Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
№ ............/.................г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ „Б“
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на
седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Нешева гр. дело № 9035 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 110514 от 09.05.2019 г. по гр.д. № 72403/2018
г. на Софийския районен съд, 140 състав, с което е признато за
установено по предявените от „Т.С.” ЕАД срещу „Д.Д.“ ЕООД искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Д.Д.“
ЕООД дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 10460,85
лв., представляваща спестени разходи от ответника за доставени топлинни услуги
за периода от м.09.2015 г. до м.04.2017 г. за имот - ет. 5, намиращ се гр.
София, ул. „******, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2018 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването
на задължението, и на основание чл. чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 14,53 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 19.07.2018 г. до
23.07.2018 г., като искът с правно
основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер от 10827,79 лв., а
искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е отхвърлен до
пълния предявен размер от 1860,76 лв. и за периода от 01.07.2018 г. до
18.07.2018 г. С решението са разпределени и припадащите се разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство „Д.Д.“ ЕООД,
чрез адв. Г., в която се излагат съображения за неправилност на обжалвания
съдебен акт. Твърди се, че не е установено, че именно дружеството е собственик
на недвижимия имот. Излага се и, че на петия етаж, както е посочено от „Т.С.“
ЕАД, има десет офиса, а ищецът не е конкретизирал обекта, до който се твърди, че
е доставяна топлинна енергия.Твърди се, че неправилно са взети предвид
стойностите, посочени от вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, тъй като същите са изготвили заключението само въз основа на
изходяща от ищеца информация. Въззивникът сочи и, че не е подал заявление за
откриване на партида за имота, която ясно показва, че не е желал до обекта да
се доставя топлинна енергия. Счита, че не следва да заплаща за услуга, която не
е желал да бъде доставена. Поради изложеното се моли за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции.
Въззиваемата страна "Т.С." ЕАД е депозирала
отговор на въззивната жалба, с който
жалбата се оспорва като недопустима и неоснователна. Моли се за потвърждаване
на решението на СРС като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението на
първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са
отхвърлени исковите претенции. В Първоинстанционното
решение е валидно, както и допустимо в обжалваната част, поради което същия
дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с
въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр.2 ГПК.
СРС е бил сезиран
с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
производството се развива след подадено възражение по чл. 414 от ГПК против
заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца, поради което съгласно
разпоредбата на чл. 422 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен установителен иск по
чл. 422 ГПК за претендираните спрямо „Д.Д.“ ЕООД суми, като е образувано гр.д.
№ 72403/2018 г. по описа на Софийския районен съд. Ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите като неоснователни,
оспорва да е потребител на топлинна енергия за стопански нужди. Твърди, че не се е
обогатил за сметка на обедняване на ищеца, прави се и възражение за изтекла
погасителна давност / с възражението, депозирано в заповедното производство/.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения по назначените
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза.
За да постанови
обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че между страните
липсва валиден договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, но
предвид наличие на доказателства за реално доставяне на такава, и тъй като за
ищеца липсва друго законово основание, то „Т.С.“ ЕАД разполага с възможността
да предяви субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. Ответникът като собственик на
процесния имот неправомерно са е обогатил със стойността на доставената топлинна
енергия, поради което следва да заплати претендираните суми, като дължимият
размер е определен съгласно заключението по назначената СТЕ. Приел е и, че за
периода е извършена услуга дялово разпределение, поради което следва да се
присъди в полза на ищеца и цена за тази услуга в размера на 87,80 лева, като
сумата е определена съобразно заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
След извършена
проверка на законността и правилността на обжалвания съдебен акт, настоящият
състав намира първоинстанционното решение за правилно и изцяло споделя изводите
на съда от фактическа и правна страна, поради което и препраща към мотивите на
първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. Дори и при препращане към
мотивите на обжалвания съдебен акт, въззивният съд следва да отговори на
въведените с въззивната жалба доводи. По наведените във въззивната жалба
доводи, настоящата инстанция намира следното:
Както беше
посочено по – горе, при липсата на възможност топлопреносното предприятие да
търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото
разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил,
че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Имуществените
облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване
в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този смисъл са
разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула № 941/2009 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО). В настоящия случай ответникът си е спестил разходи за
доставената и ползвана топлинна енергия за процесния имот.
