Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Сливен, 11.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 212 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на взискателя по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е доставял ежемесечно питейна вода на ответницата, в качеството й на потребител на ВиК услуги, в периода от 01.09.2015 г. до 30.09.2018 г., на обект с адрес: гр. Сливен, ул. „Тича“ № 22, за което били издавани фактури. За този обект, ответницата имала открита партида в регистрите на „ВиК - Сливен“. Количествата доставена и консумирана вода през процесния период се начислявали по тази партида служебно по реда на чл. 23, ал. 8, т. 1 от ОУ на „ВиК - Сливен“, тъй като имотът бил без монтиран индивидуален водомер, като стойността на изразходваното количество се фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата възниквало задължение в 30-дневен срок да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители, като при неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.
Иска се да
бъде признато за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата Г.С.Н.,
ЕГН: **********, дължи сумата от 993,07
лева - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана
питейна вода за периода от 01.09.2015 г. до 30.09.2018 г. в имот, находящ се в
гр. Сливен, ул. „Тича“ № 22, както и сумата от 120,00 лева - мораторна лихва, изчислена за периода от забавата до
01.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 6365/2018 г. по описа
на СлРС, до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответницата, с който се излага становище за недопустимост на исковете поради изтекла 3-годишна погасителна давност за вземанията на ищцовото дружество до датата на образуване на ч. гр. д. № 6365/2018 г. по описа на СлРС - 14.11.2018 г. Излага се становище и за неоснователност на предявените искове като се оспорва обстоятелството, че в имота липсва индивидуален водомер и се излагат твърдения, че служебно начисляване на количествата доставена питейна вода до имоти, индивидуална собственост на едно лице, е възможно единствено в хипотезата на недопускане до имота на служебното лице до показанията на водомера или в случаите на ненавременно уведомяване на ВиК оператора за повреда на водомера. Твърди се още, че приложението на чл. 25, ал. 8 от ОУ на ВиК - Сливен е възможно само по отношение на сгради - етажна собственост или отклонения, към които са присъединени повече от един потребители, в които има общи водомери и в отделното жилище няма монтиран индивидуален водомер.
В съдебно заседание дружеството
- ищец чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените искове и моли съда
изцяло да ги уважи и да присъди направените в исковото и заповедното
производство разноски.
Ответницата, редовно призована, се представлява от адв. Л.С. ***, назначена за особен представител, която моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетите като писмени доказателства по делото карнети за физически лица, издадени от ищцовото дружество, ответницата има открита партида в регистрите на „ВиК - Сливен“ ООД за обект с № 4273 на адрес гр. Сливен, ул. „Тича“ № 22.
Между страните не се спори, че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на „ВиК“ ООД - Сливен, в сила от 05.10.2014 г., нито че имотът на ответницата е водоснабден.
В представените по делото фактури и карнети е отбелязано обстоятелството, че процесният имот на ответницата е без монтиран индивидуален водомер. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел.
Видно от писмените доказателства по делото през процесния период на ответницата са били начислявани служебно различни количества доставена и отведена вода както следва: за периода от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г. - по 6 куб. м. месечно, за периода от 01.10.2015 г. до 31.03.2016 г. - по 7 куб. м., за периода от 01.04.2016 г. до 30.09.2016 г. - по 8 куб. м., за периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2016 г. - по 9 куб. м. и за периода от 01.11.2016 г. до края на исковия период 30.09.2018 г. - по 15 куб. м.
Разпитаният по делото свидетел е инкасатор на ищцовото дружество за района, в който попада обекта на ответницата от м. юни 2018 г., като същият свидетелства, че на адреса живеят минимум 3 лица, поради което и се начисляват от него месечно по 15 куб. м. доставена и отведена вода, като макар и по Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи да се прави завишаване на тези показания на всяко тримесечие, инкасаторът не е завишавал начислените размери вода.
По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 6365/2018 г. по описа
на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 3695/15.11.2018 г. срещу ответницата за сумите от 993,07 лева -
главница, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2015 г. до 30.09.2018
г. в имот, находящ се в гр. Сливен, ул. „Тича“ № 22, както и сумата от 120,00 лева - мораторна лихва,
изчислена за периода от забавата до 01.11.2018 г. Заповедта е връчена на
длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което е довело до образуването на
настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Предявените установителни
искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за която е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, в тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е потребител на ВиК услуги по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на „ВиК“ ООД - Сливен, в сила от 05.10.2014 г., че имотът на ответницата е водоснабден, че на посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ. консумирани ВиК услугите в размерите, претендирани с исковата молба, че са налице основания за служебно начисляване на количествата доставена и консумирана вода за процесния период, а по отношение на възражението за изтекла погасителна давност, направено от особения представител на ответницата с отговора на исковата молба, в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давностния срок.
С оглед разпределената доказателствена тежест и направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира предявените искове за частично основателни.
Безспорно е между страните, че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на „ВиК“ ООД - Сливен, в сила от 05.10.2014 г., както и че имотът на ответницата е водоснабден.
Съдът не споделя възражението на особения представител на ответницата, че не е доказано в имота да липсва монтиран индивидуален водомер. Това обстоятелство се установява както от писмените доказателства по делото, така и от показанията на разпитания свидетел.
Съдът намира възражението на особения представител на ответницата за
изтекла погасителна давност по отношение на ищцовите вземания за частично основателно.
Съгласно Общите условия на „ВиК - Сливен“
потребителят е задължен да заплаща дължимите суми за ползвани ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране.
Към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 14.11.2018 г. са
погасени по давност вземанията на ищеца по фактурите, чийто падеж е настъпил в
период от повече от 3 години преди тази дата. Тоест са погасени по давност
задълженията за доставени ВиК услуги за периода от 01.09.2015 г. до 30.09.2015
г., чиито падеж е настъпил на 30.10.2015 г., съответно за мораторна лихва върху
главницата по тази фактура. Ищецът от своя страна не е доказал наличие на
обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давностния срок. Ето защо
исковете за главница в размер на 12,24 лева за периода от 01.09.2015 г. до 30.09.2015
г. и мораторна лихва върху тази главница в размер на 3,68 лева са неоснователни
като погасени по давност.
На следващо място съдът намира за неоснователен и предявения иск за установяване на вземането на ищеца за главница за периода от 01.10.2015 г. до 31.05.2018 г. поради недоказаност на същия. Видно от писмените доказателства по делото през този период по партидата на ответницата е начислявана служебно доставена и отведена вода в различни куб. м., вариращи от 6 куб. м. месечно до 15 куб. м. месечно, но не е доказано от ищцовото дружество защо са били начислявани именно толкова куб. м. месечно и колко лица са живели на адреса през този период, тоест не е доказано обстоятелството, че са налице основания за служебно начисляване на количествата доставена и консумирана вода за процесния период в претендирания размер. Ето защо съдът намира, че предявеният установителен иск за главница за периода от 01.10.2015 г. до 31.05.2018 г. следва да бъде отхвърлен, като предвид акцесорността на вземането за лихви, неоснователен се явява и установителният иск за мораторна лихва върху главницата за посочения период.
Основателни и доказани са предявените установителни искове за главница, съответно за мораторна лихва върху главницата за периода от 01.06.2018 г. до 30.09.2018 г., в размер на 148,37 лева - главница и 1,86 лева - мораторна лихва върху главницата, начислена към 01.11.2018 г.
През този период от свидетелските показания се установява, че на адреса, за който ответницата има открита партида в ищцовото дружество, са живели най-малко 3 лица, поради което и служебното начисляване на 15 куб. м. доставена, отведена и пречистена вода месечно е законосъобразно.
Неоснователно е възражението, направено от особения представител на ответницата, че приложението на чл. 25, ал. 8 от ОУ на ВиК - Сливен е възможно само по отношение на сгради - етажна собственост или отклонения, към които са присъединени повече от един потребители, в които има общи водомери и в отделното жилище няма монтиран индивидуален водомер. Цитираната разпоредба от ОУ е идентична с разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходване, отведена и пречистена вода да се заплаща, съгласно т. 1, по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Ето защо следва да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 148,37 лева - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.06.2018 г. до 30.09.2018 г. и сумата от 1,86 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 29.07.2018 г. до 01.11.2018 г., като исковете бъдат отхвърлени в частта за разликата до пълния предявен размер от 993,07 лева - главница и за периода от 01.09.2015 г. до 31.05.2018 г. и до пълния предявен размер от 120,00 лева - мораторна лихва и за периода от 30.10.2015 г. до 29.07.2018 г. като неоснователни поради погасяване на вземанията по давност и недоказаност на претенциите.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Ищцовото
дружество е направило разноски в общ размер на 761,00 лева, от които 26,00 лева - заплатена държавна такса в
производството по ч. гр. д. № 6365/2018 г. по описа на РС - Сливен, както и 75
лева - държавна такса, 360 лева
- заплатено адвокатско възнаграждение и
300 лева - заплатен депозит за особен представител на ответницата,
направени в настоящото исково производство.
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, а именно 102,71 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че Г.С.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "Шести
септември" № 27, сумата от 148,37 лева /сто четиридесет и осем лева и тридесет и седем
стотинки/ - главница, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.06.2018 г. до 30.09.2018 г. в имот, находящ се в гр. Сливен,
ул. „Тича“ № 22 и сумата
от 1,86
лева /един лев и осемдесет и шест
стотинки/ - мораторна лихва
върху главницата,
начислена за периода от
29.07.2018 г. до 01.11.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете в частта до пълния
предявен размер от 993,07 лева - главница и за периода от 01.09.2015 г. до
31.05.2018 г. и до пълния
предявен размер от 120,00 лева - мораторна лихва и за периода от 30.10.2015 г.
до 29.07.2018 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.С.Н., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и Канализация - Сливен“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "Шести септември" № 27, сумата от 102,71 лв. /сто и два лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направени разноски по делото в настоящото исково производство и в производството по ч. гр. д. № 6365/2018 г. по описа на РС - Сливен, съразмерно с уважения размер на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч. гр. д. № 6365/2018 г. по описа на РС - Сливен и същото да се върне в гражданско деловодство на РС - Сливен.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: