№ 4039
гр. Варна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110108461 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното
Ищцата А. Б. И., ЕГН **********, с адрес : *** лично за себе си и като майка и
законен представител не детето Т. И. И., ЕГН ********** , с адрес : *** чрез пълномощник
адв. Р. К. С.-АК- Варна, със съдебен адрес: *** е сезирала РС Варна с исковата молба
предявена на 26.06.2025 г. против ответника И. Т. И., с ЕГН **********, живущ в
**********, *** .
Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства:
Твърди се, че А. Б. И. и И. Т. И. сключили граждански брак на 10.03.2011 година пред
длъжностно лице по гражданско състояние в гр. А.. Бракът бил първи пореден и за двамата.
От брака си имали родено едно прекрасно дете Т. И. И. /родено на 29.06.2011 г./. Грижи за
детето Т. се твърди, че полага основно майката А.. Семейното жилище, в което живеели,
представлявало къща в село ***, наследствена на ответника И. И., брат му и майка му.
Поради факта, че отношенията в семейното съжителство били обтегнати заради системен
психически тормоз и злоупотреби с алкохол от страна на И. от началото на 2022 година, през
януари 2024 г., А. И. сочи, че подала молба за развод. По гр.д.№ 309/2024 г. на PC - Варна
било постигнато споразумение, като родителите на Т., твърди ищцата, че направили това
единствено в името на детето Т.. Родителските права били присъдени на майката и за Т.
родителите й се споразумели да се изплаща издръжка в размер на 300 лева.
Към настоящия момент, намира А.И., че ежемесечната сума от 300 лева е крайно
недостатъчна за осигуряване на нормален живот на детето Т.. От постановяване на
съдебното решение, ответникът И. заплащал редовно определената издръжка, в размер от
300 лева, без да помага с нищо повече на дъщерята Т.. Продължавал да живее в семейното
жилище въпреки решението за развод и не заплащал никакви сметки за ток и вода на
майката А., като освен това подлагал майката и дъщеря си Т. системно на психически
тормоз. Детето Т. с навлизането в тийнейджърска възраст и израстването започвало да има
сериозни здравословни проблеми със зъбите и дъвкателните си способности. Майката
предприела необходимото да заведе Теди на зъболекар и ортодонт, който издал предписание
за задължително ортодонтско лечение, което било необходимо за здравето на детето, но
1
струвало в размер на близо 4000 лева. Сочи се още в исковата молба, че Т. положила
успешно три матури по български език и литература, математика и английски език. През
новата учебна 2025/2026 г. Т. щяла да е ученичка в гимназия. За обучението и се твърди, че
ще са необходими униформа и учебни помагала. Освен това постоянно били нужни
финансови средства за такси, храна, ежедневно облекло и други. За задоволяване нуждите
на Т. от дрехи, обувки, храна, средства се твърди в исковата молба, че помага единствено
майката А..В тази връзка ищцата счита, че Т. се нуждае от месечна издръжка от ответника
поне в размер на 450 лева.
С оглед горното и на основание чл. 150, вр. чл. 144 от Семейния кодекс, ищцата е
сезирала съда с искането да бъде постановено съдебно решение, с което по отношение на Т.
И. И., съдът да измени определената с решение от 22.04.2024 г. по гр. д. № 309/2024 г.
месечна издръжка от 300 лева на 450 лева за детето Т., считано от датата на предявяване на
исковата претенция ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до
десето число на месеца, за който се дължи до настъпване на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване.Ищцата желае издръжката да бъде изплащана с пощенски
запис на Т. И. И. чрез майката и законен представител А. Б. И..Обективирано е искане за
присъждане на сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски като бъде осъден
ответника да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски
хонорар.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила доказателствени
искания.
В СРОКА по чл. 131 ГПК ответникът лично е депозирал отговор на исковата молба.
В отговора на искова молба ответникът е изразил становище за допустимост, но
неоснователност на предявения против него иск.
Ответникът не оспорва, че с майката на детето Т. са разведени, че в детето живее при
майката и че е осъден да заплаща издръжка от 300 лв. за дъщеря си.
По същество ответникът акцентира върху твърдението, че се е наложило да заплаща
издръжките натрупани преди завеждане на исковата молба и така след окончателното
решение на съда от м.април 2024 г. в продължение на 4 месеца плащал непосилната за него
издръжка от 600 лв., съзнавайки отговорността си на родител на малолетно дете.
Твърди се, че ответникът присъства в живота на дъщеря си, доколкото може, че
посещава с нея магазина в близост и купува неща - атрактивни за всяко дете.
На следващо място ответникът сочи, че живее при майка си , която е пенсионер , но
не е безработна и със средствата от заплата се опитва да се справи с трудното финансово
положение, а детето му Т. и майката на детето останали да живеят в семейното жилище,
което било негово собствено.Сочи , че заплатата на ответника не му позволява да заплаща
по - висок размер издръжка, като отчита, че договорения от 300 лв. и тогава при
бракоразводното дело е бил над минимума. В тази връзка представя служебна бележка от
работодателя си и справка за размера на инфлацията в страната от м. януари 2024 г. до м.
юни 2025 г.
Ответникът изразява становище, че поради обтегнатите отношения с майката на
детето Т. не знае за необходимостта от ортодонтско лечение на дъщеря си, а научил за това
от исковата молба. В тази връзка ответникът е оспорил, че лечението на детето струва 4000
лв., като е пресметнал че от приложените доказателства лечението възлиза на 287 лв. по
план за лечение и реално били преведени 391 лв.При тези възражения ответникът желае
съдът да отхвърли иска и да не присъжда разноски в полза на ищцата. В подкрепа на
изложеното ответникът е представил посочените по-горе две писмени доказателства ведно с
преписи от отговора за връчване на насрещната страна и на Д“СП“- Варна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 17.10.2025 г. ищцата,
представлявана от адв.С. моли съда да уважи исковата претенция , като счита, че са събрани
достатъчно писмени и гласни доказателства за състоянието на детето, (подробни доводи
2
изложили още в исковата молба), даже не мисли, че и 450 лв. е достатъчна сума за
издръжката на порасналата гимназистка, затова подхожда по този начин, надявайки се за в
бъдеще бащата сам да се досеща кога трябва да увеличи издръжката, а не да се занимават с
такива процеси. Моли за Решение в този смисъл. Моля за присъждане сторените разноски,
съгласно представения списък.
В същото съдебно заседание ответникът в хода на спора по същество е направил
следното изявление цитирано буквално от съда : „ Ами, те, ако искат, да си дам накрая
цялата заплата, а пък аз да ровя по кофите, не знам… Изгониха ме отвсякъде и сега и пари, и
хонорари плащам само, аз да не съм милионер в крайна сметка? Няма смисъл, каквото и да
кажа, няма смисъл, само си загубих времето днес. „
За о.с.з. Дирекция „ Социално подпомаганe „ - Варна не са изпратили представител,
но в писмено становище от 26.09.2025 г. /л.40/ считат, че искът е основателен и издръжката
следва да бъде увеличена, а по отношение на конкретния размер –предоставят на съда
съобразно всички събрани по делото доказателства за потребностите на детето и
финансовата възможност на родителите :
СЪДЪТ,след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства, приложимия закон , нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и
изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
РС Варна е сезиран с искова молба с рег.№ 57569/26.06.2025 г. с правно основание чл.
150 СК, предявена от А. И. лично и в качество на майка и законен представител на
малолетното дете Т. И. против ответника И. И., с искането съдът да увеличи размера на
издръжката за детето определена с Решение от 22.04.2024 г. по гр.д.№ 309/2024 по описа на
РС Варна от 300 лв. на 450 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба ведно
със законната лихва за всяка върху всяка закъсняла вноска .
Правната квалификация на иска и процесуалната легитимацията на страните по
делото , страните не са оспорили , не е оспорен и предварителния доклад на съда и
разпределението на тежестта на доказване, обективирани в Определение №1114/15.08.2025
г.
Предявеният пред съда на 26.06.2025 г. иск по чл.150 СК е оспорен от ответника като
неоснователен с твърденията наведени в срока по чл.131 ГПК, че ответникът не разполага
със средства, които да му позволяват да плаща търсения размер на издръжка; че плаща вече
издръжката на която е бил осъден и която по размер е над минимума ; че се грижи и за майка
си , че не знае за необходимостта от ортодонтско лечение на детето , а доказателствата към
исковата молба сочели на разход от 391 лв. а не 4000 лв. за зъболечение .
За да изведе правилни изводи от фактическа и правна страна съдът се спира на
ангажираните от страните по делото доказателства :
От приобщеното по делото на л. 5-9 заверено за вярност с оригинала копие на
Решение № 1389/22.04.2024 г. постановено от РС Варна,LI-ви състав по гр.д.№ 309/2024 по
описа на ВРС безспорно е доказано , че съдът е допуснал развод и постановил прекратяване
на гр.брак сключен между съпрузите А. Б. И. и И. Т. И. , сключен на 10.03.2011 г. в с.*** ,
общ.А. , обл.Варна,за който е бил издаден акт за гр.брак №0010/10.3.2011 от Община А.,
поради сериозно и непоколебимо съгласие . Със същото съдебно решение бракоразводният
съд е утвърдил постигнатото между страните споразумение, като е било предоставено
упражняването на родителските прана над детето Т. И. И. родена на 29.06.2011 г. на майката
. А. Б. И., определено е местоживеенето на детето Т. И. при майката на адрес с.***, *** ; на
бащата е бил определен режим на лични отношения с детето му Т. И., бащата е приел да
заплаща в полза на детето Т. И., чрез майка му А. И. ежемесечна издръжка в размер на 300
лв. , платима до 10 -то число на месеца, за който се дължи ведно с лихви за всяка вноска ,
считано от подаване на исковата молба в съда - 10.1.2024 г. , ползването на семейното
жилище, находящо се на адрес с.***, общ.А., ***, (собственост на бащата И. И., на брат му
С. И. и на майка йм С. А.), след прекратяването на брака е предоставено на майката А. И. и
детето Т. до навършване на 18 години на детето , като И. И. няма претенции за ползване .
3
След прекратяване на брака съпругът И. И. е приел да живее в съсобствено жилище в
гр.Варна. Бракоразводният съд е възложил в дял на съпругата л.а. *** с рег. № *** , а в дял
на съпруга л.а. *** с рег.№ ***, утвърдил споразумението между страните като е посочил, че
след прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка един към друг, че
съпругата ще запази брачното си име И. , както и че всички движими вещи , придобити в
СИО съпрузите са си поделили доброволно и нямат претенции един към друг.
Видно е от л.10–ти , че детето Т. И. И. , ЕГН ********** е родено на *** г. в гр.Варна
от родители : майка А. Б. И. и баща И. Т. И. , като за раждането на детето е бил издаден акт
за раждане № 0436/30.06.2011 г. от община Варна.
Приобщеното на л. 11-ти заверено за вярност с оригинала копие на служебна бележка
издадена на 29 май 2025 г. от СУ „***“- Варна отразява и доказва факта, че за учебната
2024/2025 г. детето Т. И. е било ученичка в 7 клас,редовна форма на обучение.
От представените с исковата молба и приобщени на л. 12 и 13 заверени копия от
допълнителни споразумения от дата 2.1.2025 г към Трудов договор № 2 /15.04.2022 г. и към
Трудов договор № 2/2.1.2020 г. се установява, че от 01.01.2025 г. А. И. , заемаща длъжност
организатор с НКПД 33433007 при *** , с.*** за престиран от нея труд на 4 часа получава
НТВ от 538,50 лв. и ДТВ от 8.62 лв., а за заеманата длъжност работник /служител при
работодателя *** ЕООД ЕИК *** ОТВ от 1077.00 лв. Т.е. доходите на А. И. по трудово
правоотношение , считано от 01.01.2025 г. възлизат на общо 1624,12 лв.месечно или с 547,12
лв. над настоящия размер на минимална работна заплата за страната.
По делото на листи 30 и 31 са приобщени ангажираните и от ответника писмени
доказателства свързани с получаваните от него доходи и данни за размера на инфлацията в
страната .
Видно е от приобщеното на л.30 в оригинал удостоверение № 2 от 31.07.2025 г.
издадено от ЕТ „***“, ЕИК *** , че И. Т. И. за периода от м. 07.2024 г. до м. 06.2025 г. е
получил общо БТВ от 5 976,61 лв., като в същия този период е ползвал общо 124 дни
непратен отпуск, като общо пет месеца е бил в неплатен отпуск. Или при пресмятането
направено от съда, за реално отработените 7 месеца през които отв.И. И. не е ползвал
неплатен отпуск , средно месечно същият е получавал трудово възнаграждение от по 853,80
лв. , или с 223,20 лв.под размера на минималната работна заплата към момента за страната.
Приобщени по делото на л.14 - 18 са представените с исковата молба оригинал на
амбулаторен лист от дата 17.06.2025 г., извлечение от разплащателна сметка и оригинал на
план за дентално лечение. Сравнителния анализ на зъбния статус на детето Т. И. ,снет от д-р
И. Б. на 17.06.2025 г., и плана за лечение на детето отразяват факта, че към 17.06.2025г.
специалист по дентална медицина е установил необходимост от дентално лечение на Т. И.,
изготвил план за лечението , като от плана е видно, че лечението следва да мине поне четири
етапа на стойност 3500 лв., 5000 лв. , 5500 лв. и последния от 7000 лв. - поставяне
неограничен брой алайнери. Съгласно ценовата листа и плана за лечение /л.16,17/ за
почистване на зъбен камък и фотополимерна обтурация сумата, която се дължи е равна на
сбора от 49 +238 лв.= 287 лв./т.е. същата която е вписана на л. 17/.
И от последното писмено доказателство, представено и приобщено по делото-
извлечение от сметката на майката на детето Т. /л. 15/е видно, че на дата 29.10.2024 г. е била
платена чрез ПОС сумата от 300 лв. в полза на *** , която сума очевидно е свързана с
лечението на детето Т. И. .
Извън посочените по-горе писмени доказателства съдът е събрал и гласни
доказателства, като от гласни доказателства е пожелала да се ползва само ищцовата страна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание съдът е допуснал до разпит
воденият от ищцата свидетел С. Т. И., роден *** година, брат на ответника. Св.Ст.И.
изрично е заявил, че желае да дава свидетелски показания, предупреден е бил и за
наказателната отговорност, която носи по чл.291 НК . Поради факта, че св.Ст.И. е воден от
ищцовата страна, съдът изрично е поставил въпрос на свидетеля за отношенията му с брат
4
му - ответник по делото и свидетелят е заявил, че много отдавна са скарани с брат си.
Разпитан в качество на свидетел Ст.И. сочи , че живее в с.***, но т.к. пътува с камион
рядко се задържал в селото.Същият свидетел твърди, че познава А. и детето Т. , А. имала и
друга дъщеря , а брат му нямал други деца.По стечение на обстоятелствата , разказва св.И.,
че А. и детето на А. и брат му , през 2010 -2011 г. отишли да живеят при него , живеели в
с.*** , в едно домакинство. За брат си и баща на детето Т. свидетелят сочи, че няма
представа къде живее , предполага, че е при майка си, уточнявайки, че няма как да знае.
Същият свидетел твърди, че Т. е на *** години, ходи на училище , има униформа, има
лечение на зъбите , като детето дълго време стояло с шина, после му вадили някакви
кътници , но лечението не било безплатно. Голяма част от разходите за това лечение споделя
свидетелят И., че ги поемал той , защото искал, защото живеели заедно, защото делели едно
домакинство заедно с майката и с детето . Бащата , доколкото знаел свидетелят И., заплащал
нещо по банков път, но свидетелят не се интересувал от такива работи. Детето твърди
свидетелят , че расте бързо, купували му дрехи и от мола и от „*** „, от различни места, то
не ходело на уроци по танци или спорт, защото нямало възможност , а и средства трябвали и
за транспорт, като свидетелят предполага, че дори и да иска нещо детето, то се притеснявало
да каже . В заключение св.Ст.И. твърди, че майката на детето Т. работи на две места , за
повече пари, че същата няма собствено жилище, нямала имот никъде . Св.И. е уточнил, че
имотът в който живеят е наследствен - на него и на брат му , като ответникът го е прекъснал
с думите, че имотът е и на майка им и че тя има най-голям дял. На конкретно поставен от
адв.С. въпрос свидетелят е отговорил, че двамата с брат си имат и друг наследствен имот , в
гр.Варна, по същия начин.
Непосредствено след разпита на св.Ст.И. ответникът е заявил пред съда, че след
смъртта на бащата на свидетеля и на ответника , майка йм имала най-голям дял .
В проведеното по делото о.с.з. съдът е дал възможност и на ищцата лично да изрази
своето становище, отразено на л. 7 -ми от протокола /л.45 от делото/. В становището си пред
съда майката на детето Т. - Ант.И. изразява учудването си от отразеното от ответника в
отговора, като сочи,че проблемите на детето със зъбките са от преди развода йм ; че той
знаел за това, знаел за разликата в растежа на зъбките, платил 300 лв. от общата сума от 700
лв.; информиран бил за операциите на език, за която не дал пари ; информиран бил за
операцията на мъдреците на детето, за която той дал само 150 лв. от общата стойност 300 лв.
на зъб ; знаел че лечението трябва продължи поради разликата в растежа на зъбите , като
предстояло през м.11.2025 г. майката отново да заведе детето на преглед за да се види дали са
достатъчно пораснали последните кътници , с които да може да се направят въпросните
алайнери , за които сумата била 7000 лв.
При така изложеното по-горе от фактическа страна, съдът достига до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
За успешното провеждане на иска по чл. 150 от СК, в тежест на ищцата по делото бе
да установи по пътя на пълното и главно доказване, че ответникът е баща на
непълнолетното вече дете Т. И., че бащата е бил осъден да заплаща с влязло в сила Решение
издръжка от 300 лева в полза на дъщеря си, нуждата на детето Т. от получаване на издръжка
в претендирания размер от 450 лева, материалната възможност на бащата на детето да дава
търсения размер на издръжка и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които
е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на
правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните
възможности на задължения родител).
Така предявеният иск съдът намира за доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното
му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието,
5
здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки
конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към
обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват
извън целите на издръжката (така т. 4 от ППВС № 5/1970г.). Конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я
дължат - чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените
указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г./. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя,
при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от
родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се
вземат под внимание, при определяне размера на издръжката, която този родител дължи.
Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на
издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на
МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е
безусловно. При посочената по - горе нормативна уредба, съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите
на родителя.
Към момента на определяне на размера на издръжка , дължима от ответника към
детето Т. , детето е било малолетно , на *** години, а към настоящия момент е на ***
години.
От 22.04.2024 г., когато съдът е одобрил споразумението между родителите на
малолетната тогава Т., сега непълнолетна, с договорен размер на издръжка от 300 лв., са
изминали вече 1, 5 години , детето е пораснало и станало тийнейджър.
Спор няма, а и по делото е несъмнено доказано, че с Решение № 1389/22.04.2024 г.
постановено от РС Варна, LI-ви състав по гр.д.№ 309/2024 г. съдът е утвърдил
споразумението между родителите на детето Т. И. като е постановил развод при условията
на чл.50, чл. 51 СК, предоставил е упражняването на родителските права над детето на
майката, респ. определено е било местоживеенето на детето при майката,предоставено е
било ползването на семейното жилище на майката и на детето до навършване на пълнолетие
на последното, а бащата е приел да заплаща месечна издръжка за детето си от 300 лв.,
считано от датата на която е била предявена исковата молба против него – 10.01.2024 г.
Спор по делото няма, а и е видно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че както майката на детето, така и бащата на детето Т. са в трудоспособна
възраст и работят .
Доказано на база писмените и гласни доказателства е, че майката А. И. пряко полага
грижите за детето Т. , че живее в едно домакинство с детето и с брата на ответника, в с.*** ,
като майката има два отделни трудови договори и общ месечен доход от трудово
правоотношение над МРЗ от 1077 лв.
Установено по делото е, че ответникът няма други алиментни задължения, за разлика
от майката на детето Т., че живее при своята майка - баба на детето по бащина линия .
Доказано е също , че за последните 12 месеца, считано от м. 06.2025 г. ответникът е
получавал трудово възнаграждение, което е по-ниско от МРЗ от 1077 лв. и че в същия този
период е бил неплетен отпуск 5 месеца.
За доказано съдът намира на база представената от ищцовата страна медицинска
документация , гласните доказателства допуснати в полза на ищцата , изявленията и на
самите родителите на детето Т., че преките и непосредствени грижи за вече учащата в
6
гимназиалния осми клас ученичка Т. И. се полагат основно и пряко от майката, а бащата
участва в грижите за детето с плащане на месечна издръжка от 300 лв. по банков път, по
сметка на майката .
На последно място съдът намира, че е напълно доказано и че детето Т. има проблем
със зъбите, обусловил необходимост от изготвяне на план за отротоднско лечение, изискващ
и време и значителни по размер финансови средства .
По делото няма доказателства и твърдения детето да има други здравословни
проблеми и или да се нуждае от допълнителни средства за обучение или спорт.
Липсват каквито и да е доказателства по делото родителите на непълнолетната Т.(
майката - родена през 1983 г., а бащата през *** г. ) да имат каквото и да е заболяване и или
да са с установена с ЕР на ТЕЛК нетрудоспособност.
Изложените от ответника в о.с.з. твърдения затова , че е хипертоник и се нуждае от
лекарства , не са подкрепени нито от писмени нито от гласни доказателства.
И на последно място: както от преписа на постановеното бракоразводно решение,
така и от свидетелските показания допуснати в полза на ищцата/кредитирани напълно от
съда като преки и непосредствени/ и от изявленията на ответника, не се установява по
делото майката на детето Т. или детето да имат собствено жилище, но се установява, че
ответникът притежава право на собственост върху недвижими имоти в с.*** и в гр.Варна,
придобити по наследствено правоприемство от баща му , съсобствени с майка му и брат му.
От изявленията на ответника по делото се установява, че същият живее в с.***, при
майка си , че не той , а тя получава наем от имота от около 200 лв., а от гласните
доказателства се изяснява, че детето на ответника и бившата му съпруга живеят в едно
домакинство при брата на ответника.
С оглед изложеното и по-горе, съдът намира, че безспорно по делото е доказано, че
от постановяване на решението по бракоразводното дело на 22.04.2024 г. до датата на
предявяване на исковата молба по чл.150 СК – 26.06.2025 г. и до датата на открито съдебно
заседание в което е даден ход на спора по същество пред настоящата инстанция -17.10.2025
г. е изминал период от време от около година и половина, в който са се променили
обстоятелствата при които през 2024 г. ответникът е приел да заплаща издръжка за детето си
Т. : детето е пораснало, от малолетно е станало непълнолетно , нуждите за издръжка на
същото са увеличили , което води до извода за доказаност на основанието на иска.
За да изведе извод настоящият съдебен състав затова доказан ли е и по размер
предявения иск , съдът съобразява трайната съдебна практика по аналогични производства и
водещите критерии при определяне на месечна издръжка.
Релевантен към определяне на размера на издръжката е установения за страната
размер на минималната работна заплата.
Към настоящия момент размерът на минималната работна е променен в сравнение с
този , който е бил през 2024 г. Размера на МРЗ от 933.00лв. е бил определен с ПМС №
193/12.10.2023 г., приложим за периода 01.01.2024 - 31.12.2024 съгл. Към момента МРЗ е
1077.00 лв., считано от 01.01.2025 г. съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г. Сравнението между
МРЗ към момента в който ответникът е приел да заплаща издръжка за детето си в размерна
300 лв. през пролетта на 2024 г. и към настоящия момент ,почти в края 2025 г. , води до
извод, че в страната ни МРЗ е увеличен .
Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършило
пълнолетие дете - непълнолетната Т., съдът следва да се определи адекватна на нуждите на
детето издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице-бащата на
детето да престира последната.
С оглед измененията в социално - икономически план в страната и факта, че от
м.04.2024г. когато е определено бащата на детето да плаща издръжка от 300 лв. до датата на
предявяване на исковата молба и до края на съдебното дирене пред настоящата инстанция е
7
изминала 1 година и половина, както и че детето е пораснало и навлязло в тийнейджърска
възраст обосновават извод, че издържа от 300 лв. не може да покрие базовите потребности
от храна , облекло и обучение на едно подрастващо момиче. Дори и да се вземе предвид
само представеното от ответника и приобщено по делото на л. 31–ви уведомително писмо от
НСИ е видно, че е налице инфлация в РБ от 4,1 %, а не дефлация .
При така установеното по делото, се налага и извод , че нуждите на детето са
нараснали от издръжка , като ежемесечните разходи само за храна и облекло за дете на
четиринадесет години са далеч по-високи от тези за дете на дванадесет години. Въз основа
на установеното по - горе, на база писмените доказателства и кредитираните от съда
напълно като преки и непосредствени и обективни гласни доказателства, съдът приема , че
ищцата е провела пълно и главно доказване на основанието на иска с правно основание
чл.150 СК .Увеличение на размера на издръжката следва да бъде допуснато , но без това
увеличение да поставя ответника в изначална невъзможност да изпълнява съдебното
решение . Фактът, че ответникът по делото е в трудоспособна възраст ( по-точно роден през
*** г.), без данни затова да страда от тежки и нелечими здравословни проблеми , при
данните за притежавани недвижими имоти в с.*** и гр.Варна , макар и в съособственост ,
води до извод, че същият би могъл да реализира доходи както от трудово правоотношение ,
така и от отдаване под наем на притежавани имоти и от продажбата на последните .
Не на последно място , съдът пресмята , че при МРЗ за 2025 г. от 1077 лв. минимума
на издръжката от една четвърт е точно 269,25 лв., или при закръгляне се получава сума от
270 лв. , т.е. към м.04.2024 г. ответникът е приел да плаща издръжка за дъщеря си с почти 70
лева над минимума от една четвърт от минималната работна заплата, без по делото да са
ангажирани доказателства от ответника за това да е обективна невъзможност да заплаща и
към момента месечна издръжка за детето си над една четвърт от МРЗ .
Според настоящия съдебен състав към 2025 г. издръжката за непълнолетно момиче на
възраст *** г., което предстои и да расте и да посреща по-големи потребности на месец , при
социално - икономическата обстановка страната ни, не би могла да е под 600 - 800 лв. на
месец. От този размер на издръжката бащата следва да има по-голямо финансово участие ,
т.к. за детето пряко се грижи майката . Грижите за детето Т. в конкретното производство е
доказано, че са поети изцяло от майката на детето, без прякото участие на бащата в
обгрижването на непълнолетната , но и при работа на два трудови договора от страна на
майката . Ето защо , съдът приема, че при размер на издръжката определена през 2024 г. от
300 лв. ответникът би могъл да плаща не ¼ (0,25 %) от актуалния размер на МРЗ , а
издръжка в размер на 450.00 лева. Увеличаване на издръжката за непълнолетната Т. от 300
лв. на 450лв. би било най-вече в интерес на детето и съответства на основните базови и
елементарни потребности на детето за храна , дрехи, учебни пособия и други , а и отговоря и
на специфичните нужди от ортодонтско лечение, което не само, че не се покрива от НЗОК , а
и е изключително скъпо струващо .По същество , при определяне на увеличения размер на
издръжка, съдът се придържа към утвърдената съдебна практика, според която при
определяне на конкретен размер на дължимата издръжка се отчитат данните от НСИ и
линията на бедност.
