Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 21.06.2021 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети май Година 2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 4887 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът М.П.П. твърди в поправената
си искова молба, че на 14.08.2017 г. сключил с ответника три договора за наем
на земеделска земя, с първият от които
му предоставил за земя в размер на 215.546 дка в селата -, с вторият - 224.090
дка в -, а с третият - 213.351 дка в -. Трите договора били сключени за срок от
една стопанска 2017 – 2018 г. По първият договор уговореното наемно плащане
било 10 777.30 лева, което ответникът следвало да му плати на три вноски, както
следвало: 4 310.92 лева в срок до 30.11.2017 г., 3 233.19 лева в срок до
31.01.2018 г. и 3 233.19 лева в срок до 31.03.2018 г. По вторият договор уговореното
наемно плащане било 11 204.50 лева, което ответникът следвало да му плати на
три вноски, както следвало: 4 481.80 лева в срок до 30.11.2017 г., 3 361.35
лева в срок до 31.01.2018 г. и 3 361.35 лева в срок до 31.03.2018 г. А по
третият договор уговореното наемно плащане било 12 801.06 лева, което
ответникът следвало да му плати също на три вноски, както следвало: 4 267.02
лева в срок до 30.11.2017 г., 4 267.02 лева в срок до 31.01.2018 г. и 4 267.02
лева в срок до 31.03.2018 г. След падежите по тези договори ответникът му
платил 3 400 лева на 03.01.2018 г. с посочено основание - договор за рента на
земеделска земя от 14.08.2017 г., 6 000 лева на 09.02.2018 г. с посочено
основание – рента, 3000 лева на 13.04.2018 г. с посочено основание - договор за
рента, 3 000 лева на 06.06.2018 г. с посочено основание – рента и 9000 лева на
13.08.2018 г. с посочено основание - рента 2018 г. Цялата платена сума била 24
400 лева. Тъй като от платежните нареждания не ставало ясно коя сума за кой
договор се отнасяла, следвало да се приложи правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като се погасели първо най-големите задължения така, както подробно е
описано в поправената искова молба. След тези изчисления ответникът останал да
му дължи плащания по първите два договора, за които предявявал исковете си по
делото. Искането по същество е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 3233.19 лева за главница от неплатена на падежа 31.01.2018 г. втора вноска
от наема по първия договор за наем на земеделска земя от 14.08.2017 г., с
925.05 лева мораторна лихва от 31.01.2018 г. до 26.11.2020 г., сумата от
3233.19 лева за главница от неплатена на падежа 31.03.2018 г. трета вноска от
наема по същия договор, с 872.07 лева мораторна лихва от 31.03.2018 г. до
26.11.2020 г., сумата от 555.13 лева за главница от неплатен на падежа
31.01.2018 г. остатък от втора вноска от наема по втория договор за наем на
земеделска земя от 14.08.2017 г., със 152.82 лева мораторна лихва от 31.01.2018
г. до 26.11.2020 г., сумата от 3361.35 лева за главница от неплатена на падежа
31.03.2018 г. трета вноска от наема по същия втори договор за наем на
земеделска земя от 14.08.2017 г., с 906.63 лева мораторна лихва от 31.03.2018
г. до 26.11.2020 г., и законна лихва върху главниците от 26.11.2020 г. до
изплащането им, както и разноските по делото.
Ответникът
П., редовно призован при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е подал писмен
отговор, а в съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по
предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
На
14.08.2017 г. страните са сключили в писмена форма представените три договора
за наем на земеделска земя (л. 5-7). С първият ищецът предоставил на ответника за
срок от 1 стопанска година, за временно и възмездно ползване, собствените си
земеделски земи с обща площ от 215.540 дка в землищата на селата П., Р. и Х., срещу
годишен наем от 10 777.30 лева, който страните уговорили да се предплати
на следните три вноски: 4 310.92 лева в срок до 30.11.2017 г., 3233.19 лева в
срок до 31.01.2018 г. и 3 233.19 лева в срок до 31.03.2018 г. (л.
5). С
вторият договор ищецът предоставил на ответника за срок от 1 стопанска година,
за временно и възмездно ползване, собствените си земеделски земи с обща площ от
224.090 дка в землището на -, срещу годишен наем от 11 204.50 лева, който
страните уговорили да се предплати на следните три вноски: 4 481.80 лева в срок
до 30.11.2017 г., 3 361.35 лева в срок до 31.01.2018 г. и 3 361.35 лева в срок
до 31.03.2018 г. (л. 6). С третият договор
ищецът предоставил на ответника за срок от 1 стопанска година, за временно и възмездно
ползване, собствените си земеделски земи с обща площ от 213.351 дка в землището
на -, срещу годишен наем от 12 801.06 лева, който страните уговорили да се
предплати на следните три вноски: 4
267.02 лева в срок до 30.11.2017 г., 4 267.02 лева в срок до 31.01.2018 г. и 4
267.02 лева в срок до 31.03.2018 г. (л. 7).
Тежестта да докаже при
това положение по делото, че е изпълнил изцяло и без забава тези свои насрещни
задължения по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и е платил на ищеца тези наеми на уговорените
в договорите вноски и падежи за плащането им, лежи по делото върху ответника (чл.
154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не представи и по делото няма доказателства
да ги е платил до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Ищецът
обаче признава в исковата си молба неизгодните за него факти, които поради това
съдът намери за доказани от това му признание, че по тези договори ответникът
му платил по банков път 3 400 лева на 03.01.2018 г., 6000 лева на 09.02.2018 г., 3000 лева на
13.04.2018 г., 3 000 лева на 06.06.2018 г. и 9000 лева на 13.08.2018 г. (чл.
175 ГПК). Доколкото по делото няма данни ответникът да е заявил в
платежните си нареждания кое от еднородните си парични задължения по договорите
за наем погасява с всяко от тези плащания, а те не са достатъчни да погасят
всичките, следва да се погаси най-обременителното за него задължение, което е
най-голямото от тях към момента на всяко от тези плащания, защото е лихвоносно (чл.
76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Именно по това
правило и вещото лице е изчислило погасените с тези плащания задължения на
ответника по договорите, в т. IV-10 от заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема,
поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства (чл. 202 ГПК). Така, след тези
частични и забавени плащания, които са погасили изцяло дължимия от него годишен
наем от 12 801.06 лева по третия договор за наем, част от 7288.02 лева от наема
по втория договор и част от 4310.02 лева от наема по третия договор, ответникът
е останал да дължи по последния на ищеца неплатените втора вноска от 3233.19
лева с падеж 31.01.2018 г. и трета вноска от 3233.19 лева с падеж 31.03.2018
г., а по втория договор - неплатения остатък от 555.13 лева от втората вноска с
падеж 31.01.2018 г. и неплатената по същия договор трета вноска от 3361.35 лева
с падеж 31.03.2018 г., които няма данни да му е платил до приключване съдебното
дирене по делото (т. IV-10
ЗСИЕ, л.
38).
Това неизпълнение на
ответника е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която
да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищецът има право
да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава в плащането му, което е и
сторил с предявените по делото главни искове за осъждането на ответника да му
плати тези неплатени вноски от наемите по тези два договора по делото (чл. 79,
ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това последните,
съдът намери за напълно доказани по основание и размер, поради което, като
основателни, следва да ги уважи, заедно с акцесорната претенция на ищеца за
присъждане и на законната лихва върху претендираните с тях главници, от подаване
на исковата му молба в съда до изплащането им. Тъй като тези неплатени му вноски
от наемите по тези договори, ответникът е следвало да му плати най-късно на
уговорените в договорите падежи за плащането им, а не ги е платил до
приключване на съдебното дирене, на следващият ден той е изпаднал и в забава да
ги плати (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От тези дни на своята
забава (а не от падежите, както неправилно ги претендира ищецът),
ответникът дължи мораторни лихви до изплащането им (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
Понеже вещото лице е изчислявало общо тези лихви в заключението, а за забава в
плащането на всяка неплатена вноска от наема, съдът сам изчисли тези лихви в
размер на законната лихва от деня на съответната забава до подаване на исковата
молба в съда (чл. 162 ГПК). След това изчисление
намери, че за забавата си от 01.02.2018 г. до 26.11.2020 г. да му плати
неплатената втора вноска от наема по първия договор, ответникът дължи на ищеца
925.05 лева мораторна лихва, до който размер и период този му иск следва да се
уважи, като основателен и отхвърли, като неоснователен, в останалата му част,
за периода от 31.01.2018 г. до 01.02.2018 г.; за забавата си от 01.04.2018 г.
до 26.11.2020 г. да му плати неплатената трета вноска от наема по същия договор,
ответникът дължи на ищеца 872.06 лева мораторна лихва, до който размер и период
този му иск следва да се уважи, като основателен и отхвърли, като неоснователен,
в останалата му част, над тази сума до претендираната с него по-голяма от
872.07 лева и за периода от 31.03.2018 г. до 01.04.2018 г.; за забавата си от
01.02.2018 г. до 26.11.2020 г. да му плати неплатения остатък от 555.13 лева от
втората вноска от наема по втория договор за наем, ответникът дължи на ищеца 158.83
лева мораторна лихва, която обаче ищецът претендира в по-малък размер от 152.82
лева, до който поради това този му иск следва да се уважи с оглед
диспозитивното начало в процеса, като се отхвърли, като неоснователен, в
останалата му част, за периода от 31.01.2018 г. до 01.02.2018 г.; и за забавата
си от 01.04.2018 г. до 26.11.2020 г. да му плати неплатената трета вноска от
наема по същия втори договор, ответникът дължи на ищеца 906.63 лева мораторна
лихва, до който размер и период този му иск следва да се уважи, като
основателен и отхвърли, като неоснователен, в останалата му част, за периода от
31.03.2018 г. до 01.04.2018 г. (чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 1800 лева (от
които 530 лева внесена за производството държавна такса, 320 лева платено възнаграждение
на вещото лице и 950 лева платено адвокатско възнаграждение), следва
да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от исковете
или сумата от 1799.99 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото и ответникът
има право да иска да му се присъдят сторените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, но по делото няма данни той да е сторил разноски, нито е налице
негово искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат (чл.
6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П., с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка ***:
***, на М.П.П., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3233.19 лева
за главница от неплатена втора вноска от наема по т. 5.2 от договор от
14.08.2017 г. за наем на земеделска земя в землищата на селата П., Р. и Х., с
925.05 лева мораторна лихва от 01.02.2018 г. до 26.11.2020 г., сумата от
3233.19 лева за главница от неплатена трета вноска от наема по т. 5.3 от същия
договор от
14.08.2017 г. за наем на земеделска земя в землищата на селата П., Р. и Х., с
872.06 лева мораторна лихва от 01.04.2018 г. до 26.11.2020 г., сумата от 555.13
лева за главница от неплатен остатък от втора вноска от наема по т. 5.2 от договор
от 14.08.2017 г. за наем на земеделска земя в землището на -, със 152.82 лева
мораторна лихва от 01.02.2018 г. до 26.11.2020 г., сумата от 3361.35 лева за
главница от неплатена трета вноска от наема по т. 5.3 от същия договор от
14.08.2017 г. за наем на земеделска земя в землището на -, с 906.63 лева
мораторна лихва от 01.04.2018 г. до 26.11.2020 г., и законна лихва върху
главниците от 26.11.2020 г. до изплащането им, както и сумата от 1799.99 лева
за разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените от М.П.П., против П., искове за мораторни
лихви, В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно за периода от 31.01.2018 г. до
01.02.2018 г., над сумата от 872.06 лева до претендираната 872.07 лева и за
периода от 31.03.2018 г. до 01.04.2018 г., и за периодите от 31.01.2018 г. до
01.02.2018 г. и от 31.03.2018 г. до 01.04.2018 г.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: