Р Е Ш Е Н И Е
№ 260007
гр. Горна Оряховица, 29.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 149 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че ответникът И.И.И.,
сега с имена С.И.А., е потребител на електрическа енергия в обект в с.А.,
община Стражица, ул.“****, за който е разкрита партида с абонатен номер **********
и клиентски номер 1500*****. Сочи се, че правата и задълженията на страните по
продажбата на електрическа енергия са регламентирани в публично известни общи
условия. По силата на тези общи условия потребителят е задължен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия при срокове и условия, определени
в Общите условия, независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението си, а при наплащане в срока на издадената фактура,
дължи обезщетение в размер на законната лихва за срока на забавата. Твърди, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати сумата от 172,63 лв., съставляваща
стойността на потребената в периода 28.07.2018 г. – 27.10.2018 г. електрическа
енергия, за което били издадени фактури през периода 13.09.2018 г. – 13.11.2018
г. Счита, че поради неизпълнение на задължението в срок, ответникът дължи и
сумата 10,31 лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на законната
лихва от датата на падежа на всяка фактура до 14.06.2019 г. В хода на
производството навежда твърдения, че главицата, обезщетението за забава, както
и разноските, направени в производството по ч.гр.д. № 1189/2019 г. по описа на
съда, както и в настоящото производство са заплатени, поради което моли за
отхвърляне на предявените искове за установяване на съществуването на тези вземания,
за които е издадена заповед № 1423/25.06.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1189/2019 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица.
Ответникът С.И.А. не е подала отговор на исковата
молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. В хода на производството въвежда твърдения
за плащане на процесните задължения, както и сторените от ищцовото дружество
разноски в заповедното и в настоящото исково производство. Моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.200,
ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: съществуване
на облигационна връзка между страните по договор за продажба на електрическа
енергия при общи условия, обвързващи всички клиенти на енергийния снабдител
съгласно чл.98а ЗЕ, реалното доставяне в процесния обект на твърдените от ищца количества
електрическа енергия, както и размера на претендираните вземания.
За да съществува твърдяната договорна връзка между
страните е необходимо през исковия период ответникът да е имал качеството „потребител
на енергийни услуги", в частност „битов клиент". Съгласно §1, т.41б и
т.2а ДР на ЗЕ такова лице е краен клиент, който купува електрическа енергия за
собствени битови нужди. Отношенията между потребителя и дружеството – краен
снабдител се уреждат съгласно публично известни общи условия, за действието на
които съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ не е необходимо приемане от страна на
потребителя.
По делото са представени Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.Он България Продажби“ АД (ОУДПЕЕ),
одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г.,
публикувани във в-к „Дневник“, брой от 30.11.2007 г. и в-к „Черноморие“, брой
от 30.11.2007 г., действали към исковия период и понастоящем (след като с Решение
№ 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016 г. по описа на ВАС, влязло в сила на
20.01.2017 г. е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени
Общи условия за продажба на електрическа енергия за „Енерго-Про Продажби“ АД). Съгласно
чл.4, ал.1 от приложимите Общи условия „потребител на електрическа енергия за
битови нужди“ (съответно на понятието в §1, т.42 ДР на ЗЕ в редакцията към
датата на одобрение на общите условия) е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано
и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“ АД. Именно това са предпоставките,
при осъществяването на които възниква твърдяната от ищеца договорна връзка.
От представения Нотариален акт № 291, том II, рег.
№ 3213/22.03.2013 г., дело № 275/2013 г. на Нотариус № 296-НК, с район на
действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията при Районен съд –
Горна Оряховица с вх. № 1155/22.03.2013 г., акт № 104, том 4, дело № 586/2013
г. се установява, че на 22.03.2013 г. ответницата (тогава с имена И.И.И.) е
придобила процесния обект – имот на адрес с.А., общ.Стражица, ул.“****, а на
28.03.2013 г. подала заявление до ищеца за промяна на титуляря на
съществуващата партида на имота. Така от
Видно от фактури №№
**********/13.09.2018 г.; **********/15.10.2018 г. и **********/13.11.2018 г. на ответницата били начислени за заплащане
общо 172,63 лв. – цена на потребена в периода 28.07.2018 г. – 27.10.2018
г. електрическа енергия. Посочената сума,
както и обезщетението за забава в плащането в размер на законната лихва
от падежите на всяка фактура (съответно от 25.10.2018 г., от 26.11.2018 г. и от
27.12.2018 г.) в размер на 10,31 лв., са заплатени след предявяване на иска и
преди приключване на съдебното дирене. Посоченото се установява от признанието
на ищеца, направено в молби от 25.11.2020 г., 07.12.2020 г. и 20.01.2020 г.,
съвпадащо по съдържание с твърденията на ответницата. По делото липсват данни, разколебаващи истинността на признанието, или
такива, от които може да се направи извод за неговата симулативност, за което
съдът следи служебно. С оглед посоченото съдът следва да зачете признанието и
да приеме за установен факта, че исковите суми са заплатени в хода на висящото
производство (в посочения смисъл Решение № 113/20.01.2016 г. по гр.д. №
955/2014 г. на II Т.О. на ВКС; Решение № 84 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 3361 /
По присъждане на направените разноски:
Макар и исковете да подлежат на отхвърляне, в
настоящия случай ищецът има право да му се присъдят сторените от него разноски.
Това е така, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради
негови действия в хода на делото –погасяване на задълженията,
искът е отхвърлен (приетите в т.1 на
Решение № 119/01.12.1956 г. по гр.д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС принципни
положения; Определение № 111/25.03.2020 г. по ч.т.д. № 111/2020 г. на II Т.О на ВКС; Определение № 417/22.10.2020 г. по ч.т.д.
№ 1785/2020 г. на II Т.О на ВКС и цитираната в тях съдебна практика). В случая, обаче,
страната имаща право на разноски изрично посочва, че не прави искане за
присъждането им, тъй като те били предварително заплатени от ответницата
(молбата на ищеца от 20.01.2021 г.). Представено е платежно нареждане № BORD00862039/05.01.2021 г., от което е видно, че
ответницата е заплатила на ищеца сумата от общо 200 лв. – разноски по ч.гр.д. №
1189/2019 г. по описа на съда (25 лв. – държавна такса; 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение) и разноски по настоящото гр.д. № 149/2020 г. (25 лв. – държавна
такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение). По съображения за липса на
нарочно искане и вече извършено плащане, отговорност за разноски не следва да
се разпределя.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***************“, представлявано от всеки двама от
членовете на Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д.и Д.К.Д.заедно срещу С.И.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да се приеме
за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания, както следва:
за сумата от 172,63 лв. /сто седемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща незаплатена цена на потребена в периода от 28.07.2018 г. до 27.10.2018
г. електрическа енергия по партида с клиентски номер 1500***** и абонатен номер
********** за обект на адрес: с.А., общ.Стражица, ул.“****, за която са
издадени фактури в периода от 13.09.2018 г. до 13.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.06.2019
г. до окончателното й плащане и сумата
от 10,31 лв. /десет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в плащането на задължението в размер на законната лихва
за периода от падежа на всяка фактура до 14.06.2019 г., за които е издадена заповед № 1423/25.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1189/2019 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: