Решение по дело №83/2024 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 636
Дата: 13 май 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247120700083
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 636

Кърджали, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ВИКТОР АТАНАСОВ
   

При секретар ПАВЛИНА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20247120700083 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4, във вр. с ал.3 и ал.1, т.1, б.„а” от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/.

Образувано е по жалба от „ЛАФЕМ” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [област], представлявано от управителя му Р. Ф. М., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-53-0121508 от 30.01.2023 год., издадена от началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която, на „ЛАФЕМ” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [област], представлявано от управителя му Р. Ф. М., е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект: нощен клуб „***”, находящ се в [населено място], [улица], община [област], [област], стопанисван от „ЛАФЕМ” ЕООД, с [ЕИК] и е забранен достъпът до търговския обект, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна поради неспазване на установената форма, нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК. Развива доводи относно конкретните пороци на обжалваната заповед, като твърди най-напред, че от фактическа страна, съставеният, на основание чл.110, ал.4 във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК, Протокол за извършена проверка cep.АА №0121508/21.01.2023 год., не отразява действителното фактическо положение на проверявания обект и на установените с него факти, както и че органите извършили проверката не са установили всички относими факти и обстоятелства, респ. не са събрали доказателства в тази насока. Твърди, че дружество регистрира и отчита всяка извършена продажба от търговския обект - нощен клуб „***“, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, като според него твърдение в заповедта, че при контролната покупка на 2 бр. безалкохолни напитки и 2 бр. алкохолни напитки и бадеми, всичко на обща стойност 36.00 лева, платени в брой на лицето Д. В. Д. - *** в обекта, от Д. Х. - проверяващ, преди легитимацията, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ DATECS FP с номер на ФУ [рег. номер] и номер на фискална памет ***, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г., не отговаря на истината, тъй като за така извършената покупка е бил издаден фискален касов бон. Счита, че тези факти и обстоятелства са били известни на проверяващите органи, но същите в нарушение на принципа за обективност, залегнал в чл.3, ал.1 от ДОПК, не са установили безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по ДОПК.

Жалбоподателят счита на следващо място, че не са налице нито едно от условията, визирани в чл.186, ал.1 от ЗДДС, за налагане на принудителна административна мярка и че изложените от административния орган мотиви в тази насока са твърде бланкетни, неотносими и несъстоятелни. Излага довод, че твърдението на административният орган, че констатираното нарушение води до неотразяване на приходи, не кореспондира с доказателствата по делото, като в тази връзка сочи, че наличието или липсата на разлика между отчетените продажби и касовата наличност и на какво се дължи една такава разлика, не са обстоятелства които да са релевантни при обсъждането на въпроса за законосъобразността на предвидената в чл.186 от ЗДДС ПАМ, поради което счита, че не са налице законовите предпоставки за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14/четиринадесет/ дни.

На следващо място твърди, че излагането на мотиви в заповедта по чл.186, ал.1 от ЗДДС във връзка с определяне на продължителността на срока на наложената ПАМ е задължително, за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона, като освен това според жалбоподателя, запечатването на обект за срок от 14 дни за неиздаването на касова бележка за 36.00 лева, какъвто бил настоящия случай, представлява нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка и несъответствие с целта на закона.

Предвид изложеното с жалбата моли, след като установи от фактическа и правна страна основателността на направените в жалбата оплаквания, съдът да постанови решение, с което да бъде отменена издадената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-53-0121508 от 30.01.2023 год., издадена от началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която, на „ЛАФЕМ” ЕООД, е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект: нощен клуб „***”, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от дружеството и е забранен достъпът до търговския обект, за срок от 14/четиринадесет/ дни, като неправилна и незаконосъобразна.

Редовно призован за съдебното заседание, жалбоподателят „ЛАФЕМ” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [област], се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв.М. С. от АК – [област], който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че издадената заповед грубо нарушава принципа „Не два пъти за едно и също нещо“, като изтъква, че наложената, с приложеното по делото НП, имуществена санкция, е била платена. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна, както и претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, редовно призован, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – гл.юрк. Д. Д., преди съдебното заседание е постъпила молба, в която заявява делото да се разгледа в негово отсъствие, като моли съда да остави в сила обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр от оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-53-0121508 от 30.01.2023 год., издадена от началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, видно от попълнената и оформена разписка към нея/л.17 от приложеното адм.дело № 112/2023 г. по описа на АдмС - Кърджали/, е връчен на адресата й, на датата 07.02.2023 год., като екземплярът е получен срещу подпис от Р. Ф. М. – управител и представляващ „ЛАФЕМ” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [област]. Жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-53-0121508 от 30.01.2023 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, до Административен съд - Кърджали, е подадена чрез куриерска фирма „Еконт“, видно от приложена товарителница с баркод ***, като е получена при административния орган на датата 21.02.2023 год. и заведена в деловодството му с Вх.№70-00-1964/21.02.2023 год., видно от положения върху жалбата и попълнен щемпел/л.7 от aдм.дело №112/2023 г./. От това следва, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, по установения ред, в изискуемата се форма и съдържание, от лице, което е адресат на наложената със заповедта ПАМ и за което, предвид това, е налице правен интерес от оспорването й, тъй като с нея се засягат непосредствено негови права и законни интереси.

Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Настоящото дело по повод жалбата на от „ЛАФЕМ” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], е повторно, след като постановеното по първоначално образуваното административно дело №112/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали Решение №221 от 22.06.2023 год., е било отменено с Решение №2202 от 26.02.2024 год., постановено по административно дело №7529/2023 год. по описа на ВАС – Осмо отделение и същото решение, делото е върнато на Административен съд - Кърджали за ново разглеждане, от друг състав на съда, със съответните указания, дадени в мотивите към отменителното решение.

От приложения по административната преписка Протокол сер.АА №0121508 от 21.01.2023 год. за извършена проверка в обект/л.22-л.24 от адм.дело № 112/2023 г./, съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, се установява, че на 21.01.2023 год., в 00:30 часа, е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – нощен клуб „***“, находящ се на адрес – [населено място], [улица], стопанисван от „ЛАФЕМ“ ЕООД, [ЕИК], при която е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. В протокола е отразено, че при извършената проверка, съвместно с органи на ОД на МВР – Кърджали, е извършена контролна покупка на два броя безалкохолни напитки, два броя алкохолни напитки и бадеми, на обща стойност 36.00 лева, заплатени в брой, преди легитимация, от Д. Х. - проверяващ, на Д. В. Д. – *** в обекта, като за продажбата не е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство - модел „DATECS FP“, с peг.№[рег. номер] и ФП ***, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Описано е също, че след легитимация, от проверяващия екип е изведен дневен финансов отчет без нулиране на фискалната памет на ФУ, както и че е извършено изброяване на касовата наличност, при което е установена положителна касова разлика, в размер на *** лева, съответно – разчетената касова наличност към момента на проверката от ФУ – *** лева, фактическа наличност на паричните средства – *** лева, сума на паричните средства в началото на работния ден – *** лева, плащане с банкови карти - *** лева.

За така констатираното нарушение, от инспектор по приходите при ЦУ на НАП, на 21.01.2023 год. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.АN №F693106 от 21.01.2023 год., против „ЛАФЕМ” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], представлявано от Р. Ф. М., който АУАН е бил представен приет и като доказателство по адм. дело №112/2023 год. по описа на АдмС - Кърджали/л.56-л.58 от адм.дело №112/2023г./. В този АУАН е описано деянието, отразено и в съставения Протокол сер.АА №0121508 от 21.01.2023 год. за извършена проверка в обект, като е прието, че със същото е нарушен чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Така съставения АУАН е бил предявен на управителя на дружеството, който го е подписал на същата дата – 21.01.2023 год., без възражения, като екземпляр от него му е бил връчен в момента, видно от оформената и подписана разписка към акта/л.58 от адм.дело №112/2023 г./.

Така, в крайна сметка, е издадена и оспорената Заповед за налагане на ПАМ №ФК-79-0121508 от 30.01.2023 год. на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите/л.13-л.17 от адм. дело №112/2023 г./, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, на жалбоподателя „ЛАФЕМ” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], представлявано от Р. Ф. М., е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: нощен клуб „***“, находящ се на адрес: [населено място], [улица] стопанисван от „ЛАФЕМ” ЕООД, с [ЕИК] и забрана на достъпа до него, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от Закона за данък върху добавената стойност и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.

В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока, като е посочено, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение и че при определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото и че издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки и че неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания търговец. В мотивите е посочено, че предвид неиздаването на съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС и като бъдат преценени местоположението на обекта – нощен клуб, с постоянен и интензивен поток от хора, разнообразните цени на предлаганите разнородни стоки, установената сума в повече в касата, в размер на 95.00 лева, представляваща индикация и за други нарушения, свързани с неиздаване на фискални бележки, всички тези изложени обстоятелства в своята съвкупност сочат, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат отчитани извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци. Отразено е, че в хода на проверка е установено и друго нарушение на разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 год. на МФ, изразяващо се в това, че търговеца не регистрира всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждан и изваждане на пари във и извън касата/ извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми и че за установеното нарушение е съставен АУАН № F693105/21.01.2023 година.

В мотивите на заповедта е посочено, че следва да се отчете фактът, че с настоящото нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти и че издаването на съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, въвеждането в експлоатация и регистрация в Националната агенция за приходите на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, подаването на данни от ЕСФП по чл.118 от ЗДДС в Националната агенция за приходите, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки, както и че така извършеното деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. В мотивите е посочено, че целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти и че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози, както и че за извършване на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.

В мотивите на заповедта е отразено, че при определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Посочено е също, че целта е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.

В заповедта е указано, че запечатването следва да се извърши в срок до три дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на принудителна административна мярка и че присъствието на представител на „ЛАФЕМ“ ЕООД, с [ЕИК], е задължително. Указано е също, че при неосигуряване на достъп до търговския обект, подлежащ на запечатване, виновното лице носи наказателна отговорност по чл.258 от Наказателния кодекс.

В заповедта е указано на „ЛАФЕМ“ ЕООД, с [ЕИК], да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в срок до определената дата на запечатване, на основание чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и че ако стоките не бъдат отстранени в указания срок, на основание чл.187, ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, както и че отстраняването на стоките ще се извърши за сметка на „ЛАФЕМ“ ЕООД, като НАП не носи отговорност за повреждане, похабяване или загуба на стоките.

При произнасянето по спора следва в случая задължително да се има предвид, че настоящото разглеждане и произнасяне по това дело е повторно, като при първото разглеждане на спора, съдът е постановил Решение №221 от 22.06.2023 год. по адм.дело №112/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, като с това решение, по жалба на „ЛАФЕМ“ ЕООД, [ЕИК], е била отменена, като незаконосъобразна, Заповед за налагане на принудителя административна мярка №ФК-53-0121508 от 03.01.2023 год. на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите. Това Решение №221 от 22.06.2023 год. по адм.дело №112/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, е било обжалвано с касационна жалба от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, по повод която е било образувано адм.дело №7529/2023 год. по описа на ВАС - VIII отделение и по което е било постановено Решение №2202 от 26.02.2024 год., с което е било отменено Решение №221 от 22.06.2023 год. по адм.дело №112/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали и делото е върнато за ново разглеждане, от друг съдебен състав на Кърджалийския административен съд, като в мотивите към това решение ВАС е дал и указания по тълкуването и прилагането на закона, които указания, съгласно нормата на чл.224 от АПК, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В тези мотиви, решаващият състав на ВАС е посочил, че образуваното срещу дружеството административнонаказателно производство със съставяне на АУАН за същото нарушение, за което е издадена и заповедта за налагане на ПАМ, не обуславя извод за кумулиране на мерки за извършеното от него нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, доколкото по делото не били представени доказателства за приключване на посоченото производство по ЗАНН с издаване на наказателно постановление, респ. с налагане на имуществена санкция за процесното нарушение. Прието е, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и че с оглед представения АУАН №FB93106 от 21.01.2023 год., съставен на „ЛАФЕМ“ ЕООД и изричното заявление на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител в открито съдебно заседание по делото на 30.05.2023 год., че дружеството е отправило предложение до административно наказващия орган за сключване на споразумение по чл.58г ЗАНН, административният съд е следвало да допусне искането на страната и да събере доказателства относно движението на образуваното срещу дружеството административнонаказателно производство за процесното нарушение. Решаващият състав на ВАС е посочил, че същите са необходими именно с цел извършване на преценка за спазване на принципите за съразмерност и пропорционалност, в т.ч. и с оглед постановеното с решението на СЕС от 04 май 2023 год. по дело С-97/21 тълкуване на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС. В мотивите към отменителното решение на ВАС е прието, че като е оставил без уважение това искане на дружеството-жалбоподател, административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на съществен за предмета на спора фактически и правен въпрос, съответно до ограничаване правото на защита на страните.

В изпълнение на даденото в отменителното решение на ВАС – VIII отд., задължително указание, с Разпореждане №323 от 29.02.2024 год., съдът е изискал от ответника и съответно е представено и прието като доказателство по делото, заверено копие на наказателно постановление, издадено въз основа съставения срещу „ЛАФЕМ“ ЕООД, с [ЕИК], АУАН №F693106 от 21.01.2023 год., а именно наказателно постановление №707041-F693106 от 13.06.2023 год. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП/л.18-л.21/. С това НП, на „ЛАФЕМ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [област], представлявано от управителя му Р. Ф. М., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е било наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 1000.00/хиляда/ лева, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Така издаденото НП е било връчено на управителя на дружеството на датата 24.07.2023 год., видно от оформената и подписана разписка към същото/л.20/.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се явява основателна и доказана.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в Централно управление на Национална агенция по приходите, в съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.3, предл.II/второ/ от ЗДДС, като видно от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП/л.18 от адм.дело № 112/2023 г./, със същата, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, директорите на Дирекции „Контрол” в Териториалните дирекции на НАП и началниците на Отдели „Оперативни дейности” в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване на обект” по чл.186 от ЗДДС.

Оспореният акт, на следващо място, е издаден в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се съдържание, т.е. заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително посочени са фактическите и правни основания за издаването й. Ясно е за какво нарушение се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискална касова бележка от налично и работещо в търговския обект фискално устройство/ФУ/ или ръчна касова бележка от кочан, за цялата извършена контролна покупка. Описаната в Заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение безспорно се установяват от Протокол за извършена проверка/ПИП/ сер.АА №0121508 от 21.01.2023 год., на който е налице и изрично позоваване в заповедта за налагане на ПАМ. За това деяние, от инспектор по приходите в НАП е съставен и АУАН сер.АN №F693106 от 21.01.2023 год., за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, въз основа на който АУАН впоследствие е издадено и НП № 707041-F693106 от 13.06.2023 год. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“.

При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или казано по-друг начин - спазени са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – с цитирания протокол за извършена проверка, съставен в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател, и опис на налични парични средства в касата към момента на започване на проверката към него/л.24 от приложеното адм. дело №112/2023 г./. В Протокола за извършена проверка/ПИП/ сер.АА №0121508 от 21.01.2023 год. са посочени проверените документи, както и събраните при проверката писмени доказателства, установяващи нарушението, като със съдържанието му провереното лице е било запознато, същото е вписало в този протокол, че няма възражения относно направените констатации и протоколът е подписан от него. Предвид горното съдът намира за несъстоятелен доводът, изложен в жалбата, че в случая фактическата обстановка не е била установена правилно и че същата не се подкрепя от доказателствата от извършената проверка и не е в съответствие с приетите за установени в производството факти.

По отношение материалната законосъобразност, т.е. по отношение на съответствието на обжалваната заповед с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона, съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, в приложимата й в случая редакция (изм., ДВ, бр.104 от 2020 год., в сила от 12.12.2020 год.), принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 от с.з. Следва да се посочи, че в съответствие с чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи, въз основа на законовата делегация от чл.118, ал.4 от ЗДДС, е приета Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С аргумент от чл.25, ал.1, т.1, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредбата, задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната ПАМ, е търговецът да не е изпълнил задължението си да издаде съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, т.е. задължението си да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), което от своя страна, представлява административно нарушение на чл.185 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1, предл.І/първо/ от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. В случая, извършеното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка от ФУ или ръчна касова бележка от кочан, за извършена контролна покупка, на обща стойност 36.00 лева, безспорно е установено, като твърдението в жалбата, че такова нарушение липсва, не се споделя от съда, тъй като то не се обосновава от наличните доказателства. Казано по друг начин, противоправното поведение в настоящия случай се състои в неизпълнение на задължението на субекта да издаде фискална касова бележка за извършено плащане на храни и напитки, на обща стойност 36.00 лева, като следва да се има предвид, че задължението за издаване на касова бележка възниква в процеса на нормална търговска дейност на търговеца и в момента на извършено плащане. Това нарушение се явява основание за налагане на процесната ПАМ, като при издаване на заповедта за това, компетентният орган действа в условията на обвързана компетентост. Предвид приложимата, т.е. сега действащата редакция на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, компетентният орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка „запечатване на обект” за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение, той е длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл - решение №1929 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм.дело №13684/2017 г., I о.; решение №14927 от 04.12.2018 г. на ВАС по адм. дело №8212/2018 г., I о.; решение №3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм.дело №1208/2018 г., I о. и мн.др.). Следователно, свободата за преценка на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна самостоятелност, като в акта следва да са изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него. Както вече се посочи, нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС определя, че мярката се налага за срок до 30 дни, т.е. органът има възможност при условията на оперативна самостоятелност да определи конкретния срок, за който ще наложи ПАМ, като прецени цялостното поведение на конкретния търговски субект. Тази негова преценка не може да е самоцелна, тя е регулирана от чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК, т.е. преценката и на съда в случая е свързана с това, дали с избраната от органа възможност се постига законовата цел, дали не е било възможно решение, което е по-малко обременително за адресата и трети лица и ако не е имало такова решение, дали е имало решение, което е осъществимо с по-малко разходи, како несъответен на целта на закона би бил акт, при издаване на който е нарушено поне едно от тези правила. Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. По аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от административният орган, съобразно преследваната от закона цел.

При упражняване на оперативната си самостоятелност относно срока на наложената ПАМ органът следва да съобрази цялостното поведение на контролирания търговски обект – както установените при конкретната проверка обстоятелства, така и неговата коректност към бюджета чрез наличие на други нарушения на фискалната дисциплина или непогасени публични задължения. Констатираното нарушение следва да бъде съобразено с цялостното поведение на търговеца при индивидуализиране на продължителността на мярката по смисъла на чл.6 от АПК, като по разбиране на настоящия състав, такава индивидуализация в случая не е направена. Мотивите в заповедта по отношение на срока са общи и относими към всички случаи на установени нарушения на фискалната дисциплина по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС. Посочено е, че при проверката е установена сума в повече в касата, в размер на 95.00 лева, което е индикация и за други нарушения свързани с неиздаване на фискални бележки, като е направен извод, че с това проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да се проверят извършените от него продажби и има за последица неправилно определяне на дължимите данъци. Без да е отчетено цялостното данъчно поведение на търговеца, в заповедта само е посочено, че не е спазен редът за издаване на касова бележка и е извършена преценка на местоположението на обекта – нощен клуб, с постоянен и интензивен човекопоток, разнообразие на предлаганите разнородни стоки. Изложеното е твърде формално и преповтарящо се във всяка една заповед, от категорията на оспорената в настоящото производство. Съдът не може да приеме, че същите са относими към разглеждания случай, тъй като тези мотиви могат да се изложат за всяко констатирано нарушение по чл.186, ал.1 от ЗДДС в [населено място] и не обвързват по никакъв начин установените факти и обстоятелства от проверяващия орган. Следва да се посочи, че срокът, за който се налага ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, не се свърза с размера на неотчетената продажба, като за определяне продължителността на действието е необходимо констатирането не само на факта на нерегистрирането на продажбата, но установяването и на други обстоятелства, а в случая, наличието на такива обстоятелства нито е обосновано, нито е доказано. В тази връзка административният орган единствено се е позовал на установено при проверката нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, касаещо положителната касова разлика, в размер на 95.00 лева и за което нарушение е бил съставен АУАН №F693105/21.01.2023 год., като по настоящото дело не се представиха доказателства, нито пък се изложиха твърдения, издаденото въз основа на същия този АУАН наказателно постановление да е влязло в сила или пък да са налице въобще други влезли в сила НП за извършени нарушения на ЗДДС. Позоваването на това единствено обстоятелство и при липсва на каквито и да са други конкретни мотиви за цялостното поведение на търговеца, съдът приема, че запечатването на търговския обект за срок от 14 дни (срок клонящ към средния предвиден в ЗДДС), наложената ПАМ се явява несъразмерна на поведението на търговеца. Също така, общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните с наложената ПАМ обществени отношения и с държавния интерес, чиято защита цели издаването на заповедта, не обосновават кое налага срокът на прилаганото ограничение да бъде 14 дни. По-голямата част от изложените мотиви са свързани с целите на упражнената административна принуда - предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия вид, както и коригиране поведението на търговеца и налагането на финансова дисциплина, което принципно се постига с налагането на самата ПАМ. В случая не е ясно как използваните като критерии за индивидуализиране на срока на ограничението - местоположение на търговския обект, интензивния човекопоток, предмета на осъществяваната в обекта търговска дейност, се свързват с констатацията, че с поведението си проверявано лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика и как тези критерии обосноват 14-дневния срок на продължителност на наложената ПАМ. Изложените като „мотиви“ общи съждения в заповедта са ирелевантните за определянето на срока на прилаганото ограничение и по никакъв начин не могат да обосноват необходимостта от прилагане на наложената със Заповед №ФК-53-0121508 от 30.01.2023 год. принудителна административна мярка, за определения в нея 14-дневен срок. Изложеното по-горе, според настоящия състав, води до незаконосъобразност на така издадената заповед за налагане на ПАМ и съставлява достатъчно основание за отмяната.

На следващо място, както вече се посочи по-горе в решението, за процесното нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба на стойност 36.00 лева, в деня на неговото извършване - на 21.01.2023 год., т.е. девет дни преди издаване на оспорената заповед, е образувано и административнонаказателно производство по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН, като срещу жалбоподателя „ЛАФЕМ“ ЕООД, с [ЕИК], е издаден АУАН, серия АN, №F693106 от 21.01.2023 год./л.56-л.58 от адм. дело №112/2023 г./, предявен и връчен на управителя на дружеството на същата дата, за неизпълнение на административното задължение по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Въз основа на така съставения АУАН и установеното с него административно нарушение е издадено наказателно постановление №707041-F693106 от 13.06.2023 год., връчено на 24.07.2023 год., с което, на дружеството-жалбоподател, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 1000.00/хиляда/ лева. Посоченото обстоятелство, с оглед тълкуването на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 год. относно общата система на данък върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), дадено в решението от 04 май 2023 год. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно и напълно достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение на законовата цел, независимо от изложените по-горе съображения за немотивираност на срока на наложената ПАМ.

Прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 год. относно общата система на данък върху добавената стойност – решение от 26 февруари 2013 год., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU: C:2013:105), т.27 и решение от 5 април 2017 год., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU: C:2017:264), т.16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели – чл.6, ал.2 от АПК и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 год. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС с иницииране на административнонаказателно производство срещу търговското дружество за налагане на имуществена санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС (нерегистрирана продажба на стойност 36.00 лева) не зачита правото по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС (т.55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна се явява непропорционално. Спрямо фактите на конкретния случай (размерът на неплатения ДДС за сумата от 36.00 лева е 7.20 лева), запечатването на търговския обект, при това за срок от 14 дни, е мярка, която създава ограничения за дейността на търговеца, които са несъразмерни на поставената цел – обезпечаване събирането на ДДС. Принудителната административна мярка е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца и приключило с налагането на имуществена санкция административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба (решение от 5 май 2022 год., BV, С-570/20, т.34), но в случая на кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, което е отделно от вече започналото административно наказателно производство, е недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на търговеца административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на административнонаказателно производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева (арг. от чл.185, ал.1 от ЗДДС, регламентиращ административнонаказателния състав за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, респ. по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ), не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението.

С образуване на административнонаказателното производство е преклудирана възможността на органите на НАП да предприемат и действията по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187 от ЗДДС, доколкото производството по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС се явява отделно от административнонаказателното такова, в рамките на което е предвидено налагане на допълнителни ограничения в дейността на търговеца, наред с предвидената в чл.185, ал.1 от ЗДДС, административнонаказателна отговорност, без да е налице възможност двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението.

Съгласно указаното в Решение на Съда на Европейския съюз/първи състав/ от 04.05.2023 год. по дело С-97/21 на СЕС, „Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства, на данъчнозадължено лице да може да бъде наложена мярка „имуществена санкция“ и мярка „запечатване на търговски обект“, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. При това тълкуване на действащото европейско законодателство, което е част и от правната уредба в Република България, като член на Европейския съюз, се обосновава извод, че разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС противоречи на цитираната европейска норма - чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 год. и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС, като тълкуването и от Съда на СЕС и дадените в тази връзка указания са задължителни. При такова противоречие следва да бъде съобразено указанието на СЕС при извършеното тълкуване на тази норма от европейската директива, с оглед съблюдаване на основен принцип обективиран в разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България.

Така, изложените по-горе аргументи обосновават категоричния извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата противоречи на материалния закон и на неговите цели и този извод обуславя нейната отмяна. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а цитираната норма чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 год. и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС са действали и към датата на издадената заповед.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-53-0121508 от 30.01.2023 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, с която, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.186, ал.1, т.1, б.„а” и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: нощен клуб „***“, находящ се на адрес – [населено място], [улица], община [област], [област], стопанисван от „ЛАФЕМ“ ЕООД, с [ЕИК] и с която е забранен достъпът до търговския обект, за срок от 14/четиринадесет/ дни, е основателна и доказана, а оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена с решението по настоящото дело.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от жалбоподателя, за присъждане на направените разноски по делото, съдът намира, че следва да присъди такива, съобразно представените доказателства за действително сторените деловодни разноски. Жалбоподателят „ЛАФЕМ“ ЕООД е сторил разноски по делата, възлизащи общо в размер 1010.00/хиляда и десет/ лева, като в случая това са единствено сторените от жалбоподателя разноски в хода на производството по първоначално образуваното адм.дело №112/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, решението по което е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, както следва: внесена държавна такса по с/ка на АдмС - Кърджали, в размер на 50.00/петдесет/ лева, за образуване на административното дело, съгласно приложеното по същото платежно нареждане за плащане към бюджета с УРН *** от 10.03.2023 год. на „Централна Кооперативна Банка“ АД ***/на л.34 от адм.дело №112/2023г. на АдмС - Кърджали/ и заплатеното в брой адвокатско възнаграждение с ДДС, за един адвокат, в размер на 960.00/деветстотин и шестдесет/ лева, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №*** от *** год./л.41 от адм.дело №112/2023г./ и подписано пълномощно към него от същата дата/л.9, стр.2/.

За дължимите на жалбоподателя „ЛАФЕМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], област [община], [ЕИК], деловодни разноски, сторени в хода на настоящото производство, следва да бъде осъдена Национална агенция за приходите/НАП/, със седалище - град София, която съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, е юридическото лице на бюджетна издръжка със седалище град София и към структурата на която принадлежи административният орган – началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, издал незаконосъобразния административен акт.

Мотивиран от всичко изложено по-горе и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК и във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, Административният съд

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-53-0121508 от 30.01.2023 год., издадена от началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която, на „ЛАФЕМ” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], област Кърджали, представлявано от управителя му Р. Ф. М., е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект: нощен клуб „***”, находящ се в [населено място], [улица], община [област], [област], стопанисван от „ЛАФЕМ” ЕООД, с [ЕИК] и е забранен достъпът до търговския обект, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със седалище и адрес - [населено място], [улица], с [ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на „ЛАФЕМ” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [област], представлявано от управителя му Р. Ф. М., направените разноски по делото, възлизащи общо в размер на 1010.00/хиляда и десет/ лева, представляващи заплатена държавна такса, в размер на 50.00 лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС, в размер на 960.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страната.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.

 

Съдия: