М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 839/2016год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.Р.М.Р., ЕГН **********
за това, че
През периода 10.02.2015
г. - 18.02.2015 г. в гр. Глоджево, обл. Русе, в условията на продължавано
престъпление - на три пъти, извършил действия - опипвал с ръце гърдите на С.Т.Ч.
***, опипвал я с ръце в областта на корема и седалищната област, вкарал половия
си орган в устата й и осъществил орален полов акт, вкарал половия си орган в
ануса й, след което осъществил анален полов акт и еякулирал, с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание, без съвкупление с лице, ненавършило 14 годишна
възраст - с лицето С.Т.Ч. *** – престъпление
по чл.149, а..1, вр. с чл.26, а..1 от НК.
За това, че
През
периода 10.02.2015г. - 18.02.2015г. в гр.Глоджево, обл.Русе създал чрез
заснемане с камера на мобилен телефон „Самсунг Галакси С 3 мини" с IMEI 352118060967860 порнографски
материал - видеоклип с реални действия на орален и анален полов акт между лица
от различен пол - между Р.М.Р. *** и С.Т.Ч. ***, на 13 години, като за
създаване на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 - годишна
възраст - малолетното лице С.Т.Ч. ***, родена на *** година - престъпление по чл.159, а..4/изм./, вр. с а..1, вр. с чл.2, а..1
от НК.
За това, че
През периода
10.02.2015г. - 19.02.2015г. в гр.Глоджево, обл.Русе разпространил чрез мобилен
телефон „Самсунг Галакси С 3 мини" с IMEI 352118060967860
порнографски материал - видеоклип с реални действия на орален и анален полов
акт между лица от различен пол - между Р.М.Р. *** и С.Т.Ч. *** на лице,
ненавършило 16 години - на лицето Д.Т.А. ***, на 15 години, като показал на Д.Т.А.
*** съдържанието на видеоклипа и за създаването на порнографския материал е
използвано лице, ненавършило 18 години - лицето С.Т.Ч. ***, на 13 години,
родена на *** година - престъпление по чл.159,
а..4/изм./, вр. с а..3, вр. с чл.2, а..1 от НК.
За това, че
През периода 10.02.2015г. - 19.02.2015г. в гр.Глоджево, обл.Русе
разпространил чрез мобилен телефон „Самсунг Галакси С 3 мини" с IМЕI 352118060967860
порнографски материал - видеоклип с реални действия на орален и анален полов
акт между лица от различен пол - между Р.М.Р. *** и С.Т.Ч. *** на лице,
ненавършило 16 години - на лицето Е.З. ***, на 15 години, като показал на Е.З. ***
съдържанието на видеоклипа и за създаването на порнографския материал е
използвано лице, ненавършило 18 години - лицето С.Т.Ч. ***, на 13 години,
родена на *** година - престъпление по чл.159,
а..4/изм./, вр. с а..3, вр. с чл.2, а..1 от НК.
За това, че
През периода 10.02.2015г. - 19.02.2015г. в гр.Глоджево, обл.Русе
разпространил чрез мобилен телефон „Самсунг Галакси С 3 мини" с IМЕI 352118060967860
порнографски материал - видеоклип с реални действия на орален и анален полов
акт между лица от различен пол - между Р.М.Р. *** и С.Т.Ч. *** на лице, ненавършило
16 години - на лицето О.И.С.,***, на 15 години, като показал на О.И.С.,***
съдържанието на видеоклипа и за създаването на порнографския материал е
използвано лице, ненавършило 18 години - лицето С.Т.Ч. ***, на 13 години,
родена на *** година - престъпление по чл.159, а..4/изм./,
вр. с а..3, вр. с чл.2, а..1 от НК
и за това, че
На 27.04.2015г. в гр.Глоджево, обл.Русе подбуждал Д.Т.А. ***, О.И.С.,***
и Е.З. *** към престъпление по чл.290, а..1 от НК- пред надлежен орган на
властта - пред разследващ полицай при ОД МВР-Русе, като свидетели по досъдебно
наказателно производство - ДП № 428/2015г. по описа на ОД МВР-Русе, устно
съзнателно да потвърдят неистина - че Д.Т.А. и О.И.С. не са разпознали С.Т.Ч. в
показания им от Р.М.Р. видеоклип, съдържащ реални действия на орален и анален
полов акт между Р.М.Р. и С.Т.Ч., както че Е.З.З. не е видял на показания му
видеоклип С.Т.Ч. да прави секс с Р.М.Р., като случаят не е особено тежък – престъпление по чл.293, а..1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвиненията и моли Съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
предвидените за тях наказания.
Подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, по смисъла на чл.371, а..1, т.2 от НПК.
Подсъдимият и защитниците му молят Съда, след като признае подсъдимия за
виновен в извършването на престъпления, да определи наказания за тях, при
условията на чл.55 от НК.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимият
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са
събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимия Р.М.Р. е роден на ***г. в гр.Търговище,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, студент
Русенски университет, с ЕГН **********.
През
2014г. подс.Р.Р. бил ученик в Частна английска езикова гимназия гр.Глоджево и
живеел в ученическо общежитие в същото населено място. Негови съквартиранти в
общежитието били свидетелите Д.А., Е.З. и О.С.. По същото време, свид.С.Ч. била
ученичка в СОУ”Христо Ботев" в гр.Глоджево. Тя живеела в гр.Глоджево в
едно домакинство с баща си, двете си сестри и баба си.
От
края на 2014г. подс.Р. и свид.Ч. поддържали близки приятелски отношения. В
началото на 2015 отношенията им се задълбочили, като двамата се срещали често и
връзката им била известна на техните съученици и приятели. На 10.02.2015г. подс.Р.
се свързал със свид.Ч. чрез платформата на „Фейсбук” и й предложил да се
срещнат и да правят секс, на което тя се съгласила. По-късно същият ден двамата
се срещнали и отишли в една от стаите на общежитието, в която не живеел никой.
Там подс.Р. започнал да опипва с ръце гърдите, корема и седалищната част на свид.Ч..
След това подсъдимият извадил половият си член и го вкарал в устата на свид.Ч.,
като по този начин осъществил с нея орален полов акт. Малко по-късно двамата
напуснали стаята и се разделили.
На
12.02.2015г. подсъдимият Р. отново се свързал със свид.С.Ч. и отново й
предложил да се срещнат и да правят секс. Последната се съгласила и малко
по-късно се срещнали в ученическото общежитие на подсъдимия. Влезли в същата
стая и подсъдимия започнал да съблича дрехите на Ч. с нейно съгласие. След това
съблякъл и своите дрехи и вкарал половия си орган в устата й, като отново осъществил
орален полов акт. Веднага след това поставил презерватив на половия си член,
казала на свид.Ч. да застане на колене и заставайки зад нея вкарал члена си в
ануса й, на което последната не възразила. След като осъществявайки по този
начин анален полов акт, подсъдимият еякулирал, преустановил действията си. После
двамата с пострадалата се облекли, напуснали стаята и се разделили.
На
18.02.2015г. подс.Р.Р. и свид.С.Ч. се срещнали в коридора на общежитието в
гр.Глоджево. Тогава Р. предложил на свид.Ч. да правят секс в стаята от втория
етаж на общежитието, която посещавали преди това. Последната се съгласила и
двамата отишли в стаята. Там подс.Р.Р. вкарал половия си орган в устата на Ч. и
така осъществил с нея орален полов акт, при който се удовлетворил. После
двамата напуснали помещението, отдалечили се и се разделили.
Междувременно,
подс.Р. няколко пъти предлагал на свид.Ч. да направи клип на половите актове
между тях, но последната макар да не била категорично против, се колебаела и не
била дала изрично съгласие.
Независимо
от това, на неустановена по делото дата, в периода 10-18.02.2015г. подсъдимият
заснел и създал видеоклип с камерата на мобилния си телефон „Самсунг Галакси С
3 мини", с IMEI 352118060967860, извършваните между него и пострадалата Ч.
реални сексуални действия на орален и анален полов акт.
На
неустановена по делото дата в периода 10 - 19.02.2015г., подс.Р. показал в
общежитието в гр.Глоджево на всеки един от свидетелите Д.А., Е.З. и О.С. съдържанието
на видеоклипа, съдържащ реални действия на извършвани от подс.Р. и свид.Ч.
действия на орален и анален полов акт. Тримата пострадали изгледали
съдържанието на процесния видеоклип, при което и тримата свидетели разпознали С.Ч.
като лицето, с което подсъдимият извършвал действия на орален и анален полов
акт. Междувременно, за този видеоклип узнала родственица на свид.Ч. – Г., която
живеела в Англия и уведомила по телефон органите на полицията.
По
повод на този сигнал започнало предварително разследване, като било образувано
досъдебно наказателно производство.
Подсъдимият
Р. узнал за воденото досъдебно производство и се притеснил, поради което изтрил
от паметта на мобилния си телефон видеоклипа със сексуалните действия с Ч. В
хода на предварителното разследване възникнала необходимост от разпити на Д.А.,
Е.З. и О.С. в качеството им на свидетели, за което те били известени от
разследващия по делото полицай. Непосредствено преди датата, на която трябвало
да се явят на разпит тези свидетели, подсъдимият разбрал за това. На
27.04.2015г., подс.Р. отишъл в стаята на О.С. в ученическото общежитието,
където по това време, освен последният били и свидетелите Д.А. и Е.З..
Подсъдимият им казал, да заявят пред разследващия полицай, че не са разпознали
в гледания от тях видеоклип свид.Ч., а свид.З. да заяви, че не е видял свид.Ч.
на показания му от подсъдимия видеоклип да прави секс с подс.Р.. Въпреки това,
по време на разпитите им проведени от
разследващия полицай, Д.А., Е.З. и О.С. заявили истината, а именно че
разпознали свид.Ч. като лицето, с което подсъдимият прави секс, както, че подсъдимият
осъществявал с нея орален и анален полов акт. Освен това и тримата пострадали
споделили на разследващия полицай по време на разпитите им в качеството на
свидетели, че подсъдимият поискал от тях да не казват истината.
В
хода на досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска експертиза,
чието заключение не отхвърля възможността за осъществен от подс.Р. с
пострадалата Ч. анален полов акт, без видими следи от увреждане.
По
делото била назначена и изготвена комплексна психиатрично-психологична
експертиза. От заключението по същата става ясно, че С.Ч. не страда от психично
заболяване, че е вменяемо лице и не е склонна да преувеличава факти и събития,
касаещи обстоятелствата по настоящото наказателно производство. Не били
установени данни инкриминираните деяния Ч. да е преживяла като стресогенно
събитие, тъй като не е имало насилствен акт върху нея и не е била физически и
психически застрашена.
В
хода на предварителното разследване били назначени и изготвени технически
експертизи, от които се установило, че процесният видеоклип липсва както в
паметта на телефона, така и във външната крата-памет и не е налице възможност
да бъде възстановено неговото съдържание.
Авторството на подсъдимия в извършването на деянията по чл.149, а..1, вр. с чл.26, а..1 от НК, по чл.159, а..4/изм./,
вр. с а..1, вр. с чл.2, а..1 от НК, три по чл.159, а..4/изм./, вр. с а..3, вр.
с чл.2, а..1 от НК и по чл.293, а..1 от НК и начина
им на извършване Съдът намира за безспорно установени. В тази насока са
признаването изцяло от страна на подсъдимия Р.Р. на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, в хода на съдебното следствие. Същите
са подкрепени и от събраните гласни доказателства - показанията
на свидетелите С.Ч., Н. А.-Х., Д.А., Е.З., С.М., Т.Ч., О.С., С.З., Н.Н., А.М., З.Р.
и И.И. както и от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – заключенията на техническите,
съдебномедицинската и комплексната психиатрично-психологична експертизи,
протокол за доброволно предаване на мобилен телефон „Самсунг Галакси С 3
мини", с IMEI 352118060967860, справка
за съдимост, декларация за семейно и
имотно състояние, биографична справка.
Така,
с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената и неоспорена
фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
От
обективна страна подсъдимият Р.М.Р. е осъществил състава на престъплението по чл.149, а..1, вр. с чл.26, а..1 от НК, тъй като през периода 10.02.2015 г. - 18.02.2015 г. в гр.
Глоджево, обл. Русе, в условията на продължавано престъпление - на три пъти,
извършил действия - опипвал с ръце гърдите на С.Т.Ч. ***, опипвал я с ръце в
областта на корема и седалищната област, вкарал половия си орган в устата й и
осъществил орален полов акт, вкарал половия си орган в ануса й, след което
осъществил анален полов акт и еякулирал, с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание, без съвкупление с лице, ненавършило 14 годишна възраст - с лицето С.Т.Ч.
***.
Безспорно
е установено, че на 10.02.2015г., 12.02.2015г. и 18.02.2015г. Р. извършил на
три пъти блудствени действия със С.Ч.. Тези действия се изразявали в опипване
по гърдите, корема и задните части на пострадабалата, и в трите случая, в осъществяване
на орален полов акт, чрез вкарване на еректиралия полов член от страна на
подсъдимия в устата на свид.Ч. и извършване на движения напред и назад. На
12.02.2015г., след осъществяване на оралния полов акт, подсъдимият проникнал с
еректиралия си полов член и в ануса на пострадалата, като отново извършил
движения за полово удовлетворяване и достигнал до такова.
Сами
по себе си, тези блудствени действия са обективно насочени към удовлетворяване
на полово желание и са от естество да доведат до такова удовлетворяване.
Безспорно
било установено, че към датата на тези деяния, свид.С.Ч. била на 13г., тъй като
била родена на ***г. – т.е. била лице, ненавършило 14-годишна възраст.
Налице са предпоставките
на чл.26, а..1 от НК за квалифициране на трите деяния като едно продължавано
престъпление, тъй като се касае за еднакви по вид престъпни деяния против
личността на едно и също лице, а именно извършване на действия с лице
ненавършило 14 годишна възраст - с пострадалата С.Ч., с цел да се възбуди и
удовлетвори полово желание, извършени през непродължителен период от време –
около една седмица, при една и съща обстановка, винаги с пряк умисъл, в
резултат на ново взето самостоятелно решение от подсъдимия, като следващото
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.
От субективна страна, подс.Р.Р.,
действал при пряк умисъл. Същия е съзнавал, че извършва блудствени действия,
които са насочени пряко към удовлетворяване на полово желание, без съвкупляване
с пострадалата. Налице е и специалната цел, като елемент от субективната страна
на състава на престъплението. С действията си – вкарване на еректирал член в
устата на свид.Ч., а в единият от случаите и в ануса й и извършване на движения
напред и назад, подс.Р. целял да достигне до полово удовлетворение, което с последвалата
еякулация постигнал. Подсъдимият бил наясно и с възрастта на свид.Ч., тъй като
поддържал връзка с нея продължително време преди деянията и бил в близки
отношения с нея.
Поради
изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по чл.149, а..1, вр. чл.26, а..1 от НК, поради което подсъдимия Р.Р.
следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде
наложено наказание.
От
обективна страна подсъдимият Р.М.Р. е осъществил състава на престъплението по чл.159, а..4/изм./, вр. с а..1, вр. с чл.2, а..1 от НК, тъй като
през периода 10.02.2015г. - 18.02.2015г. в гр.Глоджево, обл.Русе създал чрез
заснемане с камера на мобилен телефон „Самсунг Галакси С 3 мини" с IMEI 352118060967860 порнографски
материал - видеоклип с реални действия на орален и анален полов акт между лица
от различен пол - между Р.М.Р. *** и С.Т.Ч. ***, на 13г. като за създаване на
порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 - годишна възраст -
малолетното лице С.Т.Ч. ***, родена на ***г.
Изпълнителното
деяние е извършено с действие.Подсъдимият лично манипулирал с процесния мобилен
телефон, чрез който заснел с камерата му видеоклип с реални действия на орален
и анален полов акт между лица от различен пол - между него и пострадалата С.Т.Ч.,
на 13г. По този начин подсъдимият Р. създал порнографски материал, с което си
поведение засегнал личността на пострадалата Ч., изразяващо се в неспазване на
моралните норми, установени в обществото за половото общуване и половата
неприкосновеност.
Деянието
на подс.Р. се квалифицира като създаване на „порнографски материал", тъй
като той създал чрез заснемане с камера на мобилен телефон „Самсунг Галакси С 3
мини" с IMEI 352118060967860 видеоклип, съдържащ реални действия на орален
и анален полов акт между лица от различен пол., който материал по смисъла на
чл.93, т.28 от НК е „порнографски материал", тъй като същият е неприличен,
неприемлив и несъвместим с обществения морал и изразява открито сексуално
поведение.
Деянието
на подс.Р. се квалифицира по а..4, вр. с а..1 на чл.159 от НК, тъй като за
създаването на процесния порнографски материал е използвано лице, което не е
навършило 18 годишна възраст - лицето С.Ч., родена на *** година.
