РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Горна Оряховица, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-П.
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П. Гражданско дело
№ 20204120101619 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във
вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
град София, район «Илинден», ул. „Кукуш” № 1, чрез процесуален представител : адв. АС.
П. от САК, преупълномощена он Адвокатско Дружество «Попов, Арнаудов и партньори»,
със съдебен адрес : град София, пл. „Света Неделя” № 4, ет.3, телефон : 02/8581901,
02/8581902, твърди в исковата си молба, че между „А1 България“ ЕАД и ИЛ. ИЛ. Т. е
сключен договор с номер ********* от 16.09.2015г., който е с рамков характер и има за
предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с
телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане, като
различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на абоната чрез подписването на
допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. Сочи, че с
Приложение № 1 от 16.09.2015 г. „А1 България“ ЕАД е предоставило на ответника мобилна
интернет абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********; избраният от
абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 6,90 лв. с ДДС
(5,75 лв. без ДДС), съгласно чл.3.1 от Приложение № 1; срокът за ползване по абонамента е
24 месеца и изтича на 16.09.2017г. Заявява, че с договор за продажба на изплащане от
14.11.2015г. „А1 България“ е продал на ответника продукт - апарат „SAMSUNG Galaxy J1
1
Black“, като устройството е предоставено в пакет с горепосочената мобилна интернет услуга
за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 16.09.2015г., според чл.3
от договора за продажба на изплащане, който е сключен за срок от 23 месеца и по него са
уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 10,00 лв. /чл.4 във вр.
чл.11 от договора/, а предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверява с
приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
Сочи, че с Приложение № 1 от 16.09.2015г. „А1 България“ ЕАД е предоставил на
ответника мобилна интернет абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********; избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в
размер на 14,90 лв. с ДДС (12,42 лв. без ДДС), съгласно чл.3.1 от Приложение № 1; срокът
за ползване по абонамента е 24 месеца и изтича на 16.09.2017г.
Заявява, че с Приложение № 1 от 16.09.2015г. „А1 България“ ЕАД е предоставил на
ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********;
избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на
30,00 лв. с ДДС (25,00 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1; срокът за ползване
по абонамента е 24 месеца и изтича на 16.09.2017 г.
Твърди, че с Приложение № 1 от 16.09.2015г. ищецът е предоставил на ответника
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********; избраният от
абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 30,00 лв. с ДДС
(25,00 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1; срокът за ползване по абонамента
е 24 месеца и изтича на 16.09.2017 г.
Заявява, че с Приложение № 1 от 14.11.2015г. „А1 България“ ЕАД е предоставил на
ответника мобилна интернет пакетна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********; избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в
размер на 14,90 лв. с ДДС (12,42 лв. без ДДС); срокът за ползване по абонамента е 24 месеца
и изтича на 14.11.2017 г. Твърди, че с договор за продажба на изплащане от 14.11.2015г.
ищецът е продал на ответника продукт - ПакетТаб ALCOTPixi3 7"Bla+Post128K-Micr Сърф
М, като устройството е предоставено в пакет с горепосочената мобилна интернет услуга за
SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 14.11.2015г., според чл.3
от договора за продажба на изплащане, който е сключен за срок от 23 месеца, при уговорени
една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 3,00 лв., а предаването на вещта
от продавача на купувача се удостоверява с приемо-предавателен протокол, представляващ
Приложение № 1 към договора.
Посочва, че с Приложение № 1 от 18.12.2015г. „А1 България“ ЕАД е предоставило на
ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********;
избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на
30,00 лв. с ДДС (25,00 лв. без ДДС), съгласно чл.3.1 от Приложение № 1; срокът за ползване
по абонамента е 24 месеца и изтича на 16.01.2018г.
Твърди, че с Приложение № 1 от 18.10.2016г. „А1 България“ ЕАД е предоставило на
2
ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********;
избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на
23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1; срокът за ползване
по абонамента е 24 месеца и изтича на 18.10.2018г. Заявява, че с договор за продажба на
изплащане от 18.10.2016г. ищецът е продал на ответника продукт - апарат iPhone6s 16 GB
Space Grey SBC MAT 35, като устройството е предоставено в пакет с горепосочената
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение №
1/18.10.2016г., според чл.3 от договора за продажба на изплащане, гаранционната карта на
устройството, където е посочен номерът на SIM картата - **********. Сочи, че същият е
сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски,
всяка в размер на 43,96 лв.; предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверява
с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
Заявява, че освен това, всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните
тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани
мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се
таксуват съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я
и/или достъпен на интернет адреса на „А1 България“, а за неуредените в индивидуалните
договори въпроси следва да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между
„Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
Твърди, че на основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и
продукти на изплащане, „А1 България“ ЕАД е издавало ежемесечни фактури на името на
абоната, като във фактурите са отразени таксите за ползваните от потребителя електронни
съобщителни услуги и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане; във
всяка една фактура е отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в
т.ч. абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към
кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет,
телевизионни програми и пр. Сочи, че съгласно чл.26.5 от ОУ, мобилният оператор
предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането
на посочената в нея сума, през който период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането му става изискуемо.
Твърди, че от страна на ответника ИЛ. ИЛ. Т. са налице изискуеми незаплатени
задължения по горепосочените договори в общ размер от 1648,70 лв., представляваща
главница, разпределена както следва : 1/ Незаплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 19.12.2016 г. до 19.07.2017
г., в общ размер на 595,54 лв., съответно: фактура № *********/19.12.2016г. с падеж на
18.01.2017г. и на стойност 8,94 лв., фактура № *********/26.12.2016г. с падеж на
25.01.2017г. и на стойност 16,39 лв., фактура № *********/03.01.2017г. с падеж на
02.02.2017г. и на стойност 91,90 лв., фактура № *********/19.01.2017г. с падеж на
18.02.2017г. и на стойност 7,45 лв., фактура № *********/25.01.2017г. с падеж на
3
24.02.2017г. и на стойност 14,90 лв., фактура № *********/01.02.2017г. с падеж на
21.02.2017г. и на стойност 87,43 лв., фактура № *********/20.02.2017г. с падеж на
12.03.2017г. и на стойност 40 лв., фактура № *********/20.02.2017г. с падеж на 12.03.2017г.
и на стойност 7,45 лв., фактура № *********/24.02.2017г. с падеж на 16.03.2017г. и на
стойност 14,90 лв., фактура № *********/06.03.2017г. с падеж на 26.03.2017г. и на стойност
53,52 лв., фактура № *********/20.03.2017г. с падеж на 09.04.2017г. и на стойност 34,61 лв.,
фактура № *********/20.03.2017г. с падеж на 09.04.2017г. и на стойност 7,45 лв., фактура №
*********/24.03.2017г. с падеж на 13.04.2017г. и на стойност 14,90 лв., фактура №
*********/03.04.2017г. с падеж на 23.04.2017г. и на стойност 57,43 лв., фактура №
*********/20.04.2017г. с падеж на 10.05.2017г. и на стойност 30,56 лв., фактура №
*********/20.04.2017г. с падеж на 10.05.2017г. и на стойност 1,00 лв., фактура №
*********/25.04.2017г. с падеж на 15.05.2017г. и на стойност 2,48 лв., фактура №
*********/02.05.2017г. с падеж на 22.05.2017г. и на стойност 26,81 лв., фактура №
*********/19.05.2017г. с падеж на 08.06.2017г. и на стойност 30,00 лв., фактура №
*********/20.06.2017г. с падеж на 10.07.2017г. и на стойност 30,00 лв., фактура №
*********/19.07.2017г. с падеж на 08.08.2017г. и на стойност 17,42 лв., като върху тези
фактури е начислена законна лихва за забава в общ размер от 174,49 лв.
