РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№. 938/17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Х състав в открито заседание на четвърти
декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ П.
ЧЛЕНОВЕ : ГЕОРГИ ВИДЕВ
КРАСИМИР
ЛЕСЕНСКИ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и
участието на прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ П. административно дело № 659 по описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с §
19 от ПЗР на ЗИД на АПК(
редакция ДВ бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.).
2. Постъпила е
касационна жалба от Общинска служба „Земеделие“ гр. Пещера на Областна Дирекция
„Земеделие“ гр. Пазарджик, срещу Решение № 162 от 22.02.2019г., постановено по
гр. дело №596 по описа на Районен съд Пещера за 2017 г. в частта с която е прогласено за нищожно
Решение № 2 от 11.05.2016 година издадено от Общинска служба „Земеделие“ Пещера,
съответно в частта му, с която е отказано да се признае правото на собственост на наследници на С.Д.С. в съществуващи /възстановими стари реални
граници върху имот с площ от 6,002 дка в
местността „Казаните“ в землището на гр. Батак.
Възразява се, че
оспореното решение е необосновано и неправилно, доколкото не съответства на
действителното правно положение по казуса. Сочи се, че Решение № 2 от
11.05.2016г. на общинската служба е издадено в изпълнение на съдебното решение,
постановено по к.а.дело № 759 по описа
на Административен съд Пазарджик за 2015г.
Подържа се, че в случая
не е налице нито един от пороците, водещи до квалифициране на решението на
общинската служба в прежде посочената му част като нищожен административен акт.
Иска се решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено в оспорената му част и съответно Решение
№ 2 от 11.05.2016 година издадено от Общинска служба „Земеделие“ Пещера да бъде
оставено в сила изцяло.
Съответно, подадената от
Ю.Т.Н. жалба се счита за неоснователна.
3. Постъпила е
касационна жалба от Ю.Т.Н. *** срещу Решение № 162 от 22.02.2019г., постановено
по гр. дело №596 по описа на Районен съд Пещера за 2017 г., в частта с която е
прогласено за нищожно Решение № 2 от 11.05.2016 година издадено от Общинска
служба „Земеделие“ Пещера, съответно в частта му, с която е отказано да се
признае правото на собственост на наследници на С.Д.С. в съществуващи /възстановими стари реални
граници върху имот с площ от 6,002 дка в
местността „Казаните“ в землището на гр. Батак и в частта с която е оставена без уважение
като неоснователна жалбата на Ю.Т.Н., срещу
Решение № 2 от 11.05.2016 година, издадено от Общинска служба
„Земеделие“ гр. Пещера, съответно в частта му с която е отказано да се признае правото на собственост на наследници на С.Д.С. в съществуващи /възстановими
стари реални граници, върху имот с площ
от 37,000дк., за разликата над
възстановените 6.002 дка до претендираните 37 дка (или разлика в размер на 31
дка.) в местността „Казаните“ в
землището на гр. Батак.
Според жалбоподателката,
районния съд неправилно е обсъдил
данните по делото и е възприел невярна фактическа обстановка. Поддържа се, че
по заявление № 1707 от 27.03.1992г. е поискано възстановяване на собствеността
върху ливада с площ от 37,000дка., намираща се в местността „Казаните“.
Приобщената по делото декларация по чл. 12, ал. 3(отм.) от ЗСПЗЗ, подадена по
преписка № 1707 от 27.03.1992г. на Общинска служба „Земеделие“ Батак се счита
за ненужна и без правна сила. Твърди се, че останалите писмени документи по
делото, установяват правото на собственост на С.Д.С. върху въпросната ливада която
според жалбоподателката е с площ най-малко 36,700дка. и най-много 70,000дка.
Относно имота в същата
местност, собствеността върху който е поискано да бъде възстановена по преписка
№ 1620 от 11.03.1992г. на ОС „Земеделие“ Батак се твърди, че е различен от
процесния, както и че посочения по преписката бивш собственик на имота А. Т.Н.,
не е низходящ на С.Д.Н., а е съпруг на дъщерята му М. С.ова Н. и е починал
преди съпругата си. В този смисъл се сочи, че С.А.Н. е заявител по преписка №
1620, като наследник на А. Т.Н. и по преписка № 1707, като наследник на М. С.ова
н. и съответно на С.Д.С..
Според жалбоподателката,
районния съд неправилно е тълкувал постановения с Решение № 1167 от
01.05.1993г. по г.д. №991/1993г. на Районен съд Пещера, резултат.
Поддържа се, че същинско
отчуждаване на процесния имот не е извършвано, въз основа на Разпореждане №
1862 на Министерски съвет от 1956г.
Жалбоподателя заявява,
че подправянето на заявление № 1707 от
27.03.1992г. е белег за нищожност ; написаната под влияние декларация (не се
конкретизира за коя точно декларация става реч) е белег за нищожност ; жалбата
няма за предмет приложение на § 41 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, нито чл. 14, ал. 6
и ал. 7 от ЗСПЗЗ.
В допълнително
представени по делото „Касационни основания“ се заявява, че първоинстанционния
съд е допуснал грешка, като е разглеждал правни спор с оглед приложението на
чл. 14, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ. Отново се поддържа, че имота в местността
„Казаните“ е заявен за възстановяване на собствеността върху 37,000дка. и е
налице неприключило административно производство.
Счита се, че районния
съд „….поддържа лъжата….“, че
процесния имот е бил отчужден с Разпореждане № 1862 на МС, като отново се
заявява, че ливадата от 37,000дка., никога не е била отчуждавана. Подробно
развитите съображения са обобщени в твърденията, че районния съд не е разрешил
спора въз основа на неправилно възприета фактическа обстановка, като неточно се
е позовал на тълкувателни решения на ВКС.
Представени са и писмени
бележки по същество на спора, в които се сочи, че наследодателя С.Д.С. се
легитимира като собственик на процесния имот въз основа на запис в данъчната
книга, с последователен № 152, по отношение на парцел 118. В тази насока според
жалбоподателя е и Удостоверение № 172 от 27.06.2007г. на Община Ракитово.
Твърди се, че съобразно данъчната книга е била изработена карта на Ракитовско
землище, като в парцеларния списък към
нея, имота на С.Д.С. е записан под № 88.
Записа в данъчната книга
на Община Ракитово, че ливадата в местността „Казаните“ е собственост на
синовете на С.Д.С. се счита за извършен без правно основание.
Твърди, че имота е
включен в ТКЗС през 1958г., съобразно удостоверение № 19 от 20.02.1995г.
4. Заинтересованите
страни Е.В.Н., В.С.Н., М.Г.С., И.Г.С., Р.З.С., Н.П.С. и Е.П.С. – Танкова, не
вземат конкретно становище по жалбите.
5. Заинтересованата
страна А.С.Н., чрез особения представител адв. К. заявява, че поддържа жалбата
на Ю.Т.Н..
6. Участвалия по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик, дава заключение, че
касационните жалби са неоснователни. Излагат се съображения за това, че
първоинстанционното решение и в двете негови обжалвани части е правилно и
обосновано.
ІІ. З допустимостта:
7. Двете жалби са
подадени в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес с оглед заявените касационни основания, поради което са допустими.
ІІІ. За процедурата :
8. До Общинска поземлена
комисия Батак, от С.А.Н., в качеството му на наследник на С.Д.С. е било
подадено Заявление вх. № 1707 от 27.03.1992г.(л.6 по г.д. №
1279/2014г. по описа на РСПещера), с искане за възстановяване на собствеността
върху 16 земеделски имота в землището на общ. Батак, между които и ливада в
местността „Казаните“ в землището на гр. Батак.
Според Удостоверение за
наследници № 106-ОА-211 от 04.10.2017г. на Община Батак(л.21 по г.д. 596/2017г.
на РС Пещера),
С.Д.С., бивш жител *** е починал на 29.05.1941г. С. е имал преживяла го съпруга
Николина С.ова С.(починала на 15.12.1957г.) ; синове Д.С.С. (починал на
10.12.1986г.), Георги С.С.(починал на 26.06.1932г.), Никола С.С.(починал на
20.03.1969г.) и дъщери М. С.ова Н.(починала на 21.04.1970г.) и Върба С.ова
Терзиева(починала05.02.1987г.).
Заявителят С.А.Н. и
жалбоподателката Ю.Т.Н., са наследници
по закон на М. С.ова Н. и съответно на С.Д.С..
9. По така заявеното
искане, Поземлена комисия Батак (сега Общинска служба „Земеделие“ Пещера), е
издала Решение № 1707 от 08.05.1993г. .(л.218 по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), по т. 14 от което, на
основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е
възстановила правото на собственост в съществуващи/възстановими стари реални
граници, върху ливада с площ от 6,000дка., в местността Казаните, гр. Батак.
Срещу това решение на
административния орган е била подадена жалба до РС Пещера от
18.12.1996г.(наименувана иск) от С. Г.С.(л.224 по г.д. № 1279/2014г. по описа на
РСПещера),
в която е заявил, че ливадата от 6,000дк. в местността „Казаните“, неправилно е
възстановена на наследници на С.Д.С., доколкото същата, като част от целият
имот от 37,000дка. е била собствена на братя Д.и Никола С. и братя Б. и С. С.. Заявено
е също така, че 33,000дк. от ливадата са били изплатени, съобразно разпореждане
на Министерски съвет от 17.09.1956г. В тази насока, като приложение към жалбата
е посочено Удостоверение № 12 от 18.01.1995г., издадено от ПК Батак(л.310 по г.д. №
1279/2014г. по описа на РСПещера) за това, че обезщетението за 33,000дк. от имота
е изплатено на братя Д.и Никола С. и братя Б. и С. С..
Явно в отговор на
въпросната жалба, ПК Батак е взела становище(л.226 по г.д. № 1279/2014г. по описа на
РСПещера),
че оспореното Решение № 1707 от 08.05.1993г. е позитивен административен акт и
е влезнало в сила на 23.05.1993г.
По тази жалба с оглед
приложените по делото призовки(л.222 по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), очевидно е било
образувано производство по гр. дело № 729 по описа на РС Пещера за 1996г.
Каквито и да е документи по въпросното гражданско дело, включително и
постановения по него краен съдебен акт, не са приложени нито по
административната преписка, нито по приобщените в настоящото производство дела.
10. Последвало е Решение № 1707 от 20.03.1996г. .(л.68 по г.д. №
478/2016г. по описа на РСПещера), с което на основание чл. 18д, ал. 4 и чл. 31,
ал. 2(отм.) от ППЗСПЗЗ, е допълнено и изменено предходното Решение № 1707 от
08.05.1993г., като е възстановена собствеността на наследници на С.Д.С. в
съществуващи /възстановими стари реални граници върху ливада от 1,320дка. в
местността „Долни Казани“, съставляваща имот 911003 от картата на землището.
Със следващо Решение № 2
от 14.12.1998г. по същата преписка № 1707(л.215 по г.д. № 1279/2014г. по описа на
РСПещера), на наследници на С.Д.С., при условията на чл.
18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановена собствеността върху 12 имота, различни от
този в м. „Казаните“.
11. С Молба вх. № 137 от
10.06.2002г. .(л.71
по г.д. № 478/2016г. по описа на РСПещера), С.А.Н. е поискал от ПКБатак да коригира
решението си, съобразно представените от него удостоверение и скица по чл. 13
ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Според Удостоверение № 84 от 21.03.2002г. на Община
Батак, за част от процесния имот, ливада от 6000,00м². в м.
„Казаните“ с площ от 5252,00м² е отреден имот
планоснимачен №65, от кв. 14 по подробния устройствен план на курорт „Язовир
Батак“. Посочено е, че от имота могат да бъдат възстановени 4682,00м²,
а за останалите 570,00м², собствениците, следва
да бъдат обезщетени по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ.
По повод молбата, с
Решение № 1707 от 17.06.2002г., Поземлена комисия Батак е допълнила и
„видоизменила“ предходното си решение, като е възстановила на наследници на С.
Д. С., в съществуващи/възстановими стари реални граници, собствеността върху
ливада с площ от 6,002дка. в местността „Казаните(т.14 от решението).
Издадено е и последващо
Решение № 1707 от 27.02.2012г. .(л.901 по г.д. № 1279/2014г. по описа на
РСПещера), с
което Поземлена комисия Батак отново е допълнила и „видоизменила“ предходното
си решение и е възстановила на наследници на С. Д. С., в
съществуващи/възстановими стари реални граници, собствеността върху ливада с
площ от 6,002дка. в местността „Казаните(т.10 от решението), като е указано, че частта от имота с площ от
1,320дк., съставлява имот № 911003 по картата за възстановената собственост
върху земеделските земи.
12. С Искане вх. №
РД-13-209 от 27.09.2013г. .(л.6 по г.д. № 1018/2013г. по описа на РСПещера), Ю.Н., като наследник
на С.Д.С. е заявила желанието си, Общинска служба „Земеделие“, Велинград да се
произнесе изцяло по направеното искане за възстановяване на собствеността върху
имота в м. „Казаните“, доколкото по отношение на частта от 31,000дк. от имота, до този момента няма произнасяне.
С Писмо изх. № РД-13-209
от 10.10л2013г. .(л.7
по г.д. № 1018/2013г. по описа на РСПещера), Началника на Общинска служба „Земеделие“,
Велинград е отказал да удовлетвори искането, като е посочил, че заявление за
възстановяване на собствеността върху имота за разликата от 6,000дк. до
37,000дк. не е подавано в установения за това срок.
Въпросния отказ е
обжалван, като с Решение № 222 от 26.03.2014г., постановено по гр.дело № 1018
по описа на Районен съд Пещера е прогласен за нищожен. Решението на районния
съд е оставено в сила с Решение № 433 от 18.09.2014г., постановено по к.а.дело
№ 495 по описа на Административен съд Пазарджик за 2014г.
13. С Искане вх. №
ПО-06-219 от 21.11.2014г., Ю.Н.(л.37 по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), отново е поискала от
Общинска служба „Земеделие“ Пещера, да се произнесе по цялото заявено искане за
възстановяване на собствеността върху имота в местността „Казаните“, съобразно
Решение № 222 от 26.03.2014г., постановено по гр.дело № 1018 по описа на
Районен съд Пещера.
В отговор, с Решение № 1
от 05.12.2014г.
(л.4 по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), ОС“Земеделие“ Пещера е постановила, че
искането на Н. е недопустимо и незаконосъобразно, доколкото липсва заявление за
възстановяване на правото на собственост върху ливада с площ от 37,000дк. в
местността „Казаните“, което да е направено в срок и по реда на чл. 11, ал.1
или предявено в срок и по реда на чл.11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Това решение е обжалвано по съдебен ред, като с Решение №
503 от 14.08.2015г., постановено по гр. дело № 1279 по описа на Районен съд
Пещера, жалбата на Ю.Н. е оставена без уважение.
В хода на последвалия
инстанционален контрол, с Решение № 710
от 04.12.2015г., постановено по к.а.дело № 759 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2915г., посоченото решение на районния съд е отменено, съответно
отменено е Решение № 1 от 05.12.2014г.
на ОС“Земеделие“ Пещера, а преписката е върната на административния орган за
произнасяне по същество на искането.
14. В този хронологичен
порядък е издадено процесното Решение № 2 от 11.05.2016г. .(л.2611 по г.д. №
478/2016г. по описа на РСПещера) с което Общинска служба „Земеделие“ Пещера е
отказала да признае правото на собственост на наследниците на С.Д.С. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници, върху ливада от 37,000дк.,
местност „Казаните“, землище гр. Батак.
Съображенията изложени
от административния орган са, че имот с площ от 37,000дка. не е бил заявяван за
възстановяване на собствеността от наследниците на С. Д. С.. Въз основа на
приложените към Заявление № 1707 от 27.03.1992г. документи е формиран извода,
че процесния имот е в част І на делбения протокол от 27.09.1961г. и е изключен
от делбата, тъй като е залят от водите на Баташки водносилов път. Посочено е
също така, че с Разпореждане № 1862 на Министерски съвет от 17.09.1956г. от
братя Б. и С. С. ; от Д.С.С. и от Никола С.С., като собственици са отчуждени по
11,00дка. от имота в м. „Казаните“.
Според административния
орган в Заявление № 1707 от 27.03.1992г. са внасяни поправки във връзка с които съдебната експертиза по
гр.дело № 1279 по описа на РС Пещера за 2014г. е констатирала, че първоначално
вписаната площ на имота е 4,000дка., поправена по-късно на 6,000дка., които са
част от общия имот от 37,000дка., от който 33,000дк. са отчуждени.
Посочено е още, че в
декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ е описан имот от 6,000дк. в местността
„Казаните“. Посочени са и решенията на общинската служба с които на наследници
на С. Д. С. са възстановени 4,682дк. и 1,320дк. от имота.
15. Този резултат е бил
обжалван по съдебен ред, като Решение № 2 от 11.05.2016г. на Общинска служба
„Земеделие“ Пещера е било изцяло отменено с Решение № 756 от 21.12.2016г.,
постановено по гр. дело №478 по описа на
Районен съд Пещера за 2016г. Първоинстанционния съдебен акт е бил съответно
обжалван, по повод на което е сложено в ход, производство по к.а.дело № 208 по
описа на Административен съд Пазарджик за 2017г. Въпреки разпоредбата на чл.
14, ал. 1 от ППЗСПП,
решаващия
касационен състав е счел, че неконституирането на всички наследници на С.Д.С. в
първоинстанционното производство е съществено нарушение на процесуалните
правила и само на това основание е отменил решението на районния съд, като е
върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
16. На това основание е
било образувано производството по гр. дело №596 по описа на Районен съд Пещера
за 2017г. Както се посочи, с оспореното
пред касационната инстанция Решение №
162 от 22.02.2019г., районния съд е прогласил за нищожно Решение № 2 от
11.05.2016 година издадено от Общинска служба „Земеделие“ Пещера, в частта, с
която е отказано да се признае правото
на собственост на наследници на Стоя
Димитров С. в съществуващи /възстановими
стари реални граници върху имот с площ
от 6,002 дка в местността „Казаните“ в землището на гр. Батак и съответно е
отменил същото решение в частта, с която административния орган е отказал да
признае правото на собственост на наследници на С.Д.С. в съществуващи/възстановими
стари реални граници, върху имот с площ от
37,000дк., за разликата над възстановените 6,002дка до претендираните 37.000
дка. (или разлика в размер на 31 дка.) в
местността „Казаните“ в землището на гр. Батак.
За да постанови този
резултат, първоинстанционния съд е приел, че изменение на вече постановено решение
от общинската служба „Земеделие“ е допустимо по реда на чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ,
при отстраняване на очевидна фактическа грешка и при условията на чл.14, ал.7 и ал.7а от ЗСПЗЗ, като в този
контекст е констатирано, че Н. не е посочила и не е установила наличие на коя
да е от предпоставките, предвидени в последно посочените два текста на закона.
Това е основало извода за нищожност на административния акт в частта му, по
отношение на имота с площ от 6,002дк. в местността „Казаните“, гр. Батак.
На следващо място,
прието от първоинстанционния съд е, че след като ливада с площ от 37,000 дка, въобще не е заявена за
възстановяване, нито със заявление по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, по преписка с вх. №
1707 от 27.03.1992г. на ОС “Земеделие“ Пещера, нито по исков ред по реда на
чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, то тя не би могла да се възстанови на наследниците на С.Д.С.. Посочено е още, че „… Жалбоподателката няма основание да иска
да й се възстанови в повече от 6 дка в м. „Казаните“ на наследниците на С.Д.С.,
тъй като и по трите заявления подадени 1992 година за възстановяване на земи на
наследниците на С. Дим. С. са влезли в сила, и пререшаването им е
недопустимо….“.
Констатирано е и
наличието на Разпореждане на МС от 1956г. за отчуждаване на недвижими имоти.
При тези съображения е
счетено, че жалбата на Нинова в останалата ѝ част е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
ІV. За фактите :
17. Към Заявление
вх. № 1707 от 27.03.1992г.(л.6 по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), подадено от С.А.Н., в
качеството му на наследник на С.Д.С. с искане за възстановяване на
собствеността върху 16 земеделски имота в землището на общ. Батак, между които
и ливада в местността „Казаните“ в землището на гр. Батак, са били приложени
според направения в същото опис, както следва :
- удостоверения за
наследници 2 броя ;
- Решение от
01.11.1957г. по гр. дело № 744 по описа на Пещерския народен съд за 1957г., с
което с което е допуснато да се извърши съдебна делба между наследниците С.Д.С.,
относно имотите посочени в удостоверение на финансов отдел на ОНС Пещера и
удостоверение на съвета в с. Ракитово.(л.253 и сл. по г.д. № 1279/2014г. по описа на
РСПещера).
Въпросните удостоверения не са представени по преписката, в решението на съда
няма конкретно посочени имоти ;
- Искова молба от М. С.ова С., за делба на имуществото, останало след
смъртта на С.Д.С.. Между имотите по отношение на които е поискано да се извърши
съдебна делба е и ливада от 37,000дк. в местността „Казаните“, гр. Батак ;
- Заключение по съдебна експертиза, назначена в производството по гр. дело № 744 по описа
на Пещерския народен съд за 1957г., в което е посочено, че ливадата от 37,000дк. в местността
„Казаните“, гр. Батак се изключва от делбената маса, като част от имотите „…..заляти
от водите на Баташки Водносилов път…“ ;
- Протокол от съдебно заседание на 27.09.1961г. по гр. дело № 744/1957г.
в което е прието заключението на вещото лице;
- Изпълнителен лист от 27.09.1961г., издаден по гр. дело № 744/1957г.,
относно изнесени на публична продан къща, стопанска сграда и дворно място.
По преписката е представена Декларация от С.А.Н., с нотариално
удостоверен подпис от 27.07.1992г., в която е заявено, че С.Д.С. е бил
собственик на 15 земеделски имота, между които и ливада с площ от 6,000дка. в
местността „Казаните“, гр. Батак. Следва да се констатира, че въпросната
декларация не е посочена изрично като приложение към Заявление вх. № 1707 от
27.03.1992г., поради което не може да се направи несъмнен извод, кога точно и
по какъв ред е била представена и приобщена по административната преписка.
Като забележка, в
заявлението е добавено, че декларациите по §4(2) от ЗСПЗЗ са приложени към
заявления вх. № 1165а, 1165б, 1165в, 1167, 1168, 1620, като там са приложени и
удостоверенията за наследници.
18. Според данните
съдържащи се във всички приложени граждански и касационни дела се установява,
че по отношение на процесната ливада в местността „Казаните“ са подавани още
следните искания :
- Заявление № 1167 от
28.02.1992г. (л.308
и сл. по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), от П.Н. С.,като наследник на братя Д.и Н.С.С.,
с искане да бъде възстановена собствеността върху ливада от 37,000дк. в
местността „Казаните“ в землището на с. Ракитово. Приложено към заявлението е
Удостоверение № 545 от 02.10.1991г. на Общински народен съвет Ракитово, в което
е посочено, че по основната данъчна книга за периода 1933 г. до 1960г., на стр.
245, партида 240, на името на бр. Д. И Н.С.С.и бр. Б. и С. Г. С. е записана ливада с площ от 37,000дк. в
местността „Казаните“. Приложено е Удостоверение от ПК Батак, за това, че с
Разпореждане на МС от 1956г., от са отчуждени от бр. Б. и С. Г. С. 11,00дк.
ливада в местността „Казаните“ ; от Д.С.С.
11,00дк. ливада в местността „Казаните“
и от Никола С.С. 11,00дк. ливада
в местността „Казаните“.
С Решение № 1167 от
01.05.1993г., Поземлена комисия Батак е отказала да възстанови собствеността
върху ливада от 37,000дк. в местността
„Казаните“ по заявлението на Петър С.. Основанието да се постанови този
резултат е „…Дублиране на имоти заявени от друг собственик 1707…“.
Представена е Декларация
вх. 30 от 10.01.2006г. (л.201
по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), подадена от П.Д.С. до ОС“Земеделие“ Батак, в
която е заявено, че като наследник на Д.С.С., моли да бъде възстановена
собствеността върху 1/9 ид. част от ливада с площ от 37,000дк. в местността
„Казаните“, съобразно Удостоверение № 545 от 02.10.1991г. на Общински народен
съвет Ракитово ;
- Заявление без входящ
номер и дата, от Г.Д.С., като наследник на Д.С.С., с искане да бъде
възстановена собствеността върху ливада от 37,000дк. в местността „Казаните“ в
землището на с. Ракитово. В заявлението е посочено същото Удостоверение № 545
от 02.10.1991г. на Общински народен съвет Ракитово. По делото липсват данни,
това заявление да е било прието, разгледано и разрешено от общинската служба
„Земеделие“.
- Заявление вх. № 1620
от 11.03.1992г.
(л.280 и сл. по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), от С.А.Н., като наследник на А. Т.Н. с искане
да бъде възстановена собствеността върху земеделски имоти в землището на гр.
Батак, между които и ливада с площ от 3,600дк. в местността „Казаните“. Приложено
към заявлението е Удостоверение № 600 от 31.01.1992г. на ОНС Ракитово, в което
е посочено, че по основната данъчна книга за периода 1933 г. до 1960г., на стр.
18, партида 179, на името на А. Т. Н. е записана ливада с площ от 3,000дка. и
2,400дк. в местността „Казаните“, землище гр. Батак. Според представеното
Удостоверение за наследници № 155 от 19.09.1991г. на община Батак, А. Т.Н.,
бивш жител *** е починал на 13.07.1955г. От същото удостоверение е видно, че А.
Т.Н. е бил съпруг на М. С.ова Н.(дъщеря на С.Д.С.), починала на 21.04.1970г. С
Решение № 1620 от 07.05.1993г., ПК Батак е възстановила на наследници на А. Т.Н.,
собствеността върху ливада с площ от 6,00дк. в местността „Казаните“, землище
гр. Батак.
- Представено е Решение
от 22.06.1994г.
(л.97. и сл. по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), постановено гр. дело №
155 по описа на Районен съд пещера за 1994г. с което на основание чл. 11, ал. 2
от ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на Община Батак, че С. Г.С. и Б.
Г.С., като наследници на Евгения П.С., имат право на възстановяване на
собствеността върху ливада с площ от 18,000дк., в местността „Казаните“,
землище гр. Батак. Сред заявените от Евгения С. в Опис – декларация имоти(л.99 по г.д. №
1279/2014г. по описа на РСПещера), липсва такъв от 18,000дк. в местността
„Казаните“. Според Писмо изх.№ РД-05-101 от 03.05.2013г.на ОС“Земеделие“
Велинград, въз основа на съдебното решение и издадено Решение № 2141 от
27.10.1994г.
(л.78 по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), с което правото на собственост върху
имота е възстановено. Въпросното решение на ОС“Земеделие“ Батак не е представено по делото.
Според Удостоверение за
наследници № 106-ОА-211 от 04.10.2017г. на Община Батак(л.21 по г.д. 596/2017г.
на РС Пещера),
Евгения П.С.(починала на 07.03.1992г.) е съпруга на Георги С.С.(починал на
26.06.1932г.), син на С.Д.С., сиреч Евгения С. не е наследник на С. С..
19. Според представеното
Разпореждане на Министерски съвет от 17.09.1956г. и парцеларния списък към него(л.395 и сл. по г.д. №
1279/2014г. по описа на РСПещера), е било постановено отчуждаване срещу заплащане
за нуждите на язовир „Батак“ на частни полски имоти, включително от бр. Б. и С.
Г. С. 11,00дк. ливада в местността „Казаните“; от Д.С.С. 11,00дк. ливада в местността „Казаните“ и от Никола С.С. 11,00дк. ливада в местността „Казаните“.
V. За правния спор по
същество:
20. С оглед изясняване
на въпроса, какъв като площ имот в местността „Казаните“, гр. Батак е заявил за
възстановяване на собствеността С.А.Н., посредством Заявление вх. № 1707 от 27.03.1992г., в съдебно
заседание на 14.06.2015г., по гр. дело № 1279 по описа на Районен съд Пещера е
прието заключение по комплексна експертиза(л.470 по г.д. № 1279/2014г. по описа на
РСПещера),
изготвено от вещо лице криминалист. Според категоричната, а не вероятностна
констатация на експерта, първоначалният текст на ред 15 от таблицата с
описаните имоти в Заявление № 1707 от 27.03.1992г. е следния „15. Ливади 31 4
Казаните 37“. Това обстоятелство, съобразено във връзка с изричното заявление
на Н. от 30.01.2008г. (л.100,
по същото дело),
за това, че е заявил за възстановяване на собствеността ливада от 37,000дк. в
местността „Казаните“ и неясно от кого и на какво основание направените,
многобройни поправки и зачертавания относно заявения имот по т. 15 от
заявлението, налагат да се приеме, че Н., в качеството си на наследник на С.,
действително е заявил за възстановяване на собствеността, земеделски имот с
площ от 37,000дка.
Впрочем, при описаните
данни, въпроса свързан с уточняване на конкретно заявената от Н. площ на имота
е следвало да бъде изяснен от органа по възстановяване на поземлената
собственост още в началото на административното производство, което не е
сторено. Многобройните поправки и зачертавания в заявлението очевидно не са
имали за резултат, еднозначно и несъмнено конкретизиране на искането с което е
бил сезиран административния орган. Това точно налага, с оглед данните по
делото и поддържаното от жалбоподателя становище, да се формира възприетия вече
извод, че заявеният за възстановяване имот е с площ от 37,000дк. Все в тази
насока, трябва да се съобрази, че основанието на административния орган да
откаже възстановяване на собствеността върху ливада от 37,000дк. в местността
„Казаните“ по заявеното от П.Д.С. искане е именно, повторното заявяване на този
имот. Трябва също така да се отбележи, че в подобен смисъл, следва да се
разбира резултата, постановен с Решение № 710 от 04.12.2015г., по к.а.дело №
759 по описа на Административен съд Пазарджик за 2015г.
21. Следва също така да
се констатира, че посредством Заявление вх. № 1620 от 11.03.1992г., подадено от
С.А.Н. и Заявление № 2141 от 27.10.1994г. подадено от С. Г.С., не е заявено
възстановяване на собствеността върху земеделски имоти в местността „Казаните“,
които да са били собствени на С.Д.С.. С първо поменатото заявление е искано
възстановяване на собствеността върху земи, принадлежали на А. Т.Н., а с второто, възстановяване на
земеделски земи принадлежали на Евгения П.С..
22. При това положение,
единствените заявления с които е поискано възстановяване на собствеността върху
ливада с площ от 37,00дка. в местността „Казаните“, гр. Батак са с
вх. № 1707 от 27.03.1992г., подадено от С.А.Н. и с № 1167 от 28.02.1992г.,
подадено от П.Н. С..
С оглед Декларация вх.
30 от 10.01.2006г., подадена от П.Д.С. до ОС“Земеделие“ Батак, в която е
заявено, че като наследник на Д.С.С., моли да бъде възстановена собствеността
върху 1/9 ид. част от ливада с площ от 37,000дк. в местността „Казаните“ и при
липсата на подадени от другите наследници на С.Д.С. заявления за възстановяване
на собствеността върху процесната ливада, следва да се приеме, че в случая не
се констатира наличието на материално правен спор, между наследниците на С.Д.С.,
че нему именно е принадлежала собствеността върху имота, която те са наследили
по закон, след неговата смърт.
Независимо от това, по
съображение, че заявеният от П.Д.С. имот в местността „Казаните“ се дублира с
този по заявление № 1707 от 27.03.1992г., е постановен отказ по реституционното
искане, като такъв отказ за възстановяване на собствеността е постановен и по
искането на С.А.Н..
23. На следващо място,
както се посочи, в процесното Решение № 2 от 11.05.2016г. на Общинска служба
„Земеделие“ Пещера е посочено, че с Разпореждане № 1862 на Министерски съвет от
17.09.1956г. от братя Б. и С. С. ; от Д.С.С. и от Никола С.С., като собственици
са отчуждени по 11,00дка. от имота в м. „Казаните“, но не е формиран какъвто и
да е конкретен извод, за това дали административния орган счита, въпросния имот
или част от него за отчужден или не или пък счита, че имота не е бил съсобствен
между всички наследници на С.Д.С..
По отношение на
Разпореждането на министерски съвет, районния съд е счел, че „…Установи
се безспорно ,че с разпореждане на МС от 1956 година за нужди на язовир Батак
от наследниците на общия наследодател С.Д.С. са отчуждени срещу заплащане
33.00дка. в местността „Казаните“….“.
Действително,
разпореждането на Министерски съвет е факт. Но следва в случая да се съобрази,
че в удостоверение от 20.08.1995г. (л.278 по г.д. № 1279/2014г. по описа на
РСПещера) е
посочено, че непокритите имоти – земеделски земи на наследодателя С. Д. С. по
Решение №1707 на ПК Батак, са били включени в блоковете на ТКЗС Батак и след
това в Държавно семепроизводствено стопанство Батак както следва : ливадите в
„Казаните“ и „Дъното“ са включени блоковете за сено, като тази в местността
„Казаните“ е разменена с ТКЗС Ракитово , при образуване на отделни блокове за
ТКЗС гр. Батак и гр. Ракитово.
Казано с други думи, в
случая нито е ясно, нито пък „безспорно“, че процесния имот е бил действително
отчужден. Изясняването на този факт, не би следвало да съставлява някаква
особена трудност за ответния административен орган, като например се изиска
съответния акт за държавна собственост. В тази насока обаче, не са предприети
никакви действия и съответно както се посочи, не са изложени никакви конкретни
съображения в оспорения административен акт.
25. Съвкупната
преценка на всички описани до тук данни,
налага да се приеме, че оспореното Решение № 2 от 11.05.2016г. на Общинска
служба „Земеделие“ Пещера не съдържа ясни и еднозначни мотиви и съображения за
постановения с него отказ да бъде възстановена собствеността по заявление №
1707 от 27.03.1992г., които да са основани на конкретно посочени и установени
факти. Тази порок на решението на административния орган не е преодолян в хода
на производството пред районния съд. Това налага първоинстанционното решение в
частта му с която жалбата на Н. е оставена без уважения да бъде отменено, като
съответно се отмени решението на административния орган, в частта с която е
отказано възстановяване на собствеността върху ливада в местността „Казаните“ за разликата от
6,002дк. до 37,000дк. Преписката ще следва да се върне на административния
орган, който след като установи релевантните за разрешаване на искането факти,
включително, дали процесният имот е бил отчужден или не и в каква конкретно
негова част, да се произнесе по искането за възстановяване на собствеността
върху процесния имот, въз основа на представените от заявителя доказателства.
В останалата част,
решението на районния съд е съответно на установените по делото данни.
Действително, още първото постановено Решение № 1707 от 08.05.1993г., по т. 14
от което, на основание чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими стари
реални граници, върху ливада с площ от 6,000дка., в местността Казаните, гр.
Батак е влезнало в сила и е добило статуса на стабилен административен
акт. Това има за последица отнемане на
компетентността за административния орган да пререшава този въпрос с последващ акт,
освен разбира предприетите конкретизации по отношение на индивидуализацията на обекта
върху който е възстановена собствеността. Това ще рече, че в тази част
оспореното Решение № 2 от 11.05.2016г. на Общинска служба „Земеделие“ Пещера е
нищожно, както правилно е констатирал и обявил първоинстанционния съд. В тази част, решението на районния съд ще
следва да бъде оставено в сила.
Ето защо, настоящият
съдебен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162 от 22.02.2019г., постановено по
гр. дело №596 по описа на Районен съд Пещера за 2017 г. в частта с която е прогласено за нищожно
Решение № 2 от 11.05.2016 година издадено от Общинска служба „Земеделие“ Пещера,
съответно в частта му, с която е отказано да се признае правото на собственост на наследници на С.Д.С. в съществуващи/възстановими стари реални
граници върху имот с площ от 6,002 дка в
местността „Казаните“ в землището на гр. Батак.
ОТМЕНЯ Решение № 162 от 22.02.2019г., постановено по гр. дело №596
по описа на Районен съд Пещера за 2017 г., в частта с която е оставена без
уважение жалбата от Ю.Т.Н. ***, срещу
Решение № 2 от 11.05.2016 година, издадено от Общинска служба
„Земеделие“ гр. Пещера, съответно в частта му с която е отказано да бъде
възстановено правото на собственост на
наследници на С.Д.С. в съществуващи/възстановими стари реални граници,
върху имот с площ от 37,000дк., за разликата над възстановените 6.002 дка до
претендираните 37,000 дка (или разлика в размер на 31,000 дка.) в местността „Казаните“ в землището на гр.
Батак, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Решение № 2 от 11.05.2016 година, издадено от Общинска
служба „Земеделие“ гр. Пещера, в частта
му с която е отказано да бъде възстановено
правото на собственост на наследници на С.Д.С. в
съществуващи/възстановими стари реални граници, върху имот с площ от 37,000дка., за разликата над възстановените 6.002 дка до
претендираните 37 дка (или разлика в размер на 31 дка.) в местността „Казаните“ в землището на гр.
Батак.
ВРЪЩА преписката на
Общинска служба „Земеделие“ гр. Пещера за произнасяне по цялото Заявление вх. № 1707 от 27.03.1992г. на С.А.Н., в
качеството му на наследник на С.Д.С., при спазване на указанията дадени в
настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2./П/