РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Шумен, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20253600500503 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №164/5.06.2025г. по гр.д.№1040/2024г. по описа на НПРС , съдът е
отхвърлил предявения от "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД със седалище гр. Варна, ЕИК
*********, адрес на управление: гр. ..., общ. ..., обл. ..., бул. "..." № ..., "...", представляван
заедно от П. С. С., Р. Й. И. и И. А. И., против В. Р. С. с ЕГН **********, гр. ...., обл. ...., ул.
„...“ № ..., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката, за признаване за установено съществуването на
вземането за парична сума в размер на 172,61 лв. (сто седемдесет и два лева и 61 ст.), ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2024 г. до окончателното плащане,
представляваща главница за незаплатени мрежови услуги, доставени в периода 14.06.2022г.
до 14.06.2023г., за които в същия период са издадени фактури, за което вземане е издадена
заповед № 393/10.06.2024 г. по ч. гр. д. № 717/2024 г. по описа на Районен съд – Нови разар,
като неоснователен, отхвърлил е предявения от "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД със
седалище гр. ...., ЕИК *********, адрес на управление: гр. ...., общ. ..., обл. ...., бул. "...." № ...,
"....", представляван заедно от П. С. С., Р. Й. И. и И. А. И., против В. Р. С. с ЕГН **********,
гр. ...., обл. ..., ул. „...“ №...., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за парична
сума в размер на 32,89 лв. (тридесет и два лева и 89 ст.), представляваща мораторна лихва /
законна лихва за забава/ върху главница за периода от падежа на всяка една от фактурите до
1
04.06.2024г., за което вземане е издадена заповед № 393/10.06.2024 г. по ч. гр. д. № 717/2024
г. по описа на Районен съд – Нови разар, като неоснователен.
Решението е обжалвано от ищеца "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД гр. Варна,
действащо, чрез пълномощника си адв.Б. Г. от ШАК , като неправилно и незаконосъобразно
по изложените във въззивната жалба съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявените искове и
да му се заплатят разноските по делото за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият В. Р. С. , в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал отговор на
въззивната жалба . Призован в открито съдебно заседание не се явява и не взема становище
по въззивната жалба .
Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна при наличието на правен
интерес и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
По делото не е спорно ,че ищецът е издал представените с исковата молба фактури с
номера **********/ 14.06.2022г., ......./ 13.07.2022г., ....../ 12.08.2022г., ...../ 14.09.2022г., ...../
14.10.2022г., ...../ 15.11.2022г., **********/ 14.12.2022г., ..../ 13.01.2023г., ..../ 14.02.2023г.,...../
14.03.2023г., ....../ 12.04.2023г., ...../ 15.05.2023г. и ...../ 14.06.2023г. с получател „Съгласие-91
ЕТ В. Р.“, за предоставени в периода 14.06.2022г.-14.06.2023г. мрежови услуги в двата обекта
на обща стойност 172. 61 лв., като ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата
молба и не е оспорил по надлежния ред тези фактури.
В системата на „Енерго Про продажби“ АД за административен адрес, находящ се в гр.
....., ул. „...“ № .... съществували обекти с абонаментен номер .........- магазин, на който бил
монтиран електромер с № ...., и с абонаментен номер ........, на който бил монтиран
електромер с № ..... Клиентският номер за двата обекта бил .....
На 18.01.2021г. по постъпило заявление за обект с абонаментен номер ......... с титуляр
ЕТ „В. Р.-Съгласие 91 “ в присъствието на С. В., бил монтиран нов електромер с номер ....,
който на 17.03.2023г. бил демонтиран. На 18.01.2021г. по постъпило заявление за обект с
абонаментен номер ........ с титуляр ЕТ „В. Р.-Съгласие 91 “ в присъствието на С.В.., бил
монтиран нов електромер с номер ...., който бил демонтиран на 12.05.2023г.
Не е спорно по делото ,че на административен адрес в гр. ...., Ул. „...“ № ... съществува
недвижим имот, представляващ двуетажна къща. Ответникът В. Р. С. бил регистран като
едноличен търговец със фирма, под която ще извършва дейност ЕТ „В. Р.-Съгласие 91“, със
2
седалище и адрес на управление гр. ...., ул. „...“ ..... Регистрацията му като едноличен
търговец била с оглед осъществяване на собствена стопанска дейност-изработка и продажба
на закуски в навес, намиращ се в двора на двуетажната къща. Тъй като това не се случило на
01.01.2012г. регистрацията на едноличния търговец била прекратена.
Представените от ответника в първото по делото съдебно заседание нотариални актове
установяват правото на собственост относно вторият етаж на двуетажната къща и не касаят
предмета на спора по настоящото дело , тъй като в случая предмет на иска е сума дължима
за незаплатени мрежови услуги за обекти разположени на първия етаж от двуетажната къща
и самия ответник е пояснил , че именно там щял да развива и търговската си дейност.
На 15.08.2024г. били платени задълженията по фактури с номера **********/
14.06.2022г. на стойност 13,88 лв., ....../ 13.07.2022г. на стойност 13,44 лв., ......./ 12.08.2022г.
на стойност 15,47 лв., ..../ 14.09.2022 г. на стойност 15,47 лв.,...../ 14.10.2022 г. на стойност
14,98 лв. На 19.12.2024г. били платени задълженията по фактури с номера ..../ 15.11.2022 г.
на стойност 15,47 лв., **********/ 14.12.2022 г. на стойност 14,98 лв., 0...../ 13.01.2023 г. на
стойност 15,47 лв.,....../ 14.02.2023 г. на сойност 15,47 лв., ..../ 14.03.2023 г. на стойност 13,98
лв., .../ 12.04.2023 г. на стойност 12,36 лв, .../ 15.05.2023 г. на стойност 8,32 лв. и ...../
14.06.2023 г. на стойност 3,32 лв.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи : Ищецът "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД гр. Варна е предявил срещу В. Р. С.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 98а от Закона
за енергетиката и чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът държи на ищеца
сумата от 172,61 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2024 г. до
окончателното плащане, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги,
доставени в периода 14.06.2022г. до 14.06.2023г., за които в същия период са издадени и
процесните фактури , както и сумата от 32,89 лв. представляваща мораторна лихва върху
главница за периода от падежа на всяка една от фактурите до 04.06.2024г.
На основание депозирано от "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД гр. Варна заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена
заповед №393/10.06.2024г. по ч.гр.д.№717/2024г. по описа на НПРС. Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника, който в законоустановения срок е депозирал
възражение, поради което съдът с разпореждане №1315/3.07.2024г. по ч.гр.д.№717/2024г. по
описа на НПРС е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането
срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването, което се е
осъществило на 8.08.2024г. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в
законоустановения срок – на 8.08.2024г. Налице е идентичност на страните по заповедното
и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които
изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Предвид
единството на настоящото и заповедното производство исковете са допустими.
3
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следваше да установи следните обстоятелства: 1. че между страните е
възникнало соченото облигационно правоотношение за доставка на мрежови услуги
обективирано в представените по делото от ищеца фактури 2. че се явява изправна страна
по договорното правоотношение като е изпълнил точно (в количествено, качествено и
темпорално отношение) задължението си по доставка на мрежови услеги на ответника 3.
че вземането му към ответника за заплащане на дължимата цена е изискуемо 4. че
ответникът е изпаднал в забава, период на забавата и размер на претендираното
обезщетение за забава
Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата продажна
цена по договора, както и да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
Между „Енерго-Про Продажби“ АД и ответника В. Р. С. съществува валидно
облигационно отношение по доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция.
Ноторно известно е, че „Енерго-Про Продажби” АД е краен снабдител с електрическа
енергия на територията на Североизточна България, като данни за издаването на
съответната лицензия за дейността са оповестени както на електронната страница на КЕВР,
така и на страницата на дружеството.
В това свое качество ищецът е и Доставчик от последна инстанция за лицензионната
територия — съгласно чл. 39 от ЗЕ лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция за клиенти, които не са избрали друг доставчик или
избраният доставчик не извършва доставка по независещи от клиента причини, се издава на
лицензианти за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител - за
клиентите, присъединени към съответната разпределителна мрежа, за територията на
действащите лицензии за обществена доставка и снабдяване от краен снабдител.
Съгласно чл. 95а на Закон за енергетиката доставчикът от последна инстанция осигурява
снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти
на крайния снабдител по чл. 94а, ал.1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик
не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини Фактът, че "Енерго - Про
Продажби" АД снабдява с ел. енергия ответника в качеството му на доставчик последна
инстанция, означава, че ответникът е присъединен към разпределителната мрежа на
електроразпределителното дружество за съответната лицензирана територия, което в
настоящия случай е "Електроразпределение Север" АД. До края на септември 2020 г. В. Р.
С. е клиент на регулиран пазар, като ел. енергия в обектите му е доставяна от краен
снабдител.
С последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител са
отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са
4
присъединени, считано от 01.10.2020 г., което ех lege води до прекратяване на договора за
доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител с ответника. С
посоченото изменение на ЗЕ се цели преминаване на всички небитови клиенти на свободен
пазар и доставка на енергия в обектите от търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени. Доставката на енергия за клиентите, които след 01.10.2020г. не могат да
бъдат снабдявани от крайния снабдител и нямат сключен договор с търговец на
електрическа енергия по свободно договорени цени, е уредена с нарочна разпоредба в ПЗР
на ЗИД на ЗЕ (ДВ. бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15. В ал. 2 на § 15 е
предвидено, че ако до 30 септември 2020 г. включително небитов клиент по ал. 1 не е
сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени,
доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството
му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. (т.е. лицензия за търговия с електрическа
енергия). Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за
търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на
енергия ниско напрежение) може да доставя енергия в качеството му на търговец в срок до
30 юни 2021 г. Съгласно ал. 5 на § 15 от 1 юли 2021 г. клиентите, които не са избрали
доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а — от доставчик от
последна инстанция. На основание посочените разпоредби до края на юни 2021 г.
процесиите обекти са снабдявани от досегашния си доставчик — „Енерго — Про Продажби"
АД в качеството му на търговец, а от 1 юли 2021 г., поради липса на сключен от ответника
договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, В. Р. С. е станал
ех lege клиент на „Енерго - Про Продажби" АД в качеството му на доставчик от последна
инстанция.
Поради горното, между „Енерго-Про Продажби“ АД и В. Р. С. за процесния период е
съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е имал
качеството на доставчик последна инстанция за обекти, находящи се в гр....., ул. „..." №...., с
кл.№ .... в системата на „Енерго-про продажби" АД и кодов номер 3224300.........Е за обект
.........- Магазин и 3224300........С за обект ........ Магазин ТП „Ивайло".
Обектите „магазин“ не са битови, поради което и ответникът е небитов клиент.
Ответникът е посочил в съдебно заседание на 17.03.2025г. ,че е ползвал обектите за
производство и търговия със закуски и банички, т.е., очевидно обектът е бил използван за
стопанска цел като съгласно общите условия за продажба на електрическа енергия на
ищцовото дружество критерият е начинът на ползване на съответния обект, а не качеството
на лицето - ползвател на обекта.
По делото не са представени доказателства относно собствеността върху първия етаж,
който именно е обектът на реално потребление на електрическа енергия, съответно и
мрежови услуги и ответникът не е доказал по делото че е продал имота. От изложеното
следва, че по делото липсват доказателства, които да обосноват извод, че ответникът няма
отношение към процесния обект на потребление. Напротив - от съвкупността на данните по
делото следва, че именно ответникът е потребител и дължи заплащане за предоставените от
5
ищеца услуги. Ответникът не е оспорил която и да е от процесните фактури и няма отговор
на исковата молба . Вместо това е извършил плащане по всички фактури .
В представените по делото фактури е посочено основанието за издаването им –
доставка на мрежови услуги , доставеното количество, цена на услугите и общата цена на
услугите по фактурите и начислен ДДС. Посочени са страните по доставката, датата и
мястото на съставяне на фактурите. Действително, фактурите не са подписана от
получателя – ответник ,но не са били оспорени от него , а напротив той е заплатил всички
суми по представените от ищеца фактури , като е прието в практиката на ВКС ,че
релевантното признание на дълга може да бъде изразено не само ,чрез изрично
волеизавление но и в конклудентни действия , различни по своя характер, каквото в случая е
плащането на главницата по исковата молба в размер на 172.61лв. С горните действия
ответникът е признал, че между страните е възникнало соченото от ищеца продажбено
правоотношение, както и, че е извършена доставка на посочените във фактурите услуги по
вид, количество и продажна цена. Съгласно трайната практика на ВКС фактурата може да
бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на услугата или
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място
на издаване.
Предвид гореизложеното съдът приема за установено , че към датата на депозиране на
заявлението от ищеца е съществувало вземане в негова полза срещу ответника за сумата от
172.61лв. главница представляваща цената на мрежови услуги, доставени в периода
14.06.2022г. до 14.06.2023г. от ищеца на ответника .
Съгласно т.9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по ТД №4/2013г. на
ОСГТК в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането, чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес ,като в
настоящия случай обаче не е налице горепосочената хипотеза , тъй като заповедта е
издадена на осн.чл.410 ГПК и няма издаден изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК.
Ищеца е заплатил главницата по иска след издаване на заповедта доброволно по сметка на
ищцовото дружество, поради което и разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК следва да се приложи
в случая. Следователно към настоящия момент ответникът е изпълнил задължението си към
ищеца за сумата от 172.61лв. главница.
Предвид гореизложеното предявения от ищеца установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК за
главницата от 172.61лв. следва да се отхвърли, поради извършено плащане от ответника
след датата на завеждане на заповедното производство на 4.06.2024г.
Съществуването на задължението за главница преди неговото плащане от ответника
6
обуславя и основателността на акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва
върху главницата на осн.чл.86 от ЗЗД ,като такава се дължи за периода от датата на
падежите на всяка една от процесните фактури до 4.06.2024г. в размер на исковите суми
посочени в исковата молба възлизащи общо на сумата от 32.89лв., изчислени ,чрез интернет
калкулатор .
Ответникът не доказа по делото ,че е изпълнил задължението си и е заплатил на ищеца
исковата сума за мораторна лихва.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо това искът за
претендираната главница в размер на 172.61лв. да се отхвърли, поради извършено плащане
на главницата след датата на завеждане на заповедното производство на 4.06.2024г., а не
както неправилно е направил НПРС като е отхвърли иска като неоснователен, а искът по
отношение на претедираната мораторна лихва да се уважи изцяло за сумата от 32.89лв.
Съобразно изхода от спора на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски пред НПРС в пълен размер , тъй като въпреки отхвърлянето на иска за главницата ,
ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска и дължи разноски в
пълен размер от 555лв. за исковото произвоство от които 75лв. за държавна такса и 480лв. за
адвокатски хонорар и в размер на общо 75лв. за заповедното производство от които 25лв. за
държавна такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
За въззивната инстанция ищецът претендира разноски в размер на 480лв. за адвокатски
хонорар и в размер на 50лв. държавна такса , общо 530лв. и съобразно изхода от спора пред
въззивната инстанция на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на
84.82лв.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №164/5.06.2025г. по гр.д.№1040/2024г. по описа на НПРС ,
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД със седалище гр. ...,
ЕИК *********, адрес на управление: гр. ...., общ. ..., обл. ..., бул. "...." № ..., "....",
представляван заедно от П. С. С., Р. Й. И. и И. А. И. , против В. Р. С. с ЕГН **********, гр.
...., обл. ..., ул. „...“ № ..., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката, за признаване за установено
съществуването на вземането за парична сума в размер на 172,61 лв. (сто седемдесет и два
лева и 61 ст.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2024 г. до
окончателното плащане, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги,
доставени в периода 14.06.2022г. до 14.06.2023г., за които в същия период са издадени
7
фактури, за което вземане е издадена заповед № 393/10.06.2024 г. по ч. гр. д. № 717/2024 г.
по описа на Районен съд – Нови разар, поради извършено плащане след завеждане на
заповедното производство на 4.06.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Р. С. с ЕГН **********, гр.
...., обл. ..., ул. „...“ № ... , че същият дължи на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД със
седалище гр. ...., ЕИК *********, адрес на управление: гр. ..., общ. ..., обл. ..., бул. "......" № ...,
"...", представляван заедно от П. С. С., Р. Й. И. и И. А. И. на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 32,89 лв. (тридесет и два лева и 89 ст.),
представляваща мораторна лихва върху главница за периода от падежа на всяка една от
фактурите до 04.06.2024г., за което вземане е издадена заповед № 393/10.06.2024 г. по ч. гр.
д. № 717/2024 г. по описа на Районен съд – Нови разар .
ОСЪЖДА В. Р. С. с ЕГН ********** да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"
АД със седалище гр. .., ЕИК ********* разноски по делото за първата инстанция по
исковото производство в размер на 555лв. , по заповедното производство в размер на 75лв.
и за въззивната инстанция в размер на 84.82лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8