РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. К. , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Георгиева (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215100600124 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК.
Образувано е по жалба на Н. Р. М. от гр. П., против определение от
21.05.2021 г. постановено по ЧНД № 477/2021 г. по описа на К. районен съд.
Жалбодателят твърди, че не е доволен от определението на районният съд,
поради което го обжалва, като прилага епикриза.
В съдебно заседание жалбодателят Н.М. лично и чрез служебно
назначения й защитник – адв.С.С. от АК - К., поддържа жалбата си, като
уточнява, че я обжалва в частта, с която е увеличено определеното й общо
наказание. Моли да се отмени увеличението от 10 месеца „лишаване от
свобода” на общото наказание, като се съобрази обстоятелството, че
жалбодателката страдала от тежко заболяване, за което представяла епикриза.
Моли също така да се приспадне изтърпяната част от наказанията.
Представителят на Окръжна прокуратура – К. счита жалбата за
1
неоснователна. В конкретния случай съдът правилно бил увеличил с 10
месеца определеното общо и най-тежко наказание, съобразно правилата на
НК, тъй като е отчел утвърдената престъпна наклонност на осъдената М.,
повтарящите се систематични еднотипни деяния, за които е била осъдена,
както и упоритостта на извършване на тези престъпни деяния. В справката й
за съдимост фигурирали общо 25 осъждания като почти всички били за
извършени престъпления - кражба при условията на опасен рецидив. В този
смисъл счита разглежданата жалба за неоснователна и моля да бъде оставена
без уважение. Приложената Епикриза от 20.02.2020 год., издадена от Клиника
по неврохирургия при МБАЛ „Проф. д-р С.К.” АД - гр.С.З. съдържала данни
за това, че жалбодателката е претърпяла медицинска интервенция, но в нея
нямало описани никакви последващи отрицателни въздействия върху
здравето й или налагане на някакво последващо лечение, в резултат на което
счита, че към настоящия момент, година и три месеца по-късно, това
заболяване от което се е лекувала няма отношение и не следва да бъде
вземано предвид при определяне на общото й наказание по описаните в
определението на съда три присъди. Счита, че са налице основания
настоящия съдебен състав да измени обжалваното определение, като
приспадне изтърпяното наказание по първата от трите групирани присъди, а
именно тази по НОХД № 1103/2020 г. по описа на РС – П.. Моли да се
потвърди определението в частта за определяне на общото наказание и
неговото увеличение и същото да се измени в частта, в която не е било
уважено искането за приспадане на изтърпяната част от наказанията, тъй като
всички са от един и същи вид и са постановени с отделни присъди, съобразно
разпоредбата на чл.25 ал.2 от НК.
Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1,
във вр. с чл. 314 и сл. НПК, съобрази следното:
ЧНД № 477/2021 г. по описа на К.т районен съд е било образувано по
предложение на прокурор от РП- К., с което е поискано да се извърши
групиране на наложените на Н. Р. М. от гр.П. наказания по влезлите в сила
присъди по НОХД № 1103/2020 г. по описа на РС – П., по НОХД № 766/2020
г. по описа на ОС – П. и по НОХД № 1242/2020 г. по описа на РС - К. и по
НОХД № 1297/17 г. по описа на РС- К. и на основание чл.25, ал.1, във вр. с
2
чл.23, ал.1 от НК да й се определи едно общо наказание, а именно –
„лишаване от свобода” за срок от 1 година и 8 месеца, което изтърпи при
първоначален „строг” режим. На основание чл.25, ал.2 от НК е поискано да се
приспадне пълното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” за
срок от 8 месеца по НОХД № 1103/2020 г. по описа на РС – П.. Поискано е
също след определяне на общото наказание, от същото да се приспадне
изцяло изтърпяното наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 1103/2020
г. на РС – П.. Поискано е, на основание чл.24 от НК да се увеличи с 10 месеца
или с 1/2 част определеното общо най-тежко наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства по отношение на
осъденената Н. Р. М., районният съд е приел, че са налице условията на чл.25
вр. чл.23 ал.1 от НК по отношение на осъжданията й по НОХД № 1103/ 2020г.
по описа на Районен съд - П. за извършено на 30.12.2019г. престъпление и
влязла в сила присъда на 28.07.2020г., по НОХД № 776/2020г. на Окръжен
съд - П. за извършено деяние на 12.11.2019г. и влязла в сила присъда на
09.04.2021г., както и по НОХД № 1242/2020г. на Районен съд- К. за
извършено деяние на 21.09.2019г. и влязла в сила присъда на 15.04.2021г..
Деянията по цитираните дела били извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях, поради което съдът е приел, че следва да
определи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях- „лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 8 месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.
Предвид богатото съдебно минало на осъдената М. изразяващо се в 22
осъждания извън кумулацията, извършването на еднородни по вид
престъпления против собствеността на граждани, факта, че след по-малко от
5 месеца от изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“ тя се е
върнала към престъпните си навици- излязла от затвора на 25.04.2019г. и на
21.09.2019г. е извършила престъплението по НОХД № 1242/ 2020г. на РС - К.,
което прави осъденото лице човек с утвърдени престъпни навици, районният
съд е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.24 от НК. По
изложените доводи определеното общо наказание е увеличено с 10 месеца
„лишаване от свобода“, което представлява увеличение с 1/2 на най-тежкото
наказание. Или, осъдената Н.М. следва да изтърпи 2 години и 6 месеца
„лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на
основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.
3
При така установеното по делото от фактическа страна, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна.
Постановеното определение е законосъобразно, правилно и обосновано.
По същество по делото няма спор относно наличието на предпоставките за
определяне на общо наказание по смисъла на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1
от НК. Следва да се посочи, че първоинстанционния съд се е ограничил да
коментира само посочените в предложението на прокурора присъди, без са да
съобрази и останалите влезли в сила присъди на осъдената Н.М., за които
също следва да се извърши преценка за наличие на предпоставките по чл.25,
във вр. с чл.23 от НК. Настоящият съдебен състав констатира, че по
отношение на останалите осъждания на М. не са налице предпоставките за
групиране с разглежданите три осъждания по цитираните присъди, тъй като
последното осъждане, преди процесните три осъждания, е по НОХД №
6337/2018 г. по описа на РС – П., като определението имащо характер на
присъда е влязло в сила 17.01.2019 г. (изтърпяно на 25.04.2019г.), а деянията
по разглежданите осъждания по НОХД № 1103/2020 г. по описа на РС – П.,
по НОХД № 766/2020 г. по описа на ОС – П. и по НОХД № 1242/2020 г. по
описа на РС - К. и по НОХД № 1297/17 г. по описа на РС- К., са извършени
след последно цитираната дата, а именно - на 30.12.2019 г., на 12.11.2019 г. и
на 21.09.2019 г., което изключва кумулирането на четирите осъждания.
Останалите описани в справката за съдимост множество осъждания, са по
влезли в сила присъди в периода 1978-2015 г., като съответно по тях са били
определени съвкупности в най-благоприятното за осъдената съчетание и
същите са изтърпени. Или, останалите осъждания на Н.М. не могат да се
кумулират с разглежданите три, тъй като не са в съвкупност с тях по смисъла
на чл.23-25 от НК. По всички, освен разгледаните от РС- К. три присъди е
направена преценка и с влязли в сила определения са определени общи
наказания по възможните съвкупности, поради което по отношение на тях
въпросът за определяне на общо наказание не може да бъде пререшаван.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че в настоящия
случай, макар К. районен съд да не е обсъждал множеството присъди, влезли
в сила преди двете разглеждани в настоящото производство, не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, нито е постановил
4
неправилно определение, поради нарушение на материалния закон.
С оглед изложеното, крайния извод на първоинстанционния съд по
отношение на осъжданията на Н. Р. М. по НОХД № 1103/2020 г. по описа на
РС – П., по НОХД № 766/2020 г. по описа на ОС – П. и по НОХД № 1242/2020
г. по описа на РС - К. и по НОХД № 1297/17 г. по описа на РС- К., не се
променя, поради което и постановеното от него определение касаещо трите
присъди се явява правилно и законосъобразно.
Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, относно приложението на чл.24, ал.1 от НК, с което
определеното общо наказание “лишаване от свобода” е увеличено с 1/2 или с
10 месеца, предвид обстоятелството, че наложените наказания и по трите
присъди са от едни и същи вид, като в едната са включени две извършени
престъпления (по НОХД № 766/2020 г. по описа на ОС – П.), както и предвид
предходните многократни осъждания на М., при това всички на наказание
„лишаване от свобода” изтърпени ефективно. Не без значение е и
обстоятелството, което е посочил и районният съд, че след по-малко от 5
месеца от изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“ – освободена от
затвора на 25.04.2019 г., тя се е върнала към престъпните си навици и на
21.09.2019г. е извършила престъплението по НОХД № 1242/2020г. на РС - К.,
което безспорно прави осъденото лице човек с утвърдени престъпни навицив.
С оглед изложеното увеличението на наказанието с 10 месеца „лишаване от
свобода” се явява напълно справедливо с оглед съдебното минало на
осъдената, а именно демонстрираната престъпна упоритост и явна липса на
нагласа и желание да се поправи и превъзпита. Единствено с увеличението на
определеното общо наказание ще бъдат постигнати целите на наказанието
залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК. Въззивният съд при проверка
правилността на обжалвания акт, съобрази, че когато се групират наложени
наказания от един и същи вид - в случая лишаване от свобода, съдът може да
увеличи определеното общо най-тежко наказание, като законът не позволява
увеличеното наказание да е с повече от една втора, да надминава сбора от
отделните наказания, както и максималния размер, предвиден за съответния
вид наказание. По делото съдът се е съобразил с тези изисквания на чл.24 от
НК, изложил е съображения в подкрепа на решението си за увеличаване
размера на наказанието, поради което и не е допуснал нарушение, пораждащо
5
основание за отмяна на постановеното определение. Предвид описаното
въззивната жалба, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.24 от НК,
се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд неправилно е посочил в мотивите, че по
делото нямало доказателства за изтърпяване на някое от наложените
наказания, поради което не е приложил разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК.
Видно от приложената справка за съдимост на осъдената М., наказанието
наложено по присъда № 170/10.07.2020 г. по НОХД № 1103/2020 г. по описа
на РС – П. е изтърпяно на 02.09.2020 г., поради което обжалваното
определение следва да се измени, като от определеното общо наказание
„лишаване от свобода” се приспадне изцяло изтърпяното наказание по
цитираната присъда, а именно – „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца.
С оглед предходните осъждания на наказание „лишаване от свобода” и
на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, правилно е определен и
първоначалният режим на изтърпяване на определеното общо наказание, а
именно – строг.
Предвид изложеното, обжалваното определение на КРС следва да се
измени, като на основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо наказание
„лишаване от свобода” се приспадне изцяло изтърпяното наказание по
присъда № 170/10.07.2020 г. по НОХД № 1103/2020 г. по описа на РС – П., а
в останалата му част, като правилно и законосъобразно определението следва
да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение № 45/21.05.2021 г., постановено по ЧНД №
477/2021 г. по описа на К. районен съд, като на основание чл.25, ал.2 от НК от
определеното общо наказание „лишаване от свобода” на осъдената Н. Р. М. с
ЕГН ********** ПРИСПАДА изцяло изтърпяното наказание „лишаване от
свобода” в размер на 8 (осем) наложено й с присъда № 170/10.07.2020 г. по
НОХД № 1103/2020 г. по описа на РС – П..
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7