№ 3677
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110200235 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. И. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ***, чрез адв. К. М.,
против предупреждение № 11-01-1052-2023/18.03.2024 г., издадено от директора на АДФИ
за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото
управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/.
В жалбата са релевирани бланкетни оплаквания в насока материалноправната и
процесуалноправна незаконосъобразност на атакуваното предупреждение и се прави искане
за бъде отменено.
Въззивното разглеждане на делото е второ по ред, като решение № 28443/31.12.2024 г.
по НАХД № 9504/2024 г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав е отменено и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
За проведеното на 30.09.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Жалбоподателката Ц. се представлява от адв. М., а директорът на АДФИ - от
юрк. М..
В дадения ход по същество адв. М. пледира обжалваното предупреждение да бъде
отменено. Като процесуални пороци при изготвянето му навежда липсата на посочване на
място на извършване на нарушението и погрешното посочване на датата на съставяне на
процесния договор. Твърди, че предупреждението е незаконосъобразно и поради
недоказаност на авторството на нарушението, доколкото договорът не бил подписан от Ц.,
респективно нарушението не би могло да й бъде вменено във вина. Моли в полза на
жалбоподателката да бъдат присъдени и направените в производството разноски, съобразно
представен списък, в това число разноските при предходното разглеждане на делото.
Юрк. М. пледира предупреждението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, включително за първото
разглеждане на делото пред СРС и АССГ.
1
В предоставения от съда срок юрк. М. депозира писмени бележки, в които развива
доводите си в пълнота.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, против акт, който подлежи на съдебен
контрол и от надлежно легитимирано лице, при което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Държавно предприятие „Научно-производствен център“ /ДП НПЦ/ е държавно
предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и като такова попада в обхвата на
държавната финансова инспекция по смисъла на чл. 4, т. 2 от ЗДФИ. Същото е юридическо
лице със седалище гр. София, с адрес на управление ул. „Суходолска“ № 30 и представлява
структурно звено към Селскостопанска академия /ССА/. ДП НПЦ е с
предмет на дейност осъществяване на научно-приложна, приложна, експериментално-
производствена и други дейности, подпомагащи дейността на ССА.
Предприятието има двустепенна организационна структура и включва Централно
управление и 13 специализирани поделения /опитни станции/. Органи на управлението му
са министърът на земеделието, храните и горите, председателят на ССА, управителния съвет
на предприятието и директорът. Директорът на предприятието го представлява пред
държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина.
На основание заповед № ФК-10-420/01.06.2023 г. на директора на АДФИ на
свидетелката С. П., главен финансов инспектор при АДФИ, било възложено да извърши
финансова инспекция на ДП НПЦ със задача „Проверка относно спазване на нормативната
уредба, поднормативните актове и указанията на министъра на финансите в областта на
планирането, изпълнението и отчитането на бюджета на предприятието за 2021 г.“.
В хода на финансовата инспекция свид. П. констатирала, че за проверявания период
предприятието било представлявано от изпълняващата длъжността директор Г. И. Ц. и при
функционирането му действали „Правила за функциониране на системите за финансово
управление и контрол в Централно управление на Държавно предприятие „Научно-
производствен център“, утвърдени със заповед № РД-05-1-5/04.01.2021 г. от директора на ДП
НПЦ, в сила от 04.01.2021 г. Съгласно чл. 26, ал. 1, системата за двоен подпис /изискуема
съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в
публичния сектор/ предвижда, че поемане на финансови задължения и извършването на
плащания от ДП НПЦ се осъществяват след полагането на подписи от лицето, отговорно за
счетоводните записвания, и от директора на ДП НПЦ или лицето, оторизирано да нарежда
плащания от името на ДП, т.е. длъжностно лице, отговарящо за изпълнението на приходите
и разходите. Вторият подпис при поемане на финансови задължения и при извършването на
каквито и да е плащания, както и при сключване на договори с контрагенти и граждански
договори, следвало да бъде полаган от заемащия длъжност „Началник отдел „Счетоводство“
- главен счетоводител“. През проверявания период съответната длъжност била заемана от Г.
Б.Ч., съгласно справка изх. № 1202- 8/22.06.2023 г.
