№ 2118
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330206576 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Г. К. ЕГН:**********, с адрес – ***, срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 3933140 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв.
/четиристоти лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата, както и в допълнителни мотиви към същата се сочи, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, като се излагат аргументи
по съществото на спора и се предлага същият да бъде отменен, както и да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат Т. поддържа жалбата на изложените основания,
предлага електронният фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен, като развива аргументи по същство. Предлага жалбата да
бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да
1
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност предлага присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г.
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от
жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
включително изрично с Разпореждане от 13.10.2021г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
2
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 31.08.2020г., в 17:21 часа, в
град Пловдив, на място, посочено като бул.„Пазарджишко шосе“ № 120, в
посока – гр.Пазарджик, с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - №
TFR1-M № 546 било заснето движение на лек автомобил марка „Фиат Ритмо“
с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 81 км./ч., същата – над
максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в
размер на 31 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 84 км./ч. – превишение с 34 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 31.08.2020г. и час - 17:41:06ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Б. Г. К.
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
3
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа се сочи нарушение, извършено в населено място, а именно - град
Пловдив, като съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на
стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h
- с глоба в размер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
4
№ TFR1-M 546 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, с Рег.№ 1030р-17070 от
дата 31.08.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото
средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е към път
гр.Пазарджик.
Въпреки горното, в случая не се установява основание за ангажиране
отговорността на жалбоподателя К. за същото нарушение, доколкото не се
установява последния да има качество на собственик на МПС - лек
автомобил марка „Фиат Ритмо“ с регистрационен номер „***“.
Така, от предоставената от въззиваемата страна справка база данни КАТ
се установява, че МПС - лек автомобил марка „Фиат Ритмо“ с
регистрационен номер „***“ е собственост на трето лице, а именно – И. Ц.
И..
От също такава справка се установява, че от своя страна
жалбоподателят К. е собственик на МПС с регистрационен номер „***“,
което обаче съставлява мотоциклет - „Хонда ЦБ 600 Ф“.
По делото няма данни, нито въззиваемата страна твърди, че
собственикът на лек автомобил марка „Фиат Ритмо“ с регистрационен номер
„***“ е посочил жалбоподателя К. като лице, управлявало същия автомобил.
Предвид това и доколкото не се установява жалбоподателя К. да има
качество на собственик на МПС - лек автомобил марка „Фиат Ритмо“ с
регистрационен номер „***“, или да е посочен от собственика на последното
като водач на автомобила, то обжалвания електронен фиш е издаден в
нарушение на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно – издаден е спрямо лице извън
кръга на тези, посочени в чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Последното мотивира
отмяната на същия електронен фиш като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
5
правна защита и съдействие /л.7 от делото/ с посочено като основание чл.38,
ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата, а като изплатен доход „безплатна“.
Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от
Закона за адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в
размера, посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде
определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния
такъв 300 лева, доколкото е налице и изрично възражение на въззиваемата
страна в този смисъл, още повече делото не представлява особена фактическа
и правна сложност, разгледано без разпит на свидетели в едно съдебно
заседания със съвсем кратка продължителност, без разпит на свидетели.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3933140 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Б. Г. К. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението
по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв. /четиристоти лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати на адвокат Т.В. Т., в
качеството му на процесуален представител на Б. Г. К. ЕГН:**********,
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение в
настоящото производство за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6