№ 27
гр. П., 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500943 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №1218/28.10.2021г.,постановено по гр. дело № 4363/2021г.,
Пл.РС е отхвърлил предявените от Д. СТ. Г.,ЕГН**********, гр.П. ,чрез
пълномощника й адв.М. М. от АК-П. против ЗП
„***“,ЕИК**********,гр.П., обективно съединени искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 и 3 от КТ вр.чл.225 от КТ -за отмяна на Заповед №***г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по трудов договор от
11.12.2019г.,като погасен по давност,а за заплащане на сумата в размер на
3 660лв. като обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
периода 15.02.2021г.-15.08.2021г.,като неоснователен и недоказан.
Със същото решение Пл.РС е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявеният иск от Д. СТ. Г.,ЕГН**********, гр.П. против ЗП
„***“,ЕИК**********,гр.П.,с пр.осн.чл.242 от КТ вр.чл.128 от КТ за
заплащане на сумата в размер на 3 621,90лв.,представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.07.2020г. до 15.02.2021г.
1
Пл.РС е осъдил на основание чл.224,ал.1 от КТ ЗП
„***“,ЕИК**********,гр.П. да заплати на Д. СТ. Г.,ЕГН**********, гр.П.
сумата в размер на 306,60лв. като обезщетение за 10 дни неизползван платен
годишен отпуск,полагащ се за периода 01.01.2020г. до 01.07.2020г.,ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата,като за разликата до пълния претендиран
размер на обезщетението от 705,19лв. и за периода от 01.07.2020г. до
15.02.2021г.,РС е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Със същото решение Пл.РС е отхвърлил предявеният иск от Д. СТ.
Г.,ЕГН**********, гр.П. против ЗП „***“,ЕИК**********,гр.П.,с правно
основание
чл.74 от ЗЗД за заплащане на сумата от 906,42лв.,представляваща платени от
работника вместо работодателя осигурителни вноски,дължими за периода от
01.07.2020г. до 15.02.2021г.,като неоснователен и недоказан.
Присъдени са деловодни разноски на осн.чл.78,ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. СТ. Г.,ЕГН**********, чрез
пълномощника й адв.М. М. от АК-П.,с посочен съдебен адрес против
решение №1218 от 28.10.2021г. на РС-П., постановено по гр.д. №
4363/2021г. по описа на същия съд,в частта му,в която е отхвърлен изцяло
предявения иск с пр.осн.чл.242 от КТ вр.чл.128 от КТ,частично отхвърлен
иска с пр.осн.чл.224,ал.1 от КТ и отхвърлен изцяло предявения иск с
пр.осн.чл.74 от ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението на Пл.РС в тази му част.Жалбоподателката твърди,че неправилно
РС е приел,че трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на
01.07.2020г.,като по делото липсва заповед за прекратен трудов договор,както
и този извод на съда е в противоречие с останалите събрани по делото
доказателства.В резултат на всичко ищцата и въззивница е ощетена,тъй като
нито има заповед за прекратяване на трудовия договор,нито е регистрирана в
БТ,нито е могла да ползва болнични без да си заплати осигуровките.Моли
окръжния съд да постанови решение,с което да уважи подадената въззивна
жалба и да отмени обжалваното решение на Пл.РС в горепосочените му части
като неправилно и по съществото на спора да уважи изцяло предявените
искове с пр.основание чл. 242 от КТ вр.чл.128 от КТ,с пр.осн.чл.224,ал.1 от
2
КТ и с пр.осн.чл.74 от ЗЗД,със законните от това последици. Претендират се
деловодни разноски.
Постъпил е отговор от ЗП „***“,чрез пълномощника адв.Р.К. от САК,с
посочен съдебен адрес в гр.С. и ел.адрес за връчване на книжа.В отговора се
излагат подробни доводи за неоснователност на подадената
жалба.Въззиваемата страна моли съда да потвърди решението на Пл.РС в
обжалваната му част.Претендират се деловодни разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното :
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-П. е правилно и законосъобразно в
обжалваната му част.
С ИМ пред Пл.РС ищцата Д. СТ. Г.,ЕГН**********, гр.П. е предявила
няколко обективно съединени иска по КТ против ЗП „***“,
ЕИК**********,гр.П.,а именно:
-искове с пр.основание чл.344,ал.1,т.1 и 3 от КТ вр.чл.225 от КТ -за
отмяна на Заповед №***г. за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата по трудов договор от 11.12.2019г. и за заплащане на сума в размер на
3 660лв. като обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
периода 15.02.2021г.-15.08.2021г.,
-иск с пр.основание чл.242 от КТ вр.чл.128 от КТ за заплащане на сума в
размер на 3 621,90лв.,представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за периода от 01.07.2020г. до 15.02.2021г.,
-иск с пр.основание чл.224,ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 705,19лв. и за посочен
период,
-иск с пр.основание чл.74 от ЗЗД за заплащане на сумата от 906,42лв.,
представляваща платени от работника вместо работодателя осигурителни
вноски,дължими за периода от 01.07.2020г. до 15.02.2021г.
Решението на Пл.РС е валидно.Предмет на проверка от въззивната
инстанция относно допустимостта и правилността на решението на Пл.РС е
посоченото в жалбата.
3
По предявения иск с пр.основание чл.242 от КТ вр.чл.128 от КТ за
заплащане на сумата в размер на 3 621,90лв.,представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2020г. до
15.02.2021г.
Решението на Пл.РС е правилно и обосновано на събраните по делото
доказателства.Основателността на тази претенция е в зависимост от
установяване на обстоятелството за претендирания период от време ищцата
полагала ли е труд по трудово правоотношение с ответника,както и
възникнало ли е задължението на работодателя да заплати трудово
възнаграждение за извършената работа.За да отхвърли главния иск с
пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 от КТ ,Пл.РС е приел ,че същият е неоснователен като
погасен по давност,тъй като трудовия договор на ищцата Д. СТ.
Г.,ЕГН********** със ЗП„***“,сключен на 11.12.2019г.,е прекратен на
01.07.2020г.Тъй като по делото не е приложена заповед за прекратяване на
трудовия договор,РС е приел,че ищцата е узнала за прекратяването на
02.02.2021г., а ИМ е депозирана на 06.07.2021г.,т.е. след изтичане на срока по
чл.358,т.2 от КТ.Срокът е давностен,но с оглед направено от ответника
възражение в срока по чл.131 от ГПК,съдът правилно е приел,че искът по
чл.344,ал.1,т.1 следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Не се спори по делото,че между страните е сключен трудов договор на
11.12.2019г.Спорен е въпросът прекратен ли е трудовия договор и
кога.Изводът за прекратяване на процесния трудов договор на 01.07.2020г. от
Пл.РС е правилен и кореспондира със събраните по делото доказателства-
писмени/писмо изх.№21021131/14.04.21г. до ищцата от ИА“Главна
инспекция по труда“ ,Справка за актуално състояние на трудовите договори
към 02.02.2021г./,както и от заключението по назначената ССЕ.
Претендираното трудово възнаграждение от ищцата е за период след
01.07.2020г. и за който период е установено по категоричен начин от
събраните гласни доказателства/свидетелите М.Б. и Т.Р./,че ищцата реално не
е полагала труд на длъжност „ ***“ при ответника.Самата ищца при отговор
на поставени въпроси по реда на чл.176 от ГПК е посочила,че е била
назначена на длъжност „***“ ,но на практика е гледала децата на ***,знаела е
за овощната градина в землището на с.***,но не е ходила там да работи,освен
един път за поливане . За процесния период от 01.07.2020г. до 15.02.2021г.
4
не е доказано по категоричен начин ищцата да е полагала труд като *** при
ответния ЗП,поради което правилно искът с пр.основание чл.242 от КТ
вр.чл.128 от КТ е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По предявения иск с пр.основание чл.224,ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
705,19лв. и за посочен период.
Решението на Пл.РС е правилно и законосъобразно и в тази му обжалвана
част.Пл.РС е уважил частично предявения иск.Съдът е приел,че ищцата има
право на 10 дни платен отпуск за периода от 01.01.2020г. до 01.07.2020г.
/когато е прекратен трудовия договор/,който отпуск не е ползван,поради
което при прекратяване на трудовия договор се дължи обезщетение по
чл.224,ал.1 от КТ за 10 дни в общ размер на 306,60лв./съгласно заключението
на в.л. по назначената ССЕ/,ведно със законната лихва от датата на подаване
на ИМ до окончателното изплащане на сумата.За разликата до пълния
претендиран размер от 705,19лв. и за периода 01.07.2020г.-15.02.2021г. искът
се явява неоснователен и правилно е отхвърлен.
По предявения иск с пр.основание чл.74 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 906,42лв., представляваща платени от работника вместо
работодателя осигурителни вноски,дължими за периода от 01.07.2020г. до
15.02.2021г.
Решението на РС в тази му част е правилно и законосъобразно.След като
е прекратено трудовото правоотношение между страните,считано от
01.07.2020г. и след тази дата ищцата и въззивница не е полагала реално труд
на заеманата преди това длъжност „***“,то не е налице задължение на
ответника и въззиваем в качеството му на работодател на ищцата за
заплащане на осигурителни вноски.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението на Пл.РС в
обжалваната му част,в която:
- е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск от Д. СТ.
Г.,ЕГН**********, гр.П. против ЗП „***“,ЕИК**********,гр.П.,с
пр.осн.чл.242 от КТ вр.чл.128 от КТ за заплащане на сумата в размер на
3 621,90лв.,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода
5
от 01.07.2020г. до 15.02.2021г.,
-е отхвърлен частично предявения иск с пр.осн.чл.224,ал.1 от КТ от Д.
СТ. Г.,ЕГН**********, гр.П. против ЗП „***“,ЕИК**********,гр.П. за
разликата над 306,60лв. до пълния претендиран размер на обезщетението от
705,19лв. и за периода от 01.07.2020г. до 15.02.2021г.,като неоснователен и
недоказан,
-отхвърлен изцяло предявения иск с пр.осн.чл.74 от ЗЗД от Д. СТ.
Г.,ЕГН**********, гр.П. против ЗП „***“,ЕИК**********,гр.П. за
заплащане на сумата от 906,42лв.,представляваща платени от работника
вместо работодателя осигурителни вноски,дължими за периода от
01.07.2020г. до 15.02.2021г.,като неоснователен и недоказан.
В необжалваната си част решението на Пл.РС е влязло в сила.
При този изход на делото Д. СТ. Г.,ЕГН**********, гр.П. следва да бъде
осъдена за заплати на ЗП „***“, ЕИК**********,гр.П. деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 1000,00лв.-адв.възнаграждение.Пред
въззивната инстанция е направено възражение от въззивницата по реда на
чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение на
адв.К.,пълномощник на въззвиваемата страна съобразно действителната
фактическа и правна сложност на спора и неговото редуциране от съда в по-
нисък размер.
Направеното от въззивницата възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на противната страна е неоснователно,тъй като се касае
за процесуално представителство и защита по три иска по трудов спор с
определен интерес,съответно два от тях са с цена до 1000лв.,като
минималното адв.възнаграждение съгласно чл.7,ал.2 вр.ал.1,т.1 от Наредба
№1/2004г. е в размер на 300лв.,а по предявения иск с пр.осн.чл.242 от КТ
вр.чл.128 от КТ,интересът е от 1000лв до 5 000лв.,като минималния размер на
възнаграждението е 300лв. плюс 7% за горницата над 1000лв.Видно от
представения договор за защита и съдействие от адв.Р.К. за настоящата
инстанция,адв.възнаграждение е определено и изплатено в брой в
минималните размери съгласно чл.7,ал.2 вр.ал.1,т.1 от Наредба
№1/2004г./400лв. за иска по чл.242 от КТ и по 300лв. по исковете по
чл.224,ал.1 от КТ и чл.74 от ЗЗД/.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение №1218 от
28.10.2021г. на РС-П., постановено по гр.д. № 4363/2021г. по описа на същия
съд,в частта му,в която:
- е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск от Д. СТ.
Г.,ЕГН**********, гр.П. против ЗП „***“,ЕИК**********,гр.П.,с
пр.осн.чл.242 от КТ вр.чл.128 от КТ за заплащане на сумата в размер на
3 621,90лв.,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода
от 01.07.2020г. до 15.02.2021г.,
-е отхвърлен частично предявения иск с пр.осн.чл.224,ал.1 от КТ от Д.
СТ. Г.,ЕГН**********, гр.П. против ЗП „***“,ЕИК**********,гр.П. за
разликата над 306,60лв. до пълния претендиран размер на обезщетението от
705,19лв. и за периода от 01.07.2020г. до 15.02.2021г.,като неоснователен и
недоказан,
-отхвърлен изцяло предявения иск с пр.осн.чл.74 от ЗЗД от Д. СТ.
Г.,ЕГН**********, гр.П. против ЗП „***“,ЕИК**********,гр.П. за
заплащане на сумата от 906,42лв.,представляваща платени от работника
вместо работодателя осигурителни вноски,дължими за периода от
01.07.2020г. до 15.02.2021г.,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. СТ. Г. ,ЕГН**********, гр.П. ДА ЗАПЛАТИ на ЗП
„***“, ЕИК**********,гр.П. деловодни разноски за настоящата инстанция в
размер на 1000,00лв.-адв.възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ направеното от въззивницата Д. СТ. Г. ,ЕГН**********
възражение по реда на чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на
адв.възнаграждение на адв.Р.К.,пълномощник на въззвиваемата страна
съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора и неговото
редуциране от съда в по-нисък размер,като НЕОСНОВАТЕЛНО.
В необжалваната си част горепосоченото решение на Пл.РС е влязло в
сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ съгласно чл.280,ал.3,т.3 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8