№ 2512
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110205840 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. Н. С. срещу Наказателно постановление
(НП) № 23-********** от 13.02.23г., издадено от Началник Група в Отдел
"Пътна полиция" при СДВР (ОПП-СДВР), с което на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 8
контролни точки.
В жалбата на Ц. Н. С. се твърди, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материално-правните
разпоредби и при нарушение на процесуалните правила.Жалбоподателя
признава, че е управлявал автомобила на процесната дата и час,като се е
движил по ул. "************" с посока на движение ул.”**********” към
бул. “**************”, но твърди, че не е минал на червено.В жалбата се
твърди, че наказващия орган не е преценил възраженията му и не е извършил
разследване на спорните обстоятелства.
Иска се НП да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
1
Пред СРС, НО, 136 състав Ц. Н. С. се явява лично и с адвокат С.. В
съдебно заседание на 04.12.2023 г. той заявява, че поддържа жалбата и
счита,че не е доказано по категоричен начин, че ако лек автомобил, правещ
ляв завой на процесното място е навлязъл на зелена светлина, то той няма как
да установи дали светлинният сигнал е бил сменен на червен сигнал поради
което и на доверителят му не следва да търпи отговорност за това.
Иска се наказатеното постановление да бъде отменено, претендира
разноски.
Въззиваемата страна Началник Група в ОПП-СДВР не се явява и не
изпраща представител пред СРС, НО, 136 състав и съответно не взима
становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, както и доводите в жалбата, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 01.02.2023 г. около 13.09 часа Ц. Н. С. управлявал лек автомобил Т.
С. с рег. № ********, регистриран на “**********” ЕООД като на
кръстовището с бул. ************ до бл.23, навлиза и преминава на червен
сигнал на светофарната уредба работеща при автоматичен режим.
След като преминал кръстовището, автомобилът, управляван от Ц. Н. С.
бил спрян от полицейските служители Т. А. и Б. К..На жалбоподателя били
изискани лични документи и на автомобила, след което св. Т. А., в
присъствието на св. Б. К., съставил срещу Ц. Н. С. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия AД № 295127 от 01.02.2023 г. за
това, че на 01.02.2023 г. около 13.09 часа се е движил по ул. "************" с
посока на движение ул.”**********” към бул. “**************” до бл.23
навлиза и преминава на червен сигнал на светофарна уредба с което виновно
е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, не е съобразил поведението си със светлинните
сигнали.
Ц. Н. С. се запознал със съдържанието на Акта, подписал го и получил
екземпляр от него срещу подпис на дата 01.02.2023г., като е посочил, че има
възражения.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като
описаната в
2
него, Г. Б. – Началник Група към ОПП – СДВР издала процесното
Наказателно постановление № 23-4332-001879/13.02.2023г., с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на
Ц. Н. С. е наложена "глоба" в размер на 100 лева и на основание Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 8 контролни точки.
Наказателното постановление е получено от Ц. Н. С. срещу подпис на
10.03.2023 г. и е обжалвано с жалба, подадена пред ОПП – СДВР на
23.03.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите Б. К. и Т. А. (дадени устно и непосредствено
пред СРС, НО, 136 състав), както и от писмените доказателства, приобщени
към доказателствения материал по делото на основание чл. 283 от НПК: AД
№ 295127 от 01.02.2023 г.; справка – картон на водача; Заповед № 513з-5073
от 21.07.2015 г. на Директора на СДВР; Заповеди № 8121К-13180 от
23.10.2019 г. и № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи и Акт за встъпване в длъжност.
По делото има приложено възражение срещу Акта. Доколкото то
съдържа становище на жалбоподателя по съществото на спора, същото няма
характеристиките на доказателство и поради това съдът не го подложи на
анализ.
В показанията свидетеля А., който е и актосъставител първоначално
твърди, че няма спомени за случая, но фактическата обстановка е описана
така както са я констатирали.
В последствие си спомня случая като твърди, че той и колегата му са
били със служебен автомобил зад колата на господина, а той просто е тръгнал
на червено като вероятно нещо се е заблудил.Казва, че нарушението и
проверката ги има документирани с камера със съкращение ВПК.
Свидетелят К. няма спомен за проверката и поведението на водача.
Поради това в тази част съдът кредитира коментираните тук гласни
доказателства и приема за установено, че А. и К. са извършили проверка на
Ц. Н. С., в хода на която е бил съставен АУАН.
Съдът е изискал от АНО видеозаписи от камерите на участъка
3
съответстващ на участъка и периода от НП, както и в случай, че е възможно
да се изготви справка какъв светлинен сигнал е подавал светофара в
посочения в АУАН и НП като час и дата, какъв е промеждутъка от време
между сигналите на светофара. По делото е приложено писмо от Столична
община с което във връзка с направеното от съда искане се казва, че в Център
за управление трафика няма наличен видео запис за описания период и
локация тъй като системата за видеонаблюдение съхранява записи за период
не по-дълъг от 25 дни.
По делото е допусната и приета автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентна е безпристрастна.
Вещото лице е посочило, че е от приложената циклограма е
установено, че процесната част от кръстовището е с режим на светофарна
уредба 2H, който е с продължителност 45 сек от който 31 сек червен сигнал,
комбинира последните 2 сек с жълт, зеленият сигнал е 11 секунди и жълтият 3
секунди.При смяна сигнала на зелено на светофарната уредба колоната поема
наляво посока магазин “Ф.”, но и в същото време на пешеходната пътека пред
сладкарница “Н.” започват да пресичат пешеходци и първите два автомобила
навлизат в кръстовището, тъй като само два автомобила е възможно да
навлязат изцяло.
Преминаването на пешеходците с нормален ход през пешеходната
пътека отнема около 10 секунди, което е и времето на зеленият сигнал на
светофарната уредба.Възможно е и 3 автомобила да преминат през
кръстовището като ако първият който премине не осигури предимство на
преминаващите пешеходци, което е доста често срещана практика, поради
което втория и третия автомобил ще бъдат вътре в кръстовището при смяната
на сигнала на светофарната уредба.
Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая съдът
приема, че при съставянето на Акта не са допуснати пороци. Но от друга
страна не са налице други доказателства, относно констатациите в АУАН.
Същевременно тези констатации не се потвърждават от нито едно друго
доказателство (по делото не са представени справки от системата за
видеонаблюдение нито каквито и да е други доказателства освен показанията
4
на свидетеля А., който е и актосъставителя), съдът приема, че не следва да
кредитира Акта относно посочената в него фактология.
Справката-картон на водача, както и цитираните по-горе Заповеди на
Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните работи представляват
официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги
кредитира напълно. Въз основа на справката – картон на водача съдът
установява, че жалбоподателя има и други предишни нарушения по ЗДвП. От
Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи
и Акта за встъпване в длъжност става ясно, че Г. В. Б.. е заемала длъжността
Началник на 01 Група "Административно-наказателна дейност" в 03 Сектор
"Административно обслужване" към ОПП – СДВР и по силата на точка 3. 10
от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи е имала правомощието да издава Наказателни постановления,
включително и процесното НП. От Заповед № 513з-5073 от 21.07.2015 г. на
Директора на СДВР и точка 2. 1., вр. точка 1.3.1. от Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи се установи, че св. А. на
длъжност командир на отделение при СДВР е имал правото да съставя
АУАН, включително и този от 01.02.2023 г. Поради това съдът приема, че
конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица.
При така установените факти и предвид направения по-горе
доказателствен анализ, СРС достигна до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в
преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и Наказателното
постановление са издадени от компетентни лица – съгласно приложените по
делото Акт за встъпване в длъжност и Заповедите на Министъра на
вътрешните работи и на Директора на СДВР, както и направения по-горе във
връзка с тях доказателствен анализ.
Актът е съставен в деня на извършване на нарушението и установяване
на дееца – на 01.02.2023 г., а Наказателното постановление е издадено на
5
13.02.2023г. Това означава, че в случая са спазени и сроковете по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 от ЗАНН.
В хода на служебната проверка, направена от съда, се установи, че има
съответствие между Акта и НП по отношение на словесното и цифровото
описание на нарушението. Не са допуснати нарушения по чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Нарушението е описано по разбираем начин с всички релевантни
обстоятелства. В Акта и в НП са посочени датата, часа, мястото на
нарушението, посоката на движение на МПС-то, действията на водача на
автомобила и цвета на светофарната уредба. Нещо повече – посочено е, че тя
е била работеща в нормален режим. Поради това СРС приема, че са
достатъчно ясно посочени нарушението и обстоятелствата, при които то е
реализирано.Ясно е защо се ангажира административната отговорност на Ц.
Н. С..Не може да се приеме, че са били нарушени правата му да разбере
обвинението срещу себе си и да организира защитата си. С думи е посочено
кой точно светлинен сигнал Ц. Н. С. се твърди да не е съобразил при
управлението на лек автомобил на пътя, поради което доводите от жалбата за
допуснати съществени процесуални нарушения не се явяват основателни.
Водим от изложеното съдът прие, че спорът следва да бъде разгледан по
същество. За да е осъществено нарушението по чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
следва да се докаже от обективна страна, че водачът на МПС /като участник в
движението/ не е съобразил поведението си със светлинните сигнали.
Доколкото свидетелите А. и К. нямат съхранен спомен за случая, а
констатациите от АУАН се оборват от показанията на вещото лице излиза, че
няма доказателство, от което да може да се установи по несъмнен начин дали
на процесната дата и място Ц. Н. С. е преминал с автомобила си през
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. С показанията на
вещото лице се внася сериозно съмнение в тезата на административно-
наказващия орган, която и без това не е подкрепена от неоспорими
доказателства. Поради това СРС приема, че по делото няма достатъчно
безспорни доказателства, въз основа на които да може да се заключи, че С. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение.
Установено е със сигурност, че той е управлявал лек автомобил на
01.02.2023г. и около 13.09 часа в се е движил по ул. "************" с посока
на движение ул.”**********” към бул. “**************” до бл.23, но не се
установи по несъмнен и безспорен начин навлизането и преминаването през
6
кръстовището от страна на Ц. Н. С. и управлявания от него автомобил да е
станало при червен сигнал на светофарната уредба. Поради това съдът не
може да установи по безспорен начин, че жалбоподателката със сигурност не
е съобразил поведението си със светлинните сигнали и по-точно да е
преминал на забранено по смисъла на чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП.
По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 303 от НПК настоящият съдебен
състав прие, че доколкото с показанията на вещото лице се внася съществено
съмнение в обвинителната теза, както и защото няма доказателства, които по
безспорен и несъмнен начин да формират извод Ц. Н. С. е минал на червен
сигнал на светофарната уредба, следва да се приеме, че административно –
наказателното обвинение срещу него е недоказано от обективна страна.
Поради това е безпредметно да се обсъжда субективна страна на
нарушението.
Водим от изложеното по-горе СРС прие, че следва да отмени
процесното НП поради липса на безспорни доказателства С. да е извършил
нарушението, за което е обвинен.
Видно от представено по делото пълномощно, на жалбоподателя е
оказана безплатна правна помощ и липсват доказателства за сторени разноски
за адвокатско възнаграждение, поради което такива не следва да бъдат
присъдени.
На СДВР следва да се възложат направените по време на съдебното
следствие разноски от съда за възнаграждение на вещо лице в размер на 400
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-********** от 13.02.2023г., издадено от Началник
Група в Отдел "Пътна полиция" при СДВР (ОПП-СДВР), с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл.
6, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100 (сто) лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са
му отнети 8 контролни точки.
7
ОСЪЖДА СДВР да заплати по сметка на СРС направените разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 400/четиристотин/лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
град по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8