Според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за първото
тримесечие на 2025 г. е средно в размер на 2 853, 96 лева. След изключване на групите
разходи, които не са необходими за непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци,
социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства/, размерът на средният
разход за тримесечие възлиза в размер на 2 266, 74 лева или месечно по 755, 58
лева.Отчитайки, че това са средства за покриване на основни потребности, а децата имат
нужда от средства за образователни, спортни и социални активности, както и от лични
средства, съдът приема, че необходимата месечна издръжка дете не може да е по-малко от
600 лева месечно.
С Постановление № 328 от 30.09.2024 г. на МС за определяне на размера на линията
на бедност за страната за 2025 г. МС в член единствен е определил от 1 януари 2025 г.
размер на линията на бедност за страната 638 лв. Линията на бедност в страната ни също се
8
взема за ориентир при определяне на месечните издръжки за деца, като се приема , че
адекватен размер на издръжка за дете е между 2/3 или ¾ или към момента :от 425,33 лв. до
478,50 лв.
Анализирайки всички събрани доказателства по делото , съдът извежда крайния си
извод, че издръжка от 450 лв. считано от датата на подаване на исковата молба - 26.06.2025 г.
е напълно адекватна на нуждите на детето , възрастта , здравословните му потребности и
обективните възможности на бащата , без увеличението на размера в издръжката от 300 на
450 лв. да поставя последния в невъзможност да издържа сам себе си , поради което и искът
следва да бъде уважен в пълнота , така както е предявен.
С оглед изхода на спора съдът дължи съгласно нормата на чл. 81 ГПК изрично
произнасяне по въпроса за отговорността за разноски .
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата по делото държавна такса, определяема като 4 процента върху сбора от
тригодишните платежи на издръжката върху увеличения размер ( 450- 300 лв. = 150 лв. х 36
м. х 4 % = 216.00 лв. (двеста и шестнадесет лева) .
Съдът дължи произнасяне по реда на чл. 81 ГПК , вр. чл. 78, ал.1 ГПК с оглед изхода
на спора и искането на ищцата за присъждане на разноските по делото. Видно от
неоспорените по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 4) и списък по чл.80 ГПК
(л. 41-ви от делото ) ищцовата страна претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски
в размер на 800 лв. за процесуално представителство. Договорът за правна защита и
съдействие сключен с адв.Р.С. има характер на разписка и доказва единствения , но реално
сторен разход по делото, който разход за процесуално представителство в размер на 800 лв.
съдът присъжда изцяло в полза на ищцовата страна и в тежест на ответника съгласно чл.
78,ал.1 ГПК.
На последно място съдът следва да постанови предварително изпълнение на
решението съгласно императивната норма на чл.242, ал.1 ГПК .
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на определената с влязло в законна сила Решение № 1389 от
22.04.2024 г. по гр. д. № 309/2024 г. на ВРС, LI-ви с-в, месечна издръжка в полза на детето Т.
И. И., ЕГН ********** от 300.00 (триста) лева на 450.00 лв. (четиристотин и петдесет лева),
считано от датата на предявяване на исковата претенция 26.06.2025 г. ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж до десето число на месеца, за който се дължи,
платима от ответника И. Т. И., с ЕГН **********, с пощенски запис на Т. И. И. чрез майката
и законен представител - А. Б. И., ЕГН **********, с адрес : *** , до настъпване на
основание за изменение или прекратяването й, на основание чл.150 СК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Т. И., с ЕГН **********, живущ в **********, *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ДЪРЖАВАТА, към бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Варна
СУМАТА от 216.00 лв. (двеста и шестнадесет лева) - представляваща дължима държавна
такса по предявения иск с правно осн. чл.150 СК , на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Т. И., с ЕГН **********, живущ в **********, *** ДА ЗАПЛАТИ в
9
полза на А. Б. И., ЕГН **********, с адрес : ***, действаща лично за себе си и като майка и
законен представител не детето Т. И. И., ЕГН ********** , с адрес : *** СУМАТА от 800.00
лв. (осемстотин лева ) представляваща сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни
разноски пред настоящата инстанция за заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решението, в частта в която е уважен
иска с пр. осн. чл.150 СК , на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се връчи и на Д“СП „ Варна .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10