Деянието
на подсъдимия се квалифицира и във връзка с чл.2, а..1 от НК, тъй като до
предявяване на окончателното обвинение е последвал ЗИДНК и са настъпили
редакционни промени в разпоредбите на чл.159, а..4 от НК, поради което следва
да се приложи закона, който е бил в сила по време на извършване на
престъплението.
От
субективна страна подс.Р. извършил престъплението при пряк умисъл. Както
към момента на деянието, така и към момента на приключване на съдебното
производство, подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице. Същият
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите
общественоопасни последици и искал настъпването на тези последици. Напълно
съзнателно Р. създал чрез заснемане с камера на мобилен телефон „Самсунг
Галакси С 3 мини" с IMEI 352118060967860 порнографския материал.
Подсъдимият съзнавал, че за това използва лице ненавършило 18 годишна възраст -
пострадалата Ч., която към този момент била на 13 години. По този начин засегнал
личността й във връзка с нейното полово общуване и нейната полова
неприкосновеност.
Поради
изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по чл.159, а..4/изм./, вр. с а..1,
вр. с чл.2, а..1 от НК, поради което подсъдимия Р.Р. следва да бъде признат за
виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено наказание.
От
обективна страна подсъдимият Р.М.Р. е осъществил състава и на три престъплението по чл.159, а..4/изм./, вр. с а..3, вр. с чл.2, а..1 от НК, тъй като през
периода 10.02.2015г. - 19.02.2015г. в гр.Глоджево, обл.Русе разпространил чрез
мобилен телефон „Самсунг Галакси С 3 мини" с IMEI 352118060967860 порнографски
материал - видеоклип с реални действия на орален и анален полов акт между лица
от различен пол - между Р.М.Р. *** и С.Т.Ч. *** на три лица, ненавършили 16
години - на лицата Д.Т.А. ***, на 15
години, Е.З. ***, на 15 години и
О.И.С.,***, на 15 години като им
показал съдържанието на видеоклипа и за създаването на порнографския материал е
използвано лице, ненавършило 18 години - лицето С.Т.Ч. ***, на 13 години,
родена на ***г.
Изпълнителното
деяние подсъдимият извършил с едно действие, като лично манипулирайки с процесния
мобилен телефон „Самсунг Галакси С 3 мини" с IMEI 352118060967860,
възпроизвел на екрана му и показал процесния видеоклип на пострадалите Д.А., Е.З.
и О.С., и тримата на 15 години.
По този начин подсъдимият извършил три самостоятелни деяния, като разпространил
порнографски материал - реални действия на орален и анален полов акт между лица
от различен пол - между подс.Р.Р. и свид.С.Ч., на 13г., с което си поведение
засегнал личността на всеки от пострадалите Д.А., Е.З. и О.С..
Поради това и съобразно нормата на чл.26, а..6 от НК предходните разпоредби на
цитираната правно норма не могат да намерят приложение и трите деяния не могат
да бъдат квалифицирано като едно, продължавано престъпление.
Деянията
на подс.Р.Р. се квалифицира като разпространение на „порнографски
материал", тъй като той показал на трите лица, чрез мобилния си телефон процесния
видеоклип, съдържащ действия на орален и анален полов акт между лица от
различен пол., който материал по смисъла на чл.93, т.28 от НК е „порнографски
материал", защото същият е неприличен, неприемлив и несъвместим с
обществения морал и изразява открито сексуално поведение.
И
трите деяния на подс.Р. се квалифицират по а..3 на чл.159 от НК, тъй като той
разпространил порнографски материал - процесния видеоклип на три лица,
ненавършили 16-годишна възраст.
Налице
е и квалификацията по а..4, вр. с а..3 на чл.159 от НК, тъй като Р. разпространил
на лица ненавършили 16 годишна възраст порнографски материал, за създаването на
който материал е използвано лице ненавършило 18 годишна възраст -свид.С.Ч.,
която към този момент била на 13 години.
Деянията
на подс.Р. се квалифицира и във връзка с чл.2, а..1 от НК, тъй като до предявяване
на окончателното обвинение е последвал ЗИДНК и са настъпили редакционни промени
в разпоредбите на чл.159, а..4 от НК, поради което следва да се приложи закона,
който е бил в сила по време на извършване на престъплението.
От
субективна страна трите престъпления подс.Р. извършил с пряк умисъл.. Същият,
като пълнолетно и психически здраво лице, съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал
настъпването на тези последици. Напълно съзнателно той разпространил чрез
мобилен телефон „Самсунг Галакси С 3 мини" с IMEI 352118060967860
порнографски материал, като показал на пострадалите Д.А., Е.З.
и О.С. години процесния
видеоклип. Подсъдимият бил наясно както с обстоятелството, че Д.А., Е.З. и О.С. не са навършили 16 години, тъй като продължително време съжителствал
с тях в една стая в общежитието, така и с обстоятелството, че за
създаването на клипа било използвано лице ненавършило 18 годишна възраст - свид.С.Ч.
на 13 години. По този начин Р. засегнал личността на пострадалите, във връзка с
нормалното половото общуване.
Поради
изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на трите престъпления по чл.159, а..4/изм./, вр.
с а..3, вр. с чл.2, а..1 от НК, поради което подсъдимия Р.Р. следва да бъде
признат за виновен в извършването на тези престъпления и му бъде наложено
наказание, за всяко от тях.
От
обективна страна подсъдимият Р.М.Р. е осъществил състава и на три престъплението по чл.293, а..1, вр. с чл.290, а..1 от НК, тъй като на 27.04.2015г.
в гр.Глоджево, обл.Русе подбуждал Д.Т.А. ***, О.И.С.,*** и Е.З. *** към
престъпление по чл.290, а..1 от НК- пред надлежен орган на властта - пред
разследващ полицай при ОД МВР-Русе, като свидетели по досъдебно наказателно
производство - ДП № 428/2015г. по описа на ОД МВР-Русе, устно, съзнателно да
потвърдят неистина - че Д.А. и О.С. не са разпознали С.Ч. в показания им от Р.М.Р.
видеоклип, съдържащ реални действия на орален и анален полов акт между Р.Р. и С.Ч.,
както че Е.З. не е видял на показания му видеоклип С.Ч. да прави секс с Р.Р.,
като случаят не е особено тежък.
Изпълнителното
деяние на престъплението е извършено от подсъдимия с действие. То се изразило в
склоняване на свидетелите Д.А., Е.З.
и О.С. да дадат неверни
показания в устна форма пред надлежен орган на властта - пред разследващия
полицай по досъдебно наказателно производство ДП№428/15г. по описа на ОД
МВР-Русе, с които да потвърдят неистина за обстоятелства, свързани с
престъпната дейност на подс.Р. - че свидетелите Д.А. и О.С. не са разпознали
пострадалата С.Ч. в показания им от подсъдимия видеоклип, съдържащ реални
действия на орален и анален полов акт между нея и подс.Р.Р., а свид.Е.З. - че
не е видял на показания му видеоклип пострадалата да прави секс с обвиняемото
лице. Тази своя цел подс.Р.Р. не успял да постигне, тъй като въпреки
предприетите активни действия за убеждаване на свидетелите, не успял да ги
склони и Д.А., Е.З. и О.С. заявили устно в качеството си на
свидетели истината пред разследващия полицай по време на разпитите им. Поради
това, деянието на подсъдимия следва да бъде квалифицирано като престъпно подбуждане
към лъжесвидетелстване по смисъла на чл.293, а..1, вр. с чл.290, а..1 от НК.
Деянието
се квалифицира за подбуждане към лъжесвидетелстване пред надлежен орган на
властта, тъй като разследващите полицаи по смисъла на чл.93, т.2 от НК са
органи на държавна власт и реализират в досъдебната фаза на наказателния процес
ръководно-решаваща функция.
Настоящият
случай не се явява особено тежък, тъй като извършеното от подс.Р.Р.
престъпление с оглед вредоносните му последици и другите обстоятелства – липсата
на оказан физически или психически натиск върху лицата от страна на подсъдимия,
заявяването на истината от свидетелите Д.А., Е.З. и О.С. пред
надлежния орган на властта - пред разследващия полицай, чистото съдебно минало
на Р.Р., както и младата му възраст, не разкриват изключително висока степен на
обществена опасност на това деяние и на дееца.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл. Същият, пълнолетно и психически здраво лице е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият напълно
съзнателно взел решение и пристъпил към неговото изпълнение, като подбуждал
свидетелите Д.А., О.С. и Е.З. да потвърдят устно неистина за обстоятелства,
свързани с престъпната дейност на подс.Р.Р.. Съзнавал, че подбужда тези
свидетели да лъжесвидетелстват пред надлежен орган на властта - пред
разследващия полицай по досъдебно наказателно производство ДП№ 428/2015г. по
описа на ОД МВР-Русе, за да заблуди този орган относно истинността на съществени
за делото обстоятелства, което обаче тези свидетели отказали да сторят и
заявили истината пред разследващия орган. С това си поведение подсъдимият
напълно съзнателно засегнал авторитета на съдебната система и нейното правилно
и ефикасно функциониране.
Поради
изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по чл.293, а..1, вр. чл.290, а..1 от НК, поради което подсъдимия Р.Р.
следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде
наложено наказание.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия Р.М.Р. за престъплението му по чл.149, а..1, вр. с чл.26, а..1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало, младата му възраст – едва навършени 18
години, оказаното съдействие за разкриване обективната истина по делото, изразеното
критично отношение, граничната възраст на пострадалата до инкриминираната от
закона възраст, добрите характеристични данни, предвид продължаване на
образованието му във висше учебно заведение, обективните дадености на
съвременното общество, свързани с бързото и преждевременно развиване и
израстване на децата и липсата на други вредни последици извън съставомерните.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство е броя на самостоятелните деяния, осъществяващи по
отделно състава на престъплението по чл.149, а..1 от НК.
Предвид това, Съдът приема, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и най-лекото предвидено в закона
наказание би било несъразмерно тежко, защото деянието и деецът са със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичните за този вид
престъпления, с оглед конкретните обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, личността на подсъдимия и пострадалата, както и техните близки
отношения.
Мотивиран така и съобразявайки, съгласно чл.373, а..2 от НПК задължителното прилагане на чл.58а от НК, както и обстоятелството, че са
налице едновременно условията на а..1 на цитираната разпоредба и условията на
чл.55, а..1, т.1 от НК, Съдът приема, че
като по-благоприятен за дееца следва да бъде приложен чл.55 от НК.
Поради това Съдът счита, че
целите на наказанието ще се постигнат с определяне за подс.Р.Р. на наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”,
което следва да бъде за срок от 11/ЕДИНАДЕСЕТ/
МЕСЕЦА.
Съдът констатира, че са
налице предпоставките на чл.66 от НК, и изпълнението на така наложеното
наказание “Лишаване от свобода” следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би въздействал
предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и би го мотивирал за в бъдеще да
не допуска свое противоправно поведение.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия Р.М.Р. за престъплението му по чл.159, а..4/изм./, вр. с а..1, вр. с чл.2, а..1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало, младата му възраст – едва навършени 18
години, оказаното съдействие за разкриване обективната истина по делото,
изразеното критично отношение, изявеното искрено разкаяние, добрите
характеристични данни, предвид продължаване на образованието му във висше учебно
заведение, обективните дадености на съвременното общество, свързани с бързото и
преждевременно развиване и израстване на децата и липсата на други вредни
последици извън съставомерните.
Предвид това, Съдът приема, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и най-лекото предвидено в закона
наказание би било несъразмерно тежко, защото деянието и деецът са със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичните за този вид
престъпления, с оглед конкретните обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, личността на подсъдимия и пострадалата, както и техните близки
отношения.
Мотивиран така и съобразявайки, съгласно чл.373, а..2 от НПК задължителното прилагане на чл.58а от НК, както и обстоятелството, че са
налице едновременно условията на а..1 на цитираната разпоредба и условията на чл.55,
а..1, т.2, б.”б”, Съдът приема, че като
по-благоприятен за дееца следва да бъде приложен чл.55 от НК.
Поради това Съдът счита, че
целите на наказанието ще се постигнат с определяне за подс.Р.Р. на наказание
“Пробация”
при следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2/две/години, като определя
периодичност на явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице три
пъти седмично, “Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 2/две/години и “Включване в
програми за обществено въздействие” за
срок от 2/две/години.
Съдът намира, че на осн. чл.55, а..3 от НК на подсъдимият НЕ следва да
се налага и кумулативно предвиденото наказание „Глоба”.
При
индивидуализацията на наказанията по
отношение на подсъдимия Р.М.Р. за извършените три престъпления по чл.159, а..4/изм./, вр. с а..3, вр. с чл.2, а..1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало, младата му възраст – едва навършени 18
години, оказаното съдействие за разкриване обективната истина по делото,
изразеното критично отношение, изявеното искрено разкаяние, добрите характеристични
данни, предвид продължаване на образованието му във висше учебно заведение,
обективните дадености на съвременното общество, свързани с бързото и
преждевременно развиване и израстване на децата и липсата на други вредни
последици извън съставомерните.
Предвид това, Съдът приема, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и най-лекото предвидено в закона
наказание би било несъразмерно тежко, защото деянието и деецът са със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичните за този вид
престъпления, с оглед конкретните обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, личността на подсъдимия и пострадалата, както и техните близки
отношения.
Мотивиран така и съобразявайки, съгласно чл.373, а..2 от НПК задължителното прилагане на чл.58а от НК, както и обстоятелството, че са
налице едновременно условията на а..1 на цитираната разпоредба и условията на чл.55,
а..1, т.2, б.”б”, Съдът приема, че като
по-благоприятен за дееца следва да бъде приложен чл.55 от НК.
Поради това Съдът счита, че
целите на всяко от наказанията ще се постигнат с определяне за подс.Р.Р. на
наказание, за всяко от трите престъпления, “Пробация”
при следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2/две/години, като определя
периодичност на явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице три
пъти седмично, “Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 2/две/години и “Включване в
програми за обществено въздействие” за
срок от 2/две/години.
Съдът намира, че на осн. чл.55, а..3 от НК на подсъдимият НЕ следва да
се налага и кумулативно предвиденото наказание „Глоба”.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия Р.М.Р. за извършен от него престъпление по чл.293, а..1, вр. с чл.290, а..1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало, младата му възраст – едва навършени 18
години, липсата
на оказан физически или психически натиск върху лицата от страна на подсъдимия, оказаното съдействие
за разкриване обективната истина по делото, изразеното критично отношение,
изявеното искрено разкаяние, добрите характеристични данни, предвид
продължаване на образованието му във висше учебно заведение и липсата на други
вредни последици извън съставомерните.
Предвид това, Съдът приема, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и най-лекото предвидено в закона
наказание би било несъразмерно тежко, защото деянието и деецът са със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичните за този вид
престъпления, с оглед конкретните обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, личността на подсъдимия и пострадалата, както и техните близки
отношения.
Мотивиран така и съобразявайки, съгласно чл.373, а..2 от НПК задължителното прилагане на чл.58а от НК, както и обстоятелството, че са
налице едновременно условията на а..1 на цитираната разпоредба и условията на чл.55,
а..1, т.2, б.”б”, Съдът приема, че като
по-благоприятен за дееца следва да бъде приложен чл.55 от НК.
Поради това Съдът счита, че
целите на всяко от наказанията ще се постигнат с определяне за подс.Р.Р. на
наказание, за всяко от трите престъпления, “Пробация”
при следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2/две/години, като определя
периодичност на явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице три
пъти седмично, “Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 2/две/години и “Включване в
програми за обществено въздействие” за
срок от 2/две/години.
На осн. чл.23, а..1 от НК,
следва да се групират така наложените наказания, като Съдът определя едно общо наказание, най-тежкото измежду тях,
а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 11/ЕДИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
На осн. чл.66, а..1 от НК,
изтърпяването на така определеното общо наказание следва да се отложи за
изпитателен срок от 3/ТРИ/ ГОДИНИ.
Съдът
намира, че с оглед личността на подсъдимия, както и предвид характера на
деянията, на осн. чл.67, а..3 от НК, следва да бъде постановена пробационна мярка “ВКЛЮЧВАНЕ В
ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ”, като мярка за контрол и въздействие, в
изпитателният срок.
Така наложените наказания
по преценка на Съда съответстват в пълна степен на обществената опасност на
дееца и деянията му. С налагането им последният ще има възможност да преосмисли
постъпките си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото, като отчете и проявеното от Съда снизхождение.
На
осн. чл.53, а..1, б.”а” от НК, Съдът отнема в полза на държавата мобилен
телефон „Самсунг Галакси С 3 мини" с IМЕI
352118060967860, ведно със СИМ-карта и Микро СД карта памет, тъй като същите са
послужил за извършване на престъпленията по чл.159, а..4/изм./,
вр. с а..3 от НК и по чл.159, а..4/изм./, вр. с а..1 от НК и е собственост на
подсъдимия.
Подсъдимия Р.М.Р., следва
да заплати в полза на Държавата сумата от 674.80лв. за разноски на досъдебното
производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: