№ 12702
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110148473 по описа за 2022 година
Предявени са от И. А. П. положителни установителни
искове с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за признаване
на установено в отношенията между страните, че /ФИРМА/
дължи на И. А. П. сумата в размер на 1639,20 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско“, полица №
0306Х0604903/19.11.2020г., за вреди по л.а. „БМВ 530 ХД“ с
ДК № *********, причинени при ПТП, настъпило на
17.11.2021г., в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на л.а.“БМВ Х5“, с ДК №
************, във връзка с което ПТП при ответника е
образувана щета № 10021030124855/18.11.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.04.2022г. до
окончателно изплащане на вземането, за сумата в размер
1
на 108,39 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско“, за вреди,
причинени при ПТП, настъпило на 16.11.2021г., при
маневра за паркиране на увреденото ППС на ищеца пред
блок на адрес в /АДРЕС/, във връзка с което при ответника
е образувана щета № 10021030125008/22.11.2021г., ведно със
законната лихва върху сумата от 12.04.2022г. до
окончателно изплащане на вземането, за сумата в размер
на 104,28 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско“, за вреди,
причинени при ПТП, настъпило на 18.11.2021г., като при
паркиране на увреденото ППС е установено увреждане по
задна дясна врата на адрес в /АДРЕС/, във връзка с което
при ответника е образувана щета №
10021030125009/22.11.2021г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 12.04.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.05.2022г. в
производството по ч.гр.д. № 19675/2022г. по описа на СРС,
45-ти състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди наличието на сключена с ответника
застраховка „Каско“, полица № 0306Х0604903/19.11.2020г.
Твърди, настъпването на горепосоченото ПТП, както и
релевантния за спора факт, че по него са образувани при
ответника три броя щети: № 10021030124855/18.11.2021г.;
№ 10021030125008/22.11.2021г. и №
10021030125009/22.11.2021г., като и по трите щети навежда
2
ответника да му е изплатил застрахователно обезщетение,
което не отговаря на действителния размер на щетите,
както следва: по щета № 10021030124855/18.11.2021г.
заплатена била сумата от 2826,41 лева, като останала за
плащане сума в размер на 1639,20 лева, съгласно
заплатената сума в сервиз за отремонтиране на автомобила
в общ размер на 4 465,61 лева; по щета №
10021030125008/22.11.2021г. заплатена сума в размер на
117,21 лева, като останала за заплащане сумата в размер на
108,39 лева, съгласно заплатената сума в сервиз за
отремонтиране на автомобила в общ размер на 225,60 лева
и по щета № 10021030125009/22.11.2021г. заплатена сума от
129,12 лева, като останала за заплащане сумата в размер на
104,28 лева, съгласно заплатената сума в сервиз за
отремонтиране на автомобила в общ размер на 233,40 лева.
По изложеното моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
по основание и размер. Твърди, че във връзка с процесното
ПТП при него е била образувана единствено щета №
10021030124855 по която е било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2826,41 лева. Твърди, че другите
две щети са образувани във връзка с различни
застрахователни събития, декларирани като ПТП на
паркинг. Не оспорва, че по трите щети е заплатил
обезщетение в общ размер на 3 072,74 лева, с което намира,
3
че е изпълнил задълженията си на застраховател по
договора за застраховка. Оспорва исковете и по размер.
Моли за отхвърлянето им. На свой ред претендира
разноски.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ответника – /ФИРМА/, не взема становище по така
предявените искови претенции.
В съдебно заседание ищецът И. А. П., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Р., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно
заседание, представлява се от юрисконсулт Й., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач, конституирано на страната на
ответника – /ФИРМА/, редовно призовано, се представлява
от юрисконсулт Г., който моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
4
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 19675/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК и при подадено от ответника в
срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да
докаже в кумулативност следните предпоставки: валидно
застрахователно правоотношение, настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие,
за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с
което са настъпили вреди в претендирания размер.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника /ФИРМА/ по
застраховка „Каско“ за л.а.“БМВ 530 ХД“ с ДК №
**********, застрахователно полица №
0306Х0604903/19.11.2020г., с покритие към датата на ПТП и
по трите щети.
От изслушаната САТЕ и приетия по делото Протокол
за ПТП с бл. № 1824632/17.11.2021г. се установява, че на
17.11.2021г., около 22:00 часа в гр.София, л.а. „БМВ Х5“, с
ДК № ********* с водач А.Л. движейки се по бул. „Б.“ с
посока ОП към НДК, на кръстовището с бул. „Г.Д.“ поради
частично навлизане в съседна дясна лента не пропуска и
реализира ПТП с МПС марка „БМВ 530“ с ДК № *******,
управлявано от ищеца И. П.. И по двата автомобила са
установени щети, конкретно по процесното ППС –
увредена предна дясна гума, лява страна, калник, врата и
5
други.
Във връзка с горепосоченото ПТП при ответника е
образувана щета № 10021030124855/18.11.2022г., като
вещото лице дава заключение, че описаните щети по
процесното ПТП, във връзка с горепосоченото ПТП
отговарят и са в причинно-следствена връзка с ПТП. Няма
спор и че по горепосочената щета ответното дружество е
изплатило обезщетение в размер на 2826,41 лева., като
вещото лице е определило по горепосочената щета размера
на щетата по средни пазарни цени към датата на
настъпване на ПТП в размер на 4 377,10 лева.
По гореустановеното съдът приема, с оглед
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза и обстоятелството, че има плащане по
горепосочената щета, че щетите по отношение на МПС,
описани в огледите на застрахователя, са в резултат на
процесното ПТП, реализирано на 17.11.2021 г.
Следователно искът по горепосочената щета е
установен в своето основание, поради което ответникът
дължи плащане на застрахователно обезщетение. За
определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се вземе предвид нормата на чл. 400,
ал.2 от КЗ по аргумент от която обезщетението трябва да е
равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието, без прилагане на обезценка. Съгласно приетата
6
по делото съдебно-автотехническа експертиза, размерът на
вредата по отношение на застрахования автомобил от
процесното застрахователно събитие към момента на
настъпването му възлиза на сумата от 4 377, 10 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил в
полза на ищеца сумата от 2826, 41 лв. Ето защо,
претенцията по щета № 10021030124855 се явява
основателна за сумата в размер от 1550, 69 лв., а за сумата
от 88,51 лева, разликата над уважената сума от 1550,69 лева
до размера на пълно предявената сума от 1639,20 лева,
следва да бъде отхвърлена.
По отношение щети 10021030125008/22.11.2021г. и №
10021030125009/22.11.2021г., съдът намира следното:
Експертизата е установила, че щетите са декларирани като
ПТП на паркинг без документи. По тези щети безспорно е
извършено плащане, съответно по щета № 10021030125009
сумата от 129,12 лева, като вещото лице е установило в
съответствие с представените фактури, че стойността на
щетите по ППС по горепосочената щета по средни пазарни
цени, към датата на настъпване на събитието възлиза на
сумата от 256,26 лева, а по щета № 10021030125008 е
изплатена сумата от 117,21 лева, като вещото лице е
установило стойност на щетата по средни пазарни цени в
размер на 240,30 лева. Действително, в хипотеза на
увреждане на застрахования лек автомобил на паркинг,
при която органите на МВР нямат задължение за съставяне
7
на официални документи, застрахователното събитие не е
доказано достоверно, поради което отговорността на
застрахователя би могла да бъде валидно лимитирана,
например до определена или определяема сума или до
определен брой щети, установени само с декларация на
застрахования, но пълното й изключване за всички такива
покрити рискове неоправдано освобождава застрахователя
от основното му задължение по договора да обезщети
увреденото лице за претърпените загуби от увреждането на
застрахованата вещ. Следователно и двете щети са покрит
риск по смисъла на т.6 от Раздел III „Покрити рискове“,
като съдът не установи клауза в ОУ, която да лимитира
отговорността на ответника за заплащане на щети по ППС,
при ПТП реализирано на паркинг. Освен това по двете
щети е извършено частично плащане.
Несъстоятелни са възраженията на ответника, че
ищецът не е съгласувал действията си по отстранявайки
повредите в оторизиран сервиз с ответника, като по този
начин е надхвърлил ограниченията по т.71.3 и т.72.2 от ОУ.
