№ 262
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20221000502280 по описа за 2022 година
С решение № 128/21.03.2022 г., постановено по гр. д. № 33/2021 г. по
описа на ОС-Благоевград, дванадесети състав, МБАЛ „ЮГОЗАПАДНА
БОЛНИЦА“ ООД е осъдена да заплати на Г. Л. Н., И. Л. К. и М. К. Н. сумата
от по 50 000 лв. за всеки един от тях, които искове са предявени като частични
от 70 000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
загубата на съответно техния баща на първите двама и съпруг на третата,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 08.01.2020 г.
Ответникът е осъден да заплати на адв. Д. Н. Д., сумата в общ размер на 6 090
лв., представляваща разноски за адвокат на ищците, съразмерно с уважената
част от иска, както и да заплати по сметка на ОС – Благоевград, сумата от
6 000 лв. – държавна такса и 730 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ответника МБАЛ „ЮГОЗАПАДНА БОЛНИЦА“ ООД, с която го обжалва
изцяло. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано
и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Счита, че от заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза
е установено по категоричен начин, че не е налице причинно – следствена
връзка между оказаната медицинска помощ и смъртта на пациента.
Установено е, че диагностичният процес и медицинските грижи са целели
предотвратяване на смъртен изход и усложнения от полученото нараняване. В
техния обем и форма е възможно да не са били достатъчни, но те не са
1
причина за настъпване на смъртта, която е в причинно – следствена връзка от
самото нараняване. Причина за смъртта на пациента е остра кръвозагуба,
която е резултат от полученото прободно – порезно нараняване в пояснта
област. Прието е, че не е възможно да се посочи еднозначно причината за
смъртта, тъй като наличните данни не позволяват да се изведе причинно –
следствена връзка между зашиването на кожната рана, извършено от хирург и
настъпилата смърт. Най-вероятната причина за смъртта е масивно
кръвозагуба, довела до срив хемодинамиката – хеморагичен шок. Установено
е, че диагностичният процес и медицинските грижи не са причина за
настъпване на смъртта, а тя е в пряка причинно – следствена връзка само с
нараняването. Същевременно решаващият съд е приел, че причина за смъртта
на пациента е лекарска грешка. Счита, че този извод е необоснован, тъй като
няма данни по делото, които да дават основание да се приеме, че настъпилото
усложняване на състоянието на пациента по време на лечението се дължи на
виновно поведение на медицинския персонал, нито че се касае за допусната
лекарска грешка или неизпълнение на професионални задължения. В
експертното заключение е прието, че зашиването на кожната рана може да се
приеме като правилно действие за превантиниране на продължаващото
кървене. При наличие на данни за остра кръвозагуба, анемия с тежък остър
анемичен синдром с хиповолемия, прилагането на кръвопреливане е било
правилно и напълно адекватно. Счита, че в резултат на допуснати от съда
процесуални нарушения, делото е останало непопълнено с относими за спора
доказателства. Поддържа, че присъденото обезщетение на ищците не
кореспондира с механизма на телесно увреждане и условията, станали
причина за възникването на животозастрашаващото състояние –
противоправно поведение на трето лице, довело до критична кръвозагуба и
тежък хеморагичен шок. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение
и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищците Г. Л. Н., И. Л. К. и М. К. Н., с който я оспорват.
Излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно, изключително добре мотивирано и обосновано. В мотивите
му подробно са обсъдени всички приети по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията и възраженията на страните.
Отговорността на ответника е ангажирана поради осъществено непозволено
увреждане, изразяващо се в неизпълнение на задължения да се предостави
адекватна, навременна и качествена медицинска услуга. Този извод следва от
експертното заключение, както и от останалите събрани по делото
доказателства. По делото е установено, че не е проведено изследване на
среден и долен коремни етажи, въпреки че положението на прободната рана е
предполагало изследване на точно тези области. При извършване на подобно
изследване би се установило наличието на вътрешен кръвоизлив и порезни
рани по вътрешните органи. Вместо да извършат задълбочено изследване и да
установят действителните наранявания, служителите на ответника са зашили
раната повърхностно. Вещото лице при изслушването му в съдебното
заседание на 03.09.2021 г. е посочило, че раната е обработена и зашита, но
това е кожната рана, а раневия канал, дъното на раната, не е ясно дали въобще
е обработен. В експертното заключение е посочено, че самото зашиване на
2
раната е целяло да се спре външната кръвозагуба, но не може да овладее
продължаващото вътрешно кървене. Считат, че с оглед размера, дълбочината
и местоположението на прободната рана, влошаващото се състояние на
пострадалия след приемането му, ниския хемоглобин, въпреки влетите кръвни
банки, двете поредни силни изкървявания на раната, са били сигурен
показател за нараняване на жизненоважни вътрешни органи и вътрешен
кръвоизлив, който е налагал спешна оперативна интервенция. По този начин
само е могло да се спре вътрешния кръвоизлив и да се спаси живота на
пациента, въпреки високият оперативен риск. Съгласно представеното
съобщение за смърт № 2, издадено след аутопсията на Л. Н., причина за
смъртта му е остра кръвозагуба, прободно - прорезно нараняване на бъбрек и
съдовете му. Лекарите при ответника са могли да назначат необходимите
изследвания, но поради небрежност не са го сторили. Считат, че по делото са
установени редица пропуски в изследването, диагностицирането и и
лечението на пациента, довело до неговата смърт. По делото е установена
причинната връзка между смъртта и поведението на служителите на
ответника, които не са изпълнили задълженията си да предоставят адекватна,
навременна и качествена медицинска услуга. Поддържат, че в
първоинстанционното производство по категоричен начин е установено, че
ищците са претърпели вреди, които имат неимуществен характер и се
изразяват в претърпени болки и страдания, шок и изживян сериозен стрес от
нелепата и внезапна смърт на техния близък. Съпругата му е загубила
спътника си в живота, който винаги бил нейна опора. Те били изключително
близки, имали две деца, с които били в прекрасни отношения. След загубата
на съпруга й ищцата М. Н. се затворила, настроението й било помрачено,
плачела, обвинявала се, че можела да предприеме други действия, за да спаси
съпруга си. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че тя е
седяла до леглото на съпруга си, за да събира течащата му кръв. Поддържат,
че това излиза извън всякакви правила за медицинска етика и стандарти за
медицинска услуга. Децата на пострадалия – Г. Н. и И. К., са преживели
загубата на своя баща изключително тежко. Имали изключително близки
отношения с него. Баща им бил тяхна опора и пример. Претърпените от
ищците неимуществени вреди считат, че се установяват от ангажираните
свидетелски показания. Молят съда да постанови решение, с което да
потвърди решението в обжалваната част. Претендират сторените по делото
разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от третото лице – помагач ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД срещу горепосоченото съдебно
решение, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното
решение е необосновано и неправилно, постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото не е
изслушана комплексна експертиза, която да се изготви от вещи лица със
специалност „Хирургия“, „Образна диагностика“ и „Анестезиология и
реанимация“. Счита, че лекарският екип при ответника е предприел всички
необходими и възможни действия при лечението на пациента, осъществено е
своевременно и достатъчно диагностициране, предприети са действия за
спиране на загубата на кръв, както и за провеждане на кръвопреливане.
Поддържа, че не е налице неправомерно поведение на медицинските
специалисти, работещи при ответника, което да е в нарушение на
3
установените правила на медицинска практика. Позовава се на нарушение на
материалния закон, тъй като съдът не е посочил какво нарушение на
действалата към момента на смъртта на пациента Наредба № 9/13.07.2018 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Образна диагностика“. Не е посочено
конкретно нарушение на нормативни изисквания в областта на медицинската
професия при лечението на ищеца, което да е осъществено от лекарския екип
при ответната болница. Съдът се е позовал единствено на чл.6, ал.1 ЗЗ и чл.80
ЗЗ, които са бланкетни и декларативни и не включват конкретно правило за
поведение, което е било нарушено от лекарския екип при ответната болница.
Счита, че присъдените обезщетения за претърпените от ищците
неимуществени вреди са силно завишени и не са съобразени с принципа на
справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД, както и не кореспондира със съдебната
практика по сходни случаи. Моли съда да отмени обжалваното решение, като
отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищците, с който я оспорват. Излагат съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Считат, че не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По делото е
установено, че диагностичния процес и медицинските грижи не са били
достатъчни в техния обем и форма – не са били проведени изследване на
среден и долен коремни етажи въпреки разположението на раната. Вместо да
извършат задълбочено изследване и да установят действителните наранявания
служителите на ответното дружество са зашили раната повърхностно. Вещото
лице в открито заседание е пояснило, че са налице сигурни показатели за
нараняване на жизненоважни вътрешни органи и вътрешен кръвоизлив, които
са налагали спешна оперативна интервенция. Вещото лице е достигнало до
извод, че това е бил единственият шанс да се спре вътрешния кръвоизлив и
животът на пациента да бъде спасен, въпреки високия оперативен риск. Този
извод на вещото лице кореспондира с представеното по делото съобщение за
смърт № 2. Считат, че от ангажираните по делото доказателства по
категоричен начин е доказано, че смъртта на пострадалия е в пряка причинно
– следствена връзка с осъщественото от служителите на ответника
непозволено увреждане, изразяващо се в неизпълнение на задължения да се
предостави адекватна, навременна и качествена медицинска услуга.
Поддържат, че изводите на решаващия съд са обосновани, формирани въз
основа на ангажираните по делото доказателства и заключението на вещото
лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза. Поддържат доводите
си за нарушаване на правни норми и правила за добра медицинска практика на
лекарите в България. По делото са доказани претърпените от ищците
неимуществени вреди, като размерът на обезщетението е справедлив. Молят
съда да потвърди обжалваното решение. Претендират сторените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
ОС - Благоевград е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с
чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищците твърдият, че са наследници на Л. Г. Н., който е
починал на ******** г. в лечебното заведение на ответника, находящо се в гр.
Петрич, ул. „Рокфелер“ № 52. На 07.01.2020 г. Л. Г. Н. е претърпял битов
4
инцидент, при който е получил прободна рана в лява лумбална област. Около
13.00 ч. в същия ден е подаден сигнал към ЦСМП, филиал Петрич. В 13.18 ч.
пристигнал медицински екип, който снел анамнеза от пострадалия. След
оказана спешна помощ пациентът е преценен като спешен с прободна рана и
бил транспортиран в МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, филиал Петрич,
където бил приет в 13.55 ч., като спешен пациент. Бил изпратен за прием по
КП № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“.
Пациентът бил хоспитализиран в „Хирургичното отделение“ на филиала на
лечебното заведение. В изготвената История за заболяването № 287/2020 г. е
отразено, че пациентът се намира в тежко общо състояние. При приема раната
е била зашита и била поставена компресивна превръзка. Отразена била
назначената терапия, като липсвали данни за прилагането й. На 07.01.2020 г., в
19.00 ч. било направено отбелязване без описване състоянието на пациента.
Не било представено информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни
съставки, подписано от пациента, нито транфузионен лист за преливане на
кръв и кръвни съставки. Съгласно медицинската документация на пациента
било направено изследване на кръвта, резултатите от които били известни в
14.41 ч., като повечето стойности били извън нормата. Хемоглобинът бил 59
г/м, което съставлява животозастрашаващо състояние, при норма от 110 до
165 г/л. Въпреки това не са взети незабавни мерки за установяване на
причината за кръвозагубата и прекъсването й. Не е била извършена и
консултация с клиничен хематолог. Следващото проследяване на пациента
било в 23.00 ч. на 07.01.2020 г., при което било констатирано, че пациентът е в
тежко състояние, на постоянна кислородна терапия, имал кървене от раната.
Така 9 часа след приема на пациента неговото състояние не е нито
стабилизирано, нито подобрено. На 08.01.2020 г., 01.00 ч. е констатирано
тежкото състояние на пациента с кръвно налягане 80/50, като не е отразено
извършването на манипулации и назначения, с цел стабилизиране състоянието
му и овладяване ниските стойности на хемоглобина. Състоянието на пациента
било отразено на 08.01.2020 г. в 4.45 ч. чрез посочване настъпилия екзитус
леталис след картина на тежък хеморагичен шок. Считат, че при 15-часовия
престой на пациента в ответното лечебно заведение, не са били извършени
животоспасяващи медицински дейности, които да са в причинно-следствена
връзка с травмата и последиците от нея, за да бъде спасен животът на
пациента. Неговото състояние било крайно тежко, с изявени симптоми на
масивна кръвозагуба, но за него са били положени никакви адекватни грижи.
Считат, че не са били проведени адекватни диагностични методи за
уточняване на източника на кървене – например компютърна томография с
контрастно усилване, ултразвуково изследване на коремните органи,
лапароцинтеза. Не са били извършени адекватни реанимационни
мероприятия, с които е следвало да се стабилизира състоянието на пациента
до установяване на източника на кървене, както и не са били извършени
действия, водещи до компенсация на кръвозагубата. Това е довело до непълно
терапевтично поведение, причинило смъртта на пациента. Образното
изследване е трябвало да се направи с контраст, с помощта на който е можело
да се установи вътрешно кървене, каквото пациентът е имал, но не е било
овладяно. Не са били извършени животоспасяващи действия, а единствено е
констатирана смъртта на пациента. Смъртта на техния родственик се е
отразила особено тежко на ищците. Считат, че са налице предпоставките за
5
ангажиране деликтната отговорност на ответника. В случая приложим е
медицинският стандарт по образна диагностика, регламентиран в Наредба № 9
от 13.07.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Образна
диагностика“. Твърдят, че на пациента не са били извършени базисни образни
изследвания – компютърно томографско изследване с перорално аплициране
на контрастно вещество при изследване на гастроинтестиналния тракт по
стандартизирани протоколи на база клинична ситуация; компютърно
томографско изследване с интравенозно аплициране на контрастно вещество
на контрастно вещество на отделни области: глава, гръбначен стълб, стави и
кости, гръден кош, корем и малък таз, по стандартизирани протоколи на база
клинична ситуация. Нито на пациента, нито на ищците е било предоставено
информирано съгласие от страна на ответника, не им е била предоставена
информация за състоянието на пациента и за възможностите за лечение.
Налице е нарушение на предвиденото в чл.86, ал.1, т.3 ЗЗдр. Право на
пациента на качествена здравна помощ. На пациента не е била оказана
адекватна лекарска помощ по време на хоспитализацията му, поради което се
е стигнало до неговата смърт. Тези права на пациента са гарантирани и чрез
Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в Република
България, утвърдени със заповед № РД-28-256/25.11.2013 г. на министъра на
здравеопазването. В т.9.2 е предвидено, че добрата медицинска практика
трябва да включва навременни, достъпни и безопасни грижи за пациента. В
случая на пациента не е било проведено лечение спрямо поставената му
диагноза, не са били предприети действия за изясняване на действителното му
здравословно състояние. Считат, е нарушена т.10.3 от правилата за добра
медицинска практика, тъй като не е водена ясна, коректна, четлива и актуална
медицинска документация – в ИЗ № 287 не е отразено извършване на
назначената терапия, не е прелята кръв, не е спряна кръвозагубата, не е
извършена кардио - пулмонална ресусцитация, липсва елктрокардиографско
изследване, регистриращо смъртта на пациента. Позовават се на нарушения на
чл.80, чл.81, ал.1, ал.2, т.1, т.3 и т.10 ЗЗдр., чл.2, т.2, чл.79, чл.80, чл.81, ал.1,
ал.2, т.1 ЗЛЗ, чл.36, т.2 от Закона за съсловните организации на лекарите и на
лекарите по дентална медицина, чл.2.2, чл.0.1, чл.10.2 от Добра медицинска
практика на лекарите в България. Считат, че по време на хоспитализацията на
пациента екипът на ответното дружество, филиал Петрич, не е положил
дължимата грижа за здравословното състояние на пациента, като тези
действия попадат именно в професионалната компетентност на всеки лекар с
придобита специалност по „Хирургия“. В резултат от смъртта на техния
съответно баща и съпруг ищците търпят неимуществени вреди. М. Н. е
загубила спътника в живота си, който винаги е бил нейна опора. Били
изключително близки, имали две деца, с които били в прекрасни отношения.
Чрез преждевременната смърт на съпруга, ищцата М. Н. е станала по-
затворена, настроението й било трайно помрачено, често плачела, обвинявала
се, че е можела да предприеме други действия, за да спаси своя съпруг.
Скръбта й се отразила върху отношенията й с децата, с близки и приятели.
Децата на починалия Г. Н. и И. К. тежко преживявали загубата на своя баща.
Дълго не можели да възприемат факта, че той не е жив. Всички ищци имали
изключителни близки отношения с пострадалия и в момента чувствали
неговата липса. Баща им бил тяхна опора и пример, с него споделяли своите
успехи и тревоги. Преждевременната му смърт нанесли дълбок емоционален
6
белег, който ще ги съпътства през живота им. Молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 50 000 лв. на
всеки един от тях, по предявения частичен иск от по 70 000 лв. за всеки ищец,
ведно със законната лихва, считано от 08.01.2020 г. до окончателното
изплащане. Претендират сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Пациентът
постъпил в МБАЛ „Югозападна болница“ ООД на 07.01.2020 г., 13.55 ч.,
насочен по спешност от Филиала на СМП-Петрич, след битов инцидент в с.
***, община ***, довел до пробождане с нож. Във фиш за спешна медицинска
помощ е записана анамнеза: прободна рана от нож в лява лумбална област,
кървене, злоупотреба с алкохол. В ИЗ № 287/07.01.2020 г. е посочено, че
пациентът е хоспитализиран в „Хирургично отделение“, с предварителна
диагноза „Травма на коремни органи“, която е приета и за окончателна
диагноза, Хеморагичен шок, код по МКБ S 36.70 Пациентът бил приет от д-р
И. Д., специалист хирург, лекар в Хирургично отделение, притежаващ и
удостоверения за „Лапароскопска хирургия“, „Ехография“ и „Горна
ендоскопия“ В анамнезата е отразено, че пациентът постъпва по спешност в
„Хирургично отделение“, след прободно нараняване с нож в лява лумбална
област. Пациентът бил блед, изпотен, с учестено дишане. Близките и екипа на
СМП съобщават за масивна кръвозагуба, употребил алкохол. Съгласно ИЗ при
постъпване на пациента в „Хирургично отделение“ кървенето е намаляло,
забелязвало се оскъдно кървене на фона на RR 130/80 мм, пулс 80 удара в
минута. Кръвното налягане не е било ниско, а кървенето от раната било
оскъдно. Незабавно били предприети необходимите диагностични
изследвания, направена била електрокардиография, назначени били и били
извършени клинико - лабораторни изследвания – кръвна картина,
кръвосъсирване, глюкоза. Направена била сутура на раната и компресивна
превръзка. Установено било ниско ниво на хемоглобина – 59. В ИЗ се
съдържало информирано съгласие на пациента относно болничното лечение, с
положени подписи на д-р Д. и на пациента. Назначено било извършване на
компютърна - аксиална томография. Осъществен бил КАТ на гръдния кош и
корем, при които липсват данни да хемо и пневмоторакс и плеврални изливи.
Органите на горен абдомен при негативно скениране не показват
постконтузионни лезии. Разчитането на КАТ било извършено от д-р А. А.,
лекар с призната специалност „Рентгенология“. Не са били установени
вътрешни кръвоизливи, нараняване на паренхимет орган или прободна рана в
бъбрека. Предприетото лечение на пациента е въз основа на резултат от
компютърната томография. Поради липсата на индикации за нараняване на
орган или вътрешен кръвоизлив, д-р Д. не е назначил провеждането на
допълнителни образни изследвания с контраст. Освен това при пациенти с
получени травми контрастното изследване не дава допълнителна информация
за продължаващо кръвотечение, защото контрастната материя не може да
навлезе в зоните с вече налична кръв и да даде съществена информация. На
пациента била назначена медикаментозна терапия. Във връзка с ниските
стойности на хемоглобина било взето решение за преливане на кръв. Д-р Д. е
поискал 5 сака кръв за пациента, но от ОТХ МБАЛ „Благоевград“ АД
отпуснали 4 сака. На пациента били извършени кръвопреливане, което
закъсняло с няколко часа. Не било направено веднага след постъпване, тъй
7
като е следвало да се заяви необходимото количество кръв и да се достави в
болницата. Наблюдението на пациента било отразено в ИЗ. Приложеното
медикаментозно лечение на пациента е отразено в ИЗ и издадената епикриза.
Поради тежкото състояние на пациента преливането на кръв се е осъществила
в хипотезата на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за кръвта, кръводаряването и
кръвопреливането. На пациента са били извършени две кръвопреливания.
Компютърната аксиална томография е извършена на 07.01.2020 г., в 13.55 ч.,
като е изпратена по ел. система до Отделение по образна диагностика за
предприемане на незабавни действия по диагностициране на пациента и
извършване на необходимото образно изследване. На 08.01.2020 г., в 07.15 ч.
документът бил разпечатан на хартия. Излага съображения, че проведеното
лечение на пациента било адекватно. Счита, че не е налице противоправно
поведение на служители на ответника и не е нарушена забраната да не се
вреди другиму. Лекарският екип е изпълнил своите задължения при стриктно
спазване на установените правила. При извършване на диагностично-
лечебната дейност не се касае за отсъствие на конкретно регламентиран обем
грижи. Счита, че не е налице пряка причинно – следствена връзка между
настъпването на вредата и поведението на служител на лечебното заведение.
Хеморагичният шок не е могъл да бъде избегнат, а настъпилото тежко
усложнение е естествена прогресия от загубата на голямо количество кръв,
ниските нива на хемоглобина, невъзможността направеното кръвопреливане
да компенсира кръвозагубата, липсата на обективни признаци за вътрешен
кръвоизлив, липсата на индикации за нараняване на паренхимен орган, липса
на данни за прободен бъбрек, които са насочат специалистът към съответно
поведение. С оглед състоянието на пациента е било проведено адекватно
лечение. При хоспитализацията му в лечебното заведение са били назначени
необходимите диагностични изследвания и процедури. Медицинските
специалисти са положили дължимата грижа и поведение в пълен обем спрямо
клиничното състояние на пациента. Счита, че не са налице действия от страна
на лекарите, които не отговарят на правилата за добра медицинска практика. С
оглед на това счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск.
С определение № 312/19.03.2021 г. съдът е конституирал като трето
лице – помагач на ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.
Същият оспорва предявения иск. Счита, че същият е неоснователен, а в
условията на евентуалност – че претендираното обезщетение е завишено по
размер. Поддържа, че действията на медицинския екип не са противоправни, а
закъснялото кръвопреливане не се дължи на поведението на служители при
ответника, тъй като доставката на отпуснатото количество кръв се
осъществява от МБАЛ „Благоевград“ АД. Лекарите са спазили всички
нормативни изисквания и правила на медицинската практика при лечението
на пациента и причина за неговата смърт не са действията на служители на
ответника. Счита, че са спазени всички правила и добри клинични практики
съгласно медицинския стандарт „Образна диагностика“, както и тези по
Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна
медицина“. Предприетите здравни грижи и интервенции напълно са
отговаряли на общо приложимите методи и средства за диагностика и
лечение. Причина за смъртта на пациента е масивна кръвозагуба, налична
8
към момента на хоспитализирането му по спешност. Леталният изход е
настъпил независимо и въпреки оказаната му медицинска помощ и се намира
в причинно – следствена връзка с нараняването на пациента. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Л. Г.
Н. е починал на ******** г., като е оставил за свои наследници по закон: М. К.
Н. – съпруга, Г. Л. Н. и И. Л. К. – деца.
От заключението на вещото лице д-р Ц. Н. Г. – специалист по
съдебна медицина, по изслушаната пред ОС-Благоевград съдебномедицинска
експертиза се установява, че дефицит на хемоглобин е налице при ниво от 90
г/л. Средната степен на дефицит е от 70 до 90 г/л, а тежкият дефицит на
хемоглобин е под 70 г/л. в случая при пациента стойността на хемоглобин е 59
г/л, което съставлява реално животозастрашаващо състояние. При наличните
данни за кървяща рана в поясната област, отчетените ниски стойности на
хемоглобин, хематокрит и еритроцити, категорично следва да се отдадат на
значителна кръвозагуба от нараняването в поясната област. Описана е
дълбока рана в поясната област, отчетени са ниски стойности на
хематологичните показатели и на артериалното кръвно налягане. Лечението
при кървящо нараняване е насочено към спиране на кръвоизлива,
преодоляване на шока и заместване на загубения обем кръв. За тази цел се
използват различниразтвори – плазмозаместители, серум, глюкоза,
кръвопреливане. В състояние на шок се прилага и кислород, както и
медикаменти, тонизиращи сърдечната дейност. Задължително е едновременно
с това да се вземат мерки за установяване източника и спиране на
продължаващ кръвоизлив, включително с хирургична намеса. Прогнозата при
тежък и неовладян кръвоизлив зависи от бързата и ефективна реанимационна
(противошокова) и хирургична намеса. Само при своевременно, активно
лечение и спиране на кървенето прогнозата е благоприятна. В представената
по делото медицинска документация е отразен декурзус от 07.01.2020 г., в
14.00 ч., съгласно който на раната на пострадалия е направен шев и
компресивна превръзка. Отчитайки състоянието на пострадалия, анамнезните
данни и локализация на нараняването, при кървяща рана в описаната област,
правилното поведение е да се направи ревизия на раната и едва след
установяване и саниране на източника на масивно кървене , да се направи
първична хирургична обработка и зашиване на кожната рана. В медицинските
документи конкретни данни за проведена ревизия на раната и установяване
източник на кървене в конкретния случай липсват. От даденото описание на
нараняването с „дължина 5 см. и дълбочина 8 см“, може да се предположи, че
е проследен раневия канал. Значителният му размер и разположение в
поясната област са предполагали да се проведат и изследвания, за де изключи
засягане на орган в областта – бъбрек, уретер, голям съд, евентуално да се
изключи проникване в коремната кухина. Вещото лице приема, че е следвало
адекватно да се прецени обема на кръвозагуба. Отразената в медицинската
документация тежка клинична симптоматика и резултати от лабораторни
изследвания, категорично не могат да се обяснят и да се отдаде само на
външна кръвозагуба от раната, при това описана като необилна. Освен
проведена ревизия на раневия канал на раната, с диагностична цел е можело
да се проведе ултразвуково изследване на коремните органи и
ретроперитонеум. При съмнение на проникване на нараняването в коремната
9
кухина, е можело да се проведе и диагностична лапароцинтеза. Назначаването
и провеждането на компютърна томография вещото лице определя като
правилно, тъй като това е изследване с висока информативна стойност, със
или без контрастно усилване може да доведе до точна диагностика. В
поясната област са разположени важни органи – бъбреци, уретер, надбъбреци,
като в такива случаи е препоръчително да се разшири обема на проведени
лабораторни изследвания на кръв и да се проведе изследване на урина.
Евентуалното наличие на еритроцити в нея би дало основание да се подозира
и засягане от травмата на пикочо-отделителната система. От проведеното
нативно КТ изследване на 08.01.2020 г. не са установени и описани данни за
вътрешен кръвоизлив в коремната кухина или ретроперитонеалното
пространство, но данни за масивен, скрит в ретроперитонеалното
пространство и/или коремната кухина кръвоизлив е можело да се подозира, с
оглед тежкото общо състояние с клинична и от лабораторните изследвания
изява на данни за масивна кръвозагуба. Хематоми може да възникнат при
прободни или прободно – прорезни рани, при засягане по хода на раневия
канал на съд с по – голям калибър. Поради относително малкия отвор на
входната рана не може да се стигне до пълното изтичане на кръвта и тя се
натрупва и разслоява в меките тъкани. Бързината на образуване на хематома е
в пряка зависимост от височината на кръвното налягане и степента на
хлабавост на тъканта, в която се излива тъканта. В приложената медицинска
документация няма описание на ревизия на раневия канал и не са отразени
данни за наличие на ретроперитонеален хематом Данни за наличие на такъв
може да се установят от проведеното ехографско или нативно КТ изследване
на корем, дори без контрастно усилване. При голям ретроперитонеален
хематом данни за него могат са се установят и при клинично изследване, като
при преглед може не само да се открие хематома, но също така и да се оцени
неговия размер и обем, както и дали нараства. Преценката за терапевтично
поведение при ретроперитонеален хематом е в зависимост от неговия размер,
локализация, темп на нарастване и др. Вещото лице приема, че е напълно
възможно да се прецени, че хематомът е податлив на консервативно лечение,
особено при по – малки по размер кръвоизливи и данни за спиране на
кървенето, с нормализиране на функционалните органи. При подозиране на
сериозни щети в ретроперитонеални органи, е нужна спешна хирургическа
намеса за ревизия на рлетроперитонеалното пространство, установяване
източника на кървене и евакуиране на ретроперитонеален хематом. От
проведените прегледи и изследвания не са установяват данни за наличен
ретроперитонеален хематом. При липса на признаци на нарастващ
ретроперитонеален хематом и/или данни за засягане на орган или
продължаващо кървете от съд в ретроперитонеалното пространство,
санирането на кожата рана и зашиването й може да се приеме като правилно
действие за превантиране на продължаващо кървене. След порезно
нараняване на съдове в дълбочина на меките тъкани настъпва кървене, което
зависи от размера и вида (венозни или артериални) на наранените съдове.
При нараняване на бъбрек или уретер освен кървенето в ретроперитонеалното
пространство ще има и изрив на урина, като може да се развие т. нар.
урехематом. Освен клиничните данни, които се наблюдават при хематом –
подутина, болка и др., при травматично засягане на бъбрека се установяват и
макроскопско наличие на кръв урината или при лабораторно изследване –
10
наличие на еритроцити в урината. Вещото лице приема, че наличните данни
не позволяват да се изведе причинно – следствена връзка между зашиването
на кожната рана и настъпването на смъртта на пациента. По принцип при
липса на проведен оглед и аутопсия на трупа след смъртта не е възможно да се
посочи еднозначно причината за настъпване на смъртта. Наличните данни от
ИЗ позволяват само като най-вероятна причина за настъпване на смъртта в
конкретния случай да се приеме пролонгирана, масивна кръвозагуба, довела
до срив в хемодинамиката – хеморагичен шок. Самото зашиване на раната е
целяло да спре външната кръвозагуба, то обаче не може да овладее
продължаващото вътрешно кървене. Съгласно представеното по делото
искане за образно изследване д-р И. Д. е назначил КАТ (компютърна -
аксиална томография) на 07.01.2020 г., 13.55 ч. От протокол на отделение по
образна диагностика от КТ изследване се установява, че на пациента е
проведено КТ изследване на гръден кош и корем № 19-2, което разчетено на
07.01.2020 г. Извършено е негативно саниране на гръден кош и гръден
коремен етаж, при което не са установени данни да увреждания. Няма данни
да е проведено изследване на среден и долен коремни етажи и/или да е
предприето изследване слез прием на контрастна материя. Вещото лице
приема, че приложеният дигностичен метод КАТ е високоинформативен, като
при него и след изследване освен на горен коремен етаж и на среден и долен
коремни етажи може и при по – ниско разположен патологичен процес от
увреждане в поясната област, да се установят КТ данни за промени.
Теоретично с евентуално провеждане на по – високоинформативно контрастно
сканиране е можело да се намери и евентуален източник на кървене или данни
за нарастване на кръвоизлив. Вещото лице приема, че при диагностициране на
данни за напредващо вътрешно кървене е можело своевременно да се
предприеме друго терапевтично поведение с хирургично лечение и
респективно да се даде шанс на пострадалия. Кардиопулмоналната
ресусцитация (CPR) се състои в използването на гръдни компреси, сърдечен
масаж) и изкуствена вентилация, с цел поддържане на адекватна циркулация
на кръвта в тялото и снабдяване на тъканите с кислород по време на спиране
на сърдечната дейност – сърдечен арест. CPR трябва да се прилага незабавно
на всеки пациент, открит в безсъзнание, при когото пулс не се открива и
липсва дишане. Последният запис в ИЗ е отразено, че пациентът е в тежко
общо състояние АН-80/50, учестено дишане, поставен е урбазон 40 мг, банка
с кръв и превръзка. От рапортната тетрадка на сестрите при ПО е отразено, че
на пациента в 22.10. ч. се включва втори сак Er massa. Посочено е, че по време
на кръвопреливането болният силно го разтресе и обилно изкървя раната.
Повикан е дежурният лекар д-р Д., която е направило урбазон 40 мг, а д-р Д. е
ревизирал раната и направил нова превръзка. Болният останал неспокоен,
изпотен, с подаване на кислород през носна канюла, като около 1 часа отново е
изкървил обилно. Д-р Д. промил раната, отчел АН 80/50. В 04.45 ч. е
установено, че болният е починал. В медицинската документация по делото
няма данни да е провеждана CPR. По данни от фиш на БМП екипът на БМП е
направил ЕКГ на пациента, но тя не е приложена по делото. След постъпване
в болницата е отразено, че е назначена и проведена ЕКГ, като тя е извършена
в 13.51 ч. В ЕКГ записа не е отразено името на пациента. Вещото лице счита,
че при наличните данни за състоянието на пострадалия още при постъпването
му в болничното заведение се е нуждаел от интензивни медицински грижи и
11
реанимационно лечение. Съгласно приложените медицински документи, като
най-вероятна причина за смъртта на пациента следва да се приеме остра
масивна кръвозагуба, като резултат от полученото прободно – порезно
нараняване в поясната област. Диагностичният процес и медицинските грижи
са целели предотвратяване на смъртен изход и усложнения от полученото
нараняване. Вещото лице приема, че в техния обем и форма е напълно
възможно да не са били достатъчни, но те не са съпричина за настъпване на
смъртта, която е в пряка причинно – следствена връзка със самото
нараняване. При наличните данни за остра следкръвозагубна анемия, с тежък
остър анемичен синдром, с хиповолемия вещото лице приема, че прилагането
на кръвопреливане на изгубената кръв е правилно и напълно адекватно. След
постъпване е определена кръвна група на пациента и са заявени 4 сака кръв.
Кръвопреливането обаче е започнало относително късно, едва в 19.35 ч., като
до този момент са вливани само изотонични разтвори и 2 банки струйно H.
albumin 20 % и Gelofusin 1 банка. Вещото лице счита, че теоретично е
възможно, с оглед нивото на оборудване на болничното заведение, в хода на
сравнително кратък период от време от постъпване до настъпване на смъртта
при провеждането на лечебно-диагностичния процес да не са открити и
установени редица обстоятелства, които могат да имат отношение към
смъртния изход на пострадалия. Задължително е било да се назначи и извърши
съдебномедицински оглед и аутопсия на трупа, които биха дали много повече
информация, както за точната причина за смърт, така и за съпътстващи
състояние и болестни промени. Като обективно описано състояние на
пациента и резултатите от проведените лабораторни изследвания и клинично
протичане, при регистрирани данни за много тежка кръвозагуба, са
предполагали да се проведе по – активен и задълбочен лечебно - диагностичен
процес, включително и с хирургична интервенция, за да може да се установи
и санира източника на вътрешно кървене. КТ с контрастна материя може да
даде информация за локализация на източника на продължаващо кървене.
Образното позитивиране на екстравазат с контрастна материя може да стане
до момент, в който не е изравнено налягането между лучена на съда и
компресията от излятата кръв. В случая не е установено защо не е проследен
с нативна КТ техника изследване на среден и долен етаж на корема. Така би се
изключило или установило евентуален кръвоизлив в коремната кухина или по
–ниско разположени отделен на ретроперитонеума. Възможност да се
установи кръвоизлив в коремната кухина е имало и при провеждане на
лапароцентеза – диагностична коремна операция. При загуба на около 10-15 %
от кръвта не се установяват съществени хемодинамични промени. Когато
загубата надхвърли 20 % се проявяват признаци за хеморагичен шок, а при
достигане на 30-40 % настъпва хеморагичен шок. За голяма (масивна)
кръвозагуба се отчита загуба на 50 % от кръвта в рамките на 3 часа. Подобно
състояние има тежки последствия и в голям процент от случаите може да
завърши летално. Само прилагането на спешни противошокови мероприятия
би могло да превантира настъпване на смъртен изход. В случая от данните в
медицинската документация може да се приеме, ме не е провеждана адекватна
оценка на обема кръвозагуба. Тежкото общо състояние на пациента е
определял висок оперативен риск. Оперативният риск обаче при
животозастрашаваща симптоматика може и е следвало да се пренебрегне. При
възникнала необходимост, след видимо прогресивно влошаване и
12
неповлияване от консервативно лечение, като алтернатива е допустимо да се
извърши операция по витални индикации. Възможно е това да е била
единствената алтернатива за откриване източник на кървене, спиране на
същото и възможен шанс за оцеляване на пострадалия.
При изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че причина за смъртта на пациента е травматична, от причиненото
на пострадалия прободно - порезно нараняване. Няма данни да е направена
аутопсия, въз основа на която може да се направи категоричен извод на
причината за смъртта на пациента. В медицинската практика се издава едно
съобщение за смърт, въз основа на което се издава акт за смърт. Не е видял
второ съобщение за смърт. На вещото лице е предявено съобщение за смърт
№ 2/08.01.2020 г. Данните в двете съобщения за смърт са различни – в едното
е посочено, че не е извършена аутопсия, а другото – че е извършена. По
жизнени индикации се предприема хирургична намеса. Трябва да се спре
кървенето в едно спешно отделение трябва да има кръвни продукти. При
липса на такива, се прилагат разтвори, каквито са приложени на пациента. Те
се прилагат, за да компенсират както обемно, така и частично кръвозагулата и
да се потенцира възможността да преодолее шоковото състояние, създадено
от нараняването. Успоредно с това трябва да се предприеме хирургична
намеса, за да се предотврати продължаващото кървене. Необходимо е да се
проведе активен диагностичен процес, който включва както инструментални и
лабораторни изследвания, така и провеждане на ревизия, включително и
хирургична, на раната или на коремната кухина, където се предполага, че има
проникващо нараняване. Такава ревизия в случая не е направена.
Хирургичната обработка е направена при констатация, че раневия канал е 8
см. При такъв раневи канал, с толкова голяма дълбочина задължително е
налагало да се мисли за решение със спиране на кървенето в дълбочина от
евентуално засегнатия орган. Не е изяснено дали са засегнати органи и кои
органи са засегнати, не е изяснено не е ясно защо е направен скенер на
гръдния кош и горната част на корема, а не на долната част на корема, където е
поясната област, за да се установи, че има такова нараняване, но такова не е
направено. Кожната рана е била зашита и обработена, а раневия канал не става
ясно дали въобще е обработен. Нивото на течност е възможно да се види
коремната кухина дори от рентгенограхия или да се види наличие на свободен
газ под диафрагмата също при рентгенография на коремната кухина. При
скенера се виждат повече подробности. Можело е при скенера да се видят
долните части на корема, където е нараняването – в поясната област. Можело е
да се установи наличието на ретроперитонеален хематом – хематом зад
задния лист на коремницата, който е обемна формация и която скенерът е щял
да позитивира като съответен образ. Вещото лице приема, че както с
ехография, така и с компютърна томография без контрастна материя може да
се установи наличие на увреждане на вътрешен паренхимичен орган. В тази
област това е бъбрек. Провеждането на такава ехография е щяла да установи
наличието на кръвоизлив в областта. При наличие на засягане на
вътрекоремен орган или ретроперитонеален хематом, те могат да се установят
с ехография. По този начин е могло да се установи е оформената от
кръвоизлива формация. Такъв неминуемо е имало, защото има много данни
за масивно кървене още при постъпването на пациента. Тази формация се
позитивира и е могло да се установи чрез ехография или компютърна
13
томография без контраст. С контраст е можело да се види от къде точно кърви,
от кои съдове кърви. Пациентът е починал с картина на хеморагичен шок.
Помпената функция на сърцето е спряла, защото няма какво да изтласква
сърцето – няма кръв. Това представлява сърдечния арест – спиране на
сърдечната дейност. Няма данни за стеатоза при пациента. Сама по себе си тя
не води до повишаване на кръвозагубата или липса на кръв. Бронхиолитът
също няма такова въздействие. Той може да доведе до намаляване на
сатурацията на кислород в кръвта, но не до сърдечна недостатъчност поради
липса на кръв в организма. При стеатоза би могло да се очаква нарушени
функции на кръвосъсирването. При нарушени малки кръвоносни съдове,
кръвосъсирването може да спре масивното кървене. Ако е нарушен голям
кръвоносен съд, кръвосъсирването няма как да компенсира, а само налична
интервенция може да лигира кървящия съд и по този начин да бъде
предотвратена продължаващата кръвозагуба. В случай, че са налице данни за
стеатоза, това още повече налага по – бърза и неотложна реакция, защото
предполага, че дори наранени малки съдове в дълбочина могат да се окажат
фатални за него, защото е намаляла възможността да се предотврати това
кървене спонтанно. От постъпването на пациента до неговата смърт няма
данни за това какви съдове са наранени. При извършване на аутопсия, със
сигурност е установено откъде е дошло кървенето. При наличие на нарушена
чернодробна функция трябва още по – бързо и адекватно да се реагира.
Трябвало е да се действа едновременно от хирург и реаниматор. При наличие
на такава тежка животозастрашаваща ситуация трябва да се активира много
по – спешно лечебно – диагностичия процес, трябва да се задействат и спешни
реанимационни мероприятия. Тези мероприятия включват обемозаместване,
преливане на еритроцитна маса, каквато би трябвало да има в здравното
заведение, както и хирургична намеса за предотвратяване на продължаващото
кървене. Тези неща следва да вървят паралелно в спешното звено, в рамките
на минути. В рамките на часове има възможност дори в едно заведение,
където няма високи терапевтични и диагностични възможности, да се
предприеме спешен транспорт до по – високо квалифицирано заведение. След
предявяване на второто издадено съобщение за смърт на вещото лице, същото
констатира, че то е издадено на 08.01.2020 г., след аутопсия на трупа.
Констатирана е остра кръвозагуба, ретро и перитонеален хематом, т. е. имало
е хематом зад задния лист на коремницата и в коремната кухина. Налице е
излив на кръв в коремната кухина. Описано е прободно нараняване на бъбрек
и съдовете му, което съставлява и причина за кървенето. При наранен бъбрек,
човекът може да се спаси, ако се направи своевременно оперативна намеса и
се отстрани този орган. Той е чифтен орган, без един бъбрек човек може са
живее. Освен бъбрека са наранени и големи съдове, които са хранещи
бъбрека. Констатирана е чернодробна стеаноза и бронхиолит като
придружаващи заболявания, които са констатирани при аутопсията, защото в
медицинската документация няма данни за тях. Не е имало данни за кървене в
коремната кухина, защото не са предприети възможни действия за
установяването им. В зависимост от това колко е масивен кръвоизлива в
коремната кухина и ретроперитонеалното пространство, предвид описаното в
аутопсията, това е можело да се установи чрез ехограф или компютърна
томография без контрастна мети насока за това са всички кръвни показатели
на пациента – еритроцити, хемоглобин, хематокрит, ниски стойности на
14
артериално налягане с висок шоков индекс. Това е задължавало по – обстоен,
по – детайлен, по – насочен процес на диагностика. Тъй като е налице рана,
която индикира мястото на увреждането, най – нормалното е, при познаване
на анатомията и на физиологията да се проведат изследвания именно в тази
област.
По делото е представено предявения на вещото лице препис от
медицинско свидетелство за смърт № 2 от 08.01.2020 г., издадено от Съдебна
медицина към МБАЛ Благоевград, за Л. Г. Н.. В него е удостоверено, че
лицето е починало в лечебно заведение и е извършена аутопсия. Причина за
смъртта е исхемия на мозъка; остра кръвозагуба, ретро и перитонеален
хематом; прободно- прорезно нараняване на бъбрек и и съдовете му; прободно
– порезно нараняване на пояса в тялото; чернодробна стеатоза и бронхиолит.
С исковата молба е представен препис от съобщение за смърт №
7/08.01.2020 г., издадено от МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Петрич,
съгласно което Л. Г. Н. е починал на ******** г., в лечебното заведение,
причината за смъртта не е уточнена с аутопсия. Болестното състояние и
„прободна рана в лумбалната област“.
От показанията на разпитаната пред ОС-Благоевград свидетелка Д.
Х. И. се установява, че през м.01.2020 г. е работила в „Хирургично отделение“
в болницата в гр. Петрич, като реанимационна, хирургична и
анестезиологична сестра. Л. Н. постъпил в болницата след намушкване с нож.
Нямало обилно кървене от раната, било оскъдно. Пациентът миришел на
алкохол, реакциите му били забавени, завалян говор, като на пиян човек.
Проведеното лечение се изразявало във вливания, антибиотици,
кръвоспиращи – стандартно лечение, изследвания. Дежурният лекар д-р Д.
обработил раната. По време на дежурството на свидетелката дошла
поисканата кръв, стоплили я, нощната смяна извършили кръвопреливането. В
смяната на свидетелката поръчали кръвта, след изследване на кръвната група
на пациента. При засегната артерия кръвта изтичала на пулсации, а в случая не
било така. Имало оскъдно кървене. Кръвта не шуртяла, нямало пулсации, а се
стичала леко. Пациентът е бил с прободна рана. Право да дават информация
на пациента имали само лекарите. От свидетелката не е искана и давана
информация за пациента. Д-р И. Д. извършил ревизия на прободната рана
при постъпването на пациента. Не са били налични сакове с кръв в МБАЛ
„Югозападна“. При нужда от кръвопреливане, се изпращала линейка до
Благоевград. Докато тя пристигнела, се пускали вливания, правели се
обемозаместващи разтвори. Кръвопреливането зависело от доставката на
сакове с кръв от МБАЛ „Благоевград“. Когато пристигнела кръвта, тогава се
преливала. Кръвта можела да дойде след 2 и след 5 часа. Вземали кръв от
Кръвния център в Благоевград. В деня на прием на пациента персоналът не е
празнувал, нямало такава традиция при тях. Свидетелката не си спомняла
кога било поръчана кръв за вливане. За около половин час се изследвала
кръвната група на пациента. Първо обработили раната и след това била взета
кръв за изследване. Когато поръчали кръвта, било светло навън. Пациентът
постъпил с изготвен скенер.
От показанията на свидетеля Б. Д. М. се установява, че познавал И. и
нейния съпруг А. от 6 години, преди да създадат семейство. Познавал също
М. и Г. чрез И. и А.. С последните общувал ежедневно. Виждал М., когато А. и
И. ходели на село през уикендите и са го канели с тях. Свидетелят знаел, че на
15
07.01.2020 г. Л. се скарал със своя брат – близнак в къщата в с. ***, при което
станал инцидент. Закарали Л. в болницата в Петрич, където бил приет, зашит в
„Спешно отделение“ и бил приет в лечебното заведение, в „Хирургично
отделение“. Разбрал за инцидента от дъщеря му И.. Тя му се обадила по обяд,
била много притеснена, помолила го да отиде при нея в болницата. След 15
минути свидетелят отишъл м болницата. И. била разплакана, шокирана от
случилото се. Помолила го да й вземе успокоителни. Разказала на свидетеля,
че баща й бил приет в спешния блок, зашит и по информация от екипа нямало
нищо сериозно, всичко ще бъде наред. Взел дъщерята на И. от детската
градина. Тя се прибрала малко след 17 ч., опаковала нужните неща за баща й.
казала, че трябва да вземе още тениски, защото кръвта не спирала. Отишли с
А. в отделението. Там била М., стояла до леглото му и бършела кръв от
леглото. Била притеснена. Л. бил контактен, разговаряли с него, успокоили го.
След това си тръгнали. На сутринта И. му се обадила и казала, че баща й
починал. Видял се с И., не била на себе си. След инцидента, тя ограничила
контактите си. Чували се по телефона. Изпитвала ярост и силна тъга. И. била
доста привързана към баща си. Цялото семейство било сплотено. Гледала с
недоверие към Петричката болница. Няколко пъти виждал М. след инцидента
- тя била много силно затворена. Споделяла, че не може да повярва за
случилото се, че Л. не е заслужавал такъв край на живота си. По време на
инцидента Г. бил в Англия. Свидетелят нямал възможност да общува с него по
темата. И. живеела със семейството си в ***, в собствено жилище.
Свидетелят не бил запознат дали Н. е употребявал алкохол.
От показанията на свидетеля А. И. К. – съпруг на И., се установява,
че живеели в гр. ***, а М. и съпругът й живеели в с. ***. Всеки уикенд ходели
до с. ***. И. имала силна връзка с баща й. често се чували по телефона,
помагал им за детето, често им помагал в дома им, като правел ремонти. В
деня на инцидента свидетелят бил на работа. Обадила му се съпругата му по
телефона и му разказала за инцидента, както и че го карали към болницата с
прободна рана. След като се прибрал, в дома им бил Б.. Изчакали прибирането
на И.. Тя събрала вещи за болницата. Взела тениски, защото Л. продължавал
да кърви и не можели да спрат кървенето. Свидетелят и Б. занесли вещите в
болницата. В стаята М. била до болничното легло и бършела кръвта до него,
която още течала. Поинтересували се какво става. М. обяснила, че са качили
Л. от приемния блок в отделението. Никой не е отишъл да го прегледа, не са
проверили защо се оплаква, че кърви. Потърсил информация за състоянието
на Л.. Видял жена в коридора, която му обяснила да не се притеснява, раната
била повърхностна и до няколко дни ще се оправи. След това си тръгнали с Б..
На сутринта се обадила М., която им съобщила за смъртта на Л.. И. се
разстроила, разплакала се, обадила се на брат си по телефона. Разбрал, че са
откарали тялото до Благоевград, за извършване на аутопсия. И. и М. били
много разстроени, плачели. Г. не успял да дойде за погребението. Дошъл
няколко месеца по – късно-м.12.2020 г. Не могъл да се прибере по – рано
заради пандемията. Свидетелят разговарял с Г. по телефона. Трудно му било
да говори за смъртта на баща му, ставал сприхав, натъжавал се, очите му се
пълнели със сълзи. М. много се затворила в себе си, не искала да общува с
никой. Не искал внуците й да остават при нея, защото плачела, да не ги
разстройва. Не са живеели в едно домакинство с Л., но той често им гостувал.
Л. не е употребявал алкохол, пиел само по празници. Л. получил раната при
16
спор с неговия брат. Сборили се и той го наръгал. И. разказала на свидетеля,
че лекарите й обяснили, че раната е повърхностна и нямало опасност за
живота. Това казали и на свидетеля, когато оставил багажа в болницата.
Посетил болницата в деня на инцидента, след работно време. Разговарял със
служител на болницата – лекар, сестра или санитар, бил в коридора, облечен в
бели дрехи. Инцидентът настъпил около обяд.
От показанията на свидетеля К. В. М. се установява, че познавал И.,
тъй като бил приятел с нейния съпруг А.. Познавал нейната майка и баща.
Почти всеки ден се чувал с И. и на две-три дена се виждали. С майка й се
виждали по - рядко. С Г. общувал от време на време. Разбрал за инцидента от
Б.. Свързал се с А., който обяснил, че от болницата им казали, че раната не е
чак толкова сериозна и до известно време ще се възстанови. В деня на
инцидента Г. бил в Англия, където работел. И. се променила след смъртта на
баща й. все по – рядко се събирали, И. страняла, плачела. М. също се
променила, не била жизнерадостна. Свидетелят виждал Г. само веднъж – през
м.04.2021 г. Обяснил му, че не искал да остава в България, защото всичко му
напомняло за баща му и как го изгубил по нелеп начин и не искал да живее в
тази държава. Л. живеел в с. ***, а дъщеря му живеела със семейството си в
гр. ***. Често си гостували, почти всяка събота и неделя. Л. работел преди
смъртта си- ходел за дърва, занимавал се със строителство. Свидетелят не
знаел Л. да консумира алкохол. Свидетелят живеел в гр. ***.
От показанията на свидетелката И. С. П. – старша медицинска сестра
в Хирургично отделение на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД – Петрич, се
установява, че Л. Н. постъпил в лечебното заведение по повод прободна рана
след инцидент . направен бил скенер, кръвни изследвания, водно-солеви
разтвори, кислородна терапия, поръчана била кръв. При постъпването на
пациента свидетелката не е била на работа. Дошла за нощната смяна.
Колежките й предали, че болният е с прободна рана, че е поръчана кръв, която
се затопляла в момента и че трябвало да се направи кръвопреливане. Липсата
на кръв се компенсирала с водно-солеви разтвори. Те се прилагали докато се
снабдят с кръв и в зависимост от кръвните показатели. Кръвта дошла преди
началото на смяната на свидетелката. Тъй като кръвта идвала замразена,
трябвало да се затопли. Свидетелката започнала кръвопреливането в 19.45 ч.
Не знаела в колко часа е дошла кръвта в болницата. Приложената терапия
била: водно-солеви разтвори, кръвоспиращи и кислород, както и заместваща
терапия. Нямало назначена операция на пациента. Раната била обработена
при постъпването на пациента. Когато поела смяната, имало ревизия на раната
във връзка с изкървяване на раната. Ревизията се извършвала от лекар. Раната
се тампонирала. Нямало назначена операция, а кръвоспиращи, заместващи и
урбазон. Нямало други назначения. По време на дежурството на свидетелката
раната била прошита още веднъж към 01 ч. по повод прокървяване, което не
било обилно. Изкървяването се случило по време на преливането на втория
сак с еритроцитна маса. По време на дежурството на свидетелката имало
веднъж изкървяване, вторият път не било толкова обилно и се прошила
раната. В 01 ч. е нямало кръвопреливане. В стаята на пациента била съпругата
му. Пациентът бил адекватен, отговарял на въпросите адекватно, бил
ориентиран къде се намира. Началният момент на кръвопреливането зависел
от това кога се доставя кръвта. Свидетелката била сама нощна смяна, заедно с
дежурен лекар и дежурен хирург на повикване. Капацитетът на отделението
17
бил 14 души. Стараели се да обслужат всички пациенти. В Хирургично
отделение имало и пациенти с консервативно лечение, не само след операция.
Преди 17-18 години били по двама човека на смяна. На 07.01. хирургът И. Д.
бил на повикване. Другият хирург се казвал И. П.. И двамата не са носили
почерпка за именния си ден. По време на смяната на свидетелката не е имало
почерпка. На 07.01. нямало почерпка. На свидетелката не й известно някой от
лекарите да е употребявал алкохол на 07.01. хирургът д-р И. Д. бил извикан.
Като започнала смяната на свидетелката, той не бил в болницата, но бил
извикан за случая на Л.. Той зашил раната на Л. в 01 ч. Затова бил повикан,
тъй като дежурният лекар не е могъл да извърши тази интервенция, която е
хирургична интервенция. Свидетелката не знаела кой е зашил първоначално
раната на Л.. Информация за състоянието на пациентите давали само
лекарите. Дежурният лекар д-р Д. установила, че Л. е починал към 04.45 ч.
свидетелката не си спомня кой от лекарите е издал акта за смърт.
От заключението на вещите лица доц. д-р М. А. К. – анестезиолог –
реаниматор в УМБАЛ „Св. Анна“ ЕАД, началник КАИЛ; доц. Д. М. Б.
УМБАЛ „Св. Марина“, ръководител Катедра „Хирургични болести“, МУ, гр.
Варна и д-р М. М., специалист Образна диагностик, МБАЛ „Европа“ ООД,
София, по изслушаната във въззивното производство комплексна съдебно-
медицинска експертиза се установява, че наличието на кървяща прободна
рана в поясната област и масивен кръвоизлив от нея могат да доведат до
понижаване на стойностите на хемоглобина и кръвното налагане, което е
резултат от кръвозагубата, предвид локализацията и размера на раната. При
наличие на кървяща прободна рана в поясната област на първо място следва
да се събере подробна информация от близките и медицинската
документация. Следва преглед на пациента, назначаване на пълни
параклинични изследвания, образна диагностика, рентгенография, ехография,
компютърна томография. Към хирургичната интервенция се пристъпва след
извършване на посочените методи, като основната цел е спасяване на живота
на пациента. При наличие на нараняване в поясната област с дължина 5 см. и
дълбочина 8 см., би могло да се предполага нараняване на бъбрек, уретер,
слезка, бял дроб и дори сърце, когато нараняването е в лява лумбална област,
а когато е в дясна лубмална област – бъбрек, уретур, черен дроб, чернодробни
съдове, аорта, долна празна вена от представените по делото документи
вещите лица са установили наличието на съществена разлика в разчитането на
КТ, която е без контраст. В единия документ няма описан абдомен, бъбреци и
ретроперитонеум, а на втората подробно е описано: ляв бъбрек – не се
визуализира добре, като има значително ангажиране на перирпеналните
тъкани и фасицията на Герота е задебелена, като има значително ангажиране
на периреналните тъкани и фиксацията на хематом. От второто описание
вещите лица приемат, че става ясно, че КТ без контраст е напълно достатъчна
да опише находката, така както е описана и при аутопсията. Не е ясно тези две
разчитания на КТ в каква последователност са, като разминаването в тях е
съществено (фрапантно). Няма информация дали са проведени две отделни
нативни изследвания с различен обем – първото на гръден кош и „паренхимни
органи на горен абдомен“ и второ КТ изследване, включващо абдомен и таз.
От втория протокол става ясно за локализация на раната и подлежащи
промени в подкожната мастна тъкан и перинефрилно. Наличието на неясни
контури на левия бъбрек, при анамнеза за надлежаща прободна рана и
18
хемодинамични промени са високосуспектни за прериренален и/или
ретроперитонеален хематом. В условията на спешност негативното КТ
обхващащо зоната на интерес (травма/рана) и вероятните зони за формиране
на кръвни колекции е достатъчно за оценка наличие на лезии на органи и
съдови структури. Използването на интравенозна контрастна материя може да
даде информация на активно кръвотечение/пълнене на кухина по време на
самото изследване. В медицинската документация не се откриват данни за
ултразвуково изследване на корем и ретроперитонеума, няма данни за КТ с
контраст и не е изследвана урина. Диагностична лапаросинтеза се извършва,
когато резултатите от образните изследвания не корелират с клиничната
картина и общото състояние на болния. Вещите лица приемат, че в случая
лапароцинтезата не би довела до желания резултат, тъй като в коремната
кухина не биха се открили патологични промени. Хематомът се намира в
ретроперитонеума и няма да се позитивира кървене. Диагностичната
лвапароцинтеза е морално остаряла техника, която рядко се описва в
учебниците по Хирургия. Лапароскопията предлага много повече
възможности и освен като диагностика, тя може да се превърне в
терапевтична процедура – поставяне на дренаж, зашиване на кух коремен
орган, черен дроб или премахване на слезка. Предвид тежкото общо
състояние на пациента, клиничните и лабораторни изследвания, би могло да
се подозира наличието на вътрешен кръвоизлив, като КТ го показва. От
приложените образни изследвания се обективира течна колекция около левия
бъбрек – вероятно хематом. Според данните от медицинската документация
преди да се зашие раната е извършена ревизия, доколкото е възможно. Що се
отнася до бъбрека и уретера, анатомично те са разположени в дълбочина и
съществува риск от наранявани или нанасяне на по – големи увреждания,
когато се извършват без достатъчен визуален контакт – на сляпо. Например,
ако е налице разкъсване на бъбречната капсула или уретера, при такава
ревизия е възможно да се разкъса бъбречния паренхим, да се прекъсне изцяло
уретера или да се създаде лъжлив ход, с който да се засегне слезката и да се
предизвика масивно кървене, което да доведе до смъртта на пациента. Когато
е налице кървене от вътрешен орган, кръвоизливът се преустановява след
директна интервенция върху засегнатия орган – зашиване или премахване на
органа. При установяване на вътрешен кръвоизлив, трябва да се прецени дали
към момента на диагностицирането му кръвоизливът е спрял или продължава
на първо място, което се извършва с активно наблюдение на болния, адекватни
реанимационни мероприятия, като вливане на водно-солеви разтвори, хемо и
плазмотрансфузия, антибиотици, контролни образни изследвания – ехография
и КТ, контролна параклиника. Предвид резултатите от аутопсията и данните
за нараняване на ляв бъбрек и уретер, евентуалната оперативна интервенция
би трябвало да се извърши от уролог в урологична клиника или в болнично
заведение, респ. пациентът да бъде транспортиран в болница, където има
достатъчен брой специалисти, които могат да сформират екип за извършване
на оперативна интервенция. При установено нараняване на единия от
бъбреците и съдовете му, правилните действия, които следва да бъдат
предприети са – оперативна интервенция, извършена от уролог с опит в
лечение и на травми на бъбрека. По преценка на лекуващия хирург могат да се
направят ново КТ или ехографско изследване. В медицинската документация
не се откриват данни за кардиопулмонална ресуститация. Не са налични
19
документи за КПР и запис от нестезиолог реаниматор. По следения от д-р Д.
това се случило в коридора, но е изказано съмнение, че се касае за клинична
смърт на пациента. Касае се за колапс и овладяването му с консервативни
методи – сърдечен масаж и обдишване, поставяне на 2 венозни източника за
подаване на кислород без допълнителна медикация, например с Атропин,
Адреналин. Прието е, че поведението на д-р Д. е абсолютно адекватно към
конкретната клинична ситуация. По делото има две разчитания на КТ, като
второто разчитане коренно променя терапевтичния процес и неговия изход.
Действията на д-р Д. са своевременни и адекватни – поръчани са 5 сака кръв,
хирургична обработка на раната, вливания с водно-електролитни и
плазмаекспандери, биопродукти, кръвоспиращи, антибиотици и др.
съхраняването на човешкия живот е многофакторен процес и зависи не само
от действията на лекуващите лекари, а и от организацията на
здравеопазването – в случая малка общинска болница. Поведението на д-р Д.
при наличните изследвания – КТ на торакс и горен абдомен без данни за
лезии, е адекватно. Оперативното лечение били възможно да започне по –
рано. Не може да се предвиди дали животът би бил спасен. Всяка оперативна
интервенция, респ. анестезия крият определен риск, оценяван по
международни скали за оценка и изхода й не би могло да се определи само въз
основа на документите по делото. Първото съобщение за смърт е изготвено
след леталния изход, а второто – след аутопсията, което е по – пълно,
подробно и изчерпателно.
При изслушването им в открито съдебно заседание вещите лица са
пояснили, че за информацията, която е имал относно състоянието на пациента
и образното изследване поведението на д-р Д. е било адекватно – вливане на
водно-солеви разтвори, прилагане на антибиотици и хирургична обработка на
раната. Адекватно е било предприето действие по кръвопреливане.
Поведението на д-р Д. не противоречи на утвърдените медицински стандарти.
Причината за смъртта е посочена след извършване на аутопсията – руптура на
бъбрека с хематомвследствие на прободно нараняване“. Вещите лица не могат
категорично да отговорят дали биха могли лекуващите лекари да
предотвратят смъртта на пациента при прилагане на известните на
медицинската наука и практика лечебни стандарти и ако се приложат, да се
избегне смъртта на пациента. Последният е бил в крайно тежко състояние.
Пациенти, които са с такъв травматизъм, с такава параклиника, с кръвозагуба
и хемоглобин 59, има загуба на поне 1 литър кръв. При прием на такъв
пациент в спешно отделение, се вземат мерки максимално да се подобни
неговото състояние – реанимационни мероприятия, за да може да понесе
операцията и след това възстановителния период. От значение са данните от
скенера. При липса на данни за активно кървене, операцията може да се
отложи, да се прелее кръв, заместителни разтвори, да се подобри състоянието
на пациента. Трябва да се наблюдава и при необходимост – да бъде опериран.
Предвид естеството на травмата, която застрашава живота на пациента, дори
да бъде опериран, дори да бъде излекуван, не може да се каже категорично
дали ще преживее оперативната интервенция. Направено е било
необходимото в условията на спешност и според състоянието на пациента.
Направени са били изследвания. Представената КТ не е имало данни, че има
такава кръвозагуба, поради което е предпочетено заместващи вливания, за да
може да се стабилизира състоянието на пациента. Предвид естеството на
20
травмата, винаги се мисли, че имаме засегнат орган, макар да няма данни в
образната диагностика. Ако бъде опериран пациента и не се намери
източника на кървене, това би била излишна интервенция. При пациента се
наблюдава спад в конкретни показатели като хемоглобин, хематокрит, което
говори само по себе си за данни от кръвозагуба. Спазени са медицинските
стандарти. Винаги е възможно да се направят още изследвания. Лекарите са
действали адекватно, както се процедира. Назначените изследвания са били
напълно достатъчни и са отговорили на въпросите, които е имало. Лекарят е
действал адекватно, по алгоритъм. Поръчани са били 5 сака кръв, които по
немедицински причини пътуват от Благоевград направени са скенери, приет е
в хирургично отделение, вливани са плазмозаместители и водно-солеви
разтвори. Пациентът е бил наблюдават достатъчно активно, в нужната степен.
Отразили са състояние, описали са клиниката. Имало е кървене, поради което
е извикан хирург. Извършена е била хомеостаза, което означава, че пациентът
не е бил оставен без абсолютно никакво наблюдение. Дежурният лекар е
описал как състоянието на пациента се е влошило. Извикал е хирург, който е
обработил раната, зашил я, след което е назначил терапия. До 1 часа е водена
надлежно медицинската документация. Вещото лице Б. заявява, че не може
да отговори на въпроса колко сериозно си е вършил работата хирургът. В
образното изследване във втория протокол има описани промени, бъбрека е с
неясни контури, около бъбрека има промени, които са високо суспектни за
течна колекция около бъбрека, най-вероятно кървене. Това е второто
приложено КТ изследване. Състоянието на пациента се е влошило. В
изготвения рапорт е описано, че пациентът е в шоково състояние, когато е бил
преместен и съответно тогава са му били назначени други вливания. След
ревизия на раната е имало изтичане на кръв от нея, като кървенето било
преустановено. Това е описано в ИЗ. Има една кръвна картина на пациента,
кой не е проследяван в динамика. Прави впечатление, че има два разчетени
КТ, само единият от които е заверен а вярност с оригинала. При постъпване на
пациент, при който в КТ е написано, че е здрав, тогава ще следва да се
извърши консултация с реаниматор, следва да се повтори скенера, ако
пациентът не върви добре, но от гр. Петрич до гр. Благоевград са 80 км. И е
необходимо време за доставка на кръв. В болницата в Петрич няма уролог.
Изисква се време, за да се намери уролог с хемоглобин от 59 и липсата на
информация колко кръв е загубил, пациентът може да умре, докато го
интубират, може да умре на операционната маса, на първия час, след като
излезе от операционната. В случая е направено максималното, за да
компенсират пациента, да вдигнат хемоглобина му, да увеличат шанса и ако
има нужда от операция, да има по – голям шанс, да оцелее.
Във въззивното производство е представен констативен протокол от
извършена проверка КП № 13-179/01.07.2020 г. на ИА „Медицински надзор“.
С него са дадени задължителни предписания на управителя на МБАЛ
„Югозападна болница“ ООД да създаде регламент в лечебното заведение чрез
издаване на нарочна заповед за стриктно отразяване в съответната медицинска
документация проследяването на обективното състояние и жизнени
показатели на пациентите. В срок до 30.07.2020 г. управителят да уведоми
изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“ за предприетите действия
и предостави заверени копия на издадените документи. Проверката е
извършена във връзка с постановление от ОП-Благоевград, с което е
21
възложено извършването й и в хода на която да се установят посочените в
постановлението обстоятелства, свързани с проведеното спрямо Л. Н. лечение
в МБАЛ „Югозападна болница“, гр. Петрич. След проверка на съставената
медицинска документация е констатирано, че в ИЗ липсват своевременно
назначени от д-р Д. и проведени допълнителни образни изследвания
(ехография на корем и КТ на корем с контраст), с оглед изключване или
потвърждаване на суспектните данни за периренален хематом, обуславящи по
– нататъшното поведение. В ИЗ на пациента е отразено кръвопреливане на 2
сака еритроцитна маса, но не е отразен час на извършването на
кръвопреливането и кой го е извършил. В медицинската документация
липсват докурзуси, отразяващи обективното състояние и локалния статус на
пациента за времения интервал от 14.30 ч. до 19.00 ч., липсват данни за
мониториране на основните жизнени показатели – пулс, кръвно налягане,
честота на дишане, кислородна сутурация, необходимо условие за
своевеменно предприемане на реанимационни мероприятия. Констатирано е
наличие на обективна възможност от своевременно осъществена консултация
с анестезиолог-реаниматор, предвид тежкото състояние на пациента. И данни
за хеморагичен шок, същият да бъде приведен в ОАИЛ, с цел мониторирането
на жизнените му функции, където се провежда пълен контрол на сърдечната и
дихателна функции на пациентите и при настъпване на клинична смърт,
своевременно да бъдат осъществени КПР, което не е сторено от д-р Д., като
лекуващ лекар на пациента не е извършил. Констатирано е също така, че в ИЗ
липсва отразено описание на находка при осъществената двукратно ревизия на
раната и не са предприети мерки от д-р Д. за извършване на лапаротомия, с
цел установяване източника на кървене и предотвратяване на задълбочаване
на хеморагичния шок.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат
от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивинят съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Ищцата се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника
в качеството му на възложител на работата по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45
ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод
изпълнението на работата. Характерът на отговорността по чл.49 ЗЗД,
включително и на юридическите лица, като възложител, за непозволено
увреждане, е разяснен с формираната задължителната съдебна практика,
обективирана в ППВС № 7 от 29.X..1958 г., ППВС № 7 от 1959 г., ТР № 88 от
12.09.1962 г., ОСГК на ВС. Съгласно ППВС № 9 от 28.12.1966 г.
отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на
които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в
22
умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи
се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в
други случаи - до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на
увреждането. Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е
спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на
възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за
отпадане отговорността по чл.49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но
и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които
произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на
възложената работа. С ППВС 7 от 29.10.1958 г. и ППВС № 7 от 1959, т.6 е
разяснено, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия; тя има обезпечително-гаранционна функция. Тази отговорност не
произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма
място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата
невиновност. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от
тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата,
не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и
противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа. Възложителите на работата, във връзка с която са
причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора
на лицето, и да се позовават на други лични основания за освобождаването им
от отговорност.
Липсва спор между страните, че на пациента Л. Г. Н. е оказана спешна
медицинска помощ след възникнал битов инцидент и наличие на прободна
открита рана в лява лумбална област. Пациентът е хоспитализиран в
Хирургично отделение на ответната болница в гр. Петрич, на 07.01.2020 г., в
13.55 ч., с лекуващ лекар д-р Д.. Страните не спорят също така и относно
обстоятелството, че последният работи по трудов договор при ответника.
Налице е спор дали е налице противоправно деяние от страна на
служителите на ответника.
В случая пациентът е постъпил по спешност, като е хоспитализиран в
тежко увредено състояние, след прободно нараняване с нож в лява лумбална
област и данни за масивна кръвозагуба. Раната е с дължина от 5 см. и
дълбочина от 8 см. По делото не се установи при постъпването на пациента да
е извършена щателна ревизия на раната, с цел установяване естеството на
нараняването – дали е засегнат орган, дали е налице вътрешно кървене, както
и назначаването на адекватно лечение. Въпреки данните за масивна
кръвозагуба - ниското артериално кръвно налягане на пациента и установения
чрез кръвното изследване тежък дефицит на хемоглобин – 59 г/л., не са
предприети активни действия за установяване дали е налице вътрешно
кървене, неговият източник и съответно предприемане на необходимите
действия за спиране на продължаващия кръвоизлив. При констатираното
спешно, животозастрашаващо състояние на пациента, след тежка кръвозагуба,
с цел спасяване живота на пациента, лекарският екип е следвало да събере
информация от близките, да извърши преглед на пациента, да извърши пълни
параклинични изследвания, образна диагностика, рентегона, ехографска,
23
компютърна томография. След разчитане резултатите от тези изследвания
следва да се пристъпи към хирургична интервенция, съгласно изслушаната
във въззивното производство комплексна съдебно-медицинска експертиза,
както и експертизата в производството пред ОС-Благоевград. Този алгоритъм
не е изпълнен в неговата цялост. Действително предприетите от лекуващия
лекар действия са били адекватни, но не са били в пълния обем, за да може да
се съхрани животът на пациента. Съществен е пропускът да се ревизира
раната за установяване източника на констатираното масивно кървене.
Вещите лица пред първата и настоящата съдебни инстанции са дали
еднозначен отговор, че значителният размер на раневия канал в поясната
област е предполагал извършването на необходимият обем изследвания за
установявани дали е налице засягане на орган в областта на раната – бъбрек,
уретер, голям съд, евентуално проникване в коремната кухина. Предвид
естеството и местоположението на раната може да се заключи за наличие на
нараняване на бъбрек, уретер, слезка, дял дроб, дори сърце, доколкото
нараняването е в лява лумбална област. По делото не се установи
извършването на ултразвуково изследване на корем и ретроперитонеума, не е
извършена КТ с контраст, липсва изследване на урината, което би дало
възможност да се установи евентуално наличие на кръв и засягане от травмата
на пикочо-отделителната система. Не е извършена и лапароскопия, която
освен за диагностика може да се използва за поставяне на дренаж, за зашиване
на мястото на кървене. Липсва проведена лапароцинтеза. Вместо това
лекуващият екип се е задоволил единствено до външно обработване и
зашиване на раната. То може да спре единствено външната кръвозагуба, която
към този момент не е била обилна, но не е в състояние да овладее и спре
продължаващото масивно вътрешно кървене. При наличието на установената
тежка клинична симптоматика, резултатите от лабораторните изследвания не
могат да се обяснят като последица единствено от външна кръвозагуба от
раната, която е описана в медицинската документация като необилна. Това
сочи на подценяване на ситуацията и липса на адекватна преценка на
състоянието на пациента. Вещото лице д-р Г. е обяснило, че нивото на течност
в коремната кухина е могло да се установи чрез рентгенография, абдоминална
рентгенография, скенер, но такива изследвания не са били направени. Липсата
на достатъчно образни изследвания, въз основа на които да се прецени
обективното състояние на пациента и съответно да се предприемат съответно
необходимите процедури за спиране на вътрешното кървене и съхраняване
живота на пациента, са довели до неправилна оценка на състоянието на
пациента и назначаването на терапия, която не е в пълнота, доколкото тя не
влияе пряко върху източника на кървене, който не е обработен и не е спряна
загубата на кръв. Неизясняването на естеството на нараняването, липсата на
щателна ревизия на раната са попречили на възможността да се предприемат
адекватни за състоянието на пациента мерки, включително своевременното
извършване на оперативна интервенция, а при невъзможност от сформиране
на екип с нужните специалисти – своевременно транспортиране на пациента в
лечебно заведение с по – високо ниво на компетентност.
Съдът не възприема изводът на вещите лица от комплексната съдебно-
медицинска експертиза, че действията на лекуващия лекар са своевременни и
адекватни, като същият е действал по алгоритъм. Този изводи не кореспондира
с отговорите на въпросите, дадени в т. 2, т.3, т.5 относно необходимите
24
изследвания за установяване източника на кървене и предприемане на
необходимите терапевтични процедури за спиране на вътрешното кървене.
Макар предприетата заместителна терапия – кръвопреливане, вливане на
водно-солеви разтвори, да е пряко свързана с естеството на травмата и да цели
компенсиране на кръвозагубата, същата не са била достатъчна, за да съхрани
живота на пациента, спрямо когото не са извършени в пълен обем интензивни
медицински терапии и реанимационно лечение. Посоченият извод на вещите
лица противоречи и на останалите ангажирани по делото доказателства –
заключението по изслушаната пред първата инстанция съдебномедицинска
експертиза, съставения констативен протокол от извършената проверка от ИА
„Медицински надзор“ и др.
По делото са ангажирани два различни по своето съдържание два
разчета на КТ, обсъдени от вещите липа от комплексната съдебно-медицинска
експертиза. Нужно е да се посочи, че първото разчитане КТ се отнася за
извършено изследване в анатомична област, която не съвпада с мястото на
травмата – гръден кош, паренхимни органи на горен абдомен. Това е налагало
провеждане на нова КТ в анатомичната област на увредата. В случай, че е
извършено второ КТ изследване, за което е направено второто разчитане, в
него се съдържат данни за находката, която е описана и при аутопсията –
локализирана е раната, както и настъпилите промени в подкожната мастна
тъкан и перинефрално. По този начин КТ е установила наличието на
вътрешен кръвоизлив – течна колекция около левия бъбрек. Тези данни обаче
не са довели до предприемане на действия за спиране на вътрешното кървене
– директна интервенция върху засегнатия орган, зашиване или премахване на
органа (т.9 от комплексната съдебномедицинска експертиза). Не се установява
предприемането на каквито и да било действия от страна на лекуващия екип
при ответника, насочени към спиране на вътрешния кръвоизлив.
Въпреки обективните данни от близките на пациента за загуба на
голям обем кръв и резултатите от кръвните изследвания и извършения
преглед, не е извършена консултация с анестезиолог – реаниматор. Не е
проведена адекватна оценка на обема кръвозагуба. Пациентът не е приведен в
ОАИЛ, за да бъде под постоянно наблюдение на жизнените му функции. Не е
направена щателна ревизия на раната, не е изяснено естеството на
нараняването и наличието на нараняване на бъбрек и съдовете му, както и
вътрешно кървене. Не е извършена оперативна интервенция с цел спиране на
кръвотечението от кръвоносните съдове на бъбрека а при невъзможност да се
обезпечи извършването на такава интервенция - не са предприети действия за
транспортиране на пациента до лечебно заведение с по – високо ниво на
компетентност, в което е можело да се извърши така операция. Установи се
също така, че дори не е поставен дрен при външното зашиване на прободно –
поредната рана. Пациентът не е проследяван в динамика, доколкото на същия
е направено само едно изследване на кръвта. Липсват данни в съставената
медицинска документация във връзка с наблюдение на пациента от 14.30 ч. до
19 ч. Не са ангажирани доказателства за извършено проследяване обективното
състояние на пациента в този интервал от време. Същевременно още при
постъпването на пациента в ответното лечебно заведение същият се е нуждаел
от интензивни грижи и реанимационно лечение, каквито обаче не са му били
предоставени в нужния обем.
Действително при констатирания остър анемичен синдром,
25
прилагането на кръвопреливане е правилно и адекватно. В случая обаче
кръвопреливането е започнало късно – едва в 19.35 ч., а пациентът е приет в
13.55 ч. Отделно от това кръвопреливането не може да доведе до спиране на
източника на вътрешно кървене, за което не са предприети никакви действия в
ответното лечебно заведение. Предвид нивото на оборудване на лечебното
заведение, липсата на кръвни продукти за извършване на кръвопреливане и
оперативно необходимото време за доставянето на такива, липсата на
специалист – уролог, който да вземе участие при извършване на оперативна
интервенция, респ. да консултира пациента, са били налице достатъчно
основания да се приведе пациента в болнично заведение, в което има
необходимите специалисти и кръвни продукти, за да се окаже медицинска
помощ в необходимия обем и качество. В случая и това не е сторено.
За да бъде деянието противоправно и съответно да се носи
отговорност за непозволено увреждане, не е необходимо да е нарушена
конкретна правна норма, а е достатъчно да се нарушено общото правило да не
се вреди другиму (Р 940-72-І). С оглед на това, за да бъде деянието
противоправно, изразяващо се в горепосочените действия и бездействия на
работещите при ответника лекари, не е безусловно необходимо то да е в
нарушение на правна норма, на писани правила. Правно релевантно е
обстоятелството, че при наличие на здравословен проблем, възникнал след
битов инцидент, близките на пострадалия са се обърнали своевременно към
ответното лечебно заведение и адекватно са очаквали лечение, което да е
съобразено с установените медицински стандарти и добрите медицински
практики. Пациентът се е нуждаел от квалифицирана медицинска помощ,
предвид животозастрашаващото му състояние, която своевременно е
потърсена в ответното лечебно заведение, но за него не са били положени в
пълния им обем необходимите медицински грижи, съобразно съответните
медицински стандарти и правилата на добрата медицинска практика,
утвърдени по силата на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина от Министъра на
здравеопазването, с оглед пълноценното диагностициране лечение и оказване
на спешна медицинска помощ на пострадалия. При тяхното нарушаване, то
деянието несъмнено е противоправно. Отделно от това в разглеждания случай
горепосочените пропуски в лечебно-диагностичния процес нарушават
изискванията на чл.81, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗ, съгласно които всеки български
гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда
на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна
медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1.
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Нарушени
са и изискванията на чл.86, ал., т.3 и т.10 ЗЗ, съгласно които като пациент
всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ, сигурност и
безопасност на диагностичните и лечебни процедури, провеждани по време на
лечението му. По силата на чл.6, ал.1 ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и
на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява
при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната
медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.
Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
здравеопазването. В чл.6а, ал.1 ЗЛЗ е регламентирано, че медицинските
стандарти по чл.6, ал.1 определят минималните задължителни изисквания към
26
структурите за осъществяване на дейностите по определени медицински
специалности или изпълнение на отделни медицински дейности за
осигуряване на качествена профилактика, диагностика, лечение,
рехабилитация и здравни грижи за пациента.
По изложените съображения въззивният съд счита, че са
неоснователни оплакванията на жалбоподателите, че не е налице
противоправно бездействие от страна на медицинските специалисти,
работещи при ответника, както и че лекарският екип на ответното лечебно
заведение е предприело всички възможни и необходими действия за лечението
на пациента, като е осъществено своевременно и достатъчно
диагностициране, предприети са действия за спиране на загубата на кръв и за
провеждане на кръвопреливане.
