РЕШЕНИЕ
№ 10925
Пловдив, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА |
При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20257180701997 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба, подадена от Р. И. С., [ЕГН], срещу отказ относно издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие с рег. № 6207-294 от 12.08.2025 г.
Твърди се незаконосъобразност на оспорения отказ като издаден при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при противоречие с материалноправни разпоредби.
Иска се отмяна на оспорения отказ.
За ответника - началник на РУ – Труд при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, е представена молба-становище от процесуалния му представител, с която се излагат доводи по съществото на спора и се иска от съда да отхвърли жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Предмет на оспорването е отказ рег. № 6207-294 от 12.08.2025 г. относно издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие на началника на РУ – Труд при ОДМВР – Пловдив.
За да постанови процесния отказ, АО е приел, че жалбоподателят не доказва реална необходимост да притежава, носи и съхранява огнестрелно оръжие за самоотбрана.
С така издадения административен акт е прието, че в случая липсват обективни данни, доказващи необходимостта от самоохрана и самоотбрана – не са посочени конкретни факти, данни или документи, подкрепящи мотивите на С., като такива не са открити в хода на административното производство. Прието е, че соченият от молителя общ хипотетичен риск не би могъл да е релевантно основание за издаване на разрешение.
Крайният извод на административния орган е, че лицето не посочва основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Налице е претенция за доказване на необходимост от притежание на огнестрелно оръжие, но доводите не са подкрепени от каквито и да е доказателства, поради което е счетено, че същите са неаргументирани.
В представения по делото отказ липсва отбелязване на датата на връчването му, няма и възражения за просроченост на жалбата от страна на АО, съответно следва да се приеме, че същата е подадена в законоустановения срок. За жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването дотолкова доколкото отказът е неблагоприятен за него акт. Жалбата му обаче е неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че оспорения в настоящото производство отказ е издаден от орган с произтичаща от закона компетентност като началник на РУ - чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, в предписаната от закона писмена форма и със съдържание, съответно на изискването за мотивиран отказ по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ и общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите съображения, свързани с преценката на органа за отсъствието на основателна причина за носене на оръжие от жалбоподателя по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съставляват мотивите за отказа по подаденото заявление по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ.
Оспореният административен акт е фактически и правно мотивиран, при извършена самостоятелна преценка от органа-издател. Същият е преценил съображенията на лицето, като не е необходимо да ги вписва в административния акт. Допълнителните мотиви, предоставени от заявителя, не съдържат твърдения за заплаха върху живота и здравето на лицето и семейството му, вкл. отсъстват и данни, което да представляват индиции за заплахи. Констатира се спазена процедура във връзка с подаденото заявление, в съответствие с предвидените в АПК правила, без процесуалните права на лицето да са ограничавани /арг. и от предписанието на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие е да обоснове - заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си. Относно фактическите основания, обосновали отказа се отбелязва, че на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие, е придаден стриктен характер. Законовото изискване към лицето, подало искането, е доказване необходимостта от издаване на разрешението /както при първоначално подаване на заявление, така и когато иска подновяване на вече издадено разрешение - Решение № 15874/2012 г., ВАС, Седмо О. /. В тази насока са съображенията на органа - нуждата от самоотбрана не е установена убедително.
Разрешение за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него се издава по реда на чл. 76 и следващите от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. При всички случаи искането следва да отговаря на общите изискванията на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като според чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ, молителят е длъжен в заявлението да посочи основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност, поради което са разграничени целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 от ЗОБВВПИ, вкл. лимитативно са определени и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели - чл. 6, ал. 3, съответно, чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая, именно гражданските цели, и по-конкретно самоотбрана, е съпоставена при преценката за обоснована необходимост от издаване на разрешително, тъй като не са заявени други - лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Следва да се посочи, че е недоказано твърдението на жалбоподателя по заявлението, че исканото разрешително е за служебни цели. Конкретни данни в тази връзка не се изнасят от жалбоподателя, не се ангажират и каквито и да било доказателства, а и в крайна сметка за служебни цели разрешителното се издава на ЮЛ – работодател.
В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие като в конкретния случай, в хода на административното производство, е дадена и допълнителна такава възможност. В хода на административното производство от жалбоподателя не е посочено нито някакво конкретно основание, нито пък са ангажирани доказателства. В изложените допълнителни мотиви на л.20 по делото се сочи, че преди известно време жалбоподателят и майка му са били нападнати от въоръжени лица с цел грабеж на територията на 4 РПУ – Пловдив, но тези твърдения не са подкрепени с доказателства освен това те сами по себе си не формират конкретна необходимост от носене на оръжие.
Съобразявайки горното, съдът счита, че законосъобразно АО е постановил процесния отказ.
По изложените съображения съдът намира, че издаденият ИАА отговаря на всички изисквания по чл.146 от АПК, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. И. С., [ЕГН], против отказ рег. № 6207-294 от 12.08.2025 г. относно издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие на началника на РУ – Труд при ОДМВР – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването на страните.
| Съдия: | |