Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 02.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на осми ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина С., разгледа търговско дело № 3728 по описа за 2016г. и взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 66, ал. 6
ЗБН, образувано по възражение на „К.“ ЕАД срещу решение №ЗБН66-50 от
20.01.2016г. на синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), с което е
оставено без уважение възражение вх. №ЗБН66-50/25.08.2015г., подадено от „К.“
ЕАД срещу списъка на приетите вземания на кредиторите на банката.
Заявеният с възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН
и уточнен по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК с молби на кредитора от 24.06.2016г. и
23.12.2016г. петитум, който определя и предмета на
образуваното съдебно производство по чл. 68 ЗБН, е в списъка да бъдат включени и
вземания на кредитора за сумата 88 892,99 лв., дължима по договор за
разплащателна сметка с №*********; сумата
70 693,99 лв., дължима по договор за разплащателна сметка с №*********;
сумата 53 275,74 лв., дължима по договор за банкова гаранция от
28.01.2013г.; сумата 6 497,45 лв., дължима по договор за банкова гаранция
от 26.09.2013г.; сумата 49 404,59 лв., дължима по договор за банкова
гаранция от 04.03.2014г.; сумата 7 126,73 лв., дължима по договор за банкова
гаранция от 09.05.2014г.; сумата 126 727,73 лв., дължима по договор за
банкова гаранция от 13.05.2013г.; сумата 23 588,84 лв., дължима по договор
за банкова гаранция от 18.05.2013г.; сумата 11 429,89 лв., дължима по
договор за банкова гаранция от 31.07.2013г.; и сумата 60 907,70 лв.,
дължима по договор за банкова гаранция от 27.01.2014г.
Синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност)
оспорват претенциите на кредитора със съображения, че вземанията му по договори
с банката за разплащателни сметки и банкови гаранции са включени в списъка на
приетите вземания на кредиторите на банката в пълните им дължими размери.
Не е предмет на спор между страните, но се и
установява от заключенията на счетоводната експертиза по делото, а също и от
списъка на приетите от синдиците на „К.т.б.“ АД вземания, срещу които не са
направени възражения (представен с отговора срещу възражението и приет като
писмено доказателство), че в списъка на приетите вземания на кредитори на
банката по чл. 64, ал. 1 ЗБН са включени и вземания на „К.“ ЕАД, произтичащи от
влогове по банкови сметки (сред които и процесните
сметки с №********* и №*********) в общ размер
13 594 026,28 лв., както и вземания на „К.“ ЕАД по процесните договори за банкови гаранции в общ размер
3 707 238,87 лв.
По възражението в частта му, с която се иска
допълване на списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с вземания на кредитора за общата
сума 159 586,98 лв., дължима по двата договора за разплащателни сметки:
Възражението е неоснователно в посочената
част, тъй като от заключенията на счетоводната експертиза по делото се
установява, че както според счетоводните записи на кредитора „К.“ ЕАД, така и
според счетоводните отразявания в „К.т.б.“ АД общият размер на вземанията на
кредитора за влогове по сметки в банката възлиза на сумата
13 789 847,12 лв., като според данните в счетоводствата и на двете
страни по делото разликата между посочената сума и сумата
13 594 026,28 лв., за която вземанията на кредитора по влогове в
банката са включени в списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН, представлява сумата от
195 820,24 лв., която се дължи на кредитора от Фонда за гарантиране на
влоговете в банките.
Посочената сума подлежи на включване в
списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН като вземане на фонда към банката, възникнало като
последица от суброгацията по чл. 24, ал. 1 ЗГВБ
(отм.), а не като вземане на гарантирания кредитор, с изключение на хипотезите,
при които правото на кредитора на гарантиран влог до размера от 196 000,00
лв. е отречено от синдиците или фонда, но доказателства, а и твърдения в тази
насока не са ангажирани в производството по делото.
Напротив – съвкупната преценка на
установените от счетоводната експертиза обстоятелства, че в счетоводството на
кредитора е записано макар и частично плащане от фонда в размер на 179,18 лв.,
а в счетоводството на банката е отразена суброгация
на фонда и за разликата в размер на 195 820,24 лв. до пълния размер на
гарантирания влог по чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.), обусловя единствения възможен
извод, че вземанията на кредитора по влогове в банката до гарантирания размер
от 196 000,00 лв. са признати и включени в списъка на приетите вземания,
но именно като част от суброгационните вземания на
фонда към банката по чл. 24, ал. 1 ЗГВБ (отм.).
Тук следва да се посочи, че плащането само на
част от гарантирания размер на влоговете към датата на съставяне на списъка на
вземанията, приети от синдиците на банката, само по себе си не представлява
основание за извод, че вземането на кредитора до пълния размер на гарантирания
влог от 196 000,00 лв. е отречено от синдиците или от фонда, нито основание
за право на кредитора да иска включване и на вземането му за гарантирания влог
в списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН по реда на чл. 68, ал. 3 ЗБН, тъй като на първо
място причина за частичното плащане могат да бъдат най-различни обстоятелства
(например запор от трето лице върху вземанията на кредитора към фонда,
неизпълнение на задължения на обслужващата банка и други подобни), но по-съществено
в случая е, че като последица от суброгацията на
фонда по чл. 24, ал. 1 ЗГВБ (отм.), която съгласно изричния текст на
разпоредбата настъпва от датата на
решението за отнемане на лицензията на банката и независимо от датата на
плащането към гарантирания кредитор, вземането на кредитора за получаване
на сумите по влогове до гарантирания размер в хипотезите, при които не е изцяло
или частично удовлетворено, може да получи съдебна защита с осъдителен иск
срещу фонда по чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.), не и с искане за допълване на списъка
по чл. 67, ал. 2 ЗБН по реда на чл. 68, ал. 3 ЗБН чрез включване на вземането в
списъка на приетите вземания срещу банката в несъстоятелност наред с вече
включеното в списъка суброгационно вземане на фонда срещу
банката за същите суми.
По възражението в частта му, с която се иска
допълване на списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с вземания на кредитора за общата
сума 338 959,40 лв., дължима по осемте договора за банкови гаранции:
Седем от осемте процесни
договора са приети като писмени доказателства по делото, имат идентични като
номерация и съдържание клаузи и установяват възникнали облигационни
правоотношения между „К.“ ЕАД и „К.т.б.“ АД, по силата на които банката се е
задължила да издаде за сметка на дружеството покрити банкови контрагаранции за посочени във всеки от договорите суми
пред чуждестранна банка Banque Intercontinentale
Arabe, която от своя страна да издаде втора банкова контрагаранция пред чуждестранна банка Banque Entrieure
D`Algerie с цел последната да издаде пред посочени в
договорите трети лица бенефициенти банкова гаранция за обезпечаване
изпълнението на договори между „К.“ ЕАД и третите лица бенефициенти.
Договорът за банкова гаранция от 09.05.2014г.
не е представен като писмено доказателство, но тъй като по делото има
достатъчно косвени доказателства за сключването му, съдът с оглед неизпълнение
на допуснатото задължение на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК и в приложение на
чл. 190, ал. 2 ГПК приема за установено, че цитираният договор е сключен със съдържание,
идентично на останалите и за размер на гаранцията, какъвто се твърди от
кредитора.
С клаузите на чл. 1, ал. 2 от процесните договори „К.“ ЕАД се задължава да предостави
предварително на „К.т.б.“ АД паричните средства за покриване на пълния размер
на гаранциите, а с клаузите на чл. 1, ал. 9 от договорите се задължава да предостави
и предварително допълнително покритие по сметка на банката в размер на 10% от
размера на банковата гаранция, за която е сключен съответният договор, което съгласно
съдържанието на клаузите представлява уговорената в чл. 1, ал. 8, б. „в“ от
договорите комисионна за издаване на втората банкова контрагаранция
от 1% годишно за период от 10 години, като банката дължи на дружеството връщане
на неизползвания остатък от допълнителното покритие след освобождаването й от
задълженията по издадените банкови контрагаранции.
В списъка на приетите от синдиците вземания
на кредитори на „К.т.б.“ АД, който впоследствие е и одобрен от съда по
несъстоятелността по реда на чл. 67, ал. 2 ЗБН, са включени вземания на „К.“
ЕАД по седем от процесните осем договора за банкови гаранции в размери, които
съвпадат с пълните размери на левовата равностойност на предоставените от
дружеството средства по чл. 1, ал. 2 от договорите за учредяване на гаранциите,
но и под идентично условие по чл. 102 ЗБН, а именно, че вземанията са дължими
след пълното освобождаване от задълженията на банката по издадената по
съответния договор банкова контрагаранция и след
възстановяване на паричните средства, преведени от банката пред чуждестранната
банка Banque Intercontinentale Arabe, включително и
начислените по покритието лихви от чуждестранната банка, но и намалени с всички
дължими и неплатени от дружеството задължения към „К.т.б.“ АД, възникнали във
връзка с контрагаранцията и в съответствие с
договора.
В списъка е включено и вземане на „К.“ ЕАД по
договора за банкова гаранция от 28.01.2013г. за сумата 620 859,81 лв.,
която е по-ниска от левовата равностойност на сумите, внесени от дружеството за
учредяване на гаранцията по договора, но същевременно цитираното вземане е
прието и при липса на условие по чл. 102 ЗБН (което представлява извънсъдебно
признание на ответника, че условията по гаранцията са изпълнени и преведената
от дружеството сума подлежи на връщане в посочения размер).