Налице е спор между страните във въззивното производство и относно
обстоятелството дали е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между констатираното противоправно бездействие на служителя и
настъпилата вреда – смъртта на пациента.
Съгласно и т.1 на ППВС № 1/23.12.1968 год. по силата на чл.45 и сл.
ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Това следва и от изричната разпоредба на чл.51,
ал.1 ЗЗД. Между деянието и настъпилата вреда следва да има причинно
следствена връзка, което е елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. С
оглед на това не подлежат на обезщетяване вреди, които макар и да имат
връзка с поведението на ответника по иск за обезвреда по чл.45 ЗЗД, не се
явяват пряка и непосредствена последица на извършения от него деликт.
С трайната и непротиворечива практика на ВКС, формирана по реда
на чл.290 ГПК, е възприето разрешението, че в хипотезата на чл.45 ЗЗД
доказването на причинно - следствена връзка между поведението на дееца и
увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца, който следва по пътя на
пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно
необходимо, а не случайно, свързано с резултата. В цялата поредица от
явления деянието (причина), следва да предшества вредата (следствие), както
и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието.
Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на
определени задължения и е непосредствена, когато противоправният резултат
директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие -
в този смисъл е решение № 449/17.06.2009 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. д. №
3696/2007 г. Трайно в съдебната практика се приема също така, че причинната
връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на
вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
деликвента. Деянието трябва да бъде условие, без което тя не би настъпила.
Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата, ако при мислено
изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила. Обратно, ако
вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше
осъществено, липсва причинна връзка между тях. Вредата следва обективно,
необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово
случайно следствие. Косвени, а не преки, са вредите, които са последица не на
неизпълнението, а на други факти, които прекъсват причинната веригата.
Тези изисквания относно причинната връзка следва да са налице
между противоправното поведение и вредите, които делинквентът виновно е
27
причинил при или по повод изпълнението на работата и съставляват
материално - правна предпоставка за пораждане на гаранционно-
обезпечителната отговорност на възложителя по чл.49 ЗЗД (решение №
204/11.03.2019 г. по гр. д. № 586/2018 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК).
В случая причината за смъртта на пациента е установена след
извършена аутопсия, във връзка с която е изготвено съобщение за смърт №
2/08.01.2020 г. в него е посочено, че причина за смъртта е исхемия на мозъка,
остра кръвозагуба, ретро и перитонеален хематом, продобво - прорезно
нараняване на бъбрек и съдовете му, прободно-прорезно нараняване на пояса
в ляво, чернодробна стеатоза, бронхиолит.
Вещото лице д-р Г. е обосновал извод, че само при своевременно,
активно лечение и спиране на кървенето, прогнозата е благоприятна.
Прогнозата при тежък и неовладян кръвоизлив е сериозна и зависи от бързата
и ефективността на реанимационната (противошокова) и хирургична намеса.
В случая кървенето не е спряно и вътрешният кръвоизлив не е овладян.
Зашиването на раната е целяло да спре външната кръвозагуба, но то не може
да овладее продължаващото вътрешно кървене. При толкова тежко нараняване
и силно влошени кръвни показатели лекарският екип не е предприел
целенасочени действия за установяване на източника на кървене и спиране на
вътрешния кръвоизлив. Същевременно основната причина за смъртта на
пациента е констатираната остра кръвозагуба. Същата нито е констатирана от
лекарите в ответното лечебно заведение, нито е овладяна, още повече
своевременно. Съгласно заключението на вещите лица по изслушаната
комплексна съдебно-медицинска експертиза оперативното лечение е било
възможно да започне по – рано (т.15), но в случая оперативна интервенция не
е извършена. Вещото лице д-р Г. е обосновал извода, че при диагностициране
на данни за напредващо вътрешно кървене, е можело своевременно да се
предприеме друго терапевтично поведение с хирургично лечение и да се даде
шанс на пострадалия. Това обаче не е сторено. На пострадалия не са оказани
интензивни медицински грижи, нито реанимационно лечение. Нито е
установен източника на вътрешно кървене, нито същият е бил саниран. В
случай, че в лечебното заведение липсват високи терапевтични и
диагностични възможности, следва да се предприеме спешен транспорт до по
– високо квалифицирано здравно заведение, което в случая не е сторено.
Спасяването на пациент с наранен бъбрек може да се осъществи само при
своевременна оперативна намеса и отстраняване на този орган. Не са
предприети никакви действия за обезпечаване извършването на такава
интервенция, макар и в друго лечебно заведение, предвид липсата на уролог
при ответника. Липсата на адекватни и в достатъчен обем изследвания е
довело до липса на обективна информация за състоянието на пациента, за
правилното му диагностициране и вземането на адекватни решения за
съхраняване на неговия живот. Това е довело до липсата на саниране на
източника на кървене, причинил остра кръвозагуба и летален изход.
Съдът възприема изводите на вещото лице д-р Г., уточнени след
запознаване с предявеното му и ангажирано по делото съобщение за смърт №
2, което не е оспорено от страните. Тези уточнения са направени след
установяване на причината за смъртта на пациента и съответно не почиват на
догадки и предположения. Ето защо доводите на жалбоподателите, основани
28
на част от изводите на вещото лице д-р Г., формирани преди установяване на
конкретната причина за смъртта на пациента, установена след извършване на
аутопсия, не следва да се обсъждат, тъй като вещото лице е уточнило същите
при изслушването му в открито съдебно заседание, съобразно констатациите
след извършената аутопсия.
Действително вещите лица от комплексната съдебномедицинска
експертиза не са дали категоричен отговор на въпроса дали след проведено
оперативно лечение животът на пациента би бил спасен. Същите обаче не са
обосновали и категоричен извод, че дори да се проведе своевременно
оперативно лечение на пациента, животът му не би могло да бъде съхранен.
При извършване на преценка в тази насока въззивният съд възприема
изводите на вещото лице д-р Г., тъй като същите са задълбочено обосновани,
при съобразяване всички данни по делото и отчитане тежестта на травмата и
необходимостта от ефективна реанимация на пациента, както и хирургическа
намеса. Вещото лице е обосновало извод, че само при своевременно активно
лечение и спиране на кървенето прогнозата е благоприятен. При правилна и
своевременна диагностика и установяване на напредващото вътрешно
кървене, е можело своевременно да се предприеме друго терапевтично
поведение с хирургично лечение и да се даде шанс на пострадалия. В случая
обаче нито е извършен пълен обем образни изследвания, с цел поставяне на
вярна диагноза, нито са предприети медицински дейности за спиране на
вътрешното кървене. Липсата на саниране на източника на кървене не може
да се преодолее чрез кръвопреливане и вливане на водно-солеви разтвори на
Рингер. Същевременно причина за смъртта на пациента е масивна
кръвозагуба. Несъмнено част от причинния процес е наличието на дълбока
прободна рана, довела до застрашаване живота на пострадалия. Но този
процес е можело да бъде прекъснат чрез своевременно и адекватно лечение,
извършване на интензивни медицински терапии и реанимационно лечение,
което в конкретния случай не е направено. Не би могло да се приеме, че след
като не е абсолютно сигурно, че оперативната интервенция задължително ще
спаси живота на пациента и е налице висок оперативен риск, то такава не
следва да се предприема. Напротив, при съществуваща реална опасност за
живота на пациента следва да се направят пълния обем диагностични и
лечебни процедури, обезпечаващи поставянето на правилна диагноза,
назначаването и извършването на адекватно лечение, в пълния необходим
обем. В случая обаче това не е сторено.
По изложените съображения въззивният съд счита, че при съвкупния
анализ на всички ангажирани по делото доказателства се налага извода, че
несвоевременното и неправилно диагностициране на пациента, непълният
обем от грижи, липсата на проведено адекватно оперативно лечение се
намират в пряка причинно – следствена връзка със смъртта на пациента.
В хода на процеса установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД оборима
презумпция за вина не е оборена.
По изложените съображения съдът приема, че са налице
предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника, в
каквато насока са и изводите на решаващия съд.
От виновните и противоправни действия и бездействия на служители
на ответната болница при и по повод изпълнение на възложената им работа, е
настъпила смъртта на Л. Н., в резултат на което ищците – съответно негова
29
съпруга и деца, са претърпели неимуществени вреди, които следва да бъдат
обезщетени. На основание чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД за вреди от деликт
възложителят на работата отговаря имуществено, а обезщетението обхваща
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Във въззивните жалби са заявени оплаквания, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди не е справедливо и е завишено.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения.
В случая на ******** г. Л. Г. Н. е починал на ******** г. Ищците –
съответно съпруга и деца, са надлежно легитимирани по предявения иск,
съгласно разясненията, дадени с ППВС 4 от 25.05.1961 г., III.1.
За установяване претърпените от ищцата неимуществени вреди са
ангажирани показанията на свидетеля А. И. К., Б. Д. М. и К. В. М., обсъдени
по – горе. Въз основа на тях са установени по делото заявените от ищците
неимуществени вреди, претърпени от загубата на техния съответно съпруг и
баща. Ищците тежко са понесли загубата на техния родственик. Пострадалият
живеел в едно домакинство със съпругата си, поддържал близки отношения с
децата си. Дъщеря му И. го посещавала през почивните дни. Имали
хармонични отношения, помагал й. Съпругата и дъщерята на пострадалия се
променили след инцидента, затворили се в себе си. Установи се, че синът му
също страда от загубата на баща му. Не искал да се върне в България, защото
всичко му напомняло за неговия баща и загубата му. Пострадалият е бил на 52
г. – в активна, трудоспособна възраст.
Съдът възприема показанията на разпитаните свидетели относно
претърпените от ищците неимуществени вреди, ценени по реда на чл.172
ГПК, при отчитане възможната му заинтересованост. Същите са логични и
последователни, изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Свидетелите имат преки и непосредствени впечатления
относно обстоятелствата, за които са разпитвани. Също така не са ангажирани
други доказателства, които да разколебаят доказателствената им стойност.
Предвид изложеното и съобразявайки претърпените от ищците
неимуществени вреди от загубата на техния съответно съпруг и баща, с когото
са имали близки и хармонични отношения, лишаването на ищците от
емоционален контакт и от морална подкрепа за в бъдеще, съобразявайки се с
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на ПТП,
установените застрахователни лимити, както и задължителните указания,
дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на по 50 000 лв., което ще възмезди ищците в
най - пълна степен за претърпените от тях болки и страдания във връзка с
настъпилата смърт на техния родственик, с когото са имала близки,
пълноценни отношения.
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният иск
се явява изцяло основателен.
30
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Предвид обстоятелството, че на ответниците по жалбата – ищци е
оказана безплатна правна помощ и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78,
ал.3 ГПК, в полза на адв. Д. С. К. следва да се присъди сумата от по 2 030 лв.
за всяка от страните или общо 6 090 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/09.97.2004 г. за възнаграждения за адвокатско работа (загл.
изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в приложимата редакция към момента на
сключване на договора за безплатна правна помощ от 14.04.2022 г. Към тази
сума следва да се добави по 1 000 лв. за всяка от представляваните страни или
общо 3 000 лв., определени по реда на чл.7, ал.9 от посочената наредба, в
разглежданата редакция. Така общият размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 9 090 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 128/21.03.2022 г., постановено по гр.
д. № 33/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, дванадесети състав.
ОСЪЖДА МБАЛ „ЮГОЗАПАДНА БОЛНИЦА“ ООД, ЕИК
*********, с адрес гр. Сандански, Паркова зона и съдебен адрес гр.
Сандански, ул. „Македония“ № 51, ет.1 – адв. В. Г., да заплати на адв. Д. Н. Д.,
ЕГН **********, сумата от 9 090 (девет хиляди и деветдесет) лв., на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 ГПК, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна парван помощ във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач:
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.
София, бул. „Г. М. Д.“ № 1.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31