Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260073 18.08.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 9835/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. против М.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 536.26 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.04.2017г. до 25.07.2019г., с отчетен период по фактури от 21.03.2017г. до 23.07.2019г., сумата от 51.59 лева лихва за забава за периода от 25.01.2017г. до 20.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Представят се писмени доказателства – фактури, справка за показанията на водомера и др. Иска се назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за това дали са осчетоводени фактурите и редовно ли е водено счетоводството на ищеца. Иска се и назначаване на съдебно – техническа експертиза относно установяването на общото изразходено количество вода за процесния период, както и какво е местоположението на измервателното устройство. Претендира се и разпит на един свидетел, който да установи реда на отчитането на измервателните устройства и осигуряването на достъп на отчетниците.
Искът е по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответницата. В съдебно заседание тя се явява и заявява, че е
собственик на имота, но оспорва иска, тъй като е заплатила всички дължими суми.
Представя доказателства за плащане.
Първоначално ищецът се е снабдил за
претендираните вземания със заповед за изпълнение № 3508/25.09.2019г. на БРС по
ч.гр.дело № 7893/2019г., но след като ответницата е подала възражение против нея, е
заведено настоящото дело за доказването на претенцията по общия ред.
При преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая
законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният от ищеца ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД иск се явява основателен.
Установява се по делото, че ответницата е абонат на ВиК и обитава
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Б., който получава водоподаване от
ищеца. Доказателство за наличие на облигационни правоотношения между страните
са представените фактури на името на ответницата, както и протокол за отчитане
на водомера от 31.10.2019г., подписан и от нея. В съдебно заседание ответницата
изрично е признала, че е собственик на имота. Ето защо за съда се налага извод,
че съществува облигационна връзка между ВиК и ответницата по повод доставяне,
отвеждане и пречистване на вода за процесния период.
Доказва се също така и потреблението на вода от страна на ответницата през процесния период. В тази връзка следва да се имат предвид показанията на св.Г., инкасатор във ВиК, която заявява, че редовно посещава имота и отчита показанията на водомера, който се намира в банята. Достъп й е осигуряван през последните 5-6 месеца и малко повече. Изготвената техническа експертиза е дала заключение, че в имота има един водомер, находящ се в санитарния възел. За времето от 21.03.2017г. до 23.07.2019г. доставената и консумирана питейна вода е 188 куб.м., а като се прибави приспадащото се количество “от разпределение“ се получава общо 195.07 куб.м. В съдебно заседание експертът е добавил, че е влязъл в жилището след предаване на експертизата и тогава е видял измервателното устройство. Водомерът при проверката е работел нормално, а водата е отчетена при възходящ ред. От изготвената икономическа експертиза се установява, че издадените по делото фактури са осчетоводени от ищеца по партидата на ответницата. Счетоводството на ищеца е редовно водено. Предвид на тези доказателства, изводът на БРС е, че за процесния период е налице потребление от страна на ответницата на твърдяните количества студена вода.
Следователно вземанията на ищеца се доказват по основание. По отношение на размера на предявения иск, съдът съобразява следното:
В исковата молба е направено признание, че след образуване на
заповедното дело ответницата е платила 85.08 лева, с което е погасила 6.10 лева
лихва и 78.98 лева от главницата /по три фактури/. Остатъкът не е погасен и се
дължи. Изготвената икономическа експертиза също е потвърдила, че с платената
сума са погасени три от фактурите по заповедното дело и една фактура за лихва.
Сумата е платена на 30.08.2018г., т.е. преди завеждане на заповедното дело.
Вещото лице е посочило, че с представените от ответницата платежни нареждания и
вносни бележки са погасени суми по фактури, които не са предмет на настоящото
дело. В съдебно заседание експертът е заявил, че ответницата е платила по три
фактури, които участват в заповедното дело, но не участват, т.е. не са предмет
на исковото производство. Другите суми, платени от длъжницата, нямат връзка със
спора. Следователно към момента остават дължими 536.48 лева за главници. Според
експертизата, законната лихва за забава върху сумите по фактурите в размер на
536.48 лева, изчислена до завеждане на делото, възлиза на 52.12 лева.
Следователно БРС намира, че искът е доказан и по размер.
Следва решение, с което по реда на чл.422 ГПК се приеме за установено,
че ответницата дължи на ищеца главница от 536.26 лева и лихва за забава от
51.59 лева за периода от 25.01.2017г. до 20.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до изплащането.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебно – деловодни
разноски в размер на 505 лева в исковото производство и 65.50 лева в
заповедното дело. Разноските в заповедното дело са намалени, тъй като плащането
на сумата от 85.08 лева е станало преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
като ответницата за тези суми не е дала повод за завеждане на съдебен спор.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3,
представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. сумата от 536.26 лева /петстотин тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода
за периода от 25.04.2017г. до 25.07.2019г., с отчетен период по фактури от 21.03.2017г. до 23.07.2019г., сумата от 51.59 лева /петдесет и един лева и
петдесет и девет стотинки/ мораторна лихва за периода от 25.01.2017г. до
20.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 24.09.2019г. до окончателното й заплащане, което
вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 3508/25.09.2019г. на БРС по
ч.гр.дело № 7893/2019г.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, с адрес гр. Б. да заплати на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния
директор Г.Й.Т. сумата от 505 лева /петстотин и пет лева/ съдебно
– деловодни разноски в исковото производство и сумата от 65.50 лева /шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/ съдебно –
деловодни разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.