РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Разград, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20243300100196 по описа за 2024 година
Производството е по чл.422 ГПК, чл.432 ТЗ, чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „Банка ДСК“АД за приемане
на установено съществуването на парично вземане на банката-ищец от ответника Р. М. К. за
следните суми: главница в размер 30000лв. по договор за кредит Експресо № *** от ***.,
ведно със законната лихва, считано от 05.10.2023г. до окончателно изплащане на
задължението; договорна лихва в размер 8182.35лв. за периода 14.05.2019г.-17.08.2023г.;
обезщетение за забава от 1228.10лв. за периода 14.05.2019г.-17.08.2023г., обезщетение за
забава от 437.33лв. за периода 18.08.2023г.-26.09.2023г., както и сторените разноски в
заповедното и в исковото производства.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за сключен договор за
кредит Експресо № *** от *** със СЖ Експресбанк АД, по който ответникът има
качеството на кредитополучател на кредит в размер 30000лв., със срок за издължаване 120
месеца и краен падеж 14.04.2029г. Ищецът твърди, че е договорен погасителен план с
фиксирани месечни вноски в размер 347,55лв. и падеж всяко 14 число на месеца. Сумата е
отпусната по разплащателната сметка на ответника и е усвоена изцяло от него. Поради
забавяне в плащанията банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на осн. чл.11 б.А
във вр. С чл.10 ал.2 от Общите условия на договора - при просрочено плащане със забава
над 90 дни и след уведомяване на кредитополучателя. В случая се твърди липса на плащане
на месечните погасителни вноски, след което банката е изпратила уведомление на длъжника
за настъпила предсрочна изискуемост, връчено чрез ЧСИ, като предсрочната изискуемост е
настъпила на 18.08.2023г./двуседмичен срок след връчването по чл.47 ал.5 ГПК на посочения
1
в договора адрес на ответника/.
В срока по чл.367 ал.1 ГПК назначеният особен представител на ответника за
неоснователност на предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност,
както за част от главницата, така и за част от дължимите лихви, като не конкретизира в
какви размери.В с.з. твърди,че данвост е изтекла само по отношение на част от
претендираните лихви.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира
следната фактическа обстановка: На ***. между СЖ“Експресбанк“АД и ответника е
подписан договор за кредит Експресо № *** от *** за текущо потребление, по силата на
който банката в качеството си на кредитор е предоставила на ответника в качеството на
кредитополучател ползването на кредит за текущо потребление в размер 30000лв. В т.8 от
договора е уговорена възнаградителна лихва в номиналн фоксиран годишен лихвен процент
за целия срок на договора в размер на 6,33%. В т.11 е уговорен ГПР в размер на 7,41%. В т.9
са уговорени наказателни надбавки. В част втора са уговорени начина на усвояване на
кредита, определянето на дължимите лихви и такси, на ГПР, на предсрочната изискуемост.
Кредита се усвоява безкасово по разплащателна сметка на кредитополучателя, като банката
предоставя сумата по разплащателната сметка на ответника в 3 дневен срок от подписването
на договора. Съгласно приложения погасителен план, плащането на последната вноска е
предвидено на 14.04.2029г.
Банката е изпратила покана за доброволно изпълнение до ответника чрез ЧСИ, с която го е
уведомила за допуснато просрочие при обслужване на предоставения кредит и за обявяване
на целия кредит за предсрочно изискуем. Поканата е връчена чрез залепване на уведомление
от ЧСИ по реда на чл.47 ал.1 ГПК, като в разписката е отбелязано, че по сведение на кмета
на с.***, длъжникът последният пребивава в чужбина. ЧСИ е извършил отбелязване върху
поканата, че същата е връчена на 18.08.2023г. От справката за трудови договори се
установява,че към тази дата ответникът не е работил по трудов договор на територията на
РБългария.
В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която съдът възприема като изготвена от лице в кръга на неговите
компетенции и обоснована на събраните по делото доказателства, както и направени от
вещото лице справки в „Банка ДСК”ЕАД. Изводите в заключението са, че кредитът е усвоен
на на датата, на която е предоставен, а именно ***. По сметката на кредитополучателя са
извършени плащания в общ размер от 392.67лв-, от което е погасена договорна лихва от
84.40лв.,застраховка от 8.27в. и 300лв. еднократна такса за усвояване на кредита.
Просрочените падежирали вноски до обявяването на предсрочната изискуемост са 52 за
1560дни просрочие, а именна: 10510.81лв.от договорна лихва и 674.58лв. застраховка.
Вещото лице е установило, че през периода на действие на договора за кредит процентът на
договорната лихва е 6,33%, Обезщетението за забава е изчислено на база 6% годишен
лихвен процент.Вещото лице е посочило,че по заявлението банката е претендирала
падежирала възнаградителна лихва, до датата на обявяване на предсрочна изискуемост
2
8128.35лв.
Със заповед №900/05.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 1712/2023г. на РРС, съдът е разпоредил Р. К. да заплати на „Банка ДСК“ЕАД
сумите - предмет на исковата претенция. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47
ГПК и на заявителя е указано да предяви иск за вземанията си, съгл. чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
Указанието е връчено на банката на 08.04.2024г. и в указания срок / на 02.05.2024г./ е
предявен настоящият иск.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Необходимо условие за уважаване на предявения иск е да се установи, че
кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по чл.430 ал.1 и 2 ТЗ да върне в
уговорения срок заетата сума пари заедно с дължимите договорени лихви по договора за
кредит за текущо потребление, както и че са натрупани просрочия в срок над 90 дни, в който
случай остатъкът от задължението става изцяло предсрочно изискуемо.
Доказано е по делото от представените писмени доказателства и изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, че кредиторът „Банка ДСК”ЕАД,след вливането на
СЖ“Експресбанк“АД в „Банка ДСК“АД е изпълнил задължението си по договора и е
предоставил на кредитополучателя Р. К. уговорения кредит. От друга страна, установява се
от същите доказателства, че кредитополучателят не е изпълнил поетото задължение да върне
предоставения му кредит, ведно с уговорените и начислени лихви върху редовния дълг и за
допуснатото просрочие. Длъжникът не е изпълнил задължението си за погасяване на
главницата и на лихвите по кредита.
Кредитът е станал предсрочно изискуем след изтичането на двуседмичният срок от
залепване на съобщението по чл.47 ал.5 ГПК 18.08.2023г./.
С обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем ответникът дължи цялата
главница, изтеклите то този момент договорни лихви и уговорените обезщетения за забава.
Съдът установи техните размери, както следва: главница 30000лв., договорна лихва
6887.21лв. за периода 14.05.2019г.-17.08.2023г. /от датата на изпадане в забава до датата на
обявяване на предсрочната изискуемост/; обезщетение за забава върху падежиралата
главница от 1282.35лв. , 437.33лв. обезщетение за забава след настъпване на изискуемост.
Видно от заключението по назначената ССЕ налице е разлика единствено в размера на
претеднираната като падежирала възнаградителна лихва за периода 14.05.2019г.-
17.08.2023г. от 8128.35лв. и установената от вещото лице, съгласно погасителния план от
6887.21лв. При извършване на простото аритметично действие събиране на посочените в
таблица №1 /л.4 от заключението/ колона 4 уговорени възнаградителни лихви по вноски от
№2 до №53 се установява, че техният размер съгласно уговорения погасителен план от
страните е 6887.21лв., а не 8182.35лв. Разликата се дължи на начина на изчисляване на
дължимата възнаградителна лихва. От справката на ЕЖ“Експресбанк“АД,приложена към
заключението се установява,че възнаградителната лихва е изчислявана съгласно уговорения
погасителен план. След вливането на банката в Банка ДСК АД , ищецът е начислявал
3
дължимата месечна възнаградителна лихва не съгласно уговорения погасителен план, а
винаги върху цялата дължима главница от 30000лв., като дължимата възнаградителна лихва
за всеки месец е постоянна величина- 158.25лв. Предвид на това, съдът намира, че
претенцията за възнаградителна лихва над 6887.21лв. до 8182.35лв. се явява неоснователна.
Ответникът е направил възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за част от
сумите, претендирани като договорна лихва и обезщетение за забава. Това възражение съдът
намира за основателно. Съгласно ТР 3/2023 от 21.11.2024г. на ОСГТК на ВКС при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече от момента на изискуемостта на съответната вноска.
Главницата се претендира в една част като падежирала, а останалата като предсрочно
изискуема, като давностният срок съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД е пет години назад,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК /05.10.2023г./ за падежиралите
главници и пет години назад за останалите,обявени за предсрочно изискуеми главници. Този
петгодишен срок не е изтекъл за нито една от вноските.
По отношение на претендираните възнаградителни лихви /от 6887.21лв./, погасителната
давност съгласно разпоредбата на чл.111 б.“в“ ЗЗД за периода 14.05.2019г.-17.08.2023г., е
налице изтекла погасителна давност за вноските от №2 до №18 и част от вноска № 19 в
размер на 94.61лв. /за 20 дни, по 4.73лв./ден/,обхващащи периода 14.05.2019г.-05.10.2020г./.
Общият размер на възнаградителните лихви, за които е изтекла погасителната давност е
2656.49лв. Следователно давност не е изтекла за възнаградителните лихви от 06.10.2020г. до
18.08.2023г. в размер на 4230.72лв. В тази част си част исковата претенция е основателна.
По аналогични доводи и съгласно разпоредбата на чл.111 б.“б“ ЗЗД частично основателна е
и претенцията за забава до размера на 1043.45лв.. За периода 14.05.2019г.-05.10.2020г.
неговият размер е 184.65лв. /таблица №5 на л.16 от заключението , като за забавата от
15.09.2020г. до 05.10.2020г. се дължат само 10.09лв./.
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. В заповедното производство е
внесъл ДТ в размер 796,96лв. и е представляван от юрисконсулт, за когото заповедният съд е
присъдил 150лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 946.96лв.. В исковото
производство е внесъл държавна такса в размер 794,96лв., депозит за вещо лице в размер
350лв., депозит за особен представител на ответника в размер 1875лв. или общо съдебни
разноски от 3019.96лв. На представителя на ищеца следва да бъде определено
юк.възнаглаждение в размер на 300лв.. Така общият сбор на съдебните разноски става
3319.96лв.
Предвид изхода от делото и съгласно чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати частично горните суми на ищеца, съгласно уважените искове.Дължими в
заповедното производство са разноски в размер на 848.68лв , а в исковото- 2975.35лв.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
Признава за установено, че Р. М. К., ЕГН ********** от с.***, ул.“***“ *** дължи на „Банка
ДСК“ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“
№19, представлявана по пълномощие от юк.С. П. следните суми по договор за кредит
Експресо № *** от ***.: главница 30000лв./тридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 05.10.2023г. до окончателното й изплащане; договорна лихва в
размер на 4230.72лв./четири хиляди двеста и тридесет лева и седемдесет и две стотинки/ за
периода от 06.10.2020г. до 18.08.2023г.; обезщетение за забава в размер на 1043.45лв./хиляда
четиридесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/ за периода 06.10.2020г. до
18.08.2023г; сумата 437.33лв./четиристотин тридесет и седем лева и тридесет и три
стотинки/ обезщетение за забава за периода 18.08.2023г.-26.09.2023г., за които задължения е
издадена заповед № 900/05.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
по ч.гр.д. № 1712/2023г. на РРС, като ОТХВЪРЛЯ установителната претенция за
възнаградителна лихва за периода 14.05.2019г.-05.10.2023г. над 6887.21лв. до 8182.35лв.,
като неоснователна и за периода 14.05.2019г.-05.10.2020г. до размера на 2656.49лв. като
погасена по давност; като ОТХВЪРЛЯ установителната претенция за присъждане на
обезщетение за забава за периода 15.05.2019г.-05.10.2020г. в размер на 184.65лв. като
погасена по давност.
Осъжда Р. М. К. да заплати на „Банка ДСК“ЕАД направени деловодни разноски по ч.гр.д.
№1712/2023г. по описа на РС-Разград в размер 848.68лв./осемстотин четиридесет и шест
лева и шестдесет и осем стотинки/ и 2975.35лв. /две хиляди деветстотин седемдесет и пет
лева и тридесет и пет стотинки/ деловодни разноски по гр.д.№196/2024г. по описа на ОС-
Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
5