Първо горепосочените разпоредби касаят частична щета на
застрахованото МПС, което към датата на застраховката е
на четири години. Вярно е че по делото не се доказва
съгласие на застрахователя по смисъла на т.72.2 за
отремонтиране на ППС в оторизиран сервиз което към
датата на застраховката е на четири до дванадесет години,
какъвто е процесният автомобил, но тези разпоредби не
дерогират приложението на разпоредбата на 400, ал.2 от КЗ
8
и не касаят размера на обезщетението. Хипотеза на
частично увреждане на застрахованото имущество, каквато
е настоящата, релевантна за определяне размера на
действително претърпените вреди е възстановителната
застрахователна стойност, която според разпоредбата на
чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на
претърпяната вреда се определя като пазарната цена на
увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.
д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от
27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС,
ТК, І т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
(същата е постановена по приложението на КЗ (отм.); , но
актуална при действащия КЗ, предвид липсата на
принципна разлика в уредбата в тази й част). Вещото лице
по щета № 10021030125009 е установило стойност по средни
пазарни цени за отстраняване на щетата от 256,26 лева,
застрахователят – ответник е заплатил 129,12 лева,
следователно остава дължима сумата от 127,14 лева, тоест
9
предявеният иск за сумата от 104,28 лева се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен. По щета
№ 10021030125008 е определена стойност за отстраняване
на щетите в размер от 240,30 лева, застрахователят е
заплатил сумата от 117,21 лева, като остава незаплатена
сумата от 123,09 лева, което прави иска по тази щета
предявен за сумата от 108,39 лева напълно основателен.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза и на двете страни, съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете на основание чл. 78, ал.1 и ал.3
от ГПК. Така на ищеца в заповедното производство
съобразно уважената част от иска следва да му се присъдят
разноски в размер на 416,11 лева. В исковото производство
ищецът е заплатил разноски за държавна такса 38,40 лева,
350,00 лева за изслушване на САТЕ, като претендира и
заплащане на адвокатско възнаграждение в исковото
производство в размер на 500,00 лева, като се представят
доказателства за реално заплащане на възнаграждението
съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Или на ищеца в исковото производство съобразно
уважената част от исковете следва да му се присъдят
разноски в размер на 845,94 лева.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът също има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като следва на основание чл. 78, ал.8 от
10
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от ГПК да му бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева, или на ответника съобразно отхвърлената част
от исковете следва да му бъдат присъдени разноски в
размер на 4,78 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по предявените от И. А.
П., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК ***********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че /ФИРМА/ дължи на И. А. П., сумата в размер
от 1550, 69 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско“, полица № 0306Х0604903/19.11.2020г., за вреди по л.а. „БМВ 530 ХД“ с
ДК № *********, причинени при ПТП, настъпило на 17.11.2021г., в резултат на виновното
и противоправно поведение на водача на л.а.“БМВ Х5“, с ДК № ************, във връзка с
което ПТП при ответника е образувана щета № 10021030124855/18.11.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
12.04.2022г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 108,39 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“,
за вреди, причинени при ПТП, настъпило на 16.11.2021г., при маневра за паркиране на
увреденото ППС на ищеца пред блок на адрес в /АДРЕС/, във връзка с което при ответника
е образувана щета № 10021030125008/22.11.2021г., ведно със законната лихва върху сумата
от 12.04.2022г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 104,28 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“,
за вреди, причинени при ПТП, настъпило на 18.11.2021г., като при паркиране на увреденото
ППС е установено увреждане по задна дясна врата на адрес в /АДРЕС/, във връзка с което
при ответника е образувана щета № 10021030125009/22.11.2021г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 12.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по щета № 10021030124855/18.11.2021г., за сумата в размер на 88,51 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 1550,69 лева до размера на пълно
предявената от 1639,20 лева, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от 20.05.2022г. в производството по ч.гр.д. № 19675/2022г. по описа на СРС, 45-ти
състав.
11
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на И. А. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 416,11 лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на И. А. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 845,94 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********,
сумата в размер на 4,78 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, конституирано като трето лице
– помагач на страната на ответника - /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12