Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15197 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от „В.и к.“ ООД, ЕИК : *** срещу Д.С.А. ЕГН **********, с правно основание чл.422 вр.
с чл.415 ГПК.
Ищецът „В.и к." ООД,твърди, че в качеството си на В и К оператор съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.),
предоставя В и К услуги на Д.С.А. ЕГН ********** за имот на адрес ***, която в
качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и
К услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер 1503640 (включващ абонатен номер 1503640 и абонатен номер 1503641).
Излага, че по образувано ч.гр.д № 9339/2018г. е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми . На 05.09.2018г., ищецът
бил уведомен, че следва да предяви иск, на осн.чл.
415,ал.1,т.2 от ГПК.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно: сумата от
84,74 лв. представляваща ½ част от дължима главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1503640 за периода от
16.11.2016 г. до 15.02.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.06.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за
сумата от 6.65 лв., представляваща ½ част от обезщетение за забава върху
главницата за периода от 16.01.2017г. до 10.06.2018г., за сумата от 80,66 лв.
представляваща ½ част от дължима главница за ползвани и незаплатени В и
К услуги по партида с абонатен номер 1503641, за периода от 30.09.2014 г. до
18.04.2018 г. за имот, находящ се в ****, и за сумата
от 5.43 лв. представляваща ½ част
от общата сума, представляваща незаплатен остатък от обезщетение за забава за
плащане на главницата за периода от 30.12.2016г. до 10.06.2018г., за които суми
е издадена Заповед от 27.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 9339/2018г. на ВРС.Претендира и съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът
чрез назначения от съда особен представител изразява становище, като оспорва
предявените искове. Оспорва ответницата да е потребител на ВиК
услуги, както и да е консумирала такива. Прави възражение за погасяване на
вземането по давност.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна.
По частно
гражданско дело № 9339/2018 г. на ВРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Т.С.Г., ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** и Д.С.А., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: *** сумата
от 540.21
лв./петстотин и четиридесет лева и десет и една ст./ в условията на разделност по ½ част за всеки от длъжниците,
както следва 270.10 лв. за Т.С.Г. и 270.10 лв. за Д.С.А., дължима главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1503640 за
периода от 16.06.2014 г. до 15.02.2018 г., сумата от 196.15 лв./сто деветдесет
и шест лева и петнадесет ст./, в условията на разделност
по ½ част за всеки от длъжниците, както следва
98.07 лв. дължима главница за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 1503641, за периода от 31.03.2014 г. до 18.04.2018 г. за имот, находящ се в ****; ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 14.06.2018 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 85.00/осемдесет и пет лева./, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 540.21 лв., дължима за периода от 17.08.2014 г. до
10.06.2018 г. в условията на разделност по ½
част за всеки от длъжниците, както следва 42.50 лв.
за Т.С.Г. и 42.50 лв. за Д.С.А., сумата от 22.78 /двадесет и два лева и
седемдесет и осем ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 196.15 лв. , дължима за периода от 30.07.2014 г. до 10.06.2018г., в
условията на разделност по ½ част за всеки от длъжниците, както следва 11.39 лв. за Т.С.Г. и 11.39 лв. за
Д.С.А..
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор,
видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица,
собственици или ползватели на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги, както
и доказателства за публикацията им и за влизането им
в сила.
Представена по делото е справка за недобора
на абонат с потребителски клиентски № 1503640 за периода 18.11.2016-10.06.2018г. с абонат Д.С.А. и карнетни листи.
Представени по делото
са и месечни разпределения, отчетени листи 2014--2017., справка за отчет на
уреда №********* – история на показанията за обемите консумирана топла вода.
Видно от представена справка по
делото М.Т.С.е починала на 25.07.2014г., Т.С.Г. е вписан като син, Д.С.А.-дъщеря.
Видно от представена справка от
СВ-Варна за М.Т.С.е собственик на ап.124 с идентификатор 10135.3512.147.4.4 с
площ от 59.69 ***
От заключението
на в.л. по
назначената по делото ССЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се
установява, че
размерът на всяко едно от
месечните задължения по
главницата до 10.06.2018г. за ползваните ВиК
услуги по партида № 1503640 по посочените фактури в периода от
17.07.2014г. - 16.02.2018г.
са 540,21 лв., а ½ от
стойността на фактурите е 270,10 лв. Размерът на всяко едно от месечните задължения
по главницата до 10.06.2018г.
за ползваните ВиК услуги по партида №
1503641 по
посочените фактури в периода от 30.06.2014г. - 20.04.2018г. са 196,15 лв.
а ½ от
стойността на фактурите е 98,07лв. Общата сума на главницата по двата абонатни
номера № 1503640 и № 1503641 е 736,36 лв. Делът от 1/2 част,
дължим от А., от така установените главници към 10.06.2018г. е 368,17 лв. Общата сума на лихвата по двата
абонатни номера № 1503640
и № 1503641 е 107,80 лв. Делът от 1/2 част, дължим от А., от така
установените законни лихви към 10.06.2018г. е 33,90. Титуляр
към датата на проверката 06.08.2019г. според справката за недобора издадена от
„ВиК" Варна ООД за абонат с №: 1503640 и №: 1503641 е Т.С.Г., по клиентски номер е
отбелязана Д.С.А., ЕГН **********, а над показанията е отбелязан абонат М.С.С.. Общият размер на платената
главница по партида с абонатен №: 1503640 е 370,74 лв. Остатъкът на неплатена
главница към 06.08.2019г. (датата на проверката) е 169,47 лв. 1/2 от дължимата главница към към 06.08.2019г. (датата на проверката) е 84,74 лв. Общият размер на платената
главница по партида с абонатен №: 1503641 е 34,81 лв. Остатъкът на неплатена
главница към 06.08.2019г. (датата на проверката) е 161,34 лв. 1/2 от дължимата главница към към 06.08.2019г. (датата на проверката) е 80,67 лв. Делът
от 1/2
част, дължим от А., от така установените лихви за забава е 5,94 лв. По партида с абонатен №: 1503641 партида с абонатен №: 1503641-6,53 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за
предмет да се установи съществуване
на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда
на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че ответника му
дължи сумите за които е издадена
заповедта за изпълнение.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото
дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявени в срока,
предвиден в чл.
415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение,
при условията, предвиден в чл.
415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет част от посочените в заповедта суми
за главница и лихви.
За успешното провеждане на иска в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в
договорни отношения за доставка на ВИК услуги, т.е. че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната
сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, той носи
тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер. Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да
докаже възникването на спорното вземане,
а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Лицата, имащи
качеството потребители на ВиК услуги, са определи
нормативно в чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на тези услуги.
В разглеждания случай неоснователно е възражението на ответницата, че имота не
е включен в мрежата за доставка на вода, тъй като липсват данни за закриване на
партидата на абоната по реда на гл. № VІІІ, раздел ІІІ. Ето защо, следва да се
приеме, че ответницата е потребител на ВиК услуги за
питейно - битови нужди, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, т. 1 от ОУ на
ищцовото дружество "В.." ООД.
Няма спор, а и от
представената по делото официална справка от имотния регистър, се установява,
че ответницата е собственик ид.ч. от ап.124 в ***,
оставен и в наследство от родителите й М.Т.С.и М.С.С..
Поради което и откритата партида и отразявания относно имота са на тези лица.
Имотът е в
съсобственост с трето за спора лице Т.С.Г., спрямо което производството по
чл.410 от ГПК е приключило за претендираната 1/2 част
от цялото вземане.
При липса на
проведено доказване, че имотът се ползва еднолично от другия собственик, следва
да се приеме, че с оглед притежаваните от него вещни права ответникът има
качеството на потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2, б."б" от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги /в сила от 20.01.2005
г./, респективно дължи заплащане на одобрена от ДКЕВР цена на потребени Вик услуги на оператора, какъвто в случая се
явява ищецът /чл. 2, ал.1 от ЗРВКУ/.
С оглед предприетото от ответника
оспорване на факта на реалната доставка на услугите в тежест на ищеца - ВиК оператор е да представи доказателства за доставените в
имота на ответника количества вода, съответно за реалното потребление. Редът и
начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата, отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
глава ІІІ на общите условия и на глава VІ от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери,
поставени при сгради - етажна собственост.
На основание Наредба
№ 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
отчитането и периодичните проверки на водомерите
за топла вода се извършват по реда за отчитане на подадената топлинна
енергия. Като доказателство за извършените периодични отчети по делото са
представени карнети, съставени от топлопреносното
дружество-
месечни разпределения, отчетени листи 2014--2017., справка за отчет на уреда
№********* – история на показанията, което е отчитало показанията на процесния
водомер за топла вода и е начислявало
дължимата цена за затопляне на водата.
Фактът на доставянето на ВиК услуги до абоната за процесния период се установява от записванията в карнетните листи и констативните протоколи, съставени от топлопреносното дружество, което е отчитало показанията на процесния водомер за топла вода и е начислявало дължимата цена за загряване на водата. Доставеното количество студена питейна вода, както и свързаните с това услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води, подлежи на заплащане на ВиК доставчика. В представените по делото карнети и констативни протоколи, са обективирани показанията на отчетеното количество питейна вода по партида на потребителя. В същите периодично е полаган подпис на абоната, респ. на негов представител, с което се удостоверява верността не само на текущите, но и на всички предходни показания. Карнетите представляват хронологична последователност на отчетите, поради което консумацията за конкретния период се изчислява като разлика между отчетеното количество на съответната дата и отразеното за предходния период. Същите не са оспорени досежно формалната и материалната доказателствена сила, с която се ползват. Формалната доказателствената сила на документа задължава съда да приеме, че подписът положен в карнета принадлежи на абоната или на негов представител. Документът удостоверява неизгодни за издателя си факти, поради което се ползва с материална доказателствена сила относно обстоятелството, че отразеното в карнетните листи отговаря на действително доставеното количество услуги. Полагането на подпис за абонат срещу показанията, представлява извънсъдебно признание за верността на всички предходни показания.
Съгласно чл. 6 от Общите условия
потребителите са длъжни да осигуряват достъп на инкасаторите за отчитане на
средствата за търговско измерване, които са тяхна индивидуална собственост. При
невъзможност за отчитане на водомерните поради отсъствие на потребителя или на
негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитане в
удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното
отчитане (съгласно чл. 22, ал.3 от Общите условия). В случая по делото не се
установява ответницата да е упражнила това си правомощие, с което възможността
за оспорване на отразените в карнетите показания, е преклудирана.
С оглед
на горния извод за основателност на претенцията, съдът дължи произнасяне и по
възражението за погасяване по давност
относно вземанията .
Ответницата е направила възражение с
отговора, че вземането е погасено по давност. Съгласно задължителната практика,
установена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011
г., ОСГК вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични
плащания по смисъла на чл.
111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. С три годишна давност съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД
се погасяват и вземанията за лихви.
Съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД /давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо/ и съгласно
чл.116 се прекъсва с подаването на иск. Безспорно е, че заявлението по чл.410
от ГПК, подадено от ищецът е входирано в съда на
14.06.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение, което действие, принципно
прекъсва давността от тази дата по смисъла на чл.
116, б. "б" ЗЗД, тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Следователно вземанията за Вик услуги по фактури за претендирания период от 28.12.2016 г. не са погасени по
давност, поради нейното прекъсване и започналата да тече нова давност на
основание чл.117 от ЗЗД. Този извод съдът прави и за вземанията за мораторни лихви по отношение вземане
по партида с № 1503640
. Относно вземането по партида с № 1503641, то за периода от
30.09.2014г. до 30.09.2017 г. е погасено по давност, както и обезщетението за
забава върху тези главници.
За доказване размера на
исковата претенция е назначена и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза. Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно,
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните. Видно от заключението
общият размер на дължимата сума за периода от 16.11.2016 г. до 15.02.2018 г. е
169,88 лв. или за ½ от 84,74 лв. представляваща ½ част от дължима
главница за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер
1503640.
Безспорно се установява,
че съобразно чл.33 ал.2 ОУ потребителите следва да заплатят дължимата за
ползваните услуги стойност в 30-дневен срок от фактурирането им. Няма наведени
твърдения, че сумата е заплатена от потребителя, поради което и за всяка
месечна фактура А. е изпаднала в забава с изтичане на 30-дневния
срок от издаването. Съответно следва да се уважат исковете за обезщетение за забава
предвид заключението по ССЕ в претендирания от ищеца
размер за сумата от 6,53 лв.
обезщетение за забава върху главница от 84,93 лв. за периода от съответния
падеж до 10.06.2018г., като отхвърли за горницата над тази сума 6,53 лв. до претендираните 6,65 лв.
По отношение
на партида с аб.№ 1503641, то искът за главница е
погасен по давност до 15 юни 2015г., както и за обезщетението за забава върху
това вземане. Този период се обхваща от издадена фактура
№**********/28.12.2016г. за дължими суми
общо за периода от 30.09.2014г. до 30.11.2016г. на стойност 14.51лв. или 7.26
за ½ от стойността. Липсват издадени ежемесечни фактури за този период,
съобразно задължението на ищеца Вик да отчита и събира ежемесечно, то следва да
се изключи изцяло тази сума и този период от задължението на ответницата, както
и начисленото обезщетение за забава. Поради което искът се явява основателен,
предвид и извършени плащания, за сумата от 60,19 лв. представляваща ½
част от дължима главница за периода от 30.11.2016 до 18.04.2018г. и отхвърли за
горницата над 60,19 до претендираните 80,66 лв. и за периода от 30.09.2014г. до 30.11.2019г.
Съответно да се уважи за обезщетение за забава в размер на 2,89 лв. представляваща
½ част от общата
сума, представляваща незаплатен остатък от обезщетение за забава за плащане на
главницата за периода от съответните падежи до 10.06.2018г. и отхвърли за
горницата над тази сума до претендираните 5,43 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на
ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в размер на ½
от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждениеили съразмерно с уважената част на исковете
или сумата от 32,61 лв.
При този
изход на спора, на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноски д.т.-75 лв., депозит за в.л.150 лв. , 300 лв. депозит за особен
представител, 5 лв. удостоверение и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК вр.с чл.25 от НЗПП или общо 547,93 лв.
Разноски
в полза на ответницата на осн.чл.78 ал.3 от ГПК не се
присъждат, тъй като липсват доказателства за извършването на такива.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК,
че Д.С.А.,
ЕГН ********** дължи на “В..” ООД, ЕИК ***
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № 9339/2018 г. на ВРС,както
следва:
- сумата от 84,74
лв. представляваща ½ част от дължима главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1503640 за периода от
16.11.2016 г. до 15.02.2018 г. за имот, находящ се в ****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.06.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението и сумата
от 6.53 лв., представляваща ½ част от обезщетение за забава върху
главницата за периода от съответните падежи до 10.06.2018г., като отхвърля иска за горницата над 6.53 лв.
до претендираните 6.65 лв.
- сумата от 60,19 лв. представляваща ½ част
от дължима главница за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 1503641, за периода от 30.11.2016 до 18.04.2018 г. за имот, находящ се в ****,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 14.06.2018 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 2,89 лв. представляваща ½ част от общата сума,
представляваща незаплатен остатък от обезщетение за забава за плащане на
главницата за периода от съответните падежи до 10.06.2018г., като отхвърля иска за главница за горницата
над 60,19 лв. до претендираните 80,66 лв. и за
периода от 30.09.2014г. до 30.11.2016г. и обезщетение за забава за горницата
над 2,89 лв. до претендираните 5,43 лв.
ОСЪЖДА Д.С.А., ЕГН **********
да заплати на “В..” ООД, ЕИК *** сумата 32,61 лв. (тридесет и два лева и шестдесет и една стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9339/2018 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Д.С.А., ЕГН **********
да заплати на “В..” ООД, ЕИК *** сумата
от 547,93 лв. лева (петстотин четиридесет и седем лева и деветдесет
и три стотинки), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му,
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ: