намира, че с оглед обстоятелството, че спрямо подсъдимия е взета
МНО “Подписка“ не се налага изменение на същата.
Нови доказателствени искания не се правят от страните. Съдът не счита,
че трябва да събира служебно нови такива към настоящия момент.
Доколкото разпоредбата на чл.252, ал.1 от НПК посочва, че при
разглеждане на производства по реда на Глава 27 от НПК делото следва да
бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание,
съдът намира, че това следва да стане в днешното с.з. след приключване на
4
въпросите по чл. 248 от НПК.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1. Делото е подсъдно на Окръжен съд-Варна;
2. Няма основание за прекратяване, или спиране на наказателното
производство;
3. По делото не е допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия;
4. Делото следва да бъде разгледано по реда на Глава 27 и по-точно чл.
371, т.2 от НПК
5. Няма основание делото да се разглежда при закрити врати, да се
привлича резервен съдия, или съдебен заседател, да се назначава защитник,
вещо лице, преводач, или тълковник и да се извършват съдебни следствени
действия по делегация;
6. Потвърждава мярката за неотклонение „Подписка“ на подс. К.;
7. Няма искания и не се налага събирането на нови доказателства на този
етап от производството;
8. ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО разглеждане на делото по реда на
Глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т.2 от НПК.
Настоящото определение по т.3 и т.6 подлежи на обжалване в
седмодневен срок пред АС-Варна по реда на глава ХХІІ НПК.
СЪДЪТ на основание чл.372, ал.1 от НПК, разяснява процедурите на
подсъдимия по чл. 371, т.1 и т.2 от НПК, за провеждане на съкратено съдебно
следствие.
Адв. Г.: Както вече заявих желаем делото да се гледа по реда на 371, т.2
от НПК и не желаем събиране доказателства в тази насока.
Подс. К.: Разяснени са ми напълно двете процедури по реда на чл. 371 от
НПК и желая да не се провежда съдебно следствие, като съм наясно с
последиците от процедурата по чл. 371, т.2 от НПК. Приемам изцяло фактите,
5
изложени в обвинителния акт и се признавам за виновен.
ПРОКУРОРЪТ: Това е право на подсъдимия, аз не възразявам.
СЪДЪТ след като съобрази становищата на подсъдимия и неговия
защитник и намери, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, на основание чл.372,
ал.4 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.272 и чл.274 от
НПК, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава докладва основанията за образуване на
съдебното производство.
На основания чл. 276, ал.2 от НПК, председателят на съдебния
състав предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението.
Представителят на обвинението поддържа всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
Съдът на основание чл. 277, ал.2 от НПК разяснява правата на
подсъдимия.
Подс. К.: Разбирам обвинението. Признавам за виновен.
Адв.Г.: Представям и моля да приемете 2 бр. удостоверения за
раждане на децата на подзащитния ми, характеристика по месторабота и 3
характеристики по местоживеене.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с представените писмени
6
доказателства. Да се приемат.
Съдът намира, че представените от защитата писмени доказателства са
относими и допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
удостоверения за раждане на Л. К.ов К. и Й. К.ов К., както и характеристика
по месторабота от управителя на „Анджи строй Варна“ ООД и 3 бр.
характеристики по местоживеене.
На основание чл. 283 от НПК се прочитат протоколите и писмените
документи, съдържащи се към делото, които ще бъдат използвани от съда като
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания по доказателствата, както и
искания за събиране на доказателства извън фактите посочени в обвинителния
акт. Моля да дадете ход по същество.
Адв. Г.: Нямам искания по доказателствата. Моля да дете ход на
съдебните прения.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което на основание
чл. 291 от НПК, председателят на състава ОБЯВИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че посочените факти в обстоятелствената част
на обвинителния акт се подкрепят от събраните доказателства, и
самопризнанието на подсъдимия.
С оглед процедурата, по която се движим моля да го признаете за
виновен за престъплението, в което е обвинен.
Считам, че при определяне на наказанието следва да бъдат взети
предвид няколко обстоятелства:
На първо място подсъдимия е с често съдебно минало, от приложената
по делото САТЕ е управлявал автомобила без наличие на алкохол и наркотици,
оказал е съдействие при разследването, има добри характеристични данни,
видно от представените днес писмени доказателства. Не без значение е и
7
обстоятелството, че са налице съпричиняване от страна на пострадалия, както
и алкохолното повлияване, пресичал е на необозначено за това място, в
тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи. Следва да бъде отчетено и
малката степен на превишаване на скоростта, която е установена от САТЕ.
При това положение считам, че справедливото наказание за
извършеното престъпление от подс. К. следва да бъде 3 години лишаване от
свобода, което след приложение разпоредбата на чл.58а от НК да бъде
намалено с ½ и да му бъде определено наказание - 2 години лишаване от
свобода. Именно с оглед всички тези обстоятелства, считам че наказанието
следва да бъде отложено с изпитателен срок, който при настоящия подсъдим
това би изиграло и индивидуалната и генералната превенция и считам, че с
едно условно осъждане ще се постигнат целите на наказанието при него.
Считам, че наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, с
максималния изпитателен срок от 5 години би постигнало целите на
наказанието.
Считам, че подсъдимият следва да бъде лишен и от право да управлява
МПС за срок от 5 години, като считам че този срок също би изиграл
превъзпитаваща роля.
Моля за Вашата присъда в този смисъл.
АДВ. Г.: Уважаеми Господин Председател, съдебни заседатели, с оглед
обстоятелството, че производството по делото протича в хипотезата на чл.371
т.2 от НПК, т.е. с признание от страна на подсъдимия на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на OA, както и с цел
процесуална икономия аз няма да преповтарям същите, но ще си позволя да
акцентирам върху онези факти, които се налага да бъдат интерпретирани от
фактическа и правна страна и са от значение за изводите, които ние ще
направим във връзка с този случай.
Като защитник на подсъдимия по този тежък казус, тежък както с оглед
резултата, така и от житейска гледна точка следва да взема отношение и да
коментирам събраните доказателства с оглед преценката от Ваша страна
относно наличието, или не на виновно поведение от страна на подсъдимия.
От правна гледна точка смея да твърдя, че казуса няма никаква
специфика, никаква правна сложност. предлага много малко въпроси.
Безспорно е установено нарушение на ПЗДВП от страна на подзащитния ми,
безспорно е установено и нарушение на правилата от страна на пострадалия,
което е отчетено и от прокуратурата.
Същественият въпрос е какви следва да са санкциите които трябва да се
8
наложат и наказанието, което следва да изтърпи моят подзащитен. Аз също се
придържам към изразеното становище на представителят на ВОП, че в
материалите по делото са налице само и единствено и само смекчаващи
отговорности обстоятелства и нито едно отегчаващо. Пред Вас е едно лице в
зряла възраст, който успешно е интегриран в обществото, трудово и социално
ангажиран, има добра семейна среда, семеен с две малолетни деца, за които
към настоящия момент за съжаление само той полага грижи, с отлични лични
и служебни характеристични данни.
На следващо място моля да отчете критичното му отношение към
извършеното, изразено в хода на д.пр. и което следва да бъде отчетено съгл.т.7
от ТР №1/2009г. на ОСНК на ВС. Като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство е налице и пълното съдействие от страна на
подсъдимият за изясняване на обстоятелствата по делото. В тази насока
говори и цялостното му процесуално поведение. Ще Ви моля в комплексния
анализ, отчитайки наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства да отчетете и неговото поведение след пътния инцидент. Далеч
съм от мисълта, че с действията си той е осъществил състава на хипотезата на
чл.343а от НК, но самите действия водими от материалите по делото веднага
след удара излиза от автомобила, отива при пострадалия човек, той е човека,
който указва на останалите свидетели да звъннат на бърза помощ, уведомява
съпругата си, която е медицинско лице и т.к. произшествието става в
непосредствена близост до техния дом тя идва и тя е първия човек, който
указва помощ на пострадалия. Ние както вече казах не твърдим че е засегната
хипотезата на чл. 343 а от НК, но самите му действия говорят за неговото
отношение към случилото се.
С оглед процесуалното ми качество в процеса на защита, аз считам, че
трябва да направя анализ и на поведението на пострадалият пешеходец на база
доказателствата съдържащи се в делото. Считам, че е налице и съпричиняване
от страна на пострадалия като тези съждения са базирани на внимателен
анализ на доказателствения материал. Бързам да заявя, че е налице виновно и
противоправно поведение от страна на Киров, свързано с нарушение на
нормите на ЗДвП, което от своя страна е довело до настъпване на
противоправния резултат в случая за съжаление с летален изход, за
пострадалия.
Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия
извън случаите когато е елемент от състава на престъплението винаги е
смекчаващо отговорността обстоятелство и следва да бъде отчетено при
индивидуализацията на наказанието. Водачите на МПС и пешеходците са
равноправни участници в движението по пътищата. Поведението на пътното
платно, правата и задълженията им са правно аргументирани в ЗДвП като
тяхното съдържание и приложно поле няма как да бъде разширявано, или
стеснявано на база субективната преценка на правоприлагащите органи.
Същите следва да извършат преценка дали установеното по конкретното дело
поведение на даден участник в движението е в съответствие с нормите на
9
ЗДвП и дали допуснатото нарушение от един от всеки от участниците в
вредоносния резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправния резултат. Неизпълнението на задълженията на водача на
МПС довело до настъпване на пътен инцидент не следва да изключва
преценката дали другият участник в движението в случая пострадалият не е
допринесъл за този резултат със своето поведение. Съпричиняването
разбирано като принос на пострадалия за настъпване на общественоопасните
последици всякога има обективен характер. То обхваща случаите, когато
общественоопасните последици се дължат на съчетания ефект от виновното
поведение на извършителя и от самия увреден. В тази връзка е и константната
съдебна практика, която няма да цитирам, т.к. съм убеден, че настоящият
съдебен състав е запознат повече от защитата.
Само искам да заявя, че от наказателно-правен аспект съпричиняването
на общественоопасния резултат рефлектира върху оценката на тежестта на
деянието и се отчита при индивидуализацията на наказателната отговорност
на дееца, което има косвено значение при преценката на възможността за
постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК с прилагане на института
на условното осъждане съобразно Тълкувателно решение №2/22.12.2016г., т.7
ОС на наказателната колегия на ВКС.
Защо твърдя, че е налице съпричиняване. Налице е защото прокурора Ви
обърна внимание – на неосветено място, място което е разделено с
храстовидна растителност, с разделителен остров, в тъмната част на
денонощието, с 2.77 промила алкохол – това е поведението на пешеходеца.
Отвсякъде са нарушени нормите на чл.32, чл.113, ал.2 от ЗДвП. Законодателят
е категоричен и вменява задължения на всеки пешеходец да спазва тези
правила.
Отчитайки базовите съставомерни последици и с оглед наличието само
на смекчаващи отговорността обстоятелства аз Ви моля при определяне на
наказанието, което следва да бъде наложено на К., същото да бъде определено
на база минимума на санкционната норма на чл.343, ал.1, б.В, вр.чл.3421 ал.1
от НК, която в същото време с оглед обстоятелството, че производството
протича по реда на чл.371, т.2 от НПК с признаване на фактите по OA и на
основание разпоредбите на чл.372, ал.2 и ал.4 от НПК във вр.чл.58а от НК
моля да редуцирате определеното наказание с 1/3, което да отложите с
минималния изпитателен срок на основание чл.66 от НК.
С оглед личността на подсъдимия, неговите характеристични данни,
социалното му поведение, отношение към извършеното деяние,
процесуалното му поведение, всичко това дава основание на защитата да
апелира към настоящия съдебен състав за присъда в този смисъл.
Относно лишаването от право да управлява МПС, молбата ми е същото
наказание да бъде към минималния размер. Наясно съм с практиката на ВОС
за делата със смъртни случаи, но след инцидента в резултата на същия
доверителят ми е останал единствен родител, който се грижи за малолетните
10
си деца. Съпругата му го е напуснала, не е отразено в материалите по делото.
Въпреки, че не е официализирано със съдебно решение брака да е разтрогнат
– това е така и доверителят ми се грижи за децата си, извън пределите на
Варна, а не на адреса, в който е бил във Владиславово бл. 7.
В този смисъл аз Ви моля за минимално наказание по отношение
лишаване от правото да управлява МПС. Едно наказание за по-дълъг срок би
довело до тежест, не само върху подсъдимия, но и върху цялото ми
домакинство, респективно две малолетни деца, за които той следва да се
грижи.
Моля за Вашата присъда в този смисъл.
Подс. К.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на
подсъдимия:
Подс. К.: Съжалявам за инцидента. Моля за минимално наказание.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание постанови присъда, която Председателят
на състава обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването
й пред Апелативен съд – Варна.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
14.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11