№ 6351
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100503785 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 21984/04.12.2024 г., постановено по гр.д. № 23749/2023 г. на
Софийски районен съд, 118 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Софийска
вода“ АД, ЕИК *********, срещу Н. Ж. Н., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване на установено, че Н. Ж. Н., ЕГН **********, дължи на „Софийска
вода“ АД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 912,16 лева, представляващи
стойност на потребена вода и предоставени услуги за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********“, ул. „********, клиентски № **********, за периода от 28.05.2019 г.
до 22.09.2022 г., ведно със законната лихва от 27.02.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 67,29 лева, представляващи обезщетение за забава за периода
28.06.2019 г. – 22.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10318/2023 г. на СРС, 118 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД.
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа
се, че са представени неоспорени доказателства за това, че ответницата е собственик
на процесния имот. Твърди се, че представената справка от имотен регистър
представлява справка за реално осъществените факти. Излагат се съображения, че
СРС е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е уважил направеното с
исковата молба доказателствено искане за допускане на комплексна техническа и
счетоводна експертиза. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
В установения за това срок не е постъпил отговор от ответницата Н. Ж. Н..
1
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа
страна следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба доводи за неправилност съдът намира
следното:
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 193 ЗВ обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ предвижда, че ВиК услуги включват услуги
по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните
станции и другите съоръжения.
По арг. от § 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от ДР на ЗРВКУ потребители по смисъла на този
закон са юридическите или физическите лица – собственици или ползватели на имоти
в етажната собственост.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. получаването на ВиК
услуги се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ. Същите влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник, поради което може да се заключи, че
обвързват потребителите на ВиК услуги, без да е необходимо изричното им приемане.
По арг. от чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. потребителите могат да
предложат на оператора на ВиК услуги различни условия, чрез които да регулират
отношенията помежду си. При липса на отправено такова предложение, респ.
насрещно приемане от страна на ВиК оператора отношенията между страните се
регулират от одобрените по съответния ред общите условия.
От съвкупния анализ на горепосочените разпоредби може да се достигне до
извода, че по силата на закона възниква облигационно отношение между оператора на
ВиК услуги и титулярите на вещни права върху водоснабдени имоти в сгради в режим
на етажна собственост. Това облигационно отношение се регулира от одобрените от
КЕВР общи условия, в случай че няма постигнати индивидуални уговорки между
потребителите и оператора на ВиК услуги.
2
По делото е представена от ищцовото дружество „Софийска вода” АД справка
от Служба по вписванията – гр. София за лицето Н. Ж. Н., ЕГН **********, за
периода 01.01.1998 г. – 12.09.2022 г. относно вписванията, отбелязванията и
заличаванията по персонална партида № 870989. От същата се установява, че на
03.11.2021 г. е наложена възбрана върху апартамент № 68, находящ се в сграда на
ЖСК „Техноекспортстрой-2“, ул. ********
От Столична община е представена справка, от която е видно, че Н. Ж. Н. е
декларирала, че е собственик на апартамент с адрес в гр. София, ул. „********
От анализа на горепосочените писмени доказателства не се установява пълно и
главно Н. Ж. Н. да е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„********“, ул. „********. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение от 14.03.2014 г. по
тълк.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС принадлежността на имуществото, което е
предмет на обезпечението, не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез
налагане на възбрана или запор. Наложените възбрана или запор върху чужда вещ са
непротивопоставими по отношение на действителния собственик на вещта. Поради
това сама по себе си представената от Служба по вписванията справка, която не е
подкрепена от други доказателства относно правото на собственост на ответницата, не
води до извод, че Н. Ж. Н. е имала качеството на потребител на ВиК услуги за
процесния имот през исковия период.
Правото на собственост на ответницата Н. Ж. Н. не се установява и от
представената от Столична община справка за данъчно задължено лице. Това е така,
защото данъчната декларация, респ. извлечението от такава, не представляват
предвиден способ за доказване на правото на собственост – така Решение №
972/06.01.2010 г. по гр.д. № 4266/2008 г. на IV Г.О. на ВКС.
Отделно от горното представените по делото доказателства касаят апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „Троян“. От ищеца „Софийска вода“ АД не са представени
никакви доказателства за това ул. „Райна княгиня“ и ул. „Троян“ да са идентични.
Предвид горното настоящият въззивен състав намира, че от така събраните по
делото писмени доказателства не може да се направи извод, че Н. Ж. Н. е собственик
на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********. В тази
връзка не може да се направи и извод, че Н. Ж. Н. е страна по договор с ищеца
„Софийска вода” АД.
В допълнение към горното трябва да се посочи, че „Софийска вода“ АД не е
ангажирало никакви доказателства за това, че процесният апартамент се намира в
сграда, която е водоснабдена. Не са представени никакви доказателства и за това, ако
сградата е водоснабдена, какво е потреблението за процесния имот през исковия
период 28.05.2019 г. – 22.09.2022 г. Съгласно чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да
докаже фактите, на които основа иска си. С доклада по делото на „Софийска вода“ АД
е указано, че носи доказателствената тежест да установи, че между страните е налице
валидно облигационно отношение, във връзка с което са доставяни ВиК услуги до
процесния имот на претендираната с исковата молба стойност. В случая „Софийска
вода“ АД не е проявило активност да докаже твърдените доставени, но незаплатени
ВиК услуги. Макар във въззивната жалба дружеството да се е позовало на допуснати
от СРС съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата, то не
е направило никакви доказателствени искания във въззивното производство. Съдът не
може служебно да събира доказателства за изясняване на спора от фактическа страна,
когато не се обезпечава приложението на императивна материалноправна норма или
не се съблюдава служебно на интереса на някоя от страните.
Предвид изложеното дотук въззивният съд намира, че главният иск на
„Софийска вода” АД за сумата от 912,16 лева, представляващи стойност на
3
незаплатени ВиК услуги, е неоснователен и правилно е отхвърлен от СРС. Тъй като по
делото не се установява ответницата да дължи главницата, то не се дължи и
акцесорното задължение за обезщетение за забава в размер на 67,29 лева, до какъвто
извод е достигнал и първоинстанционният съд. Следователно първоинстанционното
решени следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата Н. Ж. Н..
Същата обаче не е претендирала, респ. не е доказала извършването на деловодни
разходи. Поради това въззивният съд не следва да присъжда разноски на никоя от
страните по делото.
Предвид цената на всеки от предявените обективно кумулативно съединени
искове на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 21984/04.12.2024 г., постановено по гр.д.
№ 23749/2023 г. на Софийски районен съд, 118 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4