Решение по НАХД №2883/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 752
Дата: 3 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20212120202883
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 752
гр. Б., 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202883 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Ж. Б. Д. с ЕГН: **********, адрес:
гр. Б., ул. „В. Л.“ *******, срещу Наказателно постановление № 251а-28/28.05.2021г.,
издадено от Директора на ОДМВР-Б., с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето за нарушение на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че жалбоподателката е носела шал, покриващ носа и устата й.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, като
същият не е бил намерен на посочения адрес за призоваване.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Б., не изпраща представител,
като в постъпило становище моли за потвърждаване на НП.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 10.06.2021г., а жалбата е
депозирана на 17.06.2021г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 18.12.2020 г. служители на 01 РУ при ОДМВР-Б., сред които и актосъставителят
И.А.- мл. полицейски инспектор, извършвали проверки по спазването на въведените в
страната противоепидемични мерки. Около 11.00 часа те се намирали в гр. Б., на автогара
„Юг“, на спирката, като в автобус от градския транспорт, пътуващ по линия 11, забелязали
жалбоподателката Д., която пътувала в автобуса без да има поставена маска за лице, или
друго средство, покриващо носа и устата.
1
Св. А. съставил на жалбоподателката АУАН с бл. № 409686, квалифицирайки
нарушението като такова по чл. 63, ал.4 ЗЗ , вр. с т.I.7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020г.
на Министъра на здравеопазването. Актът бил предявен на Д., която го подписала и
получила препис от него без да впише възражения.
Въз основа на АУАН, на 28.05.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН и счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, поради което и наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Свидетелят А. изложи подробности
относно начина на протичане на проверката на спирката на градския транспорт, поради
което липсват основания неговите показания да не бъдат кредитирани.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице, видно от приложената по делото (л.39)
Заповед № 251з-1247 от 24.03.2020 г. на директора на ОДМВР- Б..
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
наказателното постановление, нарушаващи разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН и
възпрепятстващи възможността на лицето да организира защитата си. Нарушението е
описано с всички съставомерни признаци и е ясно посочена приложената санкционна
разпоредба. В обобщение, липсват формални основания за отмяна на постановлението.
Съдът намира, че в случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателката
се е намирала на "закрито обществено място" по смисъла на Заповед № РД-01-
675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването, като изрично в нея е посочено, че за
такива следва да се считат транспортни средства за обществен превоз. В случая т. I.7 на
въпросната заповед е изисквала всички лица, когато се намират в закрити обществени места,
в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни
гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.).
Безспорно се установява, че жалбоподателката не е имала поставена маска по този начин.
Липсват каквито и да е доказателства, подкрепящи твърдението на Д., че е носела
шал, който е покривал носа и устата й. Също така, това възражение е направено за първи
път в жалбата против постановлението, поради което и съдът го намира за изцяло защитна
версия, противоречаща на доказателствената съвкупност.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, която
предвижда глоба в размер от 300 лева до 1000 лева за нарушение или неизпълнение на
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, като АНО е определил глобата в минимален размер.
Съдът счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като
2
не са налице обстоятелства, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с типичния случай на този вид нарушение, т.е. не налице е
маловажен случай. Нарушението е допуснато при пътуване в автобус на градския транспорт,
където е трудно да се спазва голяма дистанция между пътуващите и където вентилацията на
въздуха става по-трудно, предвид малкото пространство. При това положение, безспорно е
налице достатъчна степен на обществена опасност, която да обоснове налагането на
административно наказание.
Предвид всички тези обстоятелства, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Б.кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 251а-28/28.05.2021г., издадено от
Директора на ОДМВР-Б., издадено от Директора на ОДМВР-Б., с което на основание чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ на Ж. Б. Д. с ЕГН:
**********, адрес: гр. Б., ул. „В. Л.“ *******, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3