№ 11119
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20211110146604 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. Г. В., с която е предявен срещу
ответника „Профи Кредит България“ ЕООД установителен иск по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 19343/2021 г. по описа на СРС, 76 с-в, а
именно:
- 482.16 лв., представляваща заплатена без основание сума – въз основа
на нищожни клаузи за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в договор за
потребителски кредит № 30038871005/21.08.2019 г., сключен между П. Г. В. и
„Профи кредит България“ ЕООД, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил.
Ищецът твърди, че на 21.08.2019 г. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № 30038871005 между страните по спора, по
силата на който кредитодателят „Профи Кредит България“ ЕООД й
предоставил кредит в размер на 3500 лв. със задължение за връщане на сумата
на 36 месечни погасителни вноски при фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 41.00%. В договора било посочено още, че годишният процент на
разходите е равен на 49.13 %. В договора и общите условия към него било
предвидено, че ищеца-кредитополучател следвало да заплати 2170 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и за допълнителна услуга
„Флекси“, разпределени на 36 вноски, всяка в размер на 60.27 лв.
Сочи, че за погасяване задълженията по кредита ищцата извършила 8
вноски, всяка от които включвала и сумата от 60.27 лева /т.е. общо 482.16
лева, необходима за погасяване на задълженията за допълнителни услуги/
1
Поддържа, че договорът, респ. посочените клаузи са нищожни, поради
неспазване на императивните изисквания, установени в ЗПК и ЗЗП, за което
излага подробни съображения, като извършените погасителни плащания се
явяват платени без основание.
Сочи, че горните обстоятелства са го мотивирали да подаде заявление
по чл. 410 ГПК, във връзка, с което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 19343/2021 г. по описа на СРС, 76 с-в. С
оглед подаденото в срок възражение от длъжника и дадените указания от съда
по реда на чл. 415 ГПК, предявява настоящия иск.
Моли съдът да уважи предявените искове, като приеме, че клаузите,
регламентиращи посочените възнаграждения за допълнителни услуги, са
нищожни на посочените основания, и признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 482.16 лв., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, представляваща недължимо платена сума по
нищожните клаузи в договора за потребителски кредит, с която неоснователно
се е обогатил.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Профи Кредит България“
ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
като неоснователни, за което излага подробни съображения. Не оспорва
обстоятелството, че на посочената дата между страните по делото е бил
сключен процесният договор за потребителски кредит, по силата на който
ищцата се задължила да заплати на ответника посочените възнаграждения за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, но счита, че клаузите, които ги
уреждат, респективно – целият договор за потребителски кредит, е
действителен. Моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК, с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Посоченият фактически състав на неоснователното обогатяване
предполага даване, респективно - получаване на нещо при начална липса на
основание.
В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже по делото
пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума, т.е. че тя е постъпила в
патримониума на ответника.
В тежест на ответника, при доказване на горното обстоятелство, е да
установи наличието на валидно правно основание за нейното получаване,
респективно – задържане, т.е., че клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ са действителни, евентуално – че плащанията от ищеца се отнесени
за погасяване на главницата по кредита, съгласно чл. 23 ЗПК.
2
В конкретния случай, не е налице спор между страните, а и се
установява от представените по делото писмени доказателства, че страните са
сключили Договор за потребителски паричен кредит № 30038871005 от
21.08.2019 г., по силата на който кредитодателят „Профи Кредит България“
ЕООД е предоставил кредит в размер на 3500 лв. със задължение за връщане
на сумата на 36 месечни погасителни вноски при фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 41.00%. В договора е посочено, че годишният процент на
разходите е равен на 49.13 %. Посочено е, че ищецът-кредитополучател е
закупил пакети с допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 700 лева и
„Флекси“ на стойност 1470 лева /общо 2170 лв./, платими заедно с месечната
погасителна вноска, т.е. на 36 вноски, всяка в размер на 60.27 лв.
Не е спорно по делото, като се установява от представеното и издадено
от ответника /имащо правно значение на извънсъдебно признание за
неизгоден факт/ Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит
№ 30038871005 – л. 16-17, че към 26.11.2020 г. платената сума по кредита
възлиза на 5184.88 лева. Съобразно извлечението, ищецът е погасил 8 от
месечните плащания за допълнителни услуги, всяко от които в размер на 60.27
лева, т.е. общо 482.16 лева.
По делото е представено влязло в сила решение № 36/23.02.2024 г. по
гр.д. № 903/2021 г. на РС-Панагюрище, образувано по искова молба на
„Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. В., с искане да бъде признато за
установено, че В. дължи на ищеца сумата от 388.08 лева – неплатена част от
главница по договор за потребителски кредит № 30038871005, както и сумата
от 27.88 лева – неплатена част от възнаграждение за допълнителни услуги по
пакет „Фаст“. С постановеното решение предявените искове са отхвърлени
изцяло като неоснователни.
Във връзка с така представеното съдебно решение, съдът намира
следното:
Съгласно т. 18 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01. 2001г. по гр.д. № 1/2000г.,
със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на решението по
отношение на спорното материално право, въведено като предмет на делото
чрез основанието и петитума на иска, но не и мотивите, които по смисъла на
чл. 236, ал. 2 ГПК не са иманентна негова част, а съдържат данни относно
исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи на съда. В този смисъл, тъй като
по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно
юридическите и доказателствените факти и преюдициалните отношения не се
формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет,
не е налице пререшаване на спора при предявен иск, обоснован на
разгледаните правоотношения и факти в предходно производство, като същите
подлежат на общо доказване в настоящото производство.
С оглед на това, съдът не би могъл да се позове на мотивите на
предходния съдебен акт, касаещи действителността на сключения договор за
кредит, а въпросът подлежи на самостоятелна преценка в настоящия исков
процес.
3
Предвид изложеното, по въпроса за наличието на основание от страна
на ответника да получи, съответно, да задържи изплатените от ищеца суми,
съдът намира следното:
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при
действието на специалните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно правните норми на чл. 7, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като
съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Видно от представения договор, възнаграждението за услуга „Фаст“ е
дължимо за получаване на приоритетно становище по искането за отпускане
на потребителски кредит и изплащане на потребителски кредит преди
клиентите, които не са закупили допълнителна услуга „Фаст“, а това за
услугата „Флекси“ предоставя възможност на кредитополучателя да прави
едностранни промени в уговорения погасителен план за целия срок на
договора.
С оглед така посоченото съдържание на услугите „Фаст“ и „Флекси“, те
се явяват свързани с усвояване и управление на кредита, поради което
събирането на такси за тях е забранено с оглед императивната норма на чл.
10а, ал. 2 ЗПК.
Допълнително следва да се посочи, че в разглеждания случай
обосновано може да се допусне, че посочените допълнителни услуги целят
единствено да доведат до значително увеличаване на цената на кредита
/същите са на стойност повече от 60% от главницата по кредита/. Всички
включени допълнителни „услуги” са средство за съществено увеличаване на
цената на кредитирането, като по същество предлагането им като предимство
от кредитодателя води по скрит за потребителя начин до увеличаване размера
на дължимите разходи по кредита и се заобикаля забраната, предвидена в
чл.19, ал. 4 ЗПК във връзка с установения максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този нормативен акт, е нищожна – т.е. клаузите за допълнителни услуги,
доколкото целят именно заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК,
се явяват нищожни, а плащанията, извършени въз основа на тях – платени
без правно основание и подлежащи на връщане на основание чл. 55, ал. 1,
4
т. 1 ГПК.
На последно място следва да се посочи, че дори при извод за
действителност на конкретните клаузи, обстоятелството, че техният размер не
е съобразен при изчислението на ГПР в договора, т.е. последният е посочен в
размер, неотговарящ на действителния, само по себе си води до извод за
недействителност по реда на чл. 22 ЗПК на целия договор за кредит, в който
случай би се дължала само чистата стойност на кредита – чл. 23 ЗПК, чието
погасяване безспорно се установява по делото. /В този смисъл са и дадените
отговори на отправено от български съд преюдициално запитване в Решение
на съда на ЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 S.R.G. срещу Profi Credit
Bulgaria EOOD/.
Предвид изложеното до тук, с оглед извода на съда за
недействителност на процесните договорни клаузи, както и с оглед
обстоятелството, че по делото безспорно се установява, че ищецът е заплатил
по сметка на ответника сумата от 482.16 лева въз основа на тях /както и че
плащането не е отнесено за погасяване на задълженията за главница/, съдът
намира, че предявените искове са изцяло основателни и подлежат на
уважаване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът, като съдът дължи произнасяне и по отговорността
за разноски в заповедното производство.
В исковото производство пред СРС ищецът е доказал извършването на
разноски за 25 лева за държавна такса. Претендирано е заплащане в полза на
адв. Л. на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита на
ответника, което съдът, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, определя на сумата от
400 лева, предвид действителната правна и фактическа сложност на спора,
продължителността на производството, реално извършената от адвоката
работа и цената на предявения иск.
В заповедното производство заявителят е доказал извършването на
разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева, като е претендирал
заплащане в полза на адв. Б. на адвокатско възнаграждение за безплатно
оказана правна защита на заявителя, което съдът, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
определя на сумата от 150 лева /в който смисъл е и определение №
2635/24.09.2024 по ч.гр.д. № 9287/2021 г. на СГС, IV-Д, постановено по частна
жалба на адв. Б./, предвид спецификата на заповедното производство,
действителната правна и фактическа сложност на спора и реално извършената
от адвоката работа.
Горните разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Г. В., ЕГН
**********, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата, за
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 19343/2021 г. по описа на СРС, 76 с-в, а
именно: 482.16 лв., представляваща заплатена без основание сума – въз
основа на нищожни клаузи за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в
договор за потребителски кредит № 30038871005/21.08.2019 г., сключен
между П. Г. В. и „Профи кредит България“ ЕООД, с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П. Г. В., ЕГН **********, сумата от
25 лева – разноски за заплатена държавна такса в исковото производство,
както и сумата от 25 лева – разноски за заплатена държавна такса в
заповедното производство пред СРС.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. М. Л. Л., ЕГН ********** ,
сумата от 400 лева – разноски за безплатно оказана правна защита на ищеца в
исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. К.И. Б., ЕГН **********,
сумата от 150 лева – разноски за безплатно оказана правна защита на
заявителя в заповедното производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6