№ 827
гр. Силистра, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20253420101522 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
В исковата молба се твърди, че между Р. Д. Т. и “Л.” ООД е сключен Договор за
кредит № 161103/09.03.2025г. Съгласно чл.1 от Договора за кредит Кредитодателят се
задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 600.00 лева, а
Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 800.64 лева, съгласно условията
на договора, при срок на договора 30 дни.
Съгласно Договор за кредит № 161103/09.03.2025г., ГПР по кредита е в размер
на 36.71 %, а ГЛП в размер на 36 %.
В чл.27 ал.1 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави
допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се
заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.
В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 184.80 лева,
добавена към дължимата главница и лихва. Това е видно и от предоставения
погасителен план към Договор за кредит № 161103/09.03.2025г,
Ищцата е заплатила по Договор за кредит № 161103/09.03.2025г., сумата в
размер в 750 лева.
Счита, че Договор за кредит № 161103/09.03.2025г, е нищожен на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК,
а в условията на евентуалност, че неустойката Договор за кредит №
1
161103/09.03.2025г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че
е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
като съображенията ми за това са следните:
В договора за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията
за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за
целият срок за кредита, или е променлив. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Доколкото е предвидена дължимостта на неустойка, не става ясно, дали същата
е включено в ГПР. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от
него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по
разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Поради
неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК договора е недействителен.
На следващо място, налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на
потребителите.,
По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка:
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3
от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
В допълнение, неустойката по Договор за кредит № 161103/09.03.2025г., е
нищожна, тъй като е противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на
чл.143, т.19 от ЗЗП. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5
ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано
висока. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване.
По осъдителния иск: доколкото Договор за кредит № 161103/09.03.2025г, е
недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по
кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита, то
2
на основание чл.23 от ЗПК, ответното дружество следва да бъда осъдено да заплати на
ищцата сумата от 150 лева.
Моли съда да приеме, че Договор за кредит № 161103/09.03.2025г., е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите
на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, моли съда да приеме, че неустойката
по Договор за кредит № 161103/09.03.2025г., е нищожна на основание чл. 26, ал.1 пр.3
от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както
и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Моли съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Л. ООД да заплати на
ищцата сумата от 150 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит
№ 161103/09.03.2025г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност
моли съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Л. ООД да заплати на ищцата,
сумата от 130 лева, недължимо платена неустойка по Договор за кредит №
161103/09.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и направените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва иска и моли съда да
отхвърли същият като неоснователен. В отговора се твърди, че:
1. Налице е злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК,
т.к. ищцата е депозирала пред на Районен Съд - Силистра девет напълно идентични
искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която
страните неколкократно са уговорили в сключените между тях общо десет договора.
Предвид изложеното, моли съда:
А) по реда на чл. 213 ГПК да съедини горепосочените дела, които не са решени,
в едно производство и постанови едно общо решение по тях.
Б) при условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени, моли,
при успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждани
разноски за повече от едно производство, поради злоупотреба с права.
2. По основателността: Претенциите на ищеца за недействителност на
договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за
нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени суми, са
неоснователни.
На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не
влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без
нея. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри
3
- главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от
това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.
Договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез
средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за
сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е
предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита
още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ. Потребителят се е запознал
с всички условия предварително и след това е подписал договора, чрез съответните
опции в системата на Кредитодателя. Още преди подписване на договора за заем
кредитополучателят е бил наясно с всички условия по него, като сам е избрал
параметрите и условията му. В СЕФ се съдържа детайлна информация за всички
условия, в това число за дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение на
кредита.
2.1. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. По отношение на
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. При нормативно определен лимит на ГПР към
датата на сключване на договора от 68.9% и ГПР определен в процесния договор в
размер на 1.0%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля
пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване
на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне
между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя
след сключване на договора. Към датата на сключване на договора кредиторът не е
знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума, съответно не се
нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК.
2.2. Оспорената неустойка е действителна. Неустойката се дължи само след
изтичане на срока за обезпечение и само за периодът, за който кредитът не е
обезпечен. Потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, с
изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като
впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор.
Неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, а начинът на
изчисляването й е ясно посочен в договора.
2.3. Не е налице неравноправност по ЗЗП. Клаузите на договора, включително
4
оспорените, не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от
хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени
индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на
потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение
към търговеца.
1.4. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност
на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо
десет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение по кредита.
3. По осъдителния иск. От неоснователността на установителния иск за
обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на
неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по
договора, респективно клаузата за неустойка. Признава се получаването на процесната
сума, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което
в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията
по договора.
Моли съда да съедини гр. д. № 1484/2025 г., № 1483/2025 г., гр. д. № 1510/2025
г., гр. д. № 1549/2025 г., гр. д. № 1508/2025 г., гр. д. № 1523/2025 г., гр. д. № 1548/2025
г., гр. д. № 1522/2025 г. по описа на РС-Силистра в едно общо производство,
алтернативно да отхвърли предявените от Р. Д. Т. претенции като неоснователни.
Претендират се направените по делото разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 161103/09.03.2025г г., сключен с ответното дружество.
Договорът за кредит е сключен при следните параметри: Размер на кредита: 600
лева, ГЛП в размер на 36 %, ГПР в размер на 36.71 %, общо дължима сума 615,84лв.,
срок на кредита 30 дни, обезпечение – поръчител или банкова гаранция.
Съгласно чл.17 от договора, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване
на договора, да осигури поръчител или банкова гаранция, като същите следва да
отговарят на условията на кредитора и се одобряват само от него.
Съгласно чл.27 ал.1 от договора, ако потребителят не изпълни задължението си
по чл.17 дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от стойността на
5
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Съгласно ал.2 неустойката се заплаща периодично заедно с всяка
погасителна вноска.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, като трябва да
отговаря на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а съгласно чл.24 ЗПК - и на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на
потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11
ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено в предмета на - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.
По направеното твърдение, че не е посочен приложимият лихвен процент и
липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за
кредита, или е променлив – установява се от договора, че приложимият лихвен
процент е фиксиран и е ясно посочен в договора.
Не е вярно също твърдението, че в договора няма отбелязване какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита. Това също е посочено в договора.
В приложимите към договора ОУ (чл.24) са посочени допусканията, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Въпреки това, настоящият съдебен състав намира твърденията на ищеца за
недействителност на договора за паричен заем за основателни. Договорът за паричен
заем следва да отговаря на императивните изисквания на ЗПК, като в случая това
обстоятелство не е налице.
В чл.19 ЗПК е посочено, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В договора за кредит, при изчисляване на ГПР не е включена дължимата
неустойка, съгласно чл.27 от договора в размер на 184,80 лева.
Ако неустойката, в размер на 184,80 лева се включи при изчисляване на ГПР,
6
същият ще надвишава значително законоустановеният максимален размер и няма да
отговаря на посоченият в договора.
Плащането за „неустойка“ се явява възнаграждение, дължимо под условие, т.к.
последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не
са типичните последици от договорно неизпълнение, а вместо това договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-
висока цена, прикрита като неустойка.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че процесният
договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед което същият е недействителен.
Не са необходими специални знания, за да се изчисли, че при включване на
дължимата неустойка в ГПР ще бъде нарушен чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като води до
надвишаване на лимитирания от закона максимум на ГПР по потребителски кредит.
Неточното посочване на ГПР отново води нарушаване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което
прави договорът за потребителски кредит недействителен.
Тъй като главният предявен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен, съответно няма основание за разглеждане на предявеният евентуален иск за
нищожност на клауза от договора.
По отношение на иска по чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД - полученото без основание
следва да бъде върнато. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е дал, а
ответникът получил (парична сума в случая), а в тежест на ответникът е да докаже че
е имал основание да получи.
Съдът приема, че този иск е основателен в претендираният размер, т.к. това
обстоятелство е отделено като безспорно по делото, както и е налице признание за
получаване на сумите с отговора на исковата молба. Предвид размера на исковата
претенция и приетата недействителност на договора, с последиците по чл.23 ЗПК,
същата следва да бъде уважена изцяло.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС – Силистра дължимата по делото държавна
такса в размер на 100лв. – за всеки иск по 50лв., тъй като същата не е внесена от
заявителя с оглед разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК.
Представен е и списък с разноски по чл. 80 ГПК от процесуалния представител
на ищеца, към който е приложен и договор за правна защита и съдействие в
хипотезата на чл. 38, ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА – за оказана безплатна правна помощ на
материално затруднено лице. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер
на 960лв. с ДДС.
По отношение на дължимото на процесуалният представител на ищцата
7
възнаграждение по чл.38 ЗА - съдът приема, че този вид съдебни производства не
следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи
многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава
разпоредбата на чл. 3 ГПК. От служебна справка в деловодната система на съда се
установява, че ищецът е предявил 63 подобни претенции, от които 9 са срещу същият
ответник по идентични договори. Предвид цената на исковете по всяко едно от
образуваните дела би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и
съобразно практиката на ВКС, може да се приеме, че това представлява злоупотреба с
право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените
граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския
процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба. На
упълномощеният представител следва да се определи възнаграждение за процесуално
представителство за подаване на искова молба, съобразено с решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело C 438/22, като съдът не прилага Наредба № 1 от 2004 г. за ВАР
поради нecъoтвeтcтвието и с пpaвилaтa зa ĸoнĸypeнция нa cвoбoдния пaзap,
вĸлючитeлнo и че минимaлнитe им рaзмepи oтpaзявaт peaлни пaзapни цeни нa
aдвoĸaтcĸитe ycлyги. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като
аргументите по всички дела, които са образувани по искови молби на ищцата са
абсолютно идентични. По ГД 1484/2025 г. по описа на РС-Силистра, което е по
идентичен договор между същите страни, съдът с постановеното решение е присъдил
възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС, поради което на процесуалния представител
на ищцата се дължи възнаграждение за настоящото производството в размер на общо
240лв. с ДДС – по 120 лева с ДДС на иск.
По въпроса за дължимостта на ДДС вече е налице Решение СЕС от 23.10.2025 г.
по дело C‑744/23, с което се приема че такова е дължимо.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 161103/09.03.2025 г., сключен между Р. Д. Т.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Айдемир, общ.Силистра, ул.Преслав №28А и
“Л.” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, п.к. 9700, пл."Оборище"
№ 13Б, с ЕИК:*******, представлявано от управителя Стефан Николаев Топузаков, е
нищожен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА “Л.” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, п.к.
8
9700, пл."Оборище" № 13Б, с ЕИК:*******, представлявано от управителя Стефан
Николаев Топузаков да заплати на Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес
с.Айдемир, общ.Силистра, ул.Преслав №28А сумата от 150 лева, недължимо платена
по недействителен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
161103/09.03.2025 г., ведно със законната лихва от 23.09.2025 г., до окончателното
изплащане на сумата
ОСЪЖДА “Л.” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, п.к.
9700, пл."Оборище" № 13Б, с ЕИК:*******, представлявано от управителя Стефан
Николаев Топузаков, да заплати на адв. М. В. М., от Адвокатска колегия – Пловдив,
Персонален номер:**********, с адрес на кантора гр.Пловдив, ул.Парк Отдих и
Култура №3б, ет.3, ап.11, възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер
на 240 лв. с вкл. ДДС за настоящото исково производство.
ОСЪЖДА “Л.” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, п.к.
9700, пл."Оборище" № 13Б, с ЕИК:*******, представлявано от управителя Стефан
Николаев Топузаков, да заплати по сметка на Районен съд - Силистра сумата в размер
на 100лв. - държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
9