С възражението, подадено по реда на чл. 66,
ал. 1 ЗБН „К.“ ЕАД срещу списъка на приетите вземания от синдиците на банката в
несъстоятелност, както и с възражението на дружеството по чл. 66, ал. 6 ЗБН, за
чието разглеждане е образувано настоящото производство, се иска допълване на
списъка с включване и на вземанията на дружеството за връщане на сумите,
внесени за допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от процесните договори (които очевидно
не са включени в сумите на приетите от синдиците вземания, тъй като както се
посочи по-горе в списъците са включени вземания на дружеството за суми,
съвпадащи с размерите на внесените банкови гаранции).
Първият факт от основанието на вземанията за
връщане на неизползвания остатък от допълнителното покритие, а именно внасянето
от „К.“ ЕАД на сумите за допълнително покритие в определените в договорите
размери поначало не е предмет на спор между страните, но се и установява от
доказателствата по делото.
Вторият факт, от който е обусловено
съществуването на вземанията – изпълнение на условията по гаранциите и
освобождаване на банката от задълженията във връзка с учредените гаранции, е
установен само по отношение на договора от 28.01.2013г.
Само по себе си това обстоятелство не
представлява основание за отхвърляне на възражението в частта му, в която е
предявено по отношение на останалите договори, но обусловя приемане на
вземанията по тези договори под условие по чл. 102 ЗБН, идентично на условието,
под което са приети вземанията на кредитора за връщане на внесените суми за
учредяване на банковите гаранции.
Същевременно и с оглед разпоредбите на чл.
68, ал. 1, вр. чл. 46, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 6 ЗБН, които по отношение на настоящото производство препращат към
правилата на ГПК, при определяне на размера на вземанията на кредитора за
връщане на остатъка от внесените допълнителни покрития следва да бъдат взети
предвид и установените по делото факти, които погасяват пълно или частично тези
вземания, включително фактите, настъпили в хода на настоящото производство
(аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, но и от чл. 69, ал. 2 ЗБН, който предвижда
последици на съдебното решение по възражението,идентични на последиците на решение,
постановено в исков процес).
Такива факти представляват изявленията на
чуждестранните банки за удържане на суми за такси и комисионни, дължими по
учредените гаранции, които макар и по косвен път се установяват от
допълнителното заключение на счетоводната експертиза по делото.
Цитираното заключение, изготвено въз основа
на данните в счетоводството на „К.т.б.“ АД, в противовес на доводите на
пълномощника на кредитора „К.“ ЕАД представлява допустим, но също и единствен от
събраните в производството доказателства източник на доказателствени изводи по
делото относно посочените обстоятелства, тъй като съдържанието и на осемте
договора за банкови гаранции предпоставя, че според удостовереното от
договорите съгласие страна в правоотношенията с чуждестранните банки по учредяване
на процесните банкови гаранции и контрагаранции е именно
„К.т.б.“ АД, а не кредитора „К.“ ЕАД, от което пък следва, че именно
счетоводните записи на банката, а не счетоводните записи на кредитора, представляват
надлежно доказателство за установяване на сумите, удържани от двете
международни банки за такси и комисионни по изпълнение правоотношенията по
повод на учредените гаранции и контрагаранции.
Възраженията на пълномощника на кредитора „К.“
ЕАД, че допълнителното заключение е изготвено въз основа на писмени
доказателства, които не са представени и приети в производството по делото, не
може да обуслови извод, че заключението не е допустим източник на
доказателствени изводи по делото, тъй като се касае за счетоводни документи, а
предмет на установяване от допуснатата експертиза е именно установяване на
съдържанието на счетоводните записи в банката и съответствието им с първичните
счетоводни документи, които са основание за тези записи.
По изложените съображения и въз основа на
допълнителното заключение на счетоводната експертиза съдът приема, че
вземанията на „К.“ ЕАД за възстановяване на суми, внесени за допълнително
покритие по чл. 1, ал. 9 от процесните договори за банкови гаранции, не са в по-високи
размери от размерите, посочени в допълнителното заключение, а именно сумата
30 039,53 лв. по договора от 28.01.2013г, сумата 4 074,56 лв. по
договора от 26.09.2013г., сумата 32 843,08 лв. по договора от
04.03.2014г., сумата 2 891,14 лв. по договора от 09.05.2014г., сумата
88 372,99 лв. по договора от 13.05.2013г., сумата 16 323,36 лв. по
договора от 18.05.2013г., сумата 7 824,73 лв. по договора от 31.07.2013г.
и сумата 43 356,51 лв. по договора от 27.01.2014г.
Възражението следва да бъде уважено и
списъкът на приетите вземания срещу банката следва да бъде допълнен по реда на
68, ал. 3 ЗБН с вземания на „К.“ ЕАД по чл. 1, ал. 9 от договорите до
посочените размери (с ред на удовлетворяване на вземанията по чл. 94, ал. 1, т.
7 ЗБН и условия на вземанията по чл. 102 ЗБН, идентични на тези, при които са
приети вземанията на кредитора за връщане на внесените гаранции по договорите,
с изключение на вземането по договора от 28.01.2013г., което подлежи на
приемане без условие).
За разликата до пълните предявени размери на
вземанията по чл. 1, ал. 9 от договорите за банкови гаранции възражението се
явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.
По разноските за производството:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК
всяка от страните има право на присъждане на част от разноските, които е
направила за производството по подаденото възражение, включително
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК (чийто размер съдът при
съобразяване на предмета и процесуалните действия по делото определя на сумата
от 300 лв.), съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от
възражението.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА на основание чл. 68, ал. 3 ЗБН
списъка на приетите вземания срещу „К.т.б.“ АД
(в несъстоятелност) с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** с вземане на „К.“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** за сумата 30 039,53 лв. – остатък от допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от договор за банкова
гаранция
от 28.01.2013г, с ред на
удовлетворяване на вземането по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН.
ДОПЪЛВА на основание чл. 68, ал. 3 ЗБН
списъка на приетите вземания срещу „К.т.б.“ АД
(в несъстоятелност) с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** с вземания на „К.“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** за сумата
4 074,56 лв. - остатък от
допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от договор за банкова гаранция от 26.09.2013г., сумата
32 843,08 лв. - остатък от допълнително
покритие по чл. 1, ал. 9 от договор за банкова гаранция от
04.03.2014г., сумата 2 891,14 лв. - остатък от допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от
договор за банкова гаранция от 09.05.2014г., сумата 88 372,99 лв. - остатък от допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от договор за банкова
гаранция
от 13.05.2013г., сумата
16 323,36 лв. - остатък от
допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от договор за банкова гаранция от 18.05.2013г., сумата
7 824,73 лв. - остатък от
допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от договор за банкова гаранция от 31.07.2013г., и сумата 43 356,51 лв. - остатък от допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от договор за банкова
гаранция
от 27.01.2014г., с ред на
удовлетворяване на вземанията по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН и условие на
вземанията - пълно освобождаване
от задълженията на банката по
издадената по съответния договор банкова контрагаранция и след възстановяване на паричните средства,
преведени от банката пред чуждестранната
банка Banque Intercontinentale
Arabe, включително и начислените по покритието лихви от чуждестранната банка, но и намалени
с всички дължими и неплатени от „К.“ ЕАД
задължения към „К.т.б.“ АД, възникнали във връзка с контрагаранцията
по съответния договор.
ОТХВЪРЛЯ възражението
на „К.“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** срещу решение №ЗБН66-50 от 20.01.2016г.
на синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** в частта му, в която е подадено за включване
в списъка на приетите вземания на кредиторите на банката на вземане за сумата 88 892,99 лв., дължима по договор
за разплащателна сметка с №*********, вземане за сумата 70 693,99 лв., дължима по
договор за разплащателна сметка с №*********, вземане за сумата над 30 039,53 лв. до предявения размер от 53 275,74 лв. за дължим
остатък от допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от договор за банкова гаранция от 28.01.2013г., вземане за сумата над
4 074,56
лв. до предявения размер от
6 497,45 лв. за дължим остатък от допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от
договор за банкова гаранция от 26.09.2013г., вземане за сумата над 32 843,08 лв. до предявения размер от 49 404,59 лв. за дължим остатък от допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от договор за
банкова гаранция от 04.03.2014г., вземане за сумата над 2 891,14 лв. до предявения размер от 7 126,73 лв. за дължим остатък от допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от договор за
банкова гаранция от 09.05.2014г., вземане за сумата над 88 372,99 лв. до предявения размер от 126 727,73 лв. за дължим остатък от допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от договор за
банкова гаранция от 13.05.2013г., вземане за сумата над 16 323,36 лв.
до предявения размер от 23 588,84 лв. за дължим остатък от допълнително покритие по чл. 1, ал. 9 от договор за
банкова гаранция от 18.05.2013г., вземане за сумата над
7 824,73 лв. до предявения размер от
11 429,89
лв. за дължим остатък от допълнително
покритие по чл. 1, ал. 9 от договор за банкова гаранция от
31.07.2013г. и вземане за сумата над 43 356,51
лв. до предявения размер от
60 907,70 лв. за дължим остатък от допълнително покритие по чл. 1, ал. 9
от договор за банкова гаранция от 27.01.2014г.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.
78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 9 300,70 лв. – съдебни разноски, и сумата 135,83
лв. – юрисконсултско възнаграждение за производството по чл. 68 ЗБН.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 164,17 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за производството по чл. 68 ЗБН.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: