Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.Т., 18.11.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Районен съд – Г.Т. на осемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Росен С.
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 417 по описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 250 ГПК.
С молба рег. № 261291/09.09.2021г., ищцата , чрез пълномощниците
си адв. О. и адв. И., са
поискали допълване на постановеното по делото Решение № *** от 24.08.2021г.
В молбата се излага, че съдът не
се е произнесъл по искането на ищеца с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК,
обективирано в молбата с вх. №2880 от 17.07.2019г. и допълнителна искова молба
с вх. № 432 от 06.02.2020г. С оглед на изложеното, се моли за уважаване на
молбата и допълване на решението, в следния смисъл: да се постанови ищцата да
ползва жилищна сграда със: ЗП 120кв. м.
и РЗП - 120кв.м, находяща се в УПИ VIII, кв. 148 с площ на поземления имот от
368 кв. м. по плана на гр. Б., имот находящ се в гр. Б., ж. к. „Б.“,
респективно да бъде осъден ответника Е.Н.М. да заплаща на ищцата сума,
равняваща се на дела й срещу ползването на процесният имот. Иска се да се постанови
ищцата да ползвам единият от автомобилите „Опел Астра“,
с рег. № 4769 НХ и „Мерцедес Бенц“ с рег. № Тх 5002
АК, с оглед на това, че и двата се ползвали от ответника, респ. да бъде осъден
да й заплаща сума, равняваща се на дела й от съсобствеността върху всеки един
от тях, занапред до извършване на делбата, на осн.
чл. 344, ал. 2 от ГПК.
В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК
е постъпил отговор на молбата от ответника Е.Н.М. чрез адв.А.от
АК –Д..
Молбата за допълване на
постановеното по делото решение е депозирана в преклузивния едномесечен срок по
чл. 250, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
С Решение № 260066/24.08.2021г.,
постановено по настоящото дело, съдът е признал за установено по отношение на Е.Н.М.
с ЕГН - **********, че С.З.М. с ЕГН – ********** е изключителен собственик на
основание чл. 23 ал. 2 от СК във връзка с чл. 22 ал. 1 от СК на 74 560/98 134 ид.ч. от жилищна сграда със: ЗП 120кв. м. и РЗП - 120кв.м,
находяща се в УПИ VIII, кв. 148 с площ на поземления имот от 368 кв. м. по
плана на гр. Б., имот находящ се в гр. Б., ж. к. „Б.“. Допуснал е съдебна делба
на жилищна сграда със: ЗП 120кв. м. и РЗП - 120кв.м, находяща се в УПИ VIII,
кв. 148 с площ на поземления имот от 368 кв. м. по плана на гр. Б., имот
находящ се в гр. Б., ж. к. „Б.“ между следните съделители
и при следните законовоустановени квоти: С.З.М. с ЕГН
– **********, 86 436.5/98 134 идеални части, Е.Н.М. с ЕГН - **********, 11
876.5/98 134 идеални части. Допуснал е съдебна делба на два броя леки
автомобили „Опел Астра“, с рег. № 4769 НХ; и
„Мерцедес Бенц“ с рег. № Тх 5002 АК между следните съделители и при следните законовоустановени
квоти: С.З.М. с ЕГН – **********, 1/2 идеални части, Е.Н.М. с ЕГН - **********,
1/2 идеални части.
С крайния си съдебен акт, съдът
не се е произнесъл по така направеното искане за привременни мерки по чл. 344,
ал. 2 от ГПК, поради което дължи разглеждане и произнасяне по това искане, като
съдебното решение следва да бъде допълнено, на основание чл. 250 от ГПК.
Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК, в
решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой
от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на
другите срещу ползването.
От събраните в кориците по делото
доказателства по категоричен и безсъмнен начин се установи, че процесната
жилищна сграда със ЗП 120кв. м. и РЗП - 120кв.м, находяща се в УПИ VIII, кв.
148 с площ на поземления имот от 368 кв. м. по плана на гр. Б., имот находящ се
в гр. Б., ж. к. „Б.“, не се ползва от ответника М. и към момента на изготвяне
заключенията на назначените съдебно-технически експертизи не може да се
използва с оглед обстоятелството, че по сградата се извършват довършителни
строително-монтажни дейности. Сградата не е въведена в експлоатация, което води
до логично заключение, че ползването на процесната сграда е невъзможно както
фактически, така и юридически.
С оглед горното съдът намира, че
претенцията съдът да постанови ищцата да ползва жилищна сграда със: ЗП 120кв.
м. и РЗП - 120кв.м, находяща се в УПИ VIII, кв. 148 с площ на поземления имот
от 368 кв. м. по плана на гр. Б., имот находящ се в гр. Б., ж. к. „Б.“,
респективно да бъде осъден ответника Е.Н.М. да заплаща на ищцата сума,
равняваща се на дела й срещу ползването на процесният имот за неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
От доказателствата по делото се
установи, че искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК по отношение на процесните две
МПС изхожда от легитимирано лице - съделител, който
не ползва съсобствените два броя леки автомобили
„Опел Астра“, с рег. № 4769 НХ; и „Мерцедес Бенц“ с
рег. № Тх 5002 АК. Искането е направено в едно с
исковата молба, поради което съдът намира, че същото се явява основателно за предоставяне
единият от тях като привременна мярка (доколкото урежда отношенията между
съделителите за ползването на имотите по време на делбеното
производство), считано от влизане в законна сила на настоящото решение до
окончателното извършване на делбата. Искането по чл. 344,
ал. 2 от ГПК е привременна мярка и тя е предвидена с цел именно след признаване
на правата на съделителите с Решението по допускане на делбата, да се уредят
отношенията им докато трае висящността на процеса, а
не да се разреши спор между страните относно правата им за минал момент.
Съдебният акт, който се
постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на присъдено
нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между
страните, а действието на определението е за определено време, като същото може
да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПЪЛВА Решение
№ *** от 24.08.2021г. по гр. д. № 417/2019г.
по описа на Районен съд – Г.Т., както следва:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, искането на С.З.М. с ЕГН – **********,***, чрез адв.
Ю.О. *** и адв. К.И. ***, предявено по реда на чл.
344, ал. 2 от ГПК, съдът да постанови ищцата да ползва жилищна сграда със: ЗП
120кв. м. и РЗП - 120кв.м, находяща се в УПИ VIII, кв. 148 с площ на поземления
имот от 368 кв. м. по плана на гр. Б., имот находящ се в гр. Б., ж. к. „Б.“,
респективно да бъде осъден ответника Е.Н.М. да заплаща на ищцата сума,
равняваща се на дела й срещу ползването на процесният имот, считано от влизане
в сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата, като
неоснователно.
ПРЕДОСТАВЯ на
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, ползването на съсобствения
автомобил - лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № 4769
НХ, до окончателно извършване на делбата на С.З.М. с ЕГН – **********, като
задължава Е.Н.М. с ЕГН - **********, да предаде автомобила на С.З.М..
Настоящото решение,
имащо характер на определение, е неразделна част от постановеното по делото
решение и подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд -Д., с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
Съдия: