№ 410
гр. Плевен, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20254400500684 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 262/20.07.2025 г., постановено по гр. дело № 447/2025 г. по
описа на Районен съд – Ч.Б. е осъдена на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор
на Р. България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на В. Г. Н.,
ЕГН ********** от гр. Ч.Б., обл. П., ул. „И.В.“ №* сумата от 1000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
вследствие привличането му като обвиняем по неоснователно воденото срещу
него наказателно производство за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК по № ЗМ-137/24 г. по описа на РУ - Ч.Б., пр.пр. № 3352/24 г. по описа на
Районна прокуратура - Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 04.04.2025 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение, Районен съд – Ч.Б. е осъдил на основание чл.10
ал.3 от ЗОДОВ и чл.78 ал.1 от ГПК Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Р. България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша” № 2 да заплати на В. Г. Н., ЕГН ********** от гр. Ч.Б., обл. П., ул.
„И.В.“ №* сумата от 10,00 лв., направени от него съдебни разноски за платена
1
държавна такса, съобразно уважената част от иска.
Осъдил е на основание чл.10 ал.3 вр. чл.38 ал.2 и чл.38 ал.1 от ЗАдв вр.
чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Р. България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша” № 2 да заплати на адв. И. А. А. от ПлАК сумата от 400,00 лв. за
предоставената безплатна правна помощ на ищеца в производството.
Срещу постановеното от ЧРС решение е постъпила въззивна жалба от
Прокуратурата на РБ чрез прокурор Д.М. от Районна прокуратура – Плевен, в
която се изразява становище, че същото е неправилно и необосновано.
Въззивникът твърди, че в конкретния случай, наказателното производство
действително е прекратено, поради липса на престъпление на основание чл.24
ал.1 т.1 от НПК, но ищецът никога не е бил привличан като обвиняем, като
посочва, че образуването на наказателно производство не е достатъчно, тъй
като възбуждане на наказателно преследване по смисъла на НПК означава
именно привличане на обвиняем, а в случая, такава процесуална фигура не е
възниквала в хода на процеса. Твърди, че срещу ищеца няма формулирано
обвинение и той не е придобивал това процесуално качество. Срещу него няма
формулирано обвинение, т.е. твърдение от страна на прокуратурата, че е
извършил конкретно престъпление нито словом, нито цифрово.
Въззивникът твърди, че в случая, досъдебното производство
първоначално е било образувано по общия ред на чл.212, ал.2 от НПК, а не
като бързо производство, поради което не следва да се приема, че е налице и
презумпцията по чл.356 ал.4 от НПК. Посочва, че поради липсата на
повдигнато обвинение, срещу ищеца не е прилагана и никаква мярка за
процесуална принуда. Твърди, че досъдебното производство е било
образувано законосъобразно и в съответствие с изискванията на НПК.
По отношение на решението в частта относно присъдените разноски, а
именно адвокатски хонорар в размер на 400,00 лв., въззивникът счита, че
съдът не се е съобразил с Решение на СЕС по дело № С-438/2022 г., като
посочва, че в настоящия случай, делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което и адвокатското възнаграждение се явява прекалено
завишено по размер. Според въззивника, ако бъде ангажирана отговорността
на Прокуратура на РБ за заплащане на обезщетение за претърпени вреди за
2
изплатено адвокатско възнаграждение, то следва да е до минималния размер,
предвиден от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното
решение на Районен съд - Ч.Б., като отхвърли изцяло предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия В. Г. Н. чрез пълномощника му – адв. И. А. от ПлАК, в
който се изразява становище, че същата е неоснователна. Въззиваемият
посочва, че съгласно константната практика на ВКС, лицето търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване, дори и в случаите, когато
производството е прекратено, без да му е повдигано обвинение. Твърди, че
макар и да не имало реално привличане като обвиняем е ясно, че досъдебното
производство се е водило срещу него, видно от описаната фактическа
обстановка в АУАН и постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Въззиваемият твърди, че от образуваното срещу него досъдебно
производство е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство,
безпокойство, срам, стрес, тревожност и притеснения от евентуални
наказателно-правни последици от това неоснователно обвинение, което е
състояние е станало достояние на целия му социален кръг от приятели,
близки, роднини, колеги и др. Твърди, че производството е продължило
повече от десет месеца, а с това и описаното по-горе състояние. Твърди, че
дори и след прекратяване на производството, у него е останала тревожност и
още се връщам към изживяното с негативни емоции.
Въззиваемият моли Окръжния съд, да остави без уважение въззивната
жалба. Претендира направените разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание, въззивникът Прокуратурата на РБ чрез прокурор
А. Б. от Окръжна прокуратура - Плевен моли съда, да отмени
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, въззиваемият В. Г. Н. се представлява от
процесуални си представител – адв. И. А. от ПлАК, който моли съда, да
потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Излага подробни доводи по съществото на спора. Претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
3
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Пред Районен съд – Ч.Б. е предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3
пр.първо от ЗОДОВ от В. Г. Н. против Прокуратурата на Република България
за заплащане на сумата от 1 000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, вследствие привличането му като
обвиняем по неоснователно воденото срещу него наказателно производство за
извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК по № ЗМ-137/24 г. по описа на
РУ - Ч.Б., пр.пр. № 3352/24 г. по описа на Районна прокуратура - Плевен,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2025 г. до
окончателното й изплащане.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От приложените, като писмени доказателства материали по ДП №
3352/2024 г. по описа на РП - Плевен е видно, че на ищеца В. Г. Н. е съставен
АУАН № 1314319/*** г. за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП
– управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
4
Образувано е ДП № 3352/2024 г. по описа на РП – Плевен за
престъпление по чл.343б ал.3 от НК за това, че на *** г., около *** ч. в гр. Ч.Б.
на кръстовището, образувано от ул. „Ц.А." и ул. „Д.В." е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Сироко" с рег. № *** след употреба на наркотични
вещества - канабис-25, установено с техническо средство Дрегер „Drug test
5000" с фабр. № ***.
С Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от *** г. от
ищеца В. Г. Н. са взети проби от кръв и урина.
В хода на досъдебното производство е изготвено заключение по
назначената токсикохимична експертиза за изследване на предоставени проби
от кръв и урина, взети от В. Г. Н.. От заключението на вещите лица е видно, че
в предоставената за изследване кръвна проба не е доказано наличие на
упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в
списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП, както и
че в предоставената за изследване проба урина не е доказано наличие на
хексахидроканабинол.
С Постановление от 25.03.2025 г. е прекратено досъдебно производство
№ ЗМ-137/2024 г. по описа на РУ – Ч.Б., № 3352/2024 г. по описа на РП –
Плевен, образувано за това, че на *** г., около *** ч. в гр. Ч.Б. на
кръстовището, образувано от ул. „Ц.А." и ул. „Д.В." е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Сироко" с рег. № *** след употреба на наркотични
вещества - канабис-25, установено с техническо средство Дрегер „Drug test
5000" с фабр. № ***. Прието е, че липсват доказателства за осъществен от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
За изясняване на делото от фактическа страна, в първоинстанционното
производство са допуснати гласни доказателства, като са разпитани
свидетелите В. Г. Н., Т. Ц. Т. и В.Л.П..
От показанията на свидетеля В. Г. Н., който е дядо на ищеца се
установява, че в деня на случилото се е бил в дома си и е присъствал на
проверката от органите на МВР. Твърди, че в продължение на около час
ищецът не е спирал да плаче, като е заявявал, че не е виновен. Твърди, че на В.
му е било неудобно, тъй като няма кола и не може да кара. Свидетелят
5
заявява, че В. е изживял тежко времето, през което се е водило досъдебното
производство, преживявал е случилото се зле и е паднал психически. Твърди,
че към днешна дата, откакто са излезнали резултатите, които са показали, че
няма алкохол и наркотични вещества, В. е започнал да излиза и да си търси
подходяща работа, като вече е по-весел и по-ведър.
В показанията си, свидетелят В.Л.П., който е приятел на ищеца твърди,
че В. никога не е имал допир до наркотици и алкохол и това, което се е
случило му се е отразило зле и е опетнило името на семейството му. Когато
пътува със свидетеля, В. се притеснява от проверки и мисли, че ще преживее
същото.
От показанията на свидетеля Т. Ц. Т., който е приятел на ищеца се
установява, че ищецът не е възприел добре ситуацията, бил е нервен и е имал
притеснения от затвор, защото случилото се е било сериозно обвинение.
Свидетелят твърди, че В. се е срамувал от близките си. И сега, когато се вози в
автомобил, В. изпитва притеснения от спиране от полиция. Свидетелят
посочва, че В. не е ходил на лекар след случая, но видимо психически не е бил
добре. Посочва, че живеят в малък град и на другия ден се разбира какво е
станало, като в тяхната компания всички приятели са обсъждали случилото се
всеки ден. Твърди, че В. е човек, който не употребява наркотици.
Един от основополагащите принципи за функционирането на държавата
съобразно чл. 7 от КРБ е този за отговорността на държавата за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица. Конституцията изрично предвижда, че отговорността в този случай е на
държавата, а не на отделните нейни органи. Със ЗОДОВ се урежда срещу кой
държавен орган - юридическо лице се предявява иска, а не кой е длъжник по
материалното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
6
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличие на
сочените в закона предпоставки. Държавният орган не участва по делото в
качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за
виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на
държавата, чиято отговорност е безвиновна. Отговорността на Прокуратурата
като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото
лице иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са
търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно досъдебно
производство до окончателното му прекратяване.
Наказателното производство, в случая, е било прекратено поради липса
на извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, поради което са налице
предпоставките по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
ответника. При обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено, поради неизвършване на деянието
от лицето или извършеното деяние не е престъпление, елемент от състава на
отговорността е наличието на обвинение.
Настоящата съдебна инстанция счита, че от приложените по делото
доказателства безспорно се установява факта на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако впоследствие наказателното производство е
прекратено, което е основание за ангажиране отговорността на държавата по
посочената разпоредба. Съгласно практиката на ВКС /Решение №
50009/08.02.2023 г. на ВКС по гр. дело № 932/2022 г./, изразът в нормата на
ЗОДОВ „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-
широко за нуждите на специалния деликт, а не в техния му наказателно-
процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу
определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Лицето, срещу което е образувано наказателно производство търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение.
В тази връзка, неоснователно е твърдението във въззивната жалба на РП
– Плевен, че досъдебното производство е започнало срещу неизвестен
извършител, в хода на разследването не е ангажирана наказателната
отговорност на ищеца и същият не е имал никакво качество регламентирано в
7
НПК. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен
извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление,
което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди
от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за
конкретното престъпно деяние. От приложеното досъдебно производство №
ЗМ-137/2024 г. по описа на РУ – Ч.Б., № 3352/2024 г. по описа на РП – Плевен,
образувано на *** г. за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като се
посочва, че същото е започнало за това, че на *** г., около *** ч. в гр. Ч.Б. на
кръстовището, образувано от ул. „Ц.А." и ул. „Д.В." е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Сироко" с рег. № *** след употреба на наркотични
вещества - канабис-25, установено с техническо средство Дрегер „Drug test
5000" с фабр. № *** е очевидно, че ищецът В. Г. Н. е лицето, което би могло да
извърши деянието, за което е образувано производството, поради което за
отговорността на Държавата е без значение дали той е привлечен в качеството
на обвиняем.
Липсата на привличане съгласно чл. 219 от НПК не е пречка за търсене
на вреди по посочения по-горе фактически състав на ЗОДОВ. Държавата
дължи обезщетение, независимо от това, дали вредите са причинени виновно,
като вината на конкретни длъжностни лица не се изследва, тъй като е извън
предмета на делото. При обективната отговорност по ЗОДОВ се прилага
принципът на риска, а не на вината. Отговорност за държавата да обезщети
вредите възниква и при прекратено предварително производство, водено
срещу единствен възможен извършител на престъплението, което се
разследва, дори и без лицето да е формално привлечено като обвиняем по
реда на НПК, както е и в настоящия случай.
Започването на досъдебно производство с един единствен възможен
извършител само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга неговия
личен живот, авторитет и достойнство на гражданин, а при доказване на
увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът
следва да присъди обезщетение за причинените вреди при съобразяване с
релевантните за спора обстоятелства от значение за определяне на конкретния
размер, като ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен
страх от наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт от
упражнената принуда, тъй като те следват от закона, но за всички останали
болки и страдания е необходимо да има твърдения и доказателства.
8
Разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че Държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, а ал.2
на същия текст предвижда, че когато искът е предявен срещу няколко
ответници, те отговарят солидарно. С оглед на това, следва да се приеме, че
обезщетение се дължи при доказана причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че по делото е
установена причинно-следствена връзка между воденото наказателно
преследване и състоянието на В. Г. Н. по време на досъдебното производство,
които вреди са обичайни за такива случаи, а освен това и търпените от него
неудобства и ограничения, свързани с това. Това са вредите, посочени в
съдебната практика /Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на
ВКС/, които се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Нормално е да се приеме, че през периода на наказателно
производство лицето изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и
несигурно, да са накърнени моралните и нравствените му ценности, да е
нарушено социалното му общуване.
Твърдяните от ищеца неимуществени вреди се доказват и от събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства, които са
безпротиворечиви и категорично установяват, че случилото се му се е
отразило изключително зле, изживял е тежко времето, през което се е водило
досъдебното производство, чувствал се е притеснен, изпитвал е неудобство,
безпокойство, срам, стрес, тревожност и притеснения от евентуални
наказателноправни последици от неоснователното обвинение, което
състояние е станало достояние на целия му социален кръг - приятели, близки,
роднини и колеги.
Ограничението на правната сфера на едно лице чрез висящо досъдебно
производство за извършено престъпление е законосъобразно и оправдано,
само доколкото соченият извършител действително е извършил
престъплението. Когато, обаче, производството е прекратено, поради липса на
престъпление, това ограничение не може да бъде считано за законосъобразно,
9
независимо от спазването на процесуалните закони по време на провеждането
му. С прекратяване на наказателното производство, всъщност, компетентните
органи установяват, че не е налице извършено престъпление, както и че
неоснователно и незаконосъобразно са предприели наказателно преследване
спрямо ищеца, посочвайки го като извършител.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът се ръководи от принципите на справедливостта. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД
– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
В настоящия случай, съдът взе предвид продължителността на воденото
досъдебно производство около 10 месеца, както и обстоятелството, че по
отношение на същия не е взета мярка за неотклонение. От значение при
определяне размера на неимуществените вреди е обстоятелството, че факта на
водене на досъдебно производство неминуемо води до причиняване на вреди,
които са обичайни за такива случаи, както и търпените от ищеца неудобства и
ограничения, свързани с това. Обвинението в употреба на наркотици е тежко,
изключително притеснително и се отразява негативно върху психиката на
човека, като неминуемо се накърнява неговата чест, достойнство и добро име
в обществото. В случая, този факт е станал достояние на целия социален кръг
на ищеца - приятели, близки, роднини и колеги, което няма как да не
предизвика чувство на неудобство, унижение и притеснение.
При съобразяване на горните обстоятелства, настоящата съдебна
инстанция счита, че предявеният иск срещу Прокуратурата на Република
България за заплащане на сумата от 1 000,00 лв., представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, вследствие неоснователно воденото
срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл.343б
ал.3 от НК по № ЗМ-137/24 г. по описа на РУ - Ч.Б., пр.пр. № 3352/24 г. по
10
описа на Районна прокуратура - Плевен, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 04.04.2025 г. до окончателното й изплащане е изцяло
основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.
С оглед изложеното, следва да бъде потвърдено обжалваното Решение
№ 262/20.07.2025 г., постановено по гр. дело № 447/2025 г. по описа на
Районен съд – Ч.Б..
Досежно възражението на въззивника по отношение на решението в
частта относно присъдените разноски за адвокатски хонорар в размер на
400,00 лв., настоящата съдебна инстанция счита същото за неоснователно.
Въззивникът прави искане за определяне на адвокатско възнаграждение на
защитника на ищеца В. Г. Н. към минималния размер, предвиден в Наредба №
1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. На първо място, следва да се посочи, че
определеното от ЧРС на основание чл.38 ал.2 от ЗА възнаграждение на адв. И.
А. от ПлАК в размер на 400,00 лв. е минимално предвиденото, съгласно чл.7
ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. На
следващо място, съгласно задължителния характер на даденото от СЕС в
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. тълкуване на чл.101, § 1 от ДФЕС
и практиката на ВКС, определените с Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, минимални размери на адвокатските
възнаграждения не могат да представляват база за определяне на дължимото
адвокатско възнаграждение според изхода на делото, а основният критерий
при преценката за това е дали размерът на адвокатското възнаграждение е
справедлив и обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Следва, обаче, да се посочи, че Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС дава възможност за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение, а не задължение за такова намаляване, т.е. посочените в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир при определяне
на подобни възнаграждения, като техният размер следва да се преценява, с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото.
Настоящата съдебна инстанция счита, че определянето на адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв. на процесуалния представител на
11
ищеца е съобразено както с Наредба № 1/2004 г., така и с фактическата и
правна сложност на делото, като се има предвид, че по същото са разпитани
свидетели и адв. И. А. е осъществил процесуално представителство в
проведеното открито съдебно заседание.
При този изход на делото, Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Р. България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша” № 2 следва да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. И. А. от
ПлАК адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ
в размер на 400,00 лв. При определяне на възнаграждението, съдът съобрази,
че процесуалният представите на ищеца, освен отговор на въззивната жалба е
осъществил и процесуално представителство в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
262/20.07.2025 г., постановено по гр. дело № 447/2025 г. по описа на Районен
съд – Ч.Б., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор на Р. България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. И. А. от ПлАК адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в размер на 400,00
лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12