Твърди, че незаплатените суми за месечни вноски за предоставени продукти на
изплащане, за които са издадени фактури за периода от 19.12.2016г. до 01.06.2017г., са в общ
размер от 1053,16 лв., както следва : фактура № *********/19.12.2016г. с падеж на
18.01.2017г. и на стойност 3,00 лв., фактура № *********/03.01.2017г. с падеж на
02.02.2017г. и на стойност 53,96 лв., фактура № *********/19.01.2017г. с падеж на
18.02.2017г. и на стойност 3,00 лв., фактура № *********/01.02.2017г. с падеж на
21.02.2017г. и на стойност 53,96 лв., фактура № *********/20.02.2017г. с падеж на
12.03.2017г. и на стойност 3,00 лв., фактура № *********/06.03.2017г. с падеж на
26.03.2017г. и на стойност 53,96 лв., фактура № *********/20.03.2017г. с падеж на
09.04.2017г. и на стойност 3,00 лв., фактура № *********/03.04.2017г. с падеж на
23.04.2017г. и на стойност 53,96 лв., фактура № *********/20.04.2017г. с падеж на
10.05.2017г. и на стойност 3,00 лв., фактура № *********/02.05.2017г. с падеж на
22.05.2017г. и на стойност 53,96 лв., фактура № *********/19.05.2017г. с падеж на
08.06.2017г. и на стойност 15,00 лв., фактура № *********/01.06.2017г. с падеж на
21.06.2017г. и на стойност 753,36 лв., като върху тези фактури е начислена законна лихва за
забава в общ размер от 291,33 лв.
Посочва, че договорите за продажба на изплащане се прекратяват при неплащане в срок
на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл. 12.3 от
договора, като при такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до
края на срока по съответния договор, стават предсрочно изискуеми. Заявява, че договорът се
счита за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми, като сумата по нея,
съдържаща оставащите месечни вноски, следва да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен
срок от издаването й. Сочи, че прекратяването на договорите не засяга задължението на
4
абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. Твърди, че в настоящия
случай това са, както следва : фактура № *********/19.05.2017г., с която е прекратен
договор за продажба на изплащане от 14.11.2015г. за устройство ПакетТаб ALCOTPixi3
7"Bla+Post128K-Micr Сърф М, като същата включва оставащите 5 месечни вноски по 3,00
лв.; фактура № *********/01.06.2017г., с която са прекратени договори за продажба на
изплащане от 14.11.2015г. за устройство апарат SAM Galaxy J1 Black и 18.10.2016., като
същата включва оставащите 5 месечни вноски по 10,00 лв. по договора от 14.11.2015г. и
оставащите 16 месечни вноски по 43,96 лв. по договора от 18.10.2016 г.
Твърди, че поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът ИЛ. ИЛ. Т. дължи
на „А1 България“ ЕАД и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86,ал.1 от
ЗЗД, което дава право на ищеца да иска обезщетение под формата на законна лихва за
забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от
фактурите, описани в по-горе, до датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 19.02.2020г., като лихвата за този период възлиза в общ размер на
465,82 лв.
Посочва, че издадените от ищеца фактури относно задълженията на ответника за
процесния период не са били оспорени в дадения срок, съгласно чл.26.6 от ОУ - в
шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата, поради което счита, че мобилният
оператор е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключените между страните
договори и възниква задължението на потребителя за заплащане от негова страна на
получените електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане. Заявява, че при
неплащане на дължимите суми по фактурите, след изтичане на срока им за плащане
договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение
на услугата, за която е забавено плащането. Твърди, че на основание чл.92 от ЗЗД и
съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна
на ответника, е начислена неустойка в общ размер на 928,41 лв.Сочи, че във връзка с
предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за електронни съобщителни
услуги, ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване, която възлиза в размер
на 432,17 лв., разпределена както следва :
1/ сумата от 23,00 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
мобилна интернет услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл.6.3.1 от
Приложение № 1/16.09.2015 г., представляваща сбор на 4 месечни такси от по 5,75 лв.,
считано за периода от 12.05.2017 г. до 16.09.2017 г., като за неустойката е издадена сметка №
********* от 12.05.2017 г.;
2/ сумата от 49,68 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
мобилна интернет услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от
Приложение № 1/16.09.2015г., представляваща сбор на 4 месечни такси от по 12,42 лв.,
считано за периода от 26.04.2017г. до 16.09.2017г., като за неустойката е издадена сметка №
********* от 26.04.2017 г.;
3/ сумата от 100,00 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор
5
за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл.5.3.1 от
Приложение № 1/16.09.2015г, представляваща сбор на 4 месечни такси от по 25,00 лв.,
считано за периода от 12.05.2017 г. до 16.09.2017 г., като за неустойката е издадена сметка №
********* от 12.05.2017 г.;
4/ сумата от 74,52 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
мобилна интернет услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл.6.3.1 от
Приложение № 1/14.11.2015г., представляваща сбор на 6 месечни такси от по 12,42 лв.,
считано за периода от 20.04.2017г. до 14.11.2017г., като за неустойката е издадена сметка №
********* от 20.04.2017 г.;
5/ сумата от 125,00 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор
за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл.5.3.1 от
Приложение № 1/18.12.2015г., представляваща сбор на 5 месечни такси от по 25,00 лв.,
считано за периода от 03.08.2017г. до 16.01.2018г., като за неустойката е издадена сметка №
********* от 03.08.2017 г.;
6/ сумата от 59,97 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл.6.3.1 от
Приложение № 1/18.10.2016 г., представляваща сбор на 3 месечни такси от по 19,99 лв., като
за неустойката е издадена сметка № ********* от 12.05.2017 г.;
Твърди, че във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за
електронни съобщителни услуги, ищецът претендира и неустойка за възстановяване на
стойността на пазарните цени на крайните устройства, закупени изцяло или предоставени на
изплащане, която неустойка възлиза в размер на 496,24 лв., разпределена, както следва :
сумата от 496,24 лв. - неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно
устройство Апарат iPhone6s 16 GB Space Grey SBC MAT 35, предоставено c договор за
продажба на изплащане от 18.10.2016г., в пакет с мобилна услуга за SIM карта с телефонен
номер **********, съгласно 6.3.1 от Приложение № 1/18.10.2016г. във вр. чл.3 от договора
за продажба на изплащане, като размерът на отстъпката е предвиден изрично в чл.6.3.2 от
Приложение № 1, а за неустойката е издадена сметка № ********* от 12.05.2017 г.
Заявява, че така към датата на депозиране на настоящата искова молба „А1 България“
ЕАД има изискуемо и непогасено вземане към ответника ИЛ. ИЛ. Т. по гореописаните
фактури и сметки за неустойки. Посочва, че претендираната с настоящата искова молба и с
депозираното заявление за издаване заповед за изпълнение от 19.02.2020г. главница в
размер на 1 648,70 лв. се формира като сбор от посочените по-горе суми по фактурите,
съответно : 595,54 лв. за предоставени електронни съобщителни услуги и 1 053,16 лв. за
предоставени продукти на изплащане, а претендираната неустойка в размер на 928,41 лв. се
формира като сбор от посочените по-горе суми по съответните сметки, съответно : 432,17
лв. за неустойката по т.7.2.1 от настоящата искова молба и 496,24 лв. за неустойката по
т.7.2.2.
Заявява, че „А1 България“ ЕАД, с предишно търговско наименование „Мобилтел“ ЕАД, с
6
ЕИК № *********, на 19.02.2020г. е депозирало заявление по чл.410 от ГПК, образувано е ч.
гр. д. 269/2020г. ГОРС, който е издал заповед за изпълнение, като е осъдил ИЛ. ИЛ. Т. с ЕГН
********** да заплати на „А1 България“ следните суми: 1 648,70 лв. – главница, 928,41 лв. -
неустойка; 465,82 лв. - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 1
648,70 лв. за периода от 19.01.2017г. до 18.02.2020г., законна лихва за забава върху размера
на главницата от 19.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 465,76 лв. -
съдебни разноски, от които : 61,96 лв. - държавна такса и 403,80 лв. - адвокатско
възнаграждение. Посочва, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което ищецът, в качеството си на заявител, разполага с правен
интерес и основание да предяви иск за установяване съществуването на вземането си.
Моли съда да признае за установено, че ответникът ИЛ. ИЛ. Т. с ЕГН ********** дължи
на „А1 България“ ЕАД град София, с ЕИК № *********, присъдените му със Заповед за
изпълнение на парично задължение суми, а именно : сумата от 1 648,70 лв. - главница;
сумата от 465,82 лв. - законна лихва за забава, изчислена върху главницата от 1 648,70 лв. за
периода от 19.01.2017г. до 18.02.2020г.; сумата от 928,41 лв. - неустойка; законна лихва от
дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК - 19.02.2020г., до окончателното изплащане
на задължението. Претендира присъждане на всички разноски.
Ответникът ИЛ. ИЛ. Т. с ЕГН **********, с адрес : град Л. ул..., уведомен по реда на
чл.47 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен представител на
ответника – адвокат Г.И. Г. от ВТАК, със служебен адрес : град В.Т. ул... депозира отговор
на исковата молба. Особеният представител изразява становище, че към момента не му е
известно да липсват процесуалните предпоставки, както за възникване правото на иск, така
и за надлежното му упражняване.
Посочва, че ищецът претендира лихва, начислена върху главницата от 1 648.70 лв. за
срока от 19.01.2017г. до 18.02.2020г., възлизаща на сумата от 465.82 лв. Сочи също, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 18.02.2020г, а съгласно
чл.116,б.„б" от ГПК давността се прекъсва с предявяване на иск, като според чл.422,ал.1 от
ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заявява, че съгласно чл.111,б.„В“,пр.2 от
ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Счита, че
тригодишната погасителна давност за начислените лихви е прекъсната на 19.02.2020г. с
депозиране на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение, следователно
начислените лихви върху главницата за периода от 19.01.2017 г. до 18.02.2020г. са погасени
по давност. Поради това, прави възражение за изтекла погасителна давност за
претендираната лихва за срока от 19.01.2017 г. до 18.02.2020г.
Оспорва предявените против ИЛ. ИЛ. Т. искове по основание и размер. Оспорва
направените с исковата молба твърдения, в т.ч., че И.Т. е получил мобилни услуги по вид и
обем, уговорени в приложенията към договор № ********* от 16.09.2015 г., които има
характер на рамков такъв. Намира, че претендираната с исковата молба неустойка в размер
7
на 432.17 лв. за предсрочно прекратяване на процесните приложения към рамковия договор
не се дължи. Сочи, че неустоечните клаузи в договорите за предоставяне на мобилни услуги,
представляващи приложения към договор № *********/16.09.2015г. с рамков характер, са
нищожни като неравноправни съгласно чл.146,ал.1 вр. чл.143,ал.1,т.5 от ЗЗП. Счита, че
настоящият случай напълно попада в хипотезата на чл.143,ал.1,т.5 от ЗЗП. Сочи, че съгласно
процесните шест приложения, представляващи договори, сключени въз основа на договор №
*********/16.09.2015 г. с рамков характер, в случай, че абонатът наруши задълженията си и
договорът бъде прекратен, операторът има право да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси до изтичане на определения срок за ползване.
Твърди, че така уговорените неустоечни клаузи водят до изначално необосновано високи
неустойки, като при договор за предоставяне на мобилни услуги със срок от 24 месеца е
възможно да се стигне до резултат, при който неустойката за неизпълнение да надвишава 20
пъти месечната такса. Заявява, че в процесния случай се касае за надвишаване на месечната
такса между 3 и 5 пъти, което също се явява необосновано високо обезщетение. Счита, че
това съотношение между месечна такса и неустойка попада в хипотезата на чл.143,ал.1,т.5
от ЗЗП, а именно „необосновано високо обезщетение или неустойка". Посочва, че не само
практиката, но и доктрината приемат, че към договорите при общи условия спадат и
формулярните договори /стандартни/, по които трябва да се индивидуализират само
потребителят и предметът, а останалото съдържание е предварително подготвено от
търговеца. Намира, че претендираната с исковата молба неустойка в размер на 496.24 лв. за
възстановяване на отстъпка от пазарната дена на крайно устройство Апарат iPhone6s 16 GB
Space Grey SBC MAT 35, предоставено c договор за продажба на изплащане от 18.10.2016г.,
в пакет с мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, не се дължи. Заявява,
че неустоечната клауза, която предвижда неустойка за възстановяване на отстъпка от
пазарната цена на крайно устройство, е нищожна като неравноправна съгласно чл.146,ал.1
вр. чл.143,ал.1,т.5 от ЗЗП. Счита, че с клаузата, позволяваща на оператора да претендира
отстъпките от месечните абонаментни такси до края на срока на договора като краен
резултат, се заобикаля поставеният максимален праг на неустойка от размера на три
месечни абонаментни такси за физически лица, респ. намира, че тази неустойка е уговорена
във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност. Доколкото в
съдебната практика последователно е отречена възможността при предсрочно прекратяване
на договора, без предоставяне на съответната услуга от мобилния оператор, той да получи
целият размер на абонаментните такси до края на срока на договора, то намира за
недопустимо да бъде призната дължимост на отстъпките върху тези суми до края на срока
на договора, които де факто са част от стойността на услугата. Счита, че по този начин
клаузата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП и противоречи на
добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като постига и
заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта. Твърди,
че представляваното от него лице не дължи претендираните с исковата молба неустойки в
общ размер на 928.41 лв.
8
Моли съда да постанови решение, по силата на което да отхвърли предявените от „А1
България“ ЕАД против ИЛ. ИЛ. Т. искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание, ответникът ИЛ. ИЛ. Т., призован по реда на чл.47 от ГПК, не се
явява. Особеният представител – адв. ГР. ГР. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага
съображения в писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от Общи
условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE, договор № ********* от 16.09.2015г., приложение № 3 от 14.11.2015г. към него, се
установяват по несъмнен начин фактите, че страните по делото са се намирали в
облигационно правоотношение през процесния период от време, по силата на валидно
сключен между тях договор за далекосъобщителни услуги № ********* от 16.09.2015г., за
предоставяне на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с
телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане, по силата
на който ищецът – оператор се е задължил да предоставя на ответника – потребител
договорените услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи на Оператора
и/или негови партньори, при условията на този договор и Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или
мрежа /чл.3.1 от договора/, а ответникът се е задължил да заплаща услугите, активирани
съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план.
От приетото писмено доказателство - приложение № 1 от 14.11.2015г., е видно, че
цитираното договорно съглашение е постигнато между „Мобилтел” ЕАД гр. София /с
настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/ и ИЛ. ИЛ. Т., като по силата на това
приложение към договор № ********* дружеството-ищец се е задължило да предоставя на
ответника-абонат електронни съобщителни услуги, а ответникът се е задължил да заплаща
услугите, активирани съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за
телефонен номер : ..., а именно : тарифен план Мтел моб.интернет Сърф М 50% отстъпка 2г.,
при срок на ползване – 2 години, с месечна абонаментна такса за услугите, включени в
пакета – 14.90 лв. с ДДС.
Видно от приетите писмени доказателства - договор за продажба на изплащане от
14.11.2015 г., приемо-предавателен протокол – приложение № 1 към него и погасителен
план - приложение № 2 към договора, по силата на този договор «Мобилтел» ЕАД /с
настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/, в качеството си на продавач, е предоставил на
ответника И.Т. – купувач мобилно устройство и пакет: „ПакетТаб ALCOTPixi3
7"Bla+Post128K-Micr Сърф М,“ сериен № 358091061673148, срещу договорена обща цена от
72,00 лв. с включен ДДС и включена лихва в размер на 10 % годишно, която купувачът се е
задължил да заплати на една първоначална вноска от 3,00 лв. и 23 равни месечни вноски,
9
всяка в размер на 3,00 лв. с вкл. ДДС. Съгласно разписания от страните приемо-
предавателен протокол, служител на дружеството – ищец е предал на ответника, който е
получил без забележки гореописаната вещ.
Видно от приетото писмено доказателство – Приложение № 1 от 16.09.2015г. към договор
№ *********, сключено между „Мобилтел” ЕАД гр. София /с настоящо наименование „А1
България“ ЕАД/ и ИЛ. ИЛ. Т., дружеството-ищец се е задължило да предоставя на
ответника-абонат електронни съобщителни услуги, а ответникът се е задължил да заплаща
услугите, активирани съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за
телефонен номер : ..., а именно : тарифен план Мтел моб.интернет Сърф XS 50% отстъпка 2
г., при срок на ползване – 2 години, с месечна абонаментна такса за услугите, включени в
пакета – 6.90 лв. с ДДС.
От приетите писмени доказателства – договор за продажба на изплащане № ********* от
14.11.2015г., приемо-предавателен протокол – приложение № 1 към него и погасителен план
- приложение № 2 към договора, се установява, че по силата на този договор «Мобилтел»
ЕАД /с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/, в качеството си на продавач, е
предоставил на ответника И.Т. – купувач мобилно устройство „SAMSUNG Galaxy J1 Black
23м“ – сериен № 355008072516069, срещу договорена обща цена от 240 лв. с включен ДДС
и включена лихва в размер на 10 % годишно, която купувачът се е задължил да заплати на
една първоначална вноска от 10 лв. и 23 равни месечни вноски, всяка в размер на 10,00 лв. с
вкл. ДДС. Съгласно разписания от страните приемо-предавателен протокол, служител на
дружеството –ищец е предал на ответника, който е получил без забележки гореописаната
вещ.
Видно от приетото писмено доказателство – приложение № 1 от 16.09.2015г. към договор
№ *********, сключено между „Мобилтел” ЕАД гр. София /с настоящо наименование „А1
България“ ЕАД/ и ИЛ. ИЛ. Т., дружеството-ищец се е задължило да предоставя на
ответника-абонат електронни съобщителни услуги, а ответникът се е задължил да заплаща
услугите, активирани съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за
телефонен номер : ..., а именно : тарифен план Мтел мобилен интернет Сърф М, при срок на
ползване – 2 години, с месечна абонаментна такса за услугите, включени в пакета – 14.90 лв.
с ДДС.
От приложеното писмено доказателство - приложение № 1 от 16.09.2015 г. към договор №
********* от 14.11.2015г., е видно, че цитираното договорно съглашение е сключено между
„Мобилтел” ЕАД гр. София /с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/ и ИЛ. ИЛ. Т.,
като по силата на същото приложение ищецът - оператор се е задължил да предоставя на
ответника-абонат електронни съобщителни услуги, а ответникът Т. се е задължил да
заплаща услугите, активирани съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/
план за телефонен номер : ..., а именно : тарифен план Мтел безкрай 30 2г Основен СИМ
Лято 2015, при срок на ползване – 2 години, с месечна абонаментна такса за услугите,
включени в пакета – 30.00 лв. с ДДС.
10
Видно от приетото писмено доказателство - приложение № 1 от 16.09.2015г., сключено
между „Мобилтел” ЕАД гр. София /с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/ и ИЛ.
ИЛ. Т., дружеството-оператор се е задължило да предоставя на ответника-абонат електронни
съобщителни услуги, а потребителят се е задължил да заплаща услугите, активирани
съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за телефонен номер : ..., а
именно : тарифен план Мтел безкрай 30 2г. Основен СИМ, при срок на ползване – 2 години,
с месечна абонаментна такса за услугите, включени в пакета – 30.00 лв. с ДДС.
От приетото писмено доказателство - приложение № 1 от 18.12.2015 г., е видно, че
цитираното договорно съглашение е сключено между „Мобилтел” ЕАД гр. София /с
настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/ и ИЛ. ИЛ. Т., като по силата на същото
приложение ищецът - оператор се е задължил да предоставя на ответника-абонат електронни
съобщителни услуги, а ответникът Т. се е задължил да заплаща услугите, активирани
съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за телефонен номер :
**********, SIM-карта № ..., а именно : тарифен план Мтел безкрай 30 2г Основен СИМ
Лято 2015, при срок на ползване – 2 години, с месечна абонаментна такса за услугите,
включени в пакета – 30.00 лв. с ДДС.
Видно от приетото писмено доказателство - приложение № 1 от 18.10.2016г., сключено
между „Мобилтел” ЕАД гр. София /с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/ и ИЛ.
ИЛ. Т., по силата на същото приложение ищецът - оператор се е задължил да предоставя на
ответника-абонат електронни съобщителни услуги, а ответникът Т. се е задължил да
заплаща услугите, активирани съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/
план за телефонен номер : ..., а именно : тарифен план Мтел Безкрай XL 2016 август 2г, при
срок на ползване – 2 години, с месечна абонаментна такса за услугите, включени в пакета –
23.99 лв. с ДДС.
От приетите писмени доказателства - договор за продажба на изплащане от 18.10.2016 г.,
приемо-предавателен протокол – приложение № 1 към него, погасителен план - приложение
№ 2 към договора и гаранционна карта № *********, се установява, че по силата на този
договор «Мобилтел» ЕАД /с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/, в качеството си
на продавач, е предоставил на ответника И.Т. – купувач мобилно устройство „Апарат
iPhone6s 16 GB Space Grey SBC MAT 35“ – сериен № 355768070441244, срещу договорена
обща цена от 1055,05 лв. с включен ДДС и включена лихва в размер на 10,15 % годишно,
която купувачът се е задължил да заплати на една първоначална вноска от 43,96 лв. и 23
равни месечни вноски, всяка в размер на 43,96 лв. с вкл. ДДС. Съгласно разписания от
страните приемо-предавателен протокол, служител на дружеството – ищец е предало на
ответника, който е получил без забележки гореописаната вещ.
От приетите писмени доказателства се установява, че по горепосочения договор №
********* от 16.09.2015г. и описаните приложения към него ответникът е издал фактури за
периода от 19.12.2016 г. до 19.07.2017 г., на обща стойност от 595,54 лв., съответно: фактура
№ *********/19.12.2016г. с падеж на 18.01.2017г. и на стойност 8,94 лв., фактура №
*********/26.12.2016г. с падеж на 25.01.2017г. и на стойност 16,39 лв., фактура №
11
*********/03.01.2017г. с падеж на 02.02.2017г. и на стойност 91,90 лв., фактура №
*********/19.01.2017г. с падеж на 18.02.2017г. и на стойност 7,45 лв., фактура №
*********/25.01.2017г. с падеж на 24.02.2017г. и на стойност 14,90 лв., фактура №
*********/01.02.2017г. с падеж на 21.02.2017г. и на стойност 87,43 лв., фактура №
*********/20.02.2017г. с падеж на 12.03.2017г. и на стойност 40 лв., фактура №
*********/20.02.2017г. с падеж на 12.03.2017г. и на стойност 7,45 лв., фактура №
*********/24.02.2017г. с падеж на 16.03.2017г. и на стойност 14,90 лв., фактура №
*********/06.03.2017г. с падеж на 26.03.2017г. и на стойност 53,52 лв., фактура №
*********/20.03.2017г. с падеж на 09.04.2017г. и на стойност 34,61 лв., фактура №
*********/20.03.2017г. с падеж на 09.04.2017г. и на стойност 7,45 лв., фактура №
*********/24.03.2017г. с падеж на 13.04.2017г. и на стойност 14,90 лв., фактура №
*********/03.04.2017г. с падеж на 23.04.2017г. и на стойност 57,43 лв., фактура №
*********/20.04.2017г. с падеж на 10.05.2017г. и на стойност 30,56 лв., фактура №
*********/20.04.2017г. с падеж на 10.05.2017г. и на стойност 1,00 лв., фактура №
*********/25.04.2017г. с падеж на 15.05.2017г. и на стойност 2,48 лв., фактура №
*********/02.05.2017г. с падеж на 22.05.2017г. и на стойност 26,81 лв., фактура №
*********/19.05.2017г. с падеж на 08.06.2017г. и на стойност 30,00 лв., фактура №
*********/20.06.2017г. с падеж на 10.07.2017г. и на стойност 30,00 лв., фактура №
*********/19.07.2017г. с падеж на 08.08.2017г. и на стойност 17,42 лв., като върху тези
фактури е начислена законна лихва за забава в общ размер от 174,49 лв.
Въз основа на приетите писмени доказателства се установява също, че по сключените
между страните договор за продажба на изплащане № ********* от 14.11.2015г., договор за
продажба на изплащане от 14.11.2015 г., договор за продажба на изплащане от 18.10.2016 г.,
ищецът е издал фактури за периода от 19.12.2016г. до 01.06.2017г., на обща стойност от
1053,16 лв., както следва : фактура № *********/19.12.2016г. с падеж на 18.01.2017г. и на
стойност 3,00 лв., фактура № *********/03.01.2017г. с падеж на 02.02.2017г. и на стойност
53,96 лв., фактура № *********/19.01.2017г. с падеж на 18.02.2017г. и на стойност 3,00 лв.,
фактура № *********/01.02.2017г. с падеж на 21.02.2017г. и на стойност 53,96 лв., фактура
№ *********/20.02.2017г. с падеж на 12.03.2017г. и на стойност 3,00 лв., фактура №
*********/06.03.2017г. с падеж на 26.03.2017г. и на стойност 53,96 лв., фактура №
*********/20.03.2017г. с падеж на 09.04.2017г. и на стойност 3,00 лв., фактура №
*********/03.04.2017г. с падеж на 23.04.2017г. и на стойност 53,96 лв., фактура №
*********/20.04.2017г. с падеж на 10.05.2017г. и на стойност 3,00 лв., фактура №
*********/02.05.2017г. с падеж на 22.05.2017г. и на стойност 53,96 лв., фактура №
*********/19.05.2017г. с падеж на 08.06.2017г. и на стойност 15,00 лв., фактура №
*********/01.06.2017г. с падеж на 21.06.2017г. и на стойност 753,36 лв., като върху тези
фактури е начислена законна лихва за забава в общ размер от 291,33 лв.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че фактите, че „А1 България“ ЕАД град София е
депозирало на 19.02.2020г. пред ГОРС заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч. гр. дело № 269/2020г. по описа на ГОРС, издадена е Заповед за
12
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 377 от 13.03.2020г., в полза на „А1
България“ ЕАД град София, против длъжника ИЛ. ИЛ. Т. с ЕГН **********, с която същият
е задължен да заплати на посоченото дружество следните суми, а именно : сумата 1648,70
лв., представляващи главница по неизпълнени договорни задължения, произтичащи от
рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер
*********, сключен между ИЛ. ИЛ. Т. и „А1 България” ЕАД (с предишно наименование
„Мобилтел” ЕАД) и съответно издадени счетоводни документи, подробно описани в
табличен вид; сумата от 465,82 лв., представляващи законна лихва за забава, изчислена
върху сумата на главницата от 1648,70 лв., за периода от 19.01.2017 г. до 18.02.2020 г.;
сумата от 928,41 лв., представляващи неустойка; законната лихва върху главницата от
1648,70 лв. за времето от 19.02.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 60,86 лв.,
представляваща заплатена от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението;
сумата от 403,80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за представителство и
защита в заповедното производство. Съдът е приел за безспорни и фактите, че заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК. Горепосочените факти се потвърждават и от
писмените материали по ч. гр. дело № 269/2020г. по описа на ГОРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, които съдът намира за допустими.
Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за
установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 377/13.03.2020г.
по ч. гр. дело № 269/2020г. по описа на ГОРС, като исковете са предявени надлежно в срока
по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.79,ал.1 от ЗЗД се явяват основателни по изложените по-долу съображения.
Събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства, цитирани по-горе,
удостоверяват изложените в исковата молба факти, че през процесния период е бил налице
валидно сключен писмен договор № ********* от 16.09.2015г., по силата на който
„Мобилтел” ЕАД гр. София /с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/ – оператор се е
задължило да предоставя на ответника И.Т. - абонат договорените електронни съобщителни
услуги по тарифните планове, договорени в сключените между същите страни приложение
№ 1/16.09.2015г., приложение № 1/16.09.2015г., приложение № 1/16.09.2015г., приложение
№ 1/16.09.2015г., приложение № 1/14.11.2015г., приложение № 1/18.12.2015 г. и приложение
№ 1/18.10.2016г., всички към договор № ********* от 14.11.2015г., при срок на ползване –
2 години по всяко приложение, с месечна абонаментна такса за услугите, включени в
различните пакети – съответно 6,90 лв., 14,90 лв., 14,90 лв.,30,00 лв., 30,00 лв., 30.00 лв. и
23,99 лв., чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на този
договор и Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и потребителите
на съответната услуга и/или мрежа, а ответникът се е задължил да заплаща дължимите
месечни такси в горепосочените размери за услугите, активирани съгласно договора по
13
избраните от него тарифни /абонаментни/ планове, за гореописаните телефонни номера,
посочени в цитираните приложения № 1 към договора, за срок от 2 години, считано от
сключването на всяко съглашение.
Въз основа на приетите писмени доказателства, съдът приема за основателни и доказани и
твърденията на ищеца за наличието на валидно сключени писмени договор за продажба на
изплащане № ********* от 14.11.2015г., договор за продажба на изплащане от 14.11.2015 г.,
договор за продажба на изплащане от 18.10.2016 г. и приложенията към тях, по силата на
които „Мобилтел” ЕАД гр. София /с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/ –
продавач се е задължил да предостави на ответника И.Т. – купувач договорените мобилни
устройства и пакети : „ПакетТаб ALCOTPixi3 7"Bla+Post128K-Micr Сърф М,“ сериен №
358091061673148, „Апарат iPhone6s 16 GB Space Grey SBC MAT 35“ – сериен №
355768070441244, и „SAMSUNG Galaxy J1 Black 23м“ – сериен № 355008072516069, срещу
договорената цена, която купувачът се е задължил да заплаща на една първоначална вноска
и 23 последващи равни месечни вноски, съгласно условията на всеки от цитираните
договори. Приетите писмени доказателства – Приложение № 1 към тези три договора,
удостоверяват по делото и фактите, че ищецът – продавач е изпълнил задължението си да
предаде на ответника-купувач гореописаните вещи, като Т. е получил без забележки тези
вещи, за което са съставени приемо-предавателни протокол, надлежно подписани от двете
страни.
Настоящият съдебен състав намира, че формално договорът за мобилни услуги №
********* от 16.09.2015г., сключените към него допълнителни споразумения – приложения
1 към него, както и договорите за продажба на изплащане от 14.11.2015г. и от 18.10.2016г.
отговарят на законовите изисквания за съдържанието на договор, сключен при общи
условия, тъй като включват необходими реквизити - страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Видно от цитираните договори, приложимите Общи условия са
приети с положен подпис от абоната, който по този начин и съгласно чл.3.3, чл.5.2 и чл.5.5
от договора е декларирал, че е запознат с тях и е получил екземпляр от същите. В този
смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на
договорите поради противоречието им с нормата на чл.228 от ЗЕС, като същите са редовни
от външна страна и обвързват страните.
Предвид установения по делото факт за наличието на валидно сключен договор за
електронни съобщителни услуги от 16.09.2015г. и сключени множество валидни
допълнителни споразумения към този договор между страните по делото, съдът приема, че
ответникът дължи на ищцовото дружество абонаментните такси, начислени му с процесните
фактури за ползването на договорените мобилни услуги, които възлизат в общ размер от
595,54 лв. с ДДС по издадените от ищцовото дружество фактури и приложение А към тях,
които договорени месечни такси не са платени на съответните падежи, посочени в
процесните фактури, нито до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Наред с изложеното, съдът приема, че в случая се установява дължимостта и на
14
претендираните от ищцовото дружество незаплатени суми за месечни вноски за
предоставените на ответника продукти на изплащане, за които са издадени фактури за
периода от 19.12.2016г. до 01.06.2017г., в общ размер от 1053,16 лв., като приетите писмени
доказателства в случая удостоверяват по безспорен начин, че падежните дати на всяка една
от дължимите месечни вноски по договор за продажба на изплащане № ********* от
14.11.2015г., договор за продажба на изплащане от 14.11.2015 г., договор за продажба на
изплащане от 18.10.2016 г. и погасителните планове към всеки един от тях са настъпили, но
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати пълния размер на договорените
вноски на съответните падежи, посочените в процесните фактури, нито до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция, и е изпаднал в забава, а вземанията са ликвидни и
изискуеми.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати
остатъка дължимите суми за месечни такси и за неплатени на падежа месечни вноски за
закупуването на описаните по-горе вещи на изплащане по цитираните фактури, издадени на
основание процесните договори, начислени за уговорения срок на действие на всеки един от
договорите, са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника - абонат е да
докаже, че е изпълнил претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото
не са представени до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, въпреки
възложената на ответника доказателствена тежест. С оглед изложеното, съдът намира, че
предявените искове по чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД са доказани по
основание и по размер и следва да бъдат уважени, като съдът приеме за установено по
делото, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от 1 648,70 лв. – главница за
незаплатени месечни абонаментни такси /595,54 лв./ и за незаплатени месечни вноски за
предоставени продукти на изплащане /1053,16 лв./, по описаните по-горе фактури, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на заявление по чл.410 от
ГПК - 19.02.2020г., до окончателното изплащане на задължението.
Съдът намира, че въз основа на приетите по делото писмени доказателства се установява
по безспорен начин и наличието на вземане в полза на ищеца от ответника за мораторна
лихва върху неплатените на падежа парични вземания по процесните фактури. В тази
връзка, въз основа на изложеното по-горе, в случая се установява наличието на първата
предпоставка - изискуеми парични задължения на ответника към ищеца, в размер на общата
сума от 1648,70 лв., представляваща неплатени на съответните падежи месечни
абонаментни такси и незаплатени на съответните падежи месечни вноски за предоставени
продукти на изплащане, съгласно описаните по-горе фактури. Видно от данните по делото,
налице е и втората предпоставка – виновна забава за плащането на тези вземания.
В срока по чл.131 от ГПК, обаче, с писмения отговор на исковата молба, особеният
представител на ответника предявява възражение за погасяване на претендираното парично
вземане за лихва за забава за срока от 19.01.2017 г. до 18.02.2020г., на основание чл.111,б.
„в“,пр.2 от ЗЗД - поради изтичане на 3-годишна давност, което съдът намира за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.110,б.„в” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
15
погасяват вземанията за лихви и за периодични плащания, каквито са и претендираните от
ищеца парични вземания. Видно от данните по делото, ищецът сочи и признава неизгодните
за него факти, че фактура № ********* е издадена на 19.12.2016г., фактура № ********* –
на 26.12.2016г., фактура № ********* – на 03.01.2017г. При тези обстоятелства, на
основание чл.26.5 на приложимите в случая Общи условия за взаимоотношенията между
„Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, приложени по делото, крайният срок за
плащане на първата фактура е настъпил на 18.01.2017г., на втората фактура – на
25.01.2017г., а на третата фактура – на 02.02.2017г. Видно от писмените материали по
ч.гр.дело № 269/2020г. по описа на ГОРС, в случая заявлението за издаване на заповед е
подадено от „А1 България“ ЕАД по пощата с пощенско клеймо от 18.02.2020г. и е
входирано в ГОРС на 19.02.2020г., като и към двете посочени дати е изтекъл изискуемия
тригодишен срок по чл.110,б.„в” от ЗЗД, поради което вземането на мораторна лихва,
представляващо сбор от парични задължения за начислена законна лихва за забава по
горепосочените три фактури, считано за периода от 19.01.2017г. до 18.02.2020г., за общата
сума от 62,67 лв. е погасено по давност.
При тези обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че претенцията на ищеца за
установяване в негова полза на дължимо от ответника парично вземане за мораторна лихва
в размер от 62,67 лв., начислена за периода от 9.01.2017г. до 18.02.2020г., по фактура №
*********/19.12.2016г. с падеж на 18.01.2017г., фактура № *********/26.12.2016г. с падеж
на 25.01.2017г. и фактура № *********/03.01.2017г. с падеж на 02.02.2017г., следва да бъде
отхвърлена като неоснователна поради погасяването й по давност в тази нейна част.
Предвид изложените по-горе съображения и съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД, съдът приема за
установено по делото, че ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, в общ размер от 403,15 лв. върху вземанията по процесните фактури в общ
размер от 1 648,70 лв. – главница за незаплатени месечни абонаментни такси /595,54 лв./ и
за незаплатени месечни вноски за предоставени продукти на изплащане /1053,16 лв./,
считано за периода от 19.01.2017г. до 18.02.2020г., поради което искът по чл.415,ал.1 от ГПК
във вр. чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен в тази негова част.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, обаче, съдът намира за изцяло
недоказана по основание и размер претенцията на ищцовото дружество относно признаване
на парично вземане за неустойка в размер на общата сума от 928,41 лв. Съгласно чл.54.12 от
ОУ на „Мобилтел” ЕАД, договорът на абоната /потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на Мобилтел, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължило повече от 124 дни, като според чл.54.а. от ОУ
операторът има право да прекрати договора едностранно с едно месечно предизвестие. В
процесния договор за мобилни договор № ********* от 16.09.2015г. – чл.6.3., операторът
има право да прекрати едностранно договора и/или да спре достъпа на потребителя до
мрежата, и съответно потребителят има право да прекрати договора, съгласно условията на
съответното приложение и в случаите, посочени в приложимите Общи условия. В чл.6.3.1
16
от Приложение към договора от 16.09.2015г. и от Приложение № 1 от 14.11.2015г., както и в
чл.5.3.1. от Приложенията от 16.09.2015г. и от 18.12.2015г. към договора за мобилни услуги,
е уговорено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това
приложение, договора или ОУ, в т.ч., ако по негово искане или вина договорът по
отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за
ползване, операторът има право да прекрати да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване
до изтичане на определения срок за ползване. Според чл.6.3.1 от Приложение № 1 от
18.10.2016г., ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги
бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока на ползване,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, който се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до
изтичане на съответния срок на ползване; Когато абонатът е физическо лице, максималният
срок на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка, като в тази хипотеза абонатът дължи на оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/ на
изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. При
така установените факти, съдът намира за недоказано от страна на ищеца „А1 България”
ЕАД, въпреки възложената му за това доказателствена тежест, че настоящият случай попада
в тези хипотези. В случая ищецът се позовава на клаузи в договора, приложенията към него
и в общите условия, които уреждат общо задължения за абоната. Липсват обаче каквито и да
било доказателства по делото за осъществяване конкретно на фактите, изпълващи
хипотезите на тези клаузи от договора и приложенията към него. Тълкувана съгласно чл.20
от ЗЗД, клаузата регламентира неустойка, но само при разваляне, като в тази хипотеза
надлежното разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение. Уговореното в цитираните клаузи прекратяване на облигационната връзка
поради неизпълнение във всички случаи изисква волеизявление, изпратено от изправната и
получено от неизправната страна. С получаване на изявлението облигационната връзка
следва да се счита прекратена без предоставяне на срок, след изтичане на който да настъпи и
прекратителния ефект. В случая дори да се приеме, че в полза на „А1 България” ЕАД е
възникнало право, съобразно уговореното в договора, да прекрати облигационните си
връзки с ответника поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на
потребителя, то по делото няма никакви данни, нито годни писмени доказателства,
процесният договор № ********* от 16.09.2015г. и/или някое от процесните приложения
към него да са били прекратени по инициатива на ищцовото дружество, с писмено
уведомление до абоната. Наред с изложеното, ищецът не ангажира никакви годни писмени
доказателства, които да удостоверяват по несъмнен начин, че процесният договор за
мобилни услуги е прекратил действието си предсрочно и на коя конкретна дата е настъпило
17
прекратяването на облигационната връзка между страните. Доколкото не е уговорено друго,
договорите подлежат на прекратяване с изявление в същата форма – чл.87,ал.1 от ЗЗД. В
случая дори да се приеме, че в полза на „А1 България” ЕАД е възникнало право, съобразно
уговореното в договора, да прекрати облигационната си връзка с ответника поради
неизпълнение на негови насрещни задължения, то по делото няма събрани годни писмени
доказателства, които да удостоверяват, че такова волеизявление в писмена форма е редовно
връчено на ответника. Дори ако се приеме, че исковата молба съдържа изявление за
разваляне на договора, то същото е направено след съставянето на процесните фактури, с
които е начислена неустойка, а освен това преписът от нея не е връчен лично на ответника,
предвид призоваването му по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което към момента на
начисляването на процесните неустойки ищцовото дружество не е имало основание за това.
Установяването на тези факти безспорно е необходимо и за изчисляване на размера на
претендираната неустойка, която е свързана с определен период след датата на прекратяване
на договора. Такива данни не се съдържат и в ангажираните от ищеца писмени
доказателства – 7 броя сметки за претендираните неустойки, които не съдържат писмено
волеизявление за прекратяване на процесния договор, нито други данни относно
едностранно прекратяване на договора и приложенията към него, и за датата на настъпване
на това прекратяване.
На следващо място, въпреки възложената му доказателствена тежест досежно тези факти,
ищецът не установява по делото наличието на твърдяното в исковата му молба основание за
едностранно предсрочно прекратяване на процесните договори за продажба на изплащане
от страна на „А1 България” ЕАД, кога е настъпило това прекратяване и осъществен ли е
надлежно фактическият състав на същото. Същевременно, в процесните договори за
продажба на изплащане - раздел V, т.14 от същите „Отговорност и неустойки“, е уговорено
единствено, че в случай на неплащане в срок на която и да е от дължимите по договора суми
купувачът дължи на продавача за срока на забавата лихва върху съответната сума в размер
на 10% годишно /за всеки ден закъснение/, както и разходите, свързани с уведомяване за и
със събиране на дължимите суми, но не е предвидено заплащането на неустойка от страна
на потребителя, противно на изискванията на чл.92 от ЗЗД. Неустойката обезпечава
изпълнението на дадено задължение и определя и обезщетява вредите, които изправната
страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение. Уважаването на исковата
претенция по чл.92,ал.1 от ЗЗД предполага установяване от страна на ищеца кумулативното
наличие на няколко предпоставки, а именно: между ищеца и ответника да е сключен
валиден договор, същият да е породил действие и въз основа на него са възникнали
уговорените за страните по този договор задължения, сключеният валиден договор между
страните да съдържа клауза за уговорена между тях неустойка и да са настъпили условията
на тази клауза за заплащане на неустойка от страна на ответника в полза на ищеца. Такива
доказателства до приключване на съдебното дирене в първата инстанция не са ангажирани
от ищцовата страна. Предвид установеното по-горе, ищецът не доказва по делото и наличие
на основанието, въз основа на което претендира начисляването от негова страна и
заплащането от ответника на неустойка в размер на 496,24 лв. за възстановяване на отстъпка
18
от пазарната цена на крайно устройство Апарат iPhone6s 16 GB Space Grey SBC MAT 35,
предоставено c договор за продажба на изплащане от 18.10.2016г., в пакет с мобилна услуга
за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно 6.3.1 от Приложение № 1/18.10.2016г.
във вр. чл.3 от договора за продажба на изплащане.
Не на последно място, съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при
претенция за неустойка – т.3 от ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на
ВКС. Предвид това, че договорът за далекосъобщителни услуги е за периодично
изпълнение, от което следва и обусловеността на насрещните престации : услугите се
заплащат от потребителя, след като са предоставени от оператора, то следва, че ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички
неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, операторът ще получи
имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да
предоставя услуги. По съществото си, клаузата за неустойка замества дължимото от
потребителя изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да
ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Уговорената по
този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните в закона
функции и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
оператор, и като такава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави /в този смисъл
Решение № 110/21.07.2016г. по дело № 1226/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, I т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. №
203/2015г. на ВКС, I т.о./.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че за ищеца не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на процесните договори, и съответно искът с
правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.92 от ЗЗД е неоснователен. Поради това,
след като по делото не се установява съществуването на парично вземане на ищеца „А1
България” ЕАД за сумата от сумата от 928,41 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги, Приложения № 1 към него и договорите за
продажба на изплащане, искът следва да бъде отхвърлен в тази негова част, ведно със
законната лихва, считано от 19.02.2020г. до окончателно изплащане на тази сума.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /189,14 лв./, за възнаграждение
на особен представител /443 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /531,60 лв. с
включен ДДС/, общо в размер на 1163,74 лв. в исковото производство, както и за
присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса
19
/60,86 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство /403,80 лв./,
общо в размер на 464,66 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника
съразмерно на уважената част от иска, както следва : в размер от 779,71 лв. – разноски в
исковото производство, и в размер от 311,32 лв. – разноски в заповедното производство. В
останалата й част, претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град София, район «Илинден», ул.
„Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.В.Д. и М.М., че ИЛ. ИЛ. Т. с
ЕГН **********, с адрес : град Л... ул...”, ДЪЛЖИ заплащане на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД
с ЕИК *********, на СУМАТА от 1648,70 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и осем
лева и седемдесет стотинки), представляваща главница за неизпълнени договорни
задължения - неплатени на съответните падежи месечни абонаментни такси /595,54 лв./ и
неплатени на съответните падежи месечни вноски за предоставени продукти на изплащане
/1053,16 лв./ по Договор за електронни съобщителни услуги № ********* от 16.09.2015г.,
приложение № 1/16.09.2015г. към договор № *********, приложение № 1/16.09.2015 г. към
договор № *********, приложение № 1/16.09.2015г. към договор № *********, приложение
№ 1/14.11.2015г. към договора, приложение № 1/16.09.2015г. към договор № *********,
договор за продажба на изплащане № ********* от 14.11.2015г., договор за продажба на
изплащане от 14.11.2015г., договор за продажба на изплащане от 18.10.2016г., всички
сключени между ИЛ. ИЛ. Т. и „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД (с предишно наименование
„Мобилтел” ЕАД), и съответно издадените въз основа на тях счетоводни документи, заедно
със законната лихва, считано от 19.02.2020г. до окончателно изплащане на
главницата, както и СУМАТА от - 403,15 лв. (четиристотин и три лева и петнадесет
стотинки), представляваща законната лихва за забава, изчислена върху сумата на
главницата от 1648,70 лв., считано за периода от 19.01.2017г. до 18.02.2020г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
377/13.03.2020г. по ч. гр. д. № 269/2020г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.86,ал.1 от ЗЗД, предявен от
„А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София,
район «Илинден», ул. „Кукуш” № 1, чрез процесуален представител : адв. АС. П. от САК, за
приемане за установено по отношение на ответника ИЛ. ИЛ. Т. с ЕГН **********, с
адрес : град Л... ул...”, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от
62,67 лв. /шестдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща законна
лихва за забава, начислена за периода от 19.01.2017г. до 18.02.2020г., по фактура №
*********/19.12.2016г. с падеж на 18.01.2017г., фактура № *********/26.12.2016г. с падеж
20
на 25.01.2017г. и фактура № *********/03.01.2017г. с падеж на 02.02.2017г., за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 377/13.03.2020г. по ч. гр. д.
№ 269/2020г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради погасяването му по
давност в тази негова част.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.92
от ЗЗД, предявен от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, район «Илинден», ул. „Кукуш” № 1, чрез процесуален
представител : адв. АС. П. от САК, против ИЛ. ИЛ. Т. с ЕГН **********, с адрес : град Л...
ул...”,, за приемане за установено по отношение на ИЛ. ИЛ. Т. с ЕГН **********, че дължи
на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 928,41 лв. (деветстотин
двадесет и осем лева и четиридесет и една стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за електронни съобщителни услуги № ********* от
16.09.2015г., Приложение № 1/16.09.2015г. към договор № *********, приложение №
1/16.09.2015г. към договор № *********, приложение № 1/16.09.2015г. към договор №
*********, приложение № 1/14.11.2015г. към договора, приложение № 1/16.09.2015г. към
договор № *********, /общо 432,17 лв./., и неустойка за възстановяване на отстъпка от
пазарната цена на крайно устройство Апарат iPhone6s 16 GB Space Grey SBC MAT 35,
предоставено c договор за продажба на изплащане от 18.10.2016г. /общо 496,24 лв./, заедно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2020г. до окончателно изплащане
на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 377/13.03.2020г. по ч. гр. д. № 269/2020г. по описа на ГОРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ИЛ. ИЛ. Т. с ЕГН **********, с адрес : град Л... ул...”, ДА ЗАПЛАТИ на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София,
район «Илинден», ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.В.Д. и
М.М., СУМА в размер на 779,71 лв. /седемстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и
една стотинки/, представляваща част от направените в исковото производство съдебни
разноски за доплатена държавна такса, за възнаграждение на особен представител и за
платено адвокатско възнаграждение, както и СУМА в размер на 311.32 лв. /триста и
единадесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща част от направените в
заповедното производство по ч. гр. дело № 269/2020г. по описа на ГОРС съдебни разноски
за платена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район «Илинден», ул.
„Кукуш” № 1, чрез процесуален представител : адв. АС. П. от САК, за заплащане от
ответника ИЛ. ИЛ. Т. с ЕГН **********, на остатъка от направените разноски за платена
държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, общо
в размер на 153,34 лв., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 377/13.03.2020г. по ч. гр. д. № 269/2020г. по описа на
21
ГОРС, както и за заплащане на остатъка от направените разноски в размер на 384,03 лв. в
настоящото исково производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
22