Решение по дело №1837/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 846
Дата: 5 октомври 2020 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20205300501837
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 84605.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивVI състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
Секретар:Ангелинка И. Костадинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20205300501837 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Д. А. против
Решение № 2235/06.07.2020г., пост. по гр.д.№ 169/2020, ПРС, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателката против „Профи кредит България“ ЕООД обективно
съединени искове с пр. осн. чл.55, ал.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 2 457лв., представляваща недължимо платена от нея
на ответника по нищожна клауза за възнаградителна лихва от Договор на
потребителски кредит № **********, с дата на първа вноска 10.12.2013г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
Жалбоподателката Р. А. поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че между страните няма спор относно съществуването на
правоотношение по посочения в исковата молба договор. Неправилен е и изводът на
съда, че по делото не се доказва да е извършено плащане по този договор, като счита,
че са представени надлежни доказателства в тази насока. Развива съображения по
същество относно твърдението си за недействителност на договора поради нарушение
на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК. Поддържа и че от договора не става ясно какъв е размерът
на общо дължимата сума, като е налице разминаване между посочената като общо
дължима сума и сумата, която се получава при сбор на посочените месечни вноски.
Счита, че това е заблуждаваща търговска практика, поради което и договореното
съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл.4, §1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на целия договор. На следващо място развива и доводи за
нищожност на клаузите за възнаградителна лихва. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови ново такова, с което уважи предявените искове. Не прави нови
1
доказателствени искания.
Въззиваемата страна „Профи кредит България“ ЕООД оспорва жалбата, като
поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът
е разгледал иска така, както е бил индивидуализиран в обстоятелствената част на
исковата молба и ако обстоятелствата изложени в нея не бъдат доказани, то това влече
отхвърляне на иска. Развива съображения за липса на накърняване на добрите нрави,
както и за това как следва да се преценява липсата на еквивалентност в престациите по
двустранните договори. Поддържа и че не е налице противоречие със ЗПК, като счита,
че процесният договор съдържа минималното съдържание съобразно изискванията на
чл.11 и чл.22 от ЗПК. Моли за потвърждаване на решението. Не прави нови
доказателствени искания. Претендира разноски в размер на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице
– ищец, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Обжалва се решение, с което е отхвърлен иск за осъждане на ответника да върне
заплатени на основание нищожна клауза в договор суми.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по
делото не се доказва между страните да е сключен твърдяния от ищцата договор, както
и че е платила суми по него, които да подлежат на връщане.
Предявеният иск е по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на даденото без
основание. За да се докаже основателността на предявения иск по чл.55, , ал.1, пред.
първо от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че е дал претендираното. Ответникът,
от своя страна, следва да установи основанието, на което е получил, за да докаже
неоснователността на исковата претенция.
В исковата молба се твърди, че между ищцата Р. А. и „Профи кредит България“
2
ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № ********** с дата на първа
вноска 10.12.2013г. Към исковата молба не е представен посочения договор, а
единствено извлечение от сметка към договора към 19.12.2017г. В отговора на
исковата молба ответникът „Профи кредит България“ ЕООД е оспорил иска по
същество, но е признал за съществуването на Договор за револвиращ заем №
**********. , сключен на 08.10.2013г. Копие от същия договор е и представен по
делото. При съпоставка на твърденията на страните и с оглед представеното писмени
доказателства – копия от ДРЗ и от извлечението от сметка, и двете с един и същи
идентификационен номер, следва да се приеме, че между А. и „Профи кредит
България“ ЕООД са налице договорни отношения, макар и не по твърдения в исковата
молба вид договор.
По делото, обаче липсват ангажирани доказателства относно това какво е
изпълнено по договора. Ищцата не установява нито с вносни бележи, нито чрез ССЕ
или по друг начин какви плащания е извършвала по договора. В този смисъл тя не
провежда успешно доказването, което е в нейна тежест – да установи, че действително
е дала сочената в исковата молба сума на ответника. Липсата на това доказване е
достатъчно, за да се приеме че предявеният иск е неоснователен. В този случай не е
необходимо да се изследва съществува ли основание за плащане на процесната сума,
т.к. не е доказано самото плащане.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск от Р. А. против „Профи
кредит България“ ЕООД е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
До същия краен резултат е постигнал и първоинстанционният съд в своето
решение, макар и не всички фактически констатации да са правилни. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата
страна направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100лв.
юрисконсултско възнаграждение / осн. чл.25, ал.1 от Наредба за плащането на
правната помощ/.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2235/06.07.2020г., пост. по гр.д.№ 169/2020,
ПРС.
ОСЪЖДА Р. Д. А. , ЕГН **********, да заплати на „Профи кредит България“
3
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 100лв. разноски пред въззивната инстанция,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4