Свид. П. установила, че на 01.12.2021 г. бил сключен граждански договор за анализ и
консултации във връзка със Закона за публичните предприятия и Правилника за прилагането
на Закона за публичните предприятия, с който на К. П. М. било възложено извършването на
анализ и предоставянето на устни консултации във връзка със Закона за публичните
предприятия и Правилника за прилагането па Закона за публичните предприятия за срок от
7 дни, както и да даде консултациите в срок от 1 ден за период от 3 месеца от сключването
на договора. От страна на ДП НПЦ в договора фигурирал подпис единствено „ЗА
2
ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ“, респективно не бил положен подпис и от главния счетоводител Г. Б.Ч.
/лицето, отговорно за счетоводните записвания/. Възнаграждението в размер на 1 000
/хиляда/ лв. било изплатено на 15.12.2021 г. с преводно нареждане № Е03923. Съответните
обстоятелства били удостоверени с констативен протокол № 1 от 01.09.2023 г.
С оглед приобщените в хода на проверката материали, и съобразявайки приложимата
нормативна уредба, свид. П. приела, че Ц. е извършила нарушение на разпоредбата на чл.
13, ал. 3, т. 1 ЗФУКПС. Поради това на 19.09.2023 г., в присъствието жалбоподателката и
двама свидетели, съставила АУАН № 11-01-1052/19.09.2023 г. за това, че на 01.12.2021 г., в
Държавно предприятие „Научно- производствен център“, гр. София, Г. И. Ц., в качеството
си на директор и ръководител на предприятието - организация от публичния сектор по
смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния
сектор, не е приложила контролна дейност „система за двоен подпис“ при сключване на
граждански договор за анализ и консултации във връзка със Закона за публичните
предприятия и Правилника за прилагането на Закона за публичните предприятия, сключен
на 01.12.2021 г., с който е възложено на К. П. М. следното: „Възложителят възлага,
Изпълнителят приема да извърши анализ и да предостави устни консултации във връзка със
Закона за публичните предприятия и Правилника за прилагането на Закона за публичните
предприятия за срок от 7 дни и да даде консултациите в срок от 1 ден, за период от 3 месеца
от сключването на договора.“, с който поела финансово задължение за предприятието в
размер на 1 000 лв., без договорът да е подписан от лицето, отговорно за счетоводните
записвания в предприятието. АУАН бил предявен и връчен на Ц., която го подписала и
получила препис.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо
описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация съобразно
разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 1 ЗФУКПС, директорът на АДФИ издал срещу
жалбоподателката атакуваното предупреждение, с което на основание чл. 28, л. 1 ЗАНН я
предупредил, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще й бъде наложено предвиденото
административно наказание.
Според заключението на назначената в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие почеркова експертиза протокол № 121/2025, подписите „ЗА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ“ в
граждански договор за анализи и консултации във връзка със Закона за публичните
предприятия и правилника за прилагане на ЗПП и в Протокол от 03.02.2022 г. за приемане на
работата по граждански договор, не са положени от Г. И. Ц..
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и
способите за доказване, както следва: гласни - показанията на свидетелката С. П., писмени -
заповед № ФК-10-420/01.06.2023 г.; заповед № ФК-10-575/26.07.2023 г.; заповед № ФК-10-
687/29.08.2023 г; справка изх. № 1202-8/22.06.2023 г.; Правила за функциониране на
системите за финансово управление и контрол в ЦУ на ДП НПЦ; длъжностна
характеристика на длъжността „Началник отдел „Счетоводство“ - главен счетоводител“;
граждански договор от 01.12.2021 г. с приложения; констативен протокол № 1 от 01.09.2023
г.; писмено обяснение от Г. Ц.; кореспонденция между свид. С. П. и директора на ДП НПЦ в
хода на финансовата инспекция; констативен протокол от 12.07.2023 г.; становище от Г. Ц.;
обяснителна записка от Г. Б.Ч.; разписка от 30.05.2025 г. за получаване на материали от адв.
М., и способите за доказване - заключение на почеркова експертиза протокол № 121/2025 г.
Съдът кредитира в цялост приобщените доказателствени източници, намирайки ги за
относими към предмета на доказване и допринасящи за установяване на релевантните за
спора обстоятелства.
3
Показанията на свид. П. са информативни относно факта на извършване на
инспекцията и нейния обхват, и относно направените от проверяващия екип констатации
досежно неприлагането на системата за двоен подпис при подписването на гражданския
договор, по силата на който било поето финансово задължение в размер на 1000 лв., без
договорът да е бил подписан от лицето, отговорно за счетоводните записвания в държавното
предприятие. Съдът се довери на депозираното от нея досежно съответните обстоятелства,
преценявайки го като обективно, последователно и в корелация с писмените доказателства,
поради което го кредитира и използва при формирането на фактическите си изводи.
Посредством приложените заповеди на директора на АДФИ се установяват
предметният и времеви обхват на възложената проверка, и компетентността на свид. П. по
съставяне на АУАН.
Справка изх. № 1202-8/22.06.2023 г. г. за отговорните длъжностни лица при ДП НПЦ за
периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. установява съответното качество на
жалбоподателката Ц..
Обстоятелствата, свързани със сключването на процесния договор, без прилагане на
системата за двоен подпис, се установяват еднопосочно посредством съответните писмени
доказателства.
Съдебният състав се довери на заключението на изготвената почеркова експертиза,
намирайки го за обективно и даващо обоснован и изчерпателен отговор на поставената
задача.
Съдът кредитира в цялост и останалите приложени към административната преписка
писмени доказателства, намирайки ги за относими към предмета на доказване, доколкото
допринасят за изясняване на релевантните факти. Същите са еднопосочни и досежно
доказателствената им стойност не съществува спор между страните, поради което
поотделното им обсъждане и анализ се явяват безпредметни.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание /чл. 42 и 57
ЗАНН/, при спазване на установените срокове и ред. Същите отговарят на изискванията на
чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН - съдържат описание на нарушението,
мястото и датата на извършването му, и изчерпателно посочване на доказателствата, въз
основа на които е установено, като посредством същите фактическата обстановка се
изяснява безспорно. Обстоятелствата, очертаващи извършването на нарушението, в това
число времето и мястото на извършването му, са ясно и точно конкретизирани и позволяват
да се разбере в какво се изразява то, като е налице и съответствие между фактическото му
описание и правната квалификация.
На жалбоподателката е вменено нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 ЗФУКПС, т. е. на
нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност.
Нарушението е извършено на 01.12.2021 г., заповедта, възлагаща извършването на
проверката, е от 01.06.2023 г., а АУАН е съставен на 19.09.2023 г., при което АУАН е
съставен в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 2 ЗАНН от откриване на
нарушителя, без да е необходимо да се изследва точната датата, на която в рамките на
проверката процесният договор е представен на проверяващия екип.
С оглед на това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са
довели до ограничаване на правото на защита на Ц. и да обуславят отмяна на атакувания акт
на формално основание. Релевираните възражения в обратен смисъл са неоснователни и не
се споделят.
Материалният закон също е приложен правилно.
4
На основание чл. 3, ал. 1 ЗФУКПС директорът на ДП „Научно-производствен център“,
в качеството му на ръководител на държавното предприятие, съгласно определението,
дадено в § 1, т. 8 ДР на ЗФУКПС, е отговорен за осъществяване на финансовото управление
и контрол на предприятието, при спазване на принципите за законосъобразност, добро
финансово управление и прозрачност и по разписания със закона ред, а съгласно чл. 4, ал. 1
отговаря и за определяне на целите на предприятието, идентифициране на рисковете за
постигането им и за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление
и контрол в съответствие с изискванията на ЗФУКПС.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗФУКПС, финансовото управление и контрол се осъществяват
чрез системи за финансово управление и контрол, включващи политики, процедури и
дейности, въведени от ръководството на организациите по чл. 2, с цел да се осигури разумна
увереност, че целите на организациите са постигнати чрез: съответствие със
законодателството, вътрешните актове и договори; надеждност и всеобхватност на
финансовата и оперативната информация; икономичност, ефективност и ефикасност на
дейностите; опазване на активите и информацията; предотвратяване и разкриване на измами
и нередности, както и предприемане на последващи действия.
На основание чл. 7, ал. 1, т. 8 от същия закон, директорът на ДП НПЦ е отговорен за
разделянето на отговорностите по вземане на решение, изпълнение и осъществяване на
контрол.
По силата на чл. 13, ал. 1 ЗФУКПС, ръководителите на организациите по чл. 2
осигуряват контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да
дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в
процеса на управление на риска.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 1 ЗФУКПС предвижда система за двоен подпис, която
не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без
подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за
счетоводните записвания.
При това, като съобрази относимата нормативна уредба към установеното от
фактическа страна, съдът прие за доказано, че жалбоподателката Ц. е извършила от
обективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 1 ЗФУКПС. Същото се
изразява в това, че на 01.12.2021 г., в Държавно предприятие „Научно-производствен
център“, гр. София, в качеството си на директор и ръководител на предприятието -
организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото
управление и контрол в публичния сектор, не е приложила контролна дейност „система за
двоен подпис“ при сключване на граждански договор за анализ и консултации във връзка със
Закона за публичните предприятия и Правилника за прилагането на Закона за публичните
предприятия, сключен на 01.12.2021 г., с който е възложено на К. П. М. следното:
„Възложителят възлага, Изпълнителят приема да извърши анализ и да предостави устни
консултации във връзка със Закона за публичните предприятия и Правилника за прилагането
на Закона за публичните предприятия за срок от 7 дни и да даде консултациите в срок от 1
ден, за период от 3 месеца от сключването на договора.“, с който е поела финансово
задължение за предприятието в размер на 1 000 лв., без договорът да е подписан от лицето,
отговорно за счетоводните записвания в предприятието.
Ирелевантно към обективната съставомерност на нарушението е, че подписът, положен
под договора за възложителя, не е на Ц., доколкото е видно, че задължителната контролна
дейност „система за двоен подпис“ не е приложена, с оглед наличието на само един положен
подпис върху договора от страна на възложителя, по който начин се е стигнало до
сключването му. Дори да се приеме, че подписът не е нито на жалбоподателката /в
качеството на директор, който представлява държавното предприятие/, нито на лицето,
отговорно за счетоводните записвания в предприятието /Г.Ч./, ангажирането на
5
отговорността на Ц. за неприлагане на системата за „двоен подпис“ не се изключва, тъй като
ако такава контролна дейност е била въведена в предприятието, не би се стигнало изобщо до
сключването на процесния договор, доколкото би било необходимо полагането на два
подписа върху договора, за да бъде валидно сключен, а не само на един, какъвто е
настоящият случай. Следователно със сключването на процесния договор, по който е поето
финансово задължение с неприложена система за „двоен подпис“, независимо от
авторството на положения подпис „за възложител“, е осъществен съставът на
административното нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 ЗФУКПС.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост
- небрежност. Жалбоподателката не е предвиждала настъпването на общественоопасни
последици от деянието си, но предвид вида и характера на заеманата длъжност, е била
длъжна и е могла да ги предвиди. Ако беше положила необходимите грижа и внимание,
нарушението нямаше да бъде извършено.
Правилно наказващият орган е квалифицирал случая като маловажен по смисъла на §
1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото извършеното нарушение, с оглед незначителността на
вредните последици /относително ниският размер на поетото с договора финансово
задължение/, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Други смекчаващи обстоятелства,
обуславящи маловажността на случая, са спазените изисквания по изпълнение на договора и
съставянето на необходимите счетоводни документи при изпълнението му.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното предупреждение е правилно -
законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния
закон и при съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението
му не се констатираха. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата - оставена без
уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АДФИ,
съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 4 ЗАНН,
включително за процесуалното представителство, осъществено по НАХД № 6463/2024 г. по
описа на СРС, НО, 110-ти състав и по КНАХД № 9504/2024 г. по описа на АССГ. С оглед
нормалната фактическа и правна сложност на делото, въпреки разглеждането му в повече от
едно съдебни заседания, искането следва да бъде уважено в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в редакцията на разпоредбата съобразно
изменението й с ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г. /действала към момента на
приключване на съдебното следствие/, а именно в размер на по 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред всяка от трите съдебни инстанции, или в общ размер на 240
/двеста и четиридесет/ лв.
Освен това, доколкото разпоредбите на ЗАНН не предвиждат особени правила за
определяне на възнаграждения на вещи лица, на основание препращащата норма на чл. 84
ЗАНН вр. чл. 189 и чл. 190 НПК, в тежест на жалбоподателката Ц. следва да бъдат
възложени и направените в настоящето производство разноски за експертиза в размер на
580 /петстотин и осемдесет/ лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 2 ЗАНН
и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА предупреждение № 11-01-1052-2023/18.03.2024 г., издадено от
6
директора на АДФИ против Г. И. Ц. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал.
3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/.
ОСЪЖДА Г. И. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенцията за
държавна финансова инспекция, гр. София сума в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лв. -
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално
представителство.
ОСЪЖДА Г. И. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Софийски районен съд направените в настоящето производство разноски за експертиза в
размер на 580 /петстотин и осемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7