№ 995
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110140349 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.с.“ ЕАД, против ответниците Р. Николова Ц. и Ц. Н. Ц. при
условията на разделна отговорност - при квоти от 1/2, положителни установителни искове, с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,
за съществуване на вземане по заповедно производство на сума в размер на 3900,47 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015
г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 29.7.2019 г. до изплащане на вземането ,
мораторна лихва в размер на 518,39 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 11.7.2019 г., сумата от
27,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.6.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 29.7.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 5,44 лв. за периода от 30.7.2016 г. до 11.07.2019 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
08.09.2020год. по ч.гр.д.№ 43628/2019 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл.141, вх. „Г“, ет.6, ап.85, аб. № 126665
топлинна енергия като ответниците са използвали същата за процесния период, като
ответниците не са престирали насрещно – не е заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди,
че ответниците са изпаднали в забава.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск в едномесечен срок.
1
Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците, чрез особения представител Кристина К., считат исковете за
допустими, но неоснователни, тъй като особеният представител нямал данни дали не е
извършено плащане. В с.з. оспорва вземанията на ищеца като неоснователни и погасени за
периода до 29.07.2016год.
Трето лице помагач ,на страната на ищеца „Нелбо ” АД, намира иска за
основателен.Представя писмени доказателства.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Видно от ч.гр.д.№ 43628/2019год. по описа на СРС,65 състав ,на 29.07.2019год. е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК .
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.09.2020год.
по ч.гр.д.№ 43628/2019 год. по описа на СРС, 65 състав срещу Р. Н. Ц. и Ц. Н. Ц..Същата е
връчена на длъжниците по реда на чл.47,ал.5 от ГПК ,поради което на заявителя са дадени
указания за предявяване на иск за установяване на вземането. В срок е предявен
установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение срещу
длъжниците ,поради което съдът счита ,че предявеният установителен иск за
съществуването на вземането на заявителя в заповедното производство е допустим.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са
задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
Съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот №90,том ХХ,дело
№3916/1994год., Р. Н. Ц. и Ц. Н. Ц. са придобили правото на собственост на недвижим
имот,апартамент №85,в гр.София,ж.к.”Надежда”,бл.141,вх.Г,ет.6.С Молба-декларация от
13.03.1997год. Р. Ц. е поискала да бъде открита партида на адреса като е декларирала двама
члена на семейство.
От това следва, че ответниците,в качеството си на съсобственици на топлоснабден
имот са клиенти на топлинна енергия /чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ/ и главните
страни по делото са обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150,
ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,както и ОУ на „Т.с. „ЕАС от 2016 г., публикувани на
11.07.2016 г. и влезли в сила на 12. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Налага се извода ,че ищецът е доставил и количеството топлинна енергия до
процесния имот,за процесния период,както и че същите са били редовно отчетени ,предвид
представените писмени доказателства от третото лице помагач,а именно :индивидуални
справки за отопление и топла вода,както и талон за отчет за период 01.05.2015год. –
30.04.2018год.,надлежно подписани от клиент,което не е оспорено по делото,както и от
заключението по СТЕ.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно,в
началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема
показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
2
абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната
енергия е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения договор третото лице
помагач е отчитало уредите в имота .
В процесното жилище не са монтирани отоплителни тела и съответно не са
монтирани 6 топлоразпределители . В имота се ползва топла вода и е начислявана ТЕ за
загряване на топла вода като поради липса на водорем,разхода за топла вода се е изчислявал
на 3 броя потребители при норма от 140 литра за едно денонощие,съгласно НТ.
Съгласно техническата експертизата за процесния период по отношение на
процесния имот е начислена топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация,ТЕ за
отопление и за загряване на топла вода,като ТЕ за общи части не се начислява.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
имотите по проект в сградната инсталация. Технологичните разходи са приспаднати за
сметка на ищеца.
Съгласно вещото лице на топломера в абонатната станция са извършвани
периодични проверки на всеки две години.
Така вещото лице сочи ,че за периода от 01.05.2015год. до 30.04.2016год.,след
изравнителните сметки задължението е 585,60лв. , с разлика от прогнозните данни от
115,87лв. за връщане.За периода 01.05.2016год. – 30.04.2017год. ,след изравнителните
сметки, задължението е 1514,87лв. ,с разлика от прогнозните данни 882,77лв. за доплащане
и за периода 01.05.2017год. – 30.04.2018год. ,задължението е в размер на 2243,59лв. с
разлика от прогнозни данни 571,07лв. – за доплащане. Или общо за периода 01.05.2015год. –
30.04.2018год. стойността на изравнителните сметки е 4344,06лв. като разликата с
фактурираните суми по прогнозни данни е 1437,97лв. за доплащане.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ,за периода от 01.05.2015год. до
30.04.2018год. общо задължението за реално консумирана топлинна енергия възлиза на
3900,47лв.,лихвата за забава в плащането й за периода 14.9.2016 г. до 11.7.2019 г. възлиза на
517,26лв.,цената на услугата дялово разпределение за периода м.06.2016год. – м.04.2018год.
възлиза на 27,23лв.,а лихвата за забава в плащането й е 5,44лв.
Вещото лице по ССчЕ е отчело направено плащане от ответниците по авансови
фактури – 11.05.2016год. – 300лв. и на 13.07.2016год. – 46,56лв.,общо 346,56лв.,което е
отразено като намаление и в ОФ от 31.07.2016год.Също така са направени и плащания на
14.02.2017год. ,44лв. и на 21.02.2017год. – 53лв. или общо 97лв.,които са отчетени като
намаление в ОФ от 31.07.2017год. като след това няма направени плащания на задължения.
Предвид изложеното ,следва ,че ответниците , потребители на топлинна енергия са
задължени за цената на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2015год. до
30.04.2018год.,която съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ възлиза на сумата от
3900,47лв.,както и за извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2016
год. до 30.04.2018 год. в размер на 27,23лв.,като няма доказателства същите да е
заплатени,каквото е главното възражение на ответниците.
Съгласно писмените доказатества ,представени от третото-лице
помагач,”Нелбо”ЕАД и заключението на вещото лице по СТЕ,за процесния имот ,с
абонатен № 126665,с титуляр Р. Ц. ,при направата на изравнителните сметки за периода
01.05.2015год. – 30.04.2018год. ,поради липсата на водомер в имота ,дела за топла вода е
изчислен на 3 броя потребители,при норма 140 литра на потребител за едно денонощие.
3
Същевременно в подадената от 13.03.1997год. декларация,Р. Ц. е посочила ,че
семейството й се състои от двама члена,поради което разхода за топла вода е следвало да
бъде изчислен на 2 броя потребители ,а не на три.
Ето защо сумата за ТЕ за подгряване на топла вода от 3879,65лв. следва да бъде
преизчислена на двама потребители ,което изчислено от съда по реда на чл.161 от ГПК
възлиза на 2586,43лв. За разликата за един потребител от 1293,22лв. претенцията на ищеца е
неоснователна.
Или за периода от 01.05.2015год. – 30.04.2018год. задължението за доставена ,но
незаплатена топлинна енергия възлиза на 2607,25лв. като до пълния предявен размер от
3900,47лв. тази претенция е неоснователна.
От тази сума ,предвид ,че всеки от ответниците се легитимира като собственик на ½
идеална част от процесния имот и следва да отговаря съответно за ½ част от
задълженията,отв.Р. Ц. дължи на ищеца 1303,63лв., незаплатена топлинна енергия за
01.09.2015год. до 30.04.2018год. и сумата от 13,62лв.,представляваща услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2016год до 30.04.2018год.За разликата от 1303,63лв. до
пълния размер от 1950,24лв. ,стойност на незаплатена топлинна енергия, претенцията на
ищеца е неоснователна.
Съответно отв.Ц. Ц. дължи на ищеца сумата от 1303,63лв., незаплатена топлинна
енергия за 01.05.2015год. до 30.04.2018год. и сумата от от 13,62лв.,представляваща услуга
дялово разпределение за периода от 01.06.2016год до 30.04.2018год.За разликата от
1303,63лв. до пълния размер от 1950,24лв. ,стойност на незаплатена топлинна енергия,
претенцията на ищеца е неоснователна.
Възражението на процесуалния представител на ответниците ,че част от
задълженията са погасени по давност не следва да бъде разгледането ,тъй като същото не е
заявено в срока за писмен отговор,а едва в съдебно заседание,поради което е преклудирано.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг за периода от
01.05.2015год. до 30.04.2018год. ,поради което за погасената по давност главница
претенцията за лихви е неоснователна.
За този период приложение намират ОУ „Т.с. „ЕАС от 2016 г., публикувани на
11.07. 2016 г. и влезли в сила на 11. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в С., в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на Клиент в С., в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от
НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от Продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
4
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. За да може обаче потребителите на топлинна
енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо
дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно
дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед
на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за
съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период 01.
05. 2015 г. - 30. 04. 2016 г. е издадена на 31.07.2016г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2016год.
Или за периода от 14.09.2016год. до 11.07.2019год. обезщетението за забава върху
главницата от 2607,25лв. възлиза на сумата от 338,54лв.
Всеки от двамата ответника дължи ½ от тази сума или 169,27лв. като до пълния
предявен размер от 259,20лв. срещу всеки от тях претенцията на ищеца е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските :
При този изход на делото ,ищецът има право на разноски в заповедното и исковото
производство ,съобразно уважената част от претенцията му .
В заповедното производство е доказал разноски в размер на 139,03 лв.,като му се
следват такива в размер на 92,85 лв. или по 46,43лв. за всеки от двамата
ответника. Съответно има право на разноски в исковия процес, като е доказал такива
в размер на 1368,07лв. : 118,07лв. – д.т. ,380лв. депозити за вещи лица ,770лв. ,депозити за
особен представител и 100лв. юрисконсултско възнаграждение ,определено от съда на
основание чл.78,ал.8 по реда на чл.37 от ЗПП ,от които съобразно уважената част на
претенциите му се следват 913,68 лв. или по 456,84лв. за всеки един от двамата ответника.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Н. Ц. ,ЕГН : **********,с
адрес в гр.София,ж.к.”к.с.,че дължи на „Т.с.”ЕАД, ЕИК ... , със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Я , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 сумата в размер на 1303,63 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна
лихва от 29.7.2019 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
169,27лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 14.9.2016 г. до 11.7.2019 г.,
сумата от 13,62 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.6.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 29.7.2019 г. до изплащане
5
на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 08.09.2020год. по ч.гр.д.№ 43628/2019 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.с.”ЕАД, ЕИК ... , със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Я против Р. Н. Ц. ,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.”к.с.,
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ , за разликата от
уважения размер от 1303,63лв. до пълния предявен размер от 1950,24лв.,стойност на
доставена топлинна енергия като неоснователен ,както и с правно основание чл.422 от ГПК
вр. чл.86 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 169,27лв.,до пълния предявен размер от
259,20лв., ,обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,както и изцяло за
сумата от 2,72лв.,представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение ,за
периода от 30.07.2016год. до 11.07.2019год. като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Н. Ц. ,ЕГН : **********,с
адрес в гр.София,ж.к.”к.с.,че дължи на „Т.с.”ЕАД, ЕИК ... , със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Я , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 сумата в размер на 1303,63 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна
лихва от 29.7.2019 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
169,27лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 14.9.2016 г. до 11.7.2019 г.,
сумата от 13,62 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.6.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 29.7.2019 г. до изплащане
на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 08.09.2020год. по ч.гр.д.№ 43628/2019 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.с.”ЕАД, ЕИК ... , със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Я против Ц. Н. Ц. ,ЕГН : **********,с адрес в
гр.София,ж.к.”к.с., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ , за разликата от уважения размер от 1303,63лв. до пълния предявен размер от
1950,24лв.,стойност на доставена топлинна енергия като неоснователен ,както и с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 169,27лв.,до
пълния предявен размер от 259,20лв., ,обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия,както и изцяло за сумата от 2,72лв.,представляваща лихва върху главницата за
дялово разпределение ,за периода от 30.07.2016год. до 11.07.2019год. като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Н. Ц. ,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.”к.с. да заплати на
„Т.с.”ЕАД, ЕИК ... , със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Я ,на основание
чл.78,ал.1 от ГПК ,сумата в размер на 46,43 лв. ,представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 456,84лв.,представляваща деловодни разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА Ц. Н. Ц. ,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.”Красно село”,
№15,вх.Г,ет.2,ап.60,с адрес в гр.София,ж.к.”к.с. да заплати на „Т.с.”ЕАД, ЕИК ... , със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Я ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК ,сумата в
размер на 46,43 лв. ,представляваща деловодни разноски в заповедното производство и
сумата от 456,84лв.,представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Нелбо” АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7