Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Кристина Панкова | |
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Х. С. Ч. , живуща [населено място], [жк], вх. Б, ет. 3, ап. 5, против Наказателно постановление № 3139/11 от 25.08.2009 година на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Б., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева. На основание Наредба №І-1959 се отнемат 3 контролни точки – чл.182, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП С жалбата Ч. оспорва Наказателното постановление, като намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателя редовно призована не се явява, не ангажира становище по същество. Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по същество. Районна прокуратура – Б., редовно призована, не изпраща представител, не сочи доказателства и не взема становище по същество. Районният съд след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона установи от фактическа страна следното: На 13.08.2009 година длъжностни лица при С. - ОД на МВР Б. – актосъставителят С., в присъствието на свидетеля – Р. А. след извършена проверка съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 331871 за това, че на 13.08.2009 г., около 16:00 часа по ПП-1-Е79 в района на автосервиз „К.” в посока към кв.С. управлява поверения лек автомобил „Опел Вектра” с рег. [рег.номер на МПС] , със скорост 83 км/ч при въведено ограничение за скоростта – 60 км./ч с пътен знак В-26, като нарушението е установено и зафиксирано с радар TR-4D № 386 и показан на водача. АУАН е съставен в присъствието на водача и подписан лично от него без възражения. Въз основа на акта за нарушение на 25.08.2009 година, Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Б., като надлежно упълномощен представител на административнонаказващия орган, е издал атакуваното НП 3139/11 от 25.08.2009 година, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева и на основание Наредба №І-1959 са отнети 3 контролни точки. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото доказателства, които са безпротиворечиви , относно подлежащите на доказване факти и установяват по безсъмнен начин възприетата фактическа обстановка. При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от връчване на Наказателното постановление от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които при условията на чл.189, ал.2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.16 НПК вр. чл.84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При издаването на атакуваното наказателно постановление административнонаказващият орган не е спазил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която редовно издаденото НП трябва да включва в съдържанието си всички, кумулативно посочени в нея реквизити. В чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН е въведено изискването наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, мястото, където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В НП не е посочено въобще мястото на извършеното нарушение, като е посочено единствено на път 1 клас, Е 79, както и липсва точно описание на извършеното нарушение, като единствено текстово са цитирани разпоредбите на чл. 21, ал. 2 от ЗДП. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН има императивен характер, поради което изискването за посочване на мястото на извършеното нарушение, точно описание на нарушението е задължително. Установяването в хода на съдебното производство на мястото на извършване на административното нарушението и описание на нарушението в НП предпоставя индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Непосочването им създава неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение. По този начин се ограничава правото на защита на нарушителя, който има правото да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е извършил и обстоятелствата, при които ги е извършил. Докато законът в чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателното постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да спази всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение на нарушенията, и същото следва да бъде отменено изцяло, само на това процесуално основание, без да се разглежда спора по същество. Наред с изложеното обаче, съдът съобрази, че процесното деяние е осъществено от жалбоподателя Ч. на 13.08.2009 година, като към момента на връчване на наказателното постановление –11.03.2015 г., е бил изтекъл срок, по-голям от четири години и половина. Именно изтичането на този давностен срок обуславя погасяване на административнонаказателната отговорност за процесното деяние по давност, респ. погасява се административнонаказателното преследване, поради настъпила абсолютна давност. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. В тази връзка с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, задължително за правоприлагането е прието, че сочената правна норма препраща и към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателният кодекс, което по аргумента на чл. 81, ал.3 във връзка с чл. 80, ал.1, т.5 от НК налага извода, че с изтичане на четири години и половина от извършване на процесните деяния, квалифицирани като административни нарушения, административнонаказателното преследване се изключва по давност, независимо от спирането или прекъсването на давността. Ето защо в случая като жалбоподателят е извършил нарушението на 13.08.2009 г. и понастоящем след изтичане на повече от четири години и половина от този момент не е реализирана административнонаказателната му отговорност за това процесното деяние, то става ясно, че същата се изключва по давност. Последното обуславя, като правна последица отмяна на обжалваното наказателно постановление, което не е влязло в сила и прекратяване на административнонаказателното производство. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл.3 от ЗАНН във връзка с 81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3139/09г. от 25.08.2009 година на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Б., с което на Х. С. Ч. , живуща [населено място], [жк], вх. Б, ет. 3, ап. 5 за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева и на основание Наредба №І-1959 на МВР се отнемат 3 контролни точки. ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, поради настъпила абсолютна давност. Решението в прекратителната му част може да се обжалва от страните пред Административен съд – Благоевград в 15-дневен срок, считано от съобщаването му. РАЙОНЕН СЪДИЯ |