РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Бургас, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20212100600590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г. Й. А., ЕГН **********, частен
тъжител по НЧХД № 4961/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, срещу
присъда № 260073 от 14.05.2021 г., постановена по посоченото наказателно
дело. С присъдата районният съд признал подсъдимия Х. П. П., ЕГН
********** за невиновен в това, че на 9.09.2020 г. около 17:00 часа в гр.
Бургас, на ул. „Славянска“ № * да е нанесъл удари с юмрук в областта на
рамото на Г. Й. А., с което да му е причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в причинена болка, без разстройство на здравето, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. С присъдата районният съд отхвърлил
като недоказан предявения от Г. А. срещу Х. П. иск за осъждането на П. да му
заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с
престъплението неимуществени вреди. Накрая съдът осъдил на основание чл.
190, ал. 1 от НПК Г. А. да заплати на Х. П. сумата от 1000 лв., представляваща
направени разноски от подсъдимия за заплатено адвокатско възнаграждение.
1
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата. Претендира се нейната отмяна „в наказателно-
осъдителната ѝ част, респективно в гражданската ѝ част“.
В съдебно заседание на въззивната инстанция жалбоподателят
поддържа жалбата.
Защитникът и подсъдимият молят съда да потвърди оправдателната
присъда.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
Районният съд е събрал всички доказателства, необходими за
всестранното изясняване на делото. Фактическите положения са правилно
установени, поради което този съдебен състав намира за ненужно да ги
преповтаря.
Първоинстанционният съд е извършил подробен и точен анализ на
съвкупността от доказателствени средства и обосновано е приел за
недоказани изложените в тъжбата твърдения.
В подкрепа на тези твърдения са показанията на свидетелите С. В., Р.
Р. и С. И.. Всеки един от тях твърди, че е очевидец на агресивното поведение
на подсъдимия Х. П. спрямо частния тъжител Г. А. и е имал лични възприятия
за това как подсъдимият е нанасял удари с ръка на тъжителя. В показанията
им обаче има съществени противоречия. Свидетелят В. заявява, че на мястото
на инцидента бил и свидетелят С. И., който искал да се намеси, но „просто
бързаше“. Според показанията на самия И. той е наблюдавал случващото се
от терасата на дома си, находящ се на втория етаж на ул. „Софроний“ № *.
Наред с това първият свидетел твърди, че джипът на частния тъжител бил
„наполовина на тротоара“, докато свид. И. посочва, че тъжителят спрял
автомобила върху асфалта. Не може да се подмине и обстоятелството, че
според този свидетел инцидентът е станал преди обяд, а от останалите
доказателства се установява, че конфликтът между подсъдимия и тъжителя е
бил в следобедните часове, при това към 16:00 ч., а не около 17:00 ч. както се
твърди в тъжбата.
Необяснима е и реакцията на тези свидетели към случващото се.
2
Всички те са били безучастни наблюдатели на твърдяното от тях нападение
спрямо възрастния мъж, въпреки че са го познавали от дълги години и са
били в добри отношения с него. Още повече че свидетелят С. В. е охранител.
Ако някой от тях действително се е притеснил за частния тъжител, то той е
могъл поне да сигнализира на тел. 112. В случая обаче не те, не и тъжителят
А., а съпругата на подсъдимия, С. П. е поискала съдействие от органите на
МВР. Около 15:54 ч. именно тя се е обадила на спешния телефонен номер и е
съобщила, че съседът й Г. А. заплашва с нож нея и съпруга й. В тази насока
твърде красноречиво е поведението на „уплашения“ тъжител – той не дочакал
пристигането на полицейските служители, а е паркирал колата си и е тръгнал
по улицата. От значение е и обстоятелството, че тъжителят А. се е обадил по
телефона на кварталния полицейски инспектор – свидетеля Ц. Ц., на когото
казал, че „са се скарали с комшията си“. И тези думи свидетелят е съобщил
три пъти по време на разпита си пред районния съд. Едва впоследствие
тъжителят му заявил, че подсъдимият го е нападнал и той „се е защитил, като
имал нож в себе си“. За наличието на нож у Г. А. обаче никой от свидетелите
В., Р. и И. не споменава, което от своя страна също илюстрира
тенденциозността на техните показания.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че обвинението срещу подсъдимия Х. П. не е доказано, поради което
правилно същият е бил признат за невинен и оправдан. Последица от липсата
на виновно поведение на подсъдимия е отхвърлянето на предявения
граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
произходящи от престъплението, предмет на обвинението.
Мотивиран от горното и като не намери основание за отмяна или
изменение на обжалваната присъда, настоящият съдебен състав прие, че
същата следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 338 от
НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260073 от 14.05.2021 г., постановена по
НЧХД № 4961/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4