Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/…………2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично
заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 1741
по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 365 и следващите от ГПК.
Предявени са
обективно съединени осъдителни искове по чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Е.а.т.“
ЕАД твърди, че на 25.04.2018 г. е
сключил с ответника договор за изкупуване на
отпадъци от черни и цветни метали, по силата на който се е задължил да
продаде такива метали, а ответникът е следвало да заплати цената им. Плащането
е следвало да стане в срок до два дни след получаване на фактури. Ищецът е
доставил и предал на ответника метали на 26, 27 и 30.04.2018 г., за което са
издадени съответни кантарни бележки и фактури от 29.04.2018 г. (три броя на
стойност съответно 2 392 лв., 22 872 лв. и 3 320 лв.) и от
30.04.2018 г. на стойност 3 920 лв., но ответникът не е заплатил
посочените суми. Предявява иск за осъждане на ответника да заплати сумата 32 504 лв. главница, представляваща
неплатена цена по договора за продажба, както и 894,55лв. лихва за забава върху
стойността на всяка от фактурите, начислявана от 2.05.2018 г. до 8.08.2018 година.
Претендира освен това законна лихва и разноски.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител признава, че след завеждане на
иска е получил частично плащане от ответника,съобразно заключението на вещото
лице.
Ответникът „Б.2.“
ЕООД не заявява становище по исковете.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца
е да докаже, сключване на рамковия договор, вида и стойността на доставените
стоки, за които са издадени фактури, доставката на тези стоки.
По иска по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ
От представения
по делото договор за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали от
25.04.2018 г. се установява, че между „Е.а.т.“ ЕАД като „продавач“ и „Б.2.“
ЕООД като „купувач“ са възникнали договорни правоотношения, по силата на
които продавачът продава на купувача
отпадъци от черни и цветни метали. Цената е определяема по начина, посочен в
чл. 4 от договора и следва да се заплаща в срок от 2 дни след получаване на
фактурата от продавача на база кантарни бележки от кантара на продавача.
По делото са
представени 8 броя приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на
двете дружества, издадени на базата на кантарни бележки, от кантара на продавача. Представени са и
четири броя фактури, три от тях носещи и подписите на представители на двете
дружества. Фактура *********/30.04.2018 г. за сумата от 3 920 лева е
подписана само за продавача.
Във всяка фактура
са посоч1ени номерата на кантарните бележки, въз основа на които се издава.
По делото е прието и заключението на съдебно
- счетоводна експертиза, неоспорена от страните, съгласно която процесните
фактури са осчетоводени при ищеца, подадени са справки декларации по ЗДДС и са
включени в дневника на продажбите. Ответникът не е осигурил достъп на вещото
лице до счетоводството, си, но след справка в НАП вещото лице е констатирало,
че процесните две фактури са включени дневника за покупките и в справката -
декларация до ТД на НАП за месец април и месец юни 2018 година.
Вещото лице е
посочило, че общата стойност на фактурите възлиза на 32 504 лева. На
25.09.2018 г. е отразено плащане в размер на 5 500 лева, отнесено от ищеца
като погасяващо главниците по най-старите две фактури.
По делото е
разпитан като свидетел С.Б.– член на СД на ищцовото дружество. Същият заявява,
че е участвал при преговорите и сключване на договора с „Б.2.“ ЕООД и на предаването
на металите, предмет на договора. Бил в преговори с ответника за заплащане на
цената, той признавал задължението си, но чакал да има възможност да плати.
Последователна е задължителната
практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, че двустранно подписаната фактура, съдържаща
съществените елементи на конкретната сделка има доказателствено значение за
сключен договор и е основание за плащане на уговореното възнаграждение. В
конкретния случай предаването на стоките, предмет на договора за покупко -
продажба се установява и от показанията на разпитания свидетел, от представените
приемо-предавателни протоколи.
Следователно,
доказа се доставянето от страна на ищеца като продавача на описаните във
фактурите стоки – черни и цветни метали на обща стойност 32 504 лева.
Ответникът като купувач дължи заплащането на сумата в срок от 2 дни след
получаване на фактурите, което следва да се приеме, че е 2 дни след издаването
им, тъй като са получени в същия ден.
По иска по чл. 86 от ЗЗД
Съгласно чл. 5 от
договора от 25.04.2018 г., цената на стоката се заплаща от купувача в срок от 2
дни след получаване на фактурата.
Следователно,
страните са уговорили падеж на задължението на купувача за заплащане на
продажната цена. От датата на падежа на задължението по всяка фактура, същият е изпаднал в забава.
Съгласно представената справка и на основание чл. 162 от ГПК съдът намира искът
за законна лихва за периода до завеждане на исковата молба за основателен за
сумата от 894,55 лева.
Видно от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и по признание на
ищеца, след завеждане на иска, на 25.09.2018 г. е постъпило плащане в размер на
5 500 лева. Няма данни ответникът да е посочил кое точно задължение
погасява. Поради това, с оглед правилото на чл. 76 от ЗЗД, съдът намира, че с
това плащане първо е погасено задължението за лихва за всички еднакво обременителни задължения за главница
до датата на частичното плащане – 25.09.2018 година, в размер на общо 903,85
лева (894,55 лева до 10.08.2018 г. и 9,03 лева – за периода 10.08.2018 г. -
25.09.2018 г.) . Останалата сума от 4 596,15 лева следва да се раздели
съразмерно между задълженията за заплащане на главници по трите най-стари
фактури – първите три фактури.
С оглед
изложеното, съдът намира, че искът за сумата от 32 504 лева – главница по
4 броя фактури е основателен за сумата от 27 907,85 лева. За разликата до
пълния претендиран размер от 32 504 лева следва да се отхвърли като
погасен поради плащане в хода на процеса.
Относно разноските
С оглед този
изход на делото, на ищеца се дължат разноски по делото.
По изложените
съображения, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.2.“
ЕООД, *** да заплати на „Е.А.Т.“ЕАД, ЕИК ********, съдебен адрес:г***, офис 2,
адв. Х.К. по иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ сумата
от 27 907,85 лева, представляваща
дължимо и непогасено задължение по фактури с номера **********/29.04.2018 г.,
**********/29.04.2018 г., **********/29.04.2018 г. и **********/30.04.2018 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 26.09.2018 г. до окончателното заплащане на сумите и на основание
чл. 78 от ГПК сумата от 4 530,16 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от
„Е.А.Т.“ЕАД, ЕИК ********, съдебен
адрес:г***, офис 2, адв. Х.К. срещу „Б.2.“
ЕООД, *** иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ за
сумата над 27 907,85 лева до пълния
размер от 32 504 лева и иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 894,55
лева – законна лихва върху сумата от 32 504 лева за периода 02/03.05.2018
г. – 10.08.2018 г. като погасени поради плащане в хода на процеса.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: