Решение по дело №648/2020 на Районен съд - Разград

 

Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 365                                          14.10.2020 г.                                     гр.Разград

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                           състав

На седми октомври                                       две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар  Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№648 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по трудов спор.

               Депозирана е искова молба от М.А.Х., с която са предявени обективно съединени искове срещу „Логис Транс“ЕООД  за заплащане на сумите

903,42 евро начислени и неизплатени командировъчни разходи за м. януари 2020 г.;

1387,35 евро начислени и неизплатени разходи за м. февруари 2020 г., респ. общо 2 290,77 евро, съответно 4 467,00 лв. командировъчни разходи за целия период;

810,63 лв. начислено и неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2020 г.;

200 лв. лихва за забава върху горните суми  от настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията  до датата на завеждане на исковата молба;

обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до окончателното заплащане.

Иска и заплащане на направените по делото разноски, както и съдът да допусне предварително изпълнение на решението. Твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника за периода 22.02.2007 г. – 20.05.2020 г. на длъжност „шофьор товарен автомобил /международни превози/, че трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ поради неизплащане и забавяне на трудовото му възнаграждение, като конкретно сочи, че последните две години е имало забава при изплащането на трудовото възнаграждение. В о.с.з. уточнява, че размерът на претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск е 1044,65 лв.

            Ответникът  не е заявил становище по иска в срока по чл.131 от ГПК. В първото о.с.з. процесуалният представител е заявил, че исковата молба е основателно, но с експертиза следва да се установи размера на задълженията и на плащанията.

               След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:  С трудов договор от 22.02.2007 г. ищецът М.А.Х. е назначен на длъжност водач на МПС с основно трудово възнаграждение 200 лв.  и допълнително възнаграждение от 013,8% за продължителна работа. Трудовото правоотношение е прекратено със заявление на ищеца на основание чл.327, ал.1, т.2  от КТ, считано от 20.05.2020 г.

            Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода 01.01.2020 г. -  01.06.2020 г.  неплатеното трудово възнаграждение на ищеца ведно с обезщетението по чл.221 от КТ е 1850,09 лв., като размерът на самото обезщетение е 1044,65 лв., като дневни пари за командировки  разликата между дължими и платени е 3695,48 лв. , като в тази сума не е включена сумата 645,56 лв., които ответникът е удържал като гаранция; съответно законната лихва върху тези задължения в общ размер на 6191,13 лв.  от датата на изискуемост до датата на подаване на исковата молба е 124,54 лв.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:          Първият от обективно съединените искове – за заплащане на трудово възнаграждение е основателен и доказан до размера на 805,44 лв. Установено е по делото, че в процесния период – 01.01.2020 г. – 20.05.2020 г. ищецът е работил по трудово правоотношение, за което му е начислено трудово възнаграждение, като част от същото е останало неизплатено. Според заключението на вещото лице тази част е 805,44 лв. и в тази част искът следва да бъде уважен, като в останалата част до първоначално предявения размер от 810,63 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Вторият от предявените искове  за 2 290,77 евро, съответно 4 467,00 лв. командировъчни разходи за целия период  е основателен и доказан до размера на 4341,04 лв. В този период от време ищецът е бил командирован, като за тези командировки са издадени съответните заповеди и на него са му начислени командировъчни пари в съответствие с нарочната заповед на компетентното длъжностно лице в ответното дружество. Част от тези суми не са платени, а една част от неплатените са удържани от ответника като „гаранция“ без да е посочено по делото и да е установено каква е тази гаранция. Ето защо съдът намира, че ответникът дължи всички начислени и неплатени суми като дневни пари за командировка, а именно 4341,04 лв. В останалата част до първоначално предявения размер искът е неоснователен и недоказан.

            Искът за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е основателен и доказан. С оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.327, ал.1 т.2 от КТ работодателят дължи на работника обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Няма доказателства този срок да е по-дълъг от законово предвидения от един месец, следователно обезщетението следва да бъде в размер на 1044,65 лв., в какъвто размер е предявен иска.

            Горепосочените вземания са дължими в определен срок и след изтичане на този срок ответникът е изпаднал в забава, за което същият дължи обезщетение на ответника по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода на забавата. Според вещото лице размерът на законната лихва е 124,54 лв. и в този размер следва да бъде уважен иска, а в останалата част  - отхвърлен като неоснователен.

            С оглед основателността на исковете на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 650 лв.

            На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху уважения размер на предявените искове, а именно сумата 50 лв. за иска за заплащане на трудово възнаграждение, 173,64 лв. за иска за заплащане на дневни командировъчни разходи и съответно по 50 лв. /минимума по чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/ за следващите два иска или общо 323,64 лв., както и направените разноски от бюджета на съда за изготвяне на експертиза в размер на 200 лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Логис транс“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград, ул.“Балчик“, №9 ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Х., ЕГН ********** ***

сумата 805,44 лв. /осемстотин и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2020 г.;

сумата 4341,04 лв. /четири хиляди триста четиридесет и един лева и четири стотинки/ начислени и неизплатени командировъчни разходи за периода 01.01.2020 г. – 20.05.2020 г.;

сумата 1044,65 лв. /хиляда четиридесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/ обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ;

ведно със законната лихва от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане на трите суми;

сумата 124,54 лв. /сто двадесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава от датата на изискуемост на всяко от задълженията до 02.06.2020 г.

и сумата 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ платено адвокатско възнаграждение

и ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на трудово възнаграждение,  на командировъчни разходи и на обезщетение за забава в останалата им част до първоначално предявените размери от 810,63 лв., 4467,00 лв. и 200 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

            ОСЪЖДА „Логис транс“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград, ул.“Балчик“, №9ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата  323,64 лв. /триста двадесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/ държавна такса и 200  лв. / двеста лева/ за направените по делото разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: