№ 626
гр. В., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20221320100722
по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от
„АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., п.к. 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, против Д. Т. С. с ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ул. „А.С.“ № 10, ет. 4, ап. 7, установителни искове по реда на
чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 138 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД,
във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 14.10.2016 г. длъжникът Д. Т. С. е сключила
договор за потребителски кредит № 746284 с „К.“ АД, ЕИК *********, по
силата на който е получила сумата от 1000.00 лева, срещу което се съгласила
да върне 3 броя вноски по 348.02 лева в срок до 10.01.2017 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към договор за
потребителски кредит, съдържащ погасителен план, неразделна част от
договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %.
Излага се, че в Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити на Заемодателя /ОУ/, неразделна част от Договора за кредит страните
се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
1
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В
раздел VI, чл. 7 от ОУ, страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща
всички разноски, свързани с неизпълнението му.
Сочи се, че ответницата Д. Т. С. е сключила на 14.10.2016 г. Договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството А.Т.. По силата на Договора за
предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи
договор с трето за процеса лице – К. и да отговаря пред К. солидарно с
ответницата за всички задължения по Договора за кредит с К. така, както те са
установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от
Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да
плати всички изискуеми задължения при поискване от К..
Поддържа се, че на 14.10.2016 г. А.Т. и К. са сключили договор за
поръчителство, по силата на който А.Т. се е задължило спрямо К. за всички
задължения на ответницата Д. С. по Договора за кредит. Така А.Т. е
изпълнило задълженията си към Д. С. по Договора за поръчителство.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по
Договора за кредит.
Посочва се, че К. поканило А.Т. да плати всички изискуеми задължения
на ответницата С. по Договора за кредит. За това обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на
поръчителство А.Т. е изпратило уведомление до Д. Т. С., в което е посочило
всички дължими суми и предстоящо плащане от А.Т..
Излага се, че на 23.02.2021 г. А.Т. е погасило дължимите от ответницата
Д. Т. С. суми, както следва: 1000.00 лева – главница по договора за кредит;
44.06 лева – договорна лихва за периода от 31.10.2016 г. до 31.12.2016 г. и
438.37 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава.
Поддържа се, че на 23.02.2021 г. А.Т. е уведомило по електронна поща
Д. Т. С. за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от
Договора за предоставяне на поръчителство за встъпването на А.Т. в правата
на кредитора К., както и за задължението му за заплащане на възнаграждение
по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 311.55 лева, ведно
със сумата от 130.81 лева, представляваща обезщетение за забава върху
дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
2
Твърди се, че с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г. „К.“ АД и „А.Т.“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите
вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД, като ответницата била уведомена за цесията на
посочената от нея в договора електронна поща на 30.03.2021 г.
Сочи се, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по
договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Излага се, че за периода 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва
за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната
лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
В молба-становище от ищеца с вх. № 10430/07.12.2022 г. е посочено, че
всички договори са подписани от ответницата електронно.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
2611/2021 г. по описа на РС - В., и по което е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в общ
размер на 1924.79 лева, формирана както следва: 1000.00 лева - главница,
311.55 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 44.06 лева за
периода от 31.10.2016 г. до 31.12.2016 г., законна лихва за забава върху
главницата в размер на 438.37 лева за периода от 31.10.2016 г. до 23.02.2021
г., 130.81 лева – законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство, както и лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
3
Релевира възражение за нищожност на договора за кредит и договора за
поръчителство. Навежда възражения за изтекла погасителна давност на
сумите за главницата и лихвите.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. №
2611/2021 г. по описа на РС - В..
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
Събраните по делото писмени доказателства установяват по безспорен и
несъмнен начин, че между „К.” АД и ответницата е възникнала валидна
облигационно-правна връзка по договор за потребителски кредит с № 746284
от 14.10.2016 г., сключен във формата на електронен документ, по силата на
който на ответницата С. била предоставена в заем сумата от 1000.00 лева.
Видно от договора и Приложение № 1 към него, кредитополучателят се е
задължил да върне предоставената му в заем сума, ведно с уговореното
възнаграждение за кредитора, по погасителен план, на 3 равни месечни
вноски, всяка в размер на 348.02 лева, с конкретно определен падеж, с краен
срок за погасяване 31.12.2016 година. В съответствие с постигнатата между
страните договореност (чл. 4 от договора за кредит), ответницата –
заемополучател е предоставила обезпечение по кредита чрез поръчителството
на ищцовото дружество „А.Т.” ЕООД, ЕИК *********, за което са били
сключени съответните договори – договор за предоставяне на поръчителство,
сключен на 14.10.2016 г. между Д. Т. С. и „А.Т.” ЕООД, и договор за
поръчителство, сключен на същата дата между „К.” АД и „А.Т.” ЕООД. За
изпълнението на поетото задължение да гарантира солидарно изпълнението
на задълженията по договора за кредит, между страните по делото е
договорено възнаграждение в размер на 103.85 лева на месец за периода на
действие на договора за кредит, което се дължи на съответната падежна дата
на погасителните вноски по кредита (Приложение № 1 към договор за
предоставяне на поръчителство).
Ищецът твърди отрицателен факт, а именно, че длъжникът –
кредитополучател е допуснал неизпълнение на договорните си задължения
като не е извършил плащане на нито една вноска по кредита. Ответницата
нито е навела твърдения, нито е посочила и представила доказателства за
извършени погасителни плащания по процесния договор за кредит № 746284
4
от 14.10.2016 г., както и на уговореното възнаграждение за ищцовото
дружество – поръчител по сключения с него договор за предоставяне на
поръчителство от 14.10.2016 година.
Предвид допуснатото от длъжника – кредитополучател неизпълнение,
на 18.02.2021 г. „К.“ АД е поканило „А.Т.“ ЕООД да плати всички изискуеми
задължения на ответницата Д. Т. С.. За това обстоятелство и в изпълнение на
уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство
„А.Т.“ ЕООД е изпратило уведомление до Д. Т. С., в което е посочило всички
дължими суми и предстоящо плащане от „А.Т.“ ЕООД, като е спазил и
указания срок за това (най-късно в деня, следващ постъпване на искането). На
23.02.2021 година „А.Т.“ ЕООД е погасило дължимите от Д. Т. С. суми към
„К.“ АД, а именно: 1000.00 лева – главница по Договор за кредит, 44.06 лева –
договорна лихва за периода от 31.10.2016 г. до 31.12.2016 г. и 438.37 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Още на същата
дата поръчителят изпратил уведомление до длъжника за полученото искане
за плащане по указания в чл. 3, ал. 2 от сключения помежду им договор
начин, а именно – по електронна поща на посочения в договора адрес.
Допълнително в писмото било указано и неплатеното възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство, възлизащо към този момент на
442.36 лева.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ АД и
„А.Т.“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД,
като ответницата била уведомена за цесията на посочената от нея в договора
електронна поща на 30.03.2021 г.
От така установените фактически положения се налагат следните
изводи:
Установено е по делото, че поръчителят е спазил законовите и
договорни права и задължения, изискващи от него да направи изявление до
длъжника за отправеното от кредитора искане за плащане по електронен път,
което той е сторил на 18.02.2021 г., т.е. веднага след получаване на искането
от кредитора и преди плащането на дълга.
Длъжникът не е оспорил получаването на това уведомление, не е навел
твърдения и не е посочил и представил доказателства за изпратен от него
5
отговор на уведомлението на поръчителя, с който да се оспорва било
ликвидността, било изискуемостта на претендирания за плащане дълг.
Установено е същото така, че поръчителят е извършил плащане на
обезпечения от него дълг, сторено на 23.02.2021 г.
Длъжникът е бил надлежно уведомен за извършеното плащане от
поръчителя по уговорения в сключения между тях начин и срок.
Следователно, въз основа на платените на 23.02.2021 г. суми за
поръчителя е възникнало право на вземане от длъжника по този дълг.
За да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва
да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор,
от който произтича вземането му; основанието на вземането; фактът, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в
закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между
ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че
праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил
точно задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора;
както и че ответникът е в забава и периода на забавата.
В случая ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация
в процеса. Същият сочи, че активната му легитимация произтича от сключен
договор за цесия на 02.03.2021 г. между него и "К." ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, по
силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и процесното вземане.
Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението,
породено между цедента и кредитополучателя и го придобива такова, каквото
е към момента на извършване на цесията. От този момент цесионерът
придобива правата и задълженията по кредитния договор. Този договор има
правопораждащо действие спрямо претендираните от ищеца права по
кредитния договор и го легитимира като носител на правото на претенция за
изпълнение на облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Съгласно ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Съгласно ал. 3 на тази разпоредба, предишният кредитор е
6
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
От приетото по делото доказателство е видно, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания,
предмет на цесионния договор. На ответницата е изпратено уведомление по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на посочената от нея електронна поща
в договора за кредит с имейл от 30.03.2021 г.
Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквито твърдения не са направени в настоящото
производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След
като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010
г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. №
867/2011 г. на ВКС/.
При данните по делото Съдът счита, че приложеният по делото
кредитен договор поражда задължение за връщане на взетата в заем сума.
Вземанията по договора са прехвърлени на ищеца и той има качеството на
кредитор за тях. Няма и доказателства, че след усвояване на сумата по
кредита ответницата е изплатила задълженията си по договора, предмет на
исковия процес.
В конкретният случай приложение намират нормите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния
документ и електронния подпис (понастоящем Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги), в съответствие с които
съдът приема, че писмената форма на договора е спазена и няма основания за
подписване на електронния документ, чрез електронен подпис или
последващо подписване на хартиен носител. Налице е валиден договор за
потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл. 11 от ЗПК, а
неразделна част от същия са Общите условия /ОУ/ и Стандартния европейски
формуляр /СЕФ/. С попълване на заявлението и изпращането му на „К.“ АД,
7
след получаване по електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на
кредити, СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити,
ответницата е направила електронно изявление, че приема условията на
договора, включително поръчителстването от страна на поръчителя.
Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е
сключен след постигане на съгласие на насрещните волеизявления на
страните по основните му елементи. Към това разбиране за договора, ЗПК
наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически
слабата страна. В случая сключеният договор за кредит с ответника напълно
отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на
ЗПК, относно съдържанието на договора за потребителски кредит и не е
недействителен.
Към момента на подписване на процесния договор за потребителски
кредит от страна на ответника всички полета са попълнени, в това число и
параметрите на кредита, с която информация длъжникът е бил запознат.
В тази връзка съдът приема, че договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, по ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта при
обикновен прочит на приложения договор не се установява да е по - малък от
12. Липсват нарушения на формата съгласно специалния закон – ЗПК, като
при това положение съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между
страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита
и условията на усвояването му; лихвен процент по кредита и условията на
прилагането му; годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя.
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени. В договора,
приложен по делото /Приложение № 1 към Договора/, е посочен общият
размер на кредита (1044.06 лв.) и условията за усвояването му. Записани са и
условията за издължаването, като е посочен размера на вноските, техният
брой, периодичността на плащанията, падежите на всяка една вноска,
8
фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на дължимата сума и
годишен процент на разходите.
При тези съображения се установи валидно действащ сключен на
14.10.2016 г. между "К." АД и ответницата кредитен договор.
Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил
се е с цената на кредита, така и със сключването на договора, към който
момент предварително е бил наясно с общата сума, която трябва да върне.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон
за тези, които са ги сключили. Съгласно кредитния договор потребителят е
длъжен да погасява задълженията си като редовно изплаща дължимите
месечни потребителски вноски.
В случая клаузите от договора, с които са уговорени фиксиран годишен
лихвен процент от 26.24 % и годишен процент на разходите от 50.00 % не са
нищожни, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.
Лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, формират годишния процент на разходите по
кредита, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
и бъдещи изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/. ГПР по процесния кредит е в размер на 50.00 %,
като лихвеният процент е 26.24 %.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република Б.. А съгласно ал. 5, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
С постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения на МС, в сила от
01.01.2015 г., е определен годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Основният лихвен процент на БНБ за този момент е 0, 00
%, а увеличен с 10 пункта се равнява на 50.00 %, при което положение е
9
видно, че уговореният в процесния договор ГПР от 50.00 % не надвишава пет
пъти размера на законната лихва, с оглед на което клаузата не е нищожна
нито поради неравноправност, нито поради противоречие с добрите нрави.
Не е нищожна и клаузата за фиксирания годишен лихвен процент от
26.24 %. Съдебната практика приема ориентировъчна стойност, над която
уговореното по кредитния договор възнаграждение е прекомерно и поради
това противоречащо на добрите нрави – в случай че надвишава трикратно
размера на законната лихва. В случая уговорения годишен лихвен процент не
надвишава тази ориентировъчна стойност.
От ответницата чрез назначеният й особен представител са наведени
възражения за изтекла погасителна давност на претенциите.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с петгодишна давност се погасяват всички
вземания за които законът не предвижда друг срок.
Видно от Приложение № 1 към договора за кредит изискуемостта на
последната погасителна вноска настъпва на 31.12.2016 г. която дата следва да
се приеме за начало на давността, а именно на тази дата вземането на
ищцовото дружество е станало изискуемо. Петгодишният давностен срок
изтича на 31.12.2021 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на
22.12.2021 г., т.е. преди изтичане на давностния срок, поради което
възражението на ответницата в този смисъл е неоснователно.
С оглед изложеното исковите претенции за главницата в размер на
1000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
22.12.2021 г. и 311.55 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Ищецът претендира договорна възнаградителна лихва върху главницата
в размер на 44.06 лв. за периода от 31.10.2016 г. до 31.12.2016 г., 438.37 лева –
законна лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2016 г. до
23.02.2021 г. и 130.81 лева – законна лихва за забава по Договора за
предоставяне на поръчителство. Съдът намира, че доколкото не е налице
изпълнение на задължението на ответницата за заплащане на главницата, то
последната е в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение,
отделно от това дължи и уговорената договорна лихва, както и законната
лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство.
10
Предвид доказване основанието на иска, следва да се разгледа
възражението за погасяване по давност на посочените вземания. Вземанията
за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Затова погасени по давност са сумите за периода три
години преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно – преди 22.12.2018 г., т.е. искът за
договорна възнаградителна лихва в размер на 44.06 лева за периода от
31.10.2016 г. до 31.12.2016 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
Искът за законна лихва за забава върху главницата следва да се уважи
частично за периода от 22.12.2018 г. до 23.02.2021 г., като по отношение
определяне на размера му съдът използва електронен калкулатор -
https://www.calculator.bg/. Изчислен по посочения начин, размерът на иска,
който подлежи на уважаване, е 220.84 лв., като в останалата част до пълния
му претендиран размер от 438.37 лева следва да се отхвърли като погасен по
давност. Искът за законна лихва за забава по договора за поръчителство
върху главница от 311.55 лева следва също да се уважи частично за периода
от 22.12.2018 г. до 22.12.2021 г., като по отношение определяне на размера му
съдът използва електронен калкулатор - https://www.calculator.bg/. Изчислен
по посочения начин, размерът на иска, който подлежи на уважаване, е 126.50
лв., като в останалата част до пълния му претендиран размер от 130.81 лева
следва да се отхвърли като погасен по давност.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответницата следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство съобразно уважената част от
исковете.
В исковото производство ищецът е сторил следните разноски: 76.96
лева – заплатена държавна такса, 365.00 лева – разноски за особен
представител и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ
/НЗПП/, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съразмерно с
уважената част от исковете ответницата следва да заплати на ищеца разноски
в исковото производство в общ размер на 467.09 лева /66.33 лева – държавна
такса, 314.57 лева – разноски за особен представител и 86.19 лева –
юрисконсултско възнаграждение/.
11
Ответницата следва да заплати на ищеца, но съобразно уважената част
на иска, и направените разноски по заповедното производство по ч. гр. д. №
2611/2021 г. по описа на РС – В.. В заповедното производство на ищеца са
присъдени следните разноски – 38.50 лева – държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно уважената част от исковете
ответницата следва да заплати на ищеца разноски по заповедното
производство в общ размер на 76.27 лева /33.18 лева - за държавна такса и
43.09 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
Ответницата е представлявана в процеса от особен представител и не е
сторила разноски, поради което на същата не следва да се присъждат такива
съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „А.С.“ № 10, ет. 4, ап. 7, че дължи на „АПС
Б.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.
1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, сумата в общ размер на 1844.17 лева,
формирана както следва: 1000.00 лева - главница, ведно със законната лихва,
считано от 22.12.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2611/2021 г. по описа на
РС – В.; 311.55 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство; сумата от 220.84 лева – законна лихва за забава върху
главницата за периода от 22.12.2018 г. до 23.02.2021 г., като в останалата част
до пълния претендиран размер от 438.37 ОТХВЪРЛЯ иска като погасен по
давност, както и сумата от 126.50 лева – законна лихва за забава по Договор
за предоставяне на поръчителство, като в останалата част до пълния
претендиран размер от 130.81 лева ОТХВЪРЛЯ иска като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска на „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В
срещу Д. Т. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „А.С.“ № 10, ет. 4, ап. 7
за установяване на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК,
във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 138 от ЗЗД и чл.
99 от ЗЗД дължимостта на сумата по заповед за изпълнение на парично
12
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2611/2021 г. по описа на Районен
съд - В., а именно сумата от 44.06 лева – договорна възнаградителна лихва
върху главницата за периода от 31.10.2016 г. до 31.12.2016 г. като погасен по
давност.
ОСЪЖДА Д. Т. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „А.С.“ № 10,
ет. 4, ап. 7 да заплати на „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 2611/2021 г. по описа на РС
- В. в общ размер на 76.27 лева /33.18 лева - за държавна такса и 43.09 лева -
юрисконсултско възнаграждение/, като ОТХВЪРЛЯ искането до пълния му
претендиран размер като неоснователно.
ОСЪЖДА Д. Т. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „А.С.“ № 10,
ет. 4, ап. 7 да заплати на „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, сумата в
общ размер от 467.09 лева, направени разноски в исковото производство
/66.33 лева – държавна такса, 314.57 лева – разноски за особен представител и
86.19 лева – юрисконсултско възнаграждение/, като ОТХВЪРЛЯ искането до
пълния му претендиран размер като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи
препис по ч.гр.д. № 2611/2021 г. по описа на РС - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
13