№ 156
гр. и, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – и, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20211840101250 по описа за 2021 година
Предявени са от ДП нкжи срещу ИВ. ХР. Б. осъдителни искове с правно осно-
вание, както следва:
1) чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 158,32лв., представляваща наемна цена за
ползването на недвижим имот- апартамент №2, находящ се в с. в, общ. и, ЖП гара в,
ул. „ж“ №5, жилищна сграда №1, за периода от 01.03.2020г. до 30.06.2020г.
2) чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата от 158,32лв., представляваща обезщетение за
ползване на недвижим имот- апартамент №2, находящ се в с. в, общ. и, ЖП гара в, ул.
„ж“ №5, жилищна сграда №1, за периода от м.07.2020г. до м.10.2020г.
3) чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 700лв., представляваща разходи за консума-
тиви- използвана електроенергия за периода от м.2.2020г. до м.04.2020г.
ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба-
07.12.2021г., до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че с договор за наем от 21.05.2013г. процесният недвижим имот
е предоставен на пдб за срок от 5 години, като на 19.04.2018г. лицето е починало,
поради което на 14.06.2018г. е сключено допълнително споразумение, с което имотът е
предоставен на съпругата му- ИВ. ХР. Б. (ответник по де-лото) при месечна наемна
цена от 39,58лв. със срок до 19.04.2020г.. Поддържа, че нае-мателят не е върнал имота
при прекратяване на договора, а е продължил да го ползва без правно основание до
30.10.2020г., когато с приемно- предавателен протокол имотът е предаден на
наемодателя. Твърди, че в периода от м.03.2020г. до м.10.2020г. от ответ-ника не са
1
постъпвали плащания за наем или за обезщетение вместо наем, а в периода от м.2020г.
до м.04.2020г. не са постъпвали плащания и за електроенергия.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира следното:
Ответникът е уведомен надлежно за подадената искова молба, като не е
депозирал писмен отговор. Още с разпореждането по чл. 131 ГПК на ответника е
указана възможността при негово пасивно поведение ищецът да поиска
постановяването на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен за първото по делото заседание, не се явява, като
липсва и направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С исковата молба от ищеца е направено искане за постановяване на
неприсъствено срещу ответника в случай, че са налице предпоставките за това.
Искането за постановяване на неприсъствено решение се поддържа и от процесуалния
представител на ищеца в проведеното на 09.08.2022г. първо открито съдебно заседание
по делото.
Съдът, като взе предвид направеното от ищеца искане за постановяване в негова
полза на неприсъствено решение и като съобрази, че са налице предпоставките на чл.
238 и следващите ГПК за уважаване на искането, а именно, че с разпореждането по чл.
131 ГПК на страната са указани съответните последици, че страната не е представила в
срок отговор на исковата молба, не се е явила в първото заседание по делото и не е
направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, както и че предявеният иск е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните
доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като
предявеният иск бъде уважен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора направеното от ищеца искане за присъждане на
сторените по делото разноски се явява основателно за сумата от 50лв., представляваща
държавна такса.
Наред с това с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и
следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия,
включително по отношение присъждането на разноските, дължими на страната за
заповедното и исковото производство, без да е обвързан от констатацията на
2
заповедния съд в това отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за
заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото –от 100 до 300 лева.
Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост
от вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че от една страна
-делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от договор за кредит.
От друга страна, извършената от юрисконсулта работа се състои в попълване на искова
молба по множество еднотипни искови производства и с едно явяване в открито
съдебно заседание. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или
правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищцовото дружество,
следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
–за исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.
239 ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. ХР. Б., ЕГН **********, с адрес: с. в, ул. „ж“ № 5, ап. 2, ДА
ЗАПЛАТИ НА ДП нкжи, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. с, бул. „....“
№ 120А, следните суми:
1) по иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 158,32лв.,
представляваща наемна цена за ползването на недвижим имот- апартамент №2,
находящ се в с. в, общ. и, ЖП гара в, ул. „ж“ №5, жилищна сграда №1, за периода от
01.03.2020г. до 30.06.2020г.
2) по иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата от 158,32лв.,
представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот- апартамент №2, находящ
се в с. в, общ. и, ЖП гара в, ул. „ж“ №5, жилищна сграда №1, за периода от м.07.2020г.
до м.10.2020г.
3) по иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД сумата от 700лв.,
представляваща разходи за консумативи- използвана електроенергия за периода от
м.2.2020г. до м.04.2020г.
ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба-
07.12.2021г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ИВ. ХР. Б., ЕГН **********, с
адрес: с. в, ул. „ж“ № 5, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ НА ДП нкжи, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр. с, бул. „....“ № 120А, сумата от 50 лв., представляваща
държавна такса в исковото производство, както и сумата от 100 лв., представляваща
3
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл. 235, ал.5
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – и: _______________________
4