РЕШЕНИЕ
№ 12641
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110158614 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „фирма ЕАД срещу М. И.
Т. и И. И. Т., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатя на „фирма“ ЕАД в условията на разделна отговорност, сумата в общ
размер на 5378,97 лв., от които 4587,67 лв.– главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия през периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, общ. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ведно
със законната лихва от 26.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 756,64 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 11.10.2023 г., сумата от 28,11 лв. – главница, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва
от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,55 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
15.11.2020 г. до 11.10.2023 г., при следните квоти:
М. И. Т. – 1/2 част, а именно: сумата от 2293,84 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 26.10.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 378,32 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.10.2023 г., сумата от 14,06 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г.
до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 3,28 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023
г.;
И. И. Т. - малолетен, действащ чрез своя законен представител И. Ц. П. - 1/2 част, а
именно: сумата от 2293,84 лв. – главница, представляваща стойността на доставената
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
1
26.10.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 378,32 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 11.10.2023 г., сумата от 14,06 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,28
лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: ап. ***, находящ се в гр. ***, общ. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, като поддържа, че ответниците, в качеството си на собственици на
топлоснабден недвижим имот, са битови клиенти на ТЕ, въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия от фирмата, извършваща
дялово разпределение в сградата – „фирма“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение
на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника И. И. Т.,
действащ чрез законния си представител И. Ц. П., с който оспорва предявените искове.
Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Оспорва и
исковете за заплащане на услугата дялово разпределение, тъй като по делото няма
доказателства как е извършено дяловото разпределение в отделните обекти от етажната
собственост. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника М.
И. Т..
Третото лице-помагач на страната на ищеца „фирма“ ООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е
сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната
цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
2
установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай, по делото е представено решение от 19.03.1986 г., постановено
по гр. д. № 627/1986 на СРС, съгласно което в дял на В. Р. Ст. е поставен следния недвижим
имот – апартамент №***, находящ се в гр. ***, ул. „А. Й.“, бл. ***, ет. ***.
Видно от удостоверение, изх. №***/17.07.2012 г. от ***, район „***“, стар адрес – ул.
„А. Й.“, бл. *** и бл. *** съответства на настоящия административен адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. *** и бл. ***.
От представено удостоверение за наследници, изх. № ***/20.04.2022 г., издадено от
***, район „***“, се установява, че В. Р.Ст. е починала на 27.10.2020 г. и е оставила за
наследник по закон И. П. Т. /син/. Последният е починал на 01.11.2021 г., оставяйки за
наследници по закон Ев. И. Ст. /дъщеря/, М. И. Т.а /дъщера/ и И. И. Т. /син/.
По делото е прието съдебно удостоверение, изх. № ***/*** г., издадено по
депозирана от Ев. И. Ст. молба, вх. № *** от 11.05.2022 г., от което се установява, че в
особената книга на съда бил вписан извършен от Ев. И. Ст. отказ от наследството, оставено
от починалия й баща И. П. Т..
Съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да
приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Следователно на
основание наследствено правоприемство ответнците М. И. Т.а и И. И. Т. са станали
носители правото на собственост върху процесния имот - апартамент № ***, находящ се в
гр. ***, общ. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, при квоти 1/2 ид.ч. за М. И. Т.а, и 1/2
ид.ч. за И. И. Т..
Същите в качеството си на потребители на топлинна енергия са били обвързани с
3
общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан
ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са
влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и
ответниците да са упражнили правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу
Общите условия, действали към процесния период. Ето защо, съдът приема, че между
главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия, което правоотношение е
възникнало по силата на закона с оглед качеството на ответниците на собственици на имота
за процесния период, и именно те са задължени да заплащат (по ½ част всеки) стойността на
доставената до имота топлинна енергия, при доказана реална доставка.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 08.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с ЕТ
„фирма“ (сегашно наименование „фирма“ ООД ) и приложен към него списък, с който
собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред
топлинния счетоводител, договор от 10.09.2002 г., с който етажната собственост на
процесната сграда е възложила на ЕТ „фирма“ да извършва дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в етажната собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от
„фирма“ ООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че
в имота има монтирани 3 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани три
топлоразпределители и 3 бр. термостатни винтили, както и 1 бр. щранг-лира в помещението
баня и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. През периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е
извършвано дялово разпределение от трите броя ИРРО, като през втория отоплителен сезон
дяловото разпределени е извършвано на база „служебен отчет“, поради неосигурен достъп.
През периода от м.05.2020 г. до м.02.2021 г. потреблението на топла вода е извършвано на
база реален отчет на показанията на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер за топла
вода, а за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г. – на база „служебен отчет“ поради
неосигурен достъп“ – брой потребители – 3 лица, при нормативно определен разход за
денонощие в размер на 140 л. на брой потребител. Количеството топлинна енергия за
сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от
експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект
фигурира с кубатура 147 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са
изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период
общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване,
съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни
години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им
4
изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. От
заключението се установява също, че топломерът в абонатната станция е преминал
метрологични проверка през 2017 г. и през 2021 г., като не са констатирани отклонения. В
чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на
ответниците количество топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза
на 4708,04 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури (
3176,02 лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (1532,02 лв.), като
посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на
потребената топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната
на отделните месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице потвърждава, че 2019 г. няма
свидетелства за метрологична проверка на общия топломер. Съдът кредитира изцяло
заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно и компетентно
изготвено. Същото е изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни
документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но и въз основа на данните,
предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение – изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на
документи, представени от топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената до
имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз основа на представените
от ищеца частни документи, поради което съдът намира за доказана доставката на ТЕ до
имота на ответниците на посочената в исковата молба стойност през процесния период.
Този извод не се променя от обстоятелството, че общият топломер в абонатната станция не
е преминал изискуемата по закон метрологична проверка на всеки две години, тъй като
въпреки нередовната метрологична проверка, общият топломер в абонатната станция не е
отчел отклонения при последващата проверка и е бил изправен, вкл. през процесния период,
поради което е бил годно средство за търговско измерване на постъпилата в абонатната
станция топлинна енергия през исковия период.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(редакция от 09.06.2015 г.), на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл.
61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост), като отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на топлинна
енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от
потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз
5
основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат
отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен
достъп). Същото не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя
да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на
потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна
енергия. По силата на чл. 70, ал. 5 „клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. След
изтичане на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната
сметка“. В конкретния случай ответниците не са се възползвала от правото да поискат
извършване на допълнителен отчет, поради което, механизмът за служебно начисляване
поради неосигурен достъп осъществява функциите си, а именно – да замести липсващия
реален отчет.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 4708,04 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
По отношение на релевираното възражение за погасителна давност, съдът намира
следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.10.2023 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в
случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 26.10.2020 г. (от м.05.2020 г. до м. 07.2020 г.), т. е.
необхванати от погасителна давност са сумите, дължими за периода от м. 08.2020 г. – м.
04.2022 г. Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда за определяне
6
размера на основателната част от иска и с помощта на заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, в която е посочен размерът на вземането за всеки месец,
обхванат от исковия период, съдът намира, че сумата за непогасената по давност главница за
доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 4538,97 лв. (4708,04 лв. – 169,07 лв.), като
от страна на ответниците не се твърди, а и не се доказва погасяване на процесните вземания.
Ето защо, при съобразяване на дълга на всеки един от тях, то М. И. Т. и И. И. Т. се явяват
задължени за сумата от по 2269,48 лв. всеки (1/2 от 4538,97 лв.), до който размер
предявените срещу тях главни искове за цена на топлинна енергия за периода от м.08.2020 г.
до м. 04.2022 г. следва да бъдат уважени, като за разликата до пълните предявени размери от
по 2293,84 лв., следва да бъдат отхвърлени.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стойност за периода от м. 09.2020 г. до м.04.2022г. не се спори, че се равнява на посочения
от ищеца общ размер от 28,11 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответниците. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между „фирма“ ЕАД и „фирма“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м. 09. 2020 г. се счита за възникнало на 30.09.2020 г., или същото е станало
изискуемо м.10.2020 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
При съобразяване на дълга на ответниците, то М. И. Т. и И. И. Т. се явяват задължени за
сумата от по 14,06 лв. всеки (1/2 от 28,11 лв.)
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.10.2023 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „фирма“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
7
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответниците за задължението за първия
отчетен период, считано от 15.09.2021 г., а за втория отчетен период – 15.09.2022 г. При
изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата
за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 4538,97 за
периода от 15.09.2021 г.до 11.10.2023 г. възлиза на сумата от 1027,37 лв. Вземанията за
лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата, когато главното
вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая, вземането за лихва, дължима
за главницата, начислена от 15.09.2021 г. до 11.10.2023 г. не е обхваната от погасителната
давност.
При съобразяване на дълга на ответниците, то М. И. Т. и И. И. Т. се явяват
задължени за сумата от по 513,68 лв. всеки (1/2 от 1027,37 лв.), т. е. повече от
претендираните от всеки от тях размери, което означава, че предявените срещу тях
акцесорни искове за лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.10.2023 г. в размер от
по 378,32 лв. са основателни и следва да се уважат изцяло.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба в съда – 26.10.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от общо 6,55 лв., начислена за периода от 15.11.2020 г. до
11.10.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло спрямо всеки един от
ответниците
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
615,61 лв., от които 215,61 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК).Съобразно уважената част от претенциите и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК „фирма“ ЕАД има право на разноски в размер на 609,29 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника И. И. Т., действащ чрез законния си
представител И. Ц. П., има право на направените в производството разноски съразмерно с
отхвърлената част на претенциите в размер на 5,96 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника М. И. Т.а не следва да се
присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, с оглед липсата на
8
изрично искане в този смисъл, а и на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. Т.а, ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***,
ет. ***, ап. ***, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 2269,48 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна
енергия до топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, общ. ***, ж.к. „***“
бл. ***, вх. ***, ет. ***, за периода м.08.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
26.10.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 378,32 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
11.10.2023 г., и сумата от 14,06 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
26.10.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от 2269,48 лв. до пълния предявен размер от
2293,84 лв. и за периода от м.05.2020 г. до м.07.2020 г., представляваща стойността на
доставената топлинна енергия, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,28 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г.
ОСЪЖДА И. И. Т., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител И. Ц.
П., с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „фирма“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2269,48 лв. – главница,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия до топлоснабден имот:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, общ. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, за
периода м.08.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.10.2023 г. до окончателно
изплащане на задължението, сумата от 378,32 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.10.2023 г., и сумата от
14,06 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода
от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.10.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата
над сумата от 2269,48 лв. до пълния предявен размер от 2293,84 лв. и за периода от
м.05.2020 г. до м.07.2020 г., представляваща стойността на доставената топлинна енергия,
както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,28 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до
11.10.2023 г.
ОСЪЖДА М. И. Т.а, ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 304,64 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА И. И. Т., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител И. Ц. П.,
с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „фирма“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 304,64 лв. представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на И. И. Т., ЕГН **********, действащ чрез законния си
представител И. Ц. П., с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сумата от
9
5,96 лв. – разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца –
„фирма“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10