Решение по дело №52/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20227140700052
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

        

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

72/ 28.02.2022 г., гр.Монтана

 

В името на народа

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав :  

                                                          Председател:  Огнян Е.

                                                                 Членове:   Соня Камарашка

                         Мария Ницова 

                                                                     

при секретар Лазарова  и с участието на прокурора Цветкова     

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 52/2022 г. по описа на Административен съд Монтана

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба от директор на РД ”АА”, Враца към  ИА ”Автомобилна администрация“ ,  против решение № 147 от 29.12.2021 г. , постановено по АНД № 765/2021 г. по описа на РС Монтана. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено поради нарушение на материалния закон и несъответствие с установената фактическа обстановка. Иска се  отмяна на решението и потвърждаване на издаденото НП № 26-0000413/17.06.2021г..

            Ответникът, редовно призован,  не се явява, във възражение от пълномощника адв.М. се твърди, че правилно е приложен законът, предвид което правилно съдът е постановил своето решение.

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, намира жалбата за неоснователна. Счита, че административнонаказващият орган  не е допуснал  съществено нарушение на административнопроиводствените правила. Предлага да бъде потвърдено  решението на РС Монтана като обосновано и правилно.

            Касационната жалба е подадена, в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събрания по делото доказателствен материал, намира за установено следното:

            С решение  № 147 от 29.12.2021 г.,   постановено по АНД № 765/2021 г. РС Монтана е отменил наказателно постановление № 26-0000413/17.06.2021 г., издадено от  директор на ТД“АА“ Враца, с което на  В.Е.В. ***, за това , че  „ на 27.05.2021 г. в 21.50 часа  в гр.Монтана ул.И.Давидков, управлява Шевролет колос с рег.№ М 5520 ВК, оборудван като лек таксиметров автомобил съгласно изискванията на Наредба № 34 на МТ, при извършена проверка от служителите на ПП , е установено, че водачът няма удостоверение за психологическа годност..“,  за което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева на основание чл.  178 в, ал.5 ЗДвП.

            При извършена проверка от служители на ОД на МВР Монтана, на ответника е съставен АУАН № 343050/27.05.2021 г. за извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП“ Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“ След което на 11.06.2021 г. на същото лице е съставен АУАН № 282087, от началник отдел „контрол“ при РД“АА“ Враца, за това, че на 27.05.2021 г. в 21.50 часа  в гр.Монтана ул.И.Давидков, управлява Шевролет колос с рег.№ М 5520 ВК, оборудван като лек таксиметров автомобил съгласно изискванията на Наредба № 34 на МТ, при извършена проверка от служителите на ПП , е установено, че водачът няма удостоверение за психологическа годност..“ . Въз основа на които от директор РД „АА” Враца е издадено наказателно постановление № 26-0000413/17.06.2021 г., което е било оспорено.

            Въззивният съд при постановяване на своето решение подробно е обсъдил  отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, като подробно и всеобхватно е мотивирал становището си, че въпреки, че при проверката водачът не е имал удостоверение за психологическа годност, т.к. с друго наказателно постановление № 26-0000412/17.06.2021 г., същият е наказан  затова, че е извършвал таксиметров превоз без удостоверение “водач на лек таксиметров автомобил“, то административнонаказващият орган е следвало да наложи  само едно наказание, доколкото ако е извършено нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, то същото включва и посоченото нарушение. От друга страна, ако водачът не извършва таксиметров превоз, то не е задължително да притежава удостоверение за психологическа годност.

            Изложените в касационната жалба доводи и възражения за неправилно прилагане на материалния закон, т.к. неправилно е приложена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, не се споделят от настоящия съдебен състав. Настоящият състав намира за неоснователни, правилно е прието, че преценката следва да е по отношение на всички факти и обстоятелства, което в конкретния случай не е сторил административнонаказващият орган. Целта на закона е да се осигури безопасност при таксиметровите превози, но едва  ли това се постига  само с налагане на няколко значителни санкции при първо нарушение. По разбиране на настоящия съдебен състав при първо нарушение следва да се обърне внимание за установения пропуск, с цел да не се допуска нарушение, което съществено би застрашило превоза на пътници.  Налагането на санкция за всяко нарушение, макар и определено  от закона, без да се отчитат всички обстоятелства, не съответства и на целта на закона.           

            Настоящият състав намира, че административнонаказващият орган е следвало да обсъди и анализира всички  относими към конкретния случай обстоятелства и като не е сторил това е допуснал съществено нарушение, въз основа на което е допуснал неправилно приложение на материалноправни норми. Предвид което настоящият състав напълно споделя изложените в решението на въззивния съд доводи, които не следва да преповтаря. При анализа на всички събрани в производството доказателства, настоящият състав намира, че  в конкретния случай въззивният съд е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

            При този разбор на доказателствата и приложимите материалноправните разпоредби, настоящият състав счита, че решението на РС Монтана  е  правилно и следва да бъде оставено в сила. 

           

            Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221, ал.2 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН,  Административен  съд Монтана

 

                                                              Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСТАВЯ В  СИЛА решение № 147 от 29.12.2021 г., постановено по АНД № 765/2021 г. по описа на РС Монтана.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                         

           Председател:                                      Членове: