О П Р
Е Д Е Л
Е Н И Е
гр. Бургас, 24.09.2019 год.
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
закрито съдебно заседание на два-десет и четвърти септември през две хиляди и
деветнадесета година, с
Председател:
Калин Кунчев
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3063 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба по чл.542
от ГПК на З.К.Н. ***. От Съда е искано да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че на основание ПМС №
76/1977г. на наследодателя на молителката Ганчо Георгиев Ненчев е било
предоставено право на полз-ване върху земеделска земя
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно Удостоверение № 26/03.12. 1979г. на III-ти РНС – Бургас, а именно – парцел 82, с площ от 900 кв.
м., съответстващ на УПИ VIII-79, кв.8 по регулационния план на
в.з.“Росенец“, землището на кв.“Крайморие“,
гр.Бургас, с площ 957 кв. м., сега ПИ с идентификатор 07079.832.79 с площ от 955
кв. м. по КККР на гр.Бургас.
Ответната Община е оспорила молбата. Искала е от Съда да
я отхвърли. Претендира-ла е разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
С Определение от 01.08.2019г. производството по делото е било
прекратено, като не-допустимо.
С Определение от 20.09.2019г., постановено по в. гр. дело
№ 1390/2019г. на ОС Бур-гас, горното е отменено и
делото е върнато за разглеждане на иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
Действително, в цитираната разпоредба е предвидена
възможност за предявяване на установителен иск за
съществуването на едно правно отношение или право при наличие на интерес от
това, но към настоящ момент. Ако обаче се приеме, че в случая се касае
за уста-новителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, както
счита ОС Бургас, а не за молба по чл.542 от ГПК – неправилно, според настоящия
съдебен състав, то същият би бил такъв за установя-ването
на право, съответно – правоотношение, във връзка с него, на ползване върху недви-жим имот към минал момент, тъй като такова вече
не съществува.
Тук следва да се посочи, че да се заведе установителен
иск за право на собственост, респективно – за право на ползване, към минал
момент, е допустимо само в изрично пред-видените от закона случаи, при
наличието на правен интерес от това. Такива възможности са уредени в чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ, чл.13, ал.8 от ЗВСВЗГГФ и чл.54, ал.2 от ЗКИР, но не и за
настоящата хипотеза.
Предвид горното, Съдът намира, че производството по делото по иск по
чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за
установено по отношение на ответника, че на основание ПМС № 76/1977г. на
наследодателя на молителката Ганчо Георгиев Ненчев е било предоставено право на
ползване върху земеделска земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е недопустимо. Като та-кова, същото следва да се прекрати.
За пълнота – следва
да се посочи, че Н. може да защити правата си единствено по административен ред, като
обжалва евентуална заповед на кмета на общината по §
62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която се отказва да й се
признае правото да придобие собстве-ността върху процесния недвижим имот.
Молителката /ищца
според ОС Бургас/ следва да бъде осъдена да заплати на Община Бургас сумата 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо и на основание чл.130 от ГПК,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3063/2019г. на РС Бургас, XL гр. с.
ОСЪЖДА З.К.Н., ЕГН: **********,***,
да заплати на Община Бургас сумата 100 лв. юрисконултско
възнаграж-дение.
Определението подлежи на обжалване пред
ОС Бургас в едноседмичен срок от връч-ването му на
страните.
Съдия: