РЕШЕНИЕ
№ 1458
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100104422 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от
Н. Х. А., ЕГН **********, против Г. Л. П., ЕГН **********. В същата се
твърди, че със запис на заповед от 18.05.2020 г. ответникът се е задължил да
заплати на ищеца сумата от 160 000 евро на падеж на 23.05.2020 г. За събиране
на сумата, дължима му по записа на заповед, Н. А. е предявил заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което е
образувано частно гражданско дело № 12888 по описа за 2023 г. на Софийски
районен съд, 162-ри състав. Заявлението е уважено и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№ 9524 от 30.03.2023 г. Длъжникът (ответник в настоящето производство) Г.
П. е възразил по реда на чл. 414 от ГПК срещу дължимостта на задължението
по заповедта за незабавно изпълнение, поради което на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед горното, ищецът обуславя правния си интерес от предявяването
на иск за установяване на вземането му спрямо ответника в размер на 160 000
евро, дължимо по запис на заповед с падеж на 23.05.2020 г. и за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на
1
законната лихва от датата на падежа на ценната книга до датата на подаване
на заявлението. Претендира сторените от него разноски в заповедното и в
настоящото исково производство.
В законоустановения срок ответникът Г. П., чрез процесуалния си
представител адв. И. П., е подал отговор, с който оспорва изцяло иска и моли
съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва да
е издавал и подписвал процесния запис на заповед като излага подробни
аргументи в тази насока.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с
правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК , да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 160 000
евро, за която от ответника е издаден запис на заповед от 18.05.2020 г. и иск по
чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода
24.05.2020 г. – 10.03.2023 г.
Исковете са процесуално допустими. Налице са специалните
предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от
предявяването на установителен иск, което се установява от приложеното
частно гр. д. № 12888 по описа за 2023 г. на СРС, 162 състав. Производството
по същото е образувано по заявление на Н. Х. А. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 66957/10.03.2023 г. против Г. Л. П., за
вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден на 18.05.2020 г. от Г. Л. П.,
с падеж на 23.05.2020 г. С разпореждане № 41047 от 30.03.2023 г.,
постановено по ч.гр.д. № 12888/2023 г. по описа на СРС, 162 състав,
заявлението е уважено и е издадена заповед № 9524 от 30.03.2023 г. и
изпълнителен лист № 7750/30.03.2023 г., с който Г. Л. П. е осъден да заплати
на заявителя Н. Х. А. сумата от 160 000 евро, дължима по записа на заповед,
ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в
съда – 10.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата от 6 258,66 лв., представляваща направени от заявителя разноски по
делото за заплащане на държавна такса. Допуснато е незабавно изпълнение на
издадената заповед.
2
Процесната заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ е връчена на 12.07.2023 г. на длъжника П. от ЧСИ М.К., с рег. № 788
на КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд, по реда на чл. 428, ал.
1 от ГПК.
На 06.06.2023 г., Г. П. е депозирал в Софийски районен съд възражение
против заповедта по чл. 414 от ГПК.
С определение № 25384 от 19.07.2023 г. по ч.гр.д. № 12888/2023 г. по
описа на СГС, заповедният съд е постановил спиране на незабавното
изпълнение на заповедта за изпълнение, както и производствата по изп. дело
№ 413/2023 г. по описа на ЧСИ М.К., рег № 788 и по изп. дело № 479/2023 г.
по описа на ЧСИ А.Б., peг. № 850, образувани по изпълнителния лист, издаден
въз основа на процесната заповед.
В изпълнение на указанията на заповедния съд, в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, заявителят е депозирал искова
молба вх. № 307553/31.10.2023 г. за установяване на вземането му спрямо
ответника в размер на 160 000 евро, дължимо по запис на заповед с падеж на
23.05.2020 г. и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавено
изпълнение, равняващо се на законната лихва от датата на падежа на ценната
книга до датата на подаване на заявлението. Образувано е гр. д. №
20231110159531 по описа за 2023 г. на СРС, 162 състав, което съдът е
прекратил, предвид разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК и на основание чл.
118, ал. 2 от ГПК е изпратил делото на родово компетентния Софийски
градски съд. Исковата молба е постъпила в СГС на 15.04.2024 г.
По заповедното дело се намира оригинал на запис на заповед, с който Г.
Л. П. се е задължил неотменимо и безусловно да плати на 23.05.2020 г. на Н.
Х. А. сумата от 160 000 евро. В текста на документа се съдържа
наименованието „запис на заповед“, посочено е място и дата на издаване – гр.
София, 18.05.2020 г., падежът е на определен ден – 23.05.2020 г. Положен е
подпис и ръчно изписани трите имена за издателя Г. Л. П..
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-почеркова
експертиза от 30.10.2024 г., което съдът кредитира изцяло като компетентно
изготвено и пълно. От заключението за вещото лице Г. М. се установява
следното:
В качеството на сравнителен материал експертизата е използвала
3
документи - заявления за издаване на документи за самоличност от 2013г. и
2023 г., разписки за получени документи, искане за унищожаване на паспорт с
валидна виза от 2015г., както представени по делото от ответната страна акт за
встъпване в длъжност от 2019 г., заповеди от 2019 г., експериментални
образци, снети в присъствие с на вещото лице с протокол от 16.10.2024 г.,
документи по настоящото дело и по заповедното производство пред СРС -
пълномощно за И.нка П.а с нотариална заверка на 09.09.2020 г., възражение по
чл. 414 ГПК от 06.06.2023 г., ръкописен текст и подпис за „получил
разпореждане" от 09.06.2023 г., молби от 09.06.2023 г., 06.06.2023 г. и от
12.07.2023 г., разписка от 12.07.2023 г. за получена покана за доброволно
изпълнение, подпис и имена с дата 12.07.2023 г. под текста на заповед №
9524/30.03.2023 г. На първо място, след провеждане на техническо изследване
на документа – запис на заповед от 18.05.2020 г., с помощта на увеличителни
прибори, микроскоп “Bresser”, различен режим на осветление и дигитален
фотоапарат, дават основание на вещото лице да формира извода, че процесния
запис на заповед е представен в оригинал, а подписа и ръкописния текст са
изпълнени саморъчно с помощта на пишещо средство тип химикалка със синя
на цвят химикална паста. Не са установени признаци на сканиране, копиране
или пренасяне на подписа, ръкописния текст и други реквизити от документа
с техническо средство.
При изследване на подписа - обект на експертизата, е установено, че той
има смесена транскрипция, състояща се от букви „Г“ , „П“ и „Р“, нечетими
(безбуквени) елементи и параф с надредови и подредови примковидни
елементи. Положен е със степен на обработеност около средната, със забавен
темп, средни по размер, с десен наклон, движения под средната степен на
свързаност. Установено е също наличие на относително постоянен натиск на
пишещия прибор, тъпи начала и краища, необосновани спирания и
прекъсвания на движенията, слабо изразена начупеност на дъговидни
елементи, което свидетелства за забавен темп и нарушена координация.
Отбелязано е, че такИ. признаци (установени и при изследване на ръкописния
текст с имената за издател), са характерни при полагане на подписи и
изписване на текстове с влагане на старание за имитация на действително
съществуващ подпис и ръкописен текст.
Вещото лице е установило, че образците от подписа на Г. П. се
4
характеризират със смесена транскрипция от букви „Г“, „П“, „р“, нечетими
елементи и параф с надредови и подредови примковидни или ъгловато
свързани елементи. Същите са положени със степен на обработеност над
средната, с бърз темп и добре оформени дъговидни елементи, средни по
размер, с десен наклон, средна степен на свързаност на движения. В рамките
на естествената вариантност при графическото изразяване на елементите, в
образците на подписите се наблюдава стереотипност на характерните
особености на изградения писмено-двигателен навик на лицето при полагане
на подписи по различно време и при различни условия. Установено е, че
използваните образци произхождат от едно и също лице, графическите
признаци имат висока степен на идентификационна значимост и са годни за
сравнително изследване.
След сравняване на изследвания подпис в процесния запис на заповед с
образците от подписа на Г. Л. П. са установени различия в общите /степен на
обработеност, темп на движенията, степен на свързаност/ и такИ. по-
характерни частни признаци като: вид на свързване при изписване на
вертикалните елементи на буква „П“ - в изследвания подпис - разделно с
дописване на свързващ елемент, а в образците – слято; форма на движението
при свързване на надредовия елемент на буква „П“ с вертикалния елемент на
буква „р“ - в изследвания подпис с разтегливо примковидно свързване, а в
образците с дъговидно или ъгловато свързване; относително разположение на
вертикалния елемент на буква „р“ спрямо втория вертикален елемент на буква
„П“ - в изследвания подпис - върху него, а в образците - вдясно от него;
относително разположение на надредовата част на последния безбуквен
елемент, спрямо надредовата част на предходните елементи - в изследвания
подпис по-високо, а в образците - в една възходяща линия; относителен размер
при изписване на подредовия примковиден елемент - в изследвания подпис -
увеличен и разтеглив по хоризонтала, а в образците - намален. Установените
съществени различия, оценени в съвкупност с констатираните признаци, са
достатъчни по обем за да се формира извода, че изследвания подпис в
процесния запис на заповед и образците от подписа на Г. Л. П., не са положени
от едно и също лице. Съществени различия, описани в осем точки в
заключението, вещото лице установява и при сравняване на изследвания
ръкописен текст в процесния запис на заповед с образците от почерка на Г. Л.
П..
5
Наред с установените различия, са констатирани и сходства в общата
форма и структурата на подписа и буквите в ръкописния текст, които, според
вещото лице, могат да бъдат обяснени с влагане на старание за имитация на
действително съществуващ подпис. Наличието на такИ. сходства обаче, не
може да повлияе на крайния извод, тъй като са оценявани в съвкупност с
всички други установени в процеса на изследването признаци, а за
криминалистическата идентификация на лице по неговия подпис /почерк/ са
важни частните признаци, а не сходствата в общите признаци.
В даденото заключение вещото лице е категорично, че процесния запис
на заповед от 18.05.2020 г. за сумата от 160 000 евро е представен в оригинал,
подписът и ръкописния текст са изпълнени саморъчно с помощта на пишещо
средство със сачмен пишещ връх и синя на цвят химикална паста, но подписът
за „издател“ не е положен и ръкописния текст с трите имена не е написан от Г.
Л. П.. Същите са изпълнени с влагане на старание за имитация на
действително съществуващи подпис и ръкописен текст.
По искане на ищцовата страна, по делото е допусната повторна съдебно-
почеркова експертиза със задачите, на които е отговорила първоначалната
експертиза, но с указания за снемане и изследване на образец от почерка и
подписа на ответника от лява и дясна ръка. От изслушаното и прието по
делото заключение на вещото лице Д. В., което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено и пълно, се установява следното:
В качеството на сравнителен материал експертизата е използвала
документи - заявления за издаване на документи за самоличност от 2013г. и
2023 г., експериментални образци от почерка и подписа на П., изпълнени /
положени с лява и с дясна ръка на 27.01.2025 в адвокатска стая на СГС и
експериментални сравнителни образци на почерк и подписи, снети от Г. П. на
16.10.2024 г. и подшити на лист 100 от делото. Обект на изследване е
оригинала на процесния запис на заповед, съхраняван в касата на съда, като
непосредствени обекти на изследването са били ръкописният текст, съдържащ
се в изписаното име „Г. Л. П.” и подписът, положен от името на същото лице,
непосредствено след изписаното име.
В процеса на разделното сравнителното изследване на непосредствените
обекти и сравнителния материал са използвани технически средства: USB
микроскоп с фокусен обхват от 0 до 40 мм, видео резолюция 1.3М и
6
увеличение от 50х до 100х, мерителни прибори, увеличителни лупи, цифрово-
фотографска, компютърна и принтерна техника и независими един от друг
методи за установяване особеностите на писмено-двигателните навици на
пишещия. След анализ на резултатите от техническото изследване,
експертизата не констатира признаци за техническа подправка на ръкописния
текст и подписът като непосредствени обекти на изследването. Направени са
констатации, свързани с наличието на немотивирани забавяния, спирания или
ускорявания стереотипа на движение при изпълнение на някои буквени и
свързващи елементи. При почерковото изследване на подписа, положен в
процесния запис на заповед, е установено, че същият се характеризира с
усложнена смесена транскрипция и е труден за възпроизвеждане. Състои се от
характерна по размер и форма на изпълнение главна буква „П” с Р-образен
нечетлив елемент, преминаващ чрез непосредствено свързван, в малък по
размер Я-образен нечетлив елемент, много голям по вертикала и с характерна
форма на примката примкообразен елемент с много ниска точка на
завършване, от която, чрез ъглово свързване, се преминава в изпълнение на
разтегнат по хоризонтала и характерен по форма на примката примкообразен
параф. Между главна буква „П” и Р-образния елемент е положен голям по
вертикала примкообразен елемент, на който завършващата част припокрИ.
вертикалния елемент на Р-образния елемент в подписа. Подписът е положен
със среден към висок темп на движение, при средна степен на свързаност,
десен наклон при изразено дясно възходящо движение и характерно
разположение на елементите на подписа един спрямо друг и спрямо редовото
обозначение.
Експертизата констатира наличие на различия в общите признаци при
полагане на подписи с лявата и дясната ръка, изразяващи се в степен на
обработеност и координация на движенията. При подписите, положени с лява
ръка, се наблюдава устойчиво изразен стереотип на движение и висока степен
на обработеност, а при дясна ръка по-слабо обработен почерк, изразен в
подписа и нарушен стереотип на движение. Анализирайки тези разлики,
експертизата приема, че лявата ръка на Г. Л. П. е водеща при писане и
полагане на подписи.
Подписите, без тези изпълнени с дясна ръка, са високо обработени.
Положени са с висок темп надвижение, при много висока степен на
свързаност, средни към големи по вертикален размер, разтегнати по
7
хоризонтала, десен наклон и характерно разположение на елементите на
подписа един спрямо друг и спрямо хоризонталният срез на листа, като
преобладават праволинейно, леко дъговите движения при изпълнение на
буквените и безбуквени елементи и смесени при свързващите. Анализирайки
количествените и качествени проявления на тези констатации, експертизата
приема, че подписите, използвани като сравнителен материал, са положени от
едно лице.
При извършване на сравнително графическо изследване на признаците,
отразили се в подписа, положен в записа на заповед, с признаците,
констатирани в подписите, положени от Г. Л. П. и използвани като
сравнителен материал, са констатирани различия в общите признаци, като:
стереотип на движение при изпълнение на елементите, образуващи
конфигурацията на подписа, като цяло, степен на обработеност и свързаност,
темп на полагане и конфигурация. Наред с тези различия в общите признаци
са констатирани и сходства, изразяващи се в транскрипцията, размера и
разположението на подписа спрямо редовото обозначение и спрямо
хоризонталният срез на листа. Различия са констатирани и в по-характерни и
индивидуализиращи пишещия частни признаци като: стереотип на движение,
количество и форма на изпълнение на първият елемент на подписа; размер,
количество на движенията, относително разположение на свързващия елемент
между монограмно изпълнените първи две главни букви и буква Р или
Р-образния нечетлив елемент; разделно изпълнени къс праволинеен и голям
по вертикала примкообразен елемент, които не се наблюдават при нито един
от вариантите на изпълнение на подписите от сравнителните образци;
различие в посоката на движение и формата на изпълнение на подредовата
част на Д- или У-образния парафен елемент.
Анализирайки констатираните различия и визуални сходства, тяхното
приложение и относителна значимост, с акцент върху качествените
показатели, експертизата формира извода, че подписът, положен от името на
Г. Л. П. в издадения на 18.05.2020 г. запис на заповед за сумата от 160 000 евро
с падеж 23.05.2020 г., не е положен от Г. Л. П..
Аналогичното изследване, извършено и по отношение на ръкописния
текст на трите имена съдържащ се в записа на заповед и сравнителния
материал, е довело вещото лице заключението, че текстът с имената върху
8
записа на заповед не е изпълнен от Г. Л. П..
При изслушване на заключението по повторната СГрЕ, постъпило на
30.01.2025 г., вещото лице В. допълва, че почеркът и подписът са една много
сполучлИ. добре направена имитация и най-вече тази имитация се проявява
при изписване на имената, като имитиращият се стреми да се доближи до
максимална степен до почерка на лицето и човекът, който е извършил това,
разполага с ръкописен текст и подписи на П., поради което разликите са много
трудно открИ.еми. Въпреки това, вещото лице поддържа категоричното си
заключение в горния смисъл, а именно, че имената върху записа на заповед,
както и положеният подпис, не са изпълнени от Г. Л. П..
Останалите представени от страните по делото документи съдът счита
за неотносими към предмета на спора, поради което не ги обсъжда.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Записът на заповед е едностранна търговска сделка, която е строго
формална. За да създаде действително менителнично задължение е
достатъчно волеизявлението на издателя, направено при съблюдаване
императивните изисквания на закона за форма.
Съдът намира, че представеният по делото документ, озаглавен „запис
на заповед“ е редовен от външна страна. Той отговаря на изискванията на чл.
535 от ТЗ и представлява запис на заповед, с който ответникът като издател на
18.05.2020 г. неотменимо и безусловно, без протест, се е задължил да заплати
на ищеца като поемател сумата от 160 000 евро. Падежът на ценната книга е
23.05.2020 г. – падеж по чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
Записът на заповед е частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, който
в случая носи подписа на ответника, който го оспорва, поради което, на осн.
чл. 193, ал. 3 от ГПК, носи и тежестта на доказване неистинността му. В
рамките на откритото производство по чл. 193 от ГПК е проверено
авторството на документа, като от заключенията на изслушаните две
експертизи – първоначална и повторна, се установява по категоричен начин,
че намиращият се в кориците на заповедното дело запис на заповед е
оригинален документ, в който подписът и ръкописния текст с трите имена за
издател не са положени от Г. Л. П.. Съдът е счел за неоснователно искането на
ищеца за допускане на съдебно-графологична експертиза в тричленен състав
за установяване авторството на подписа и изписването на имената на издател
9
върху процесния запис на заповед. Такава би била допустима и необходима,
ако по делото бяха приети две категорични, но взаимно изключващи се
експертни заключения относно основно, решаващо за изхода на делото,
спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални
знания (в т.см. Решение № 107 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 2461/2019 г., Г. К.,
IV Г.О. на ВКС). В конкретния случай, освен че са категорични, двете
експертни заключения са изцяло взаимно поддържащи се относно изводите, че
подписът и ръкописното изписване на имената за издател на процесния запис
на заповед, не са положени от ответника.
Ето защо и доколкото у съда не възниква съмнение в правилността на
заключенията на вещите лица, които са подробни, мотивирани и пълни /вкл.
по изрично поставената от съда задача на повторната експертиза да работи по
сравнителни образци, снети от ответника с лява и дясна ръка/, същият намира
от правна страна, че между ищеца и ответника не съществува валидно
менителнично правоотношение по процесния запис на заповед, породило за
ответника задължението за плащане на сумата от 160 000 евро на ищеца на
посочения в ценната книга падеж – 23.05.2020 г. Искът с пр. осн. чл. 422 от
ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на установителния иск за главното задължение на
ответника, следва да бъде отхвърлен и акцесорния осъдителен иск с пр. осн.
чл. 86 от ЗЗД като неоснователен, тъй като в тежест на ищцовата страна е да
докаже възникването на главното задължение на ответника както и
изпадането на длъжника в забава, което в случая не беше сторено.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив относно дължимостта на разноските в
заповедното производство.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на
ищеца не се дължат разноски, а на ответника следва да бъдат присъдени
направените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 12888/2023 г.
по описа на СРС, 162 състав и в настоящото исково производство.
Задължителната съдебна практика постановява, че разноски в
производството могат да се присъдят само ако е доказано извършването им.
10
Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява,
че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение (виж т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС).
Видно от приложения списък по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира
само адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лева, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 06.06.2024 г., в който изрично е посочено, е
сумата е заплатена изцяло в брой преди подписване на договора и договорът
има характер на разписка, удостоверяваща, че страната е заплатила
адвокатското възнаграждение. Ответникът не претендира други разноски.
Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение в исковото производство съдът намира за
неоснователно. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
материлния интерес от 160 000 евро главница и 89 609,06 лв. законна лихва, и
обема на представената защита /по делото е изготвен писмен отговор,
проведени са две о.с.з., в които са изслушани две почеркови експертизи/,
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника е
адекватно и справедливо, поради което и не подлежи на намаляване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК,
предявен от Н. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***********
срещу Г. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. “******* за
признаване за установено, че съществува вземане на ищеца в размер 160 000
евро (сто и шестдесет хиляди евро), по издаден от ответника запис на заповед
от 18.05.2020г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателно изплащане
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №9524/30.03.2023г.
по ч.гр.дело № 12888/2023 г. по описа на СРС, 162 състав.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявен от Н. Х.
11
А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **************ап. * срещу Г. Л.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. “******* за сумата от 89 609,06
лв. – законна лихва върху главницата от 160 000 евро, дължима за периода от
24.05.2020г. – 10.03.2023г.
ОСЪЖДА Н. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********
да заплати на Г. Л. П., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. “*******
сумата от 9 500 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12