По делото се
установява, че е доставяна топлинна енергия в процесния имот - ет. 5, намиращ
се гр. София, ул. „****** за периода от м.09.2015 г. до м.04.2017 г. Това
обстоятелство се установява от заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице е посочило, че в отопляемия обект има 16 радиатори с
ИРРО /индивидуален разпределител на разходите за отопление/ и два радиатори без
ИРРО. Посочено е, че се заплаща както доставена до обекта топлинна енергия,
така и топлинна енергия за сградна инсталация, разпределяна пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Вещото лице сочи, че тъй като
абонатът не е осигурил достъп на за отчет на ИРРО, е начислена служебно
топлоенергия, като е начислена само за 12 броя радиатори от общо 16, което е в
нарушение на правилата, но е в интерес на абоната, който заплаща по-малко
топлинна енергия. Вещото лице е посочило, че за процесния период се дължи
заплащане на топлинна енергия в размер на 10373,05 лева. Настоящият състав
кредитира заключението на вещото лице като безпристрастно, задълбочено и компетентно
изготвено, вещото лице е извършило справка при ищеца, като е взело предвид
всички доказателства по делото и данните извън него, които имат значение за
отговора на поставените задачи. Следва да се има предвид, че вещото лице е дало
задълбочен отговор на всички поставени въпроси, изследван е отопляемият обем,
въз основа на който, е даден отговор на въпроса, а в хода на откритото съдебно
заседание страните не са задавали въпроси и не са оспорили заключението. Поради
изложеното правилно СРС е приел, че се дължи заплащане на топлинна енергия в
размер 10373,05 лева.
По делото се
установява, че третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД, на което е възложено след
проведеното общо събрание на етажните собственици в сградата на ул. „****** да
осъществява услуга „топлинно счетоводство“, за процесния период е изпълнило
задълженията си, поради което му се дължи възнаграждение, което правилно е определено
при условията на чл. 162 ГПК съобразно заключението по съдебно-счетоводната
експертиза.
Именно въззивникът
е материалнолегитимиран да отговаря по предявената искова претенция, доколкото
от представения нотариален акт № 195/04.10.2007 г., том VIII, peг. № 947, дело
№ 1326/2007 г. по описа на нотариус С.Т., в който е обективиран договор за покупко-продажба
от 04.10.2007 г., се установява, че именно „Д.Д.“ ЕООД е собственик на недвижим
имот - етаж 5 в сграда на ул. *******. В нотариалния акт изрично е посочен етаж
5 като самостоятелен обект, което не се оспорва от въззивника. По делото няма
данни отделните офиси да са самостоятелни обекти, поради което да е следвало да
се предявяват отделни претенции за всеки един от офисите. Напротив, в
нотариалния акт е посочено, че недвижимият имот, предмет на договора за
продажба, се състои от 10 офиса, четири помещения, коридори и три санитарни
възли, което потвърждава извода, че етажът представлява самостоятелен обект, за
който се установява, че собственик е „Д.Д.“ ЕООД. Именно като собственик на
обекта, дружеството неоснователно се е обогатило, като не е заплатило за
доставената топлинна енергия.
Неоснователен е и
доводът, че въззивникът не може да бъде задължен да заплаща за непоискана от
него услуга. По делото е установено, че сградата, в която се намира процесния
обект е топлоснабдена, поради което и с факта на придобиване на собствеността
върху имот, част от топлоснабдена сграда, лицето се е съгласило да участва в
разпределението на разходите най-малкото за заплащане на цена за топлинна
енергия за сградна инсталация. Този извод се извежда и от даденото от
Конституционния съд тълкуване в решение № 5/22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г.,
според което принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на
начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава
мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен
етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо
правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права
върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части
енергия при доставката на централно отопление в сградата - чл. 153, ал. 6 ЗЕ.
Следва да посочи, че независимо от твърдението за нежелана услуга от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че топлинната енергия е начислена не само по отношение на сградна
инсталация, но и за доставена до самия обект топлинна енергия. При тези данни
не може дори да се обоснове извод за нежелание от страна на въззивника да
използва в обекта топлинна енергия.
Поради изложените
съображения въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди в обжалваните
части.
Настоящото
решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110514
от 09.05.2019 г. по гр.д. № 72403/2018 г. на Софийския районен съд, 140 състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД срещу „Д.Д.“ ЕООД искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Д.Д.“
ЕООД дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 10460,85
лв., представляваща спестени разходи от ответника за доставени топлинни услуги
за периода от м.09.2015 г. до м.04.2017 г. за имот - ет. 5, намиращ се гр.
София, ул. „******, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2018 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването на задължението, и на основание чл. чл. 86 ЗЗД сумата в размер на
14,53 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
19.07.2018 г. до 23.07.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена на 21.08.2018 г. по гр.д. № 50038/2018 г. на
Софийския районен съд, 140 състав.
Решението, с
оглед цената на исковите претенции, не подлежи на обжалване съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.