Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 27.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на осми декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 680 по
описа за 2020г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Ф.“ АД срещу „Ч.Р.Б.” АД (с ново наименование „Електро-разпределителни
мрежи Запад“ АД), с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на суми в общ размер 80 360,05 лв., платени за
цена за достъп до разпределителната и електропреносната
мрежа, цена за пренос през електропреносната мрежа и
разпределителната мрежа CpH,
цена за балансиране на електроенергийната система за разпределение и надбавки
за отдадено и използвано количество реактивна ел. енергия за периода от
01.03.2015г. до 29.02.2020г.
Според твърденията в исковата молба сумите са
платени от ищеца на ответника за консумираната електрическа енергия в завод „Ф.“
в гр. Перник, като плащанията са без основание, тъй като в посочения период
заводът е захранван с електрическа енергия единствено чрез външни
електропроводи „Магнит“ и „Ферит“, които са
собственост на ищеца и нямат физическа връзка с електропреносната
и разпределителната мрежа на ответника.
С писмената защита ищецът поддържа предявения
осъдителен иск до сумата 80 314,77 лв. За разликата до пълния му предявен
размер от 80 360,05 лв., представляваща сумите, платени за цена за
балансиране на електроенергийната система за разпределение, ищецът заявява, че
не поддържа иска, тъй като сумите се дължат поради участието на ищеца в балансиращата
група, в която участва и производителят на доставената електрическа енергия до
завода на ищеца – ТЕЦ „Република“, гр. Перник.
Ответникът оспорва предявения иск с
възражения, че: 1) не са представени доказателства за плащане на сумите, за
чието връщане е предявен искът; 2) основание за плащане на сумите за посочените
задължения са сключените между страните договори за достъп и пренос на
електрическа енергия по разпределителната мрежа на ответника; 3) консумираната
от процесния завод електрическа енергия се измерва с една измервателна група
във възлова станция „Ф.и“ с аб. №21500029, която
освен от собствените на ищеца електропроводи се захранва и от електропровод
„Сгурия“ или електропровод „Крапец“, които са собственост на ответника, като пренесената
енергия от всеки от електропроводите до станцията не може да бъде определена;
4) част от вземанията, за които е предявен искът, са погасени поради изтекла
давност.
Начисляването от ответника на сумите в общ
размер 80 360,05 лв. за цена за достъп до разпределителната и електропреносната мрежа, цена за пренос през електропреносната мрежа и разпределителната мрежа CpH, цена за балансиране на електроенергийната
система за разпределение и надбавки за отдадено и използвано количество
реактивна ел. енергия за периода от 01.03.2015г. до 29.02.2020г. се установява
от представените с исковата молба фактури за посочения период.
Плащането от ищеца на сумите по фактурите в посочения
общ размер от 80 360,05 лв. се установява от заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза по делото.
Не е предмет на спор между страните, че начислените
суми по фактурите са изчислени за електрическата енергия, измерена във възлова
станция „Ф.и“ с аб. №21500029 за процесния период от
01.03.2015г. до 29.02.2020г.
Основание за начисляване на сумите са договор
за пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа и договор
за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа при продажба на
електрическа енергия, сключени между ищеца и ответника на 07.10.2013г.
Договорите са представени с отговора срещу
исковата молба и приети като доказателства по делото без цитираните в тях
приложения, които следва да индивидуализират обектите и средствата за търговско
измерване, но при липса на ангажирани доказателства, а и твърдения от страните
по делото договорите да уреждат правоотношения във връзки с други обекти,
следва неизбежният извод, че същите регламентират именно правоотношенията във
връзка с електрическата енергия, доставяна за завод „Ф.“ в гр. Перник и
измервана в процесната възлова станция „Ф.и“ с аб. №21500029.
Съображенията на ищеца за недължимост
на платените суми по процесните фактури са основани
на твърдения, че цялата измерена във възловата станция електрическа енергия в
периода от 01.03.2015г. до 29.02.2020г. е доставена единствено по
електропроводи „Магнит“ и „Ферит“, които са
собственост на ищеца и не са част от електропреносната
мрежа или разпределителната мрежа на ответника, а независимо, че въпросната
възлова станция има връзка и с електропровод „Крапец“, който е собственост на
ответника, енергия по този електропровод към станцията, респективно към завода
на ищеца не е подавана в процесния период.
Твърденията на ищеца могат да се приемат за
доказани от заключенията на съдебно-техническите експертизи по делото и
показанията на разпитания свидетел Валентин Рангелов, но сами по себе си не са
достатъчни да обусловят основателност на предявения осъдителен иск, тъй като не
са ангажирани доказателства (а следва да се отбележи и твърдения), че
постъпилата по електропроводите на ищеца електрическа енергия има автономен
източник, който не е свързан с електропреносната и
разпределителната мрежа.
Напротив - според твърденията в исковата
молба енергията, доставена до завода на ищеца по електропроводите „Магнит“ и „Ферит“, е произведена в ТЕЦ „Република“, гр. Перник, която е
общоизвестно, че произвежда и
извършва пренос на електрическа и топлинна енергия за промишлени и битови нужди
на гр. Перник и несъмнено производствените й мощности са свързани с електропреносната мрежа и разпределителната мрежа (дори
само с оглед предвидените в чл. 84, ал. 6 ЗЕ изисквания към този вид
производители на електрическа енергия), от което пък следва неизбежния извод,
че свързани с тези мрежи са и мощностите в завода на ищеца „Ф.“ в гр. Перник,
захранвани с електрическа енергия от ТЕЦ „Република“, гр. Перник (изрични и
изключително подробни в този смисъл са заключенията и на двете
съдебно-технически експертизи, изслушани по делото), което пък съгласно
правилата на ЗЕ и сключените договори между ищеца и разпределителното дружество
поражда задължения за ищеца за плащане на цена за достъп до разпределителната и
електропреносната мрежа, цена за пренос през електропреносната мрежа и разпределителната мрежа CpH, цена за балансиране на електроенергийната
система за разпределение и надбавки за отдадено и използвано количество
реактивна ел. енергия, чиито размери съгласно ЗЕ, ПТЕЕ и решенията на
енергийния регулатор за определяне на цените се дължат именно на база на количеството
измерена енергия (в това число реактивната такава), постъпила до мощностите в
завода на ищеца.
Обстоятелството, че техническото устройство
за измерване на доставяната енергия от ТЕЦ „Република“, гр. Перник до завода на
ищеца не е поставено във възловата станция на територията на ТЕЦ „Република“,
гр. Перник, в която според заключението на повторната съдебно-техническа
експертиза по делото се намира физическата връзка между притежаваните от ищеца
електропроводи „Магнит“ и „Ферит“ и електропреносната мрежа и разпределителната мрежа, а в края
на тези електропроводи във възлова подстанция „Ф.и“ на територията на завода на
ищеца, включително при връзка на подстанцията с електропровод „Крапец“, която
не дава възможност за самостоятелно отчитане на енергията, постъпила до завода
на ищеца от всеки от електропроводите, може да има значение за съществуването
на задължения на ответника по §4 ЗЕ за изкупуване на електропроводите на ищеца,
но няма значение за основанието и размера на задълженията на ищеца, за които са
издадени процесните фактури.
Ирелевантни за съществуването и
размерите на тези задължения са и въпросите чия е собствеността върху възловите
станции, респективно съображенията в писмената защита на ищеца за липсата на
събрани доказателства в тази насока, тъй като задълженията на насрещната
страна, регламентирани общо в чл. 89 ЗЕ и конкретно в сключените с ищеца
договори за достъп и пренос, не произтичат от собствеността на
разпределителното дружество върху съоръженията, а от предоставената лицензия по
чл. 88, ал. 1 ЗЕ (по отношение на ответното дружество – лицензия №Л-137-07/13.08.2004г.).
Както се посочи и по-горе основание за
възникване на задълженията по процесните фактури са
сключените от ищеца договори за пренос и достъп до електроразпределителната
мрежа, а размерите на задълженията са обусловени от получената от ищеца и
отчетена от ответното разпределително дружество електрическа енергия за
процесния период от 01.03.2015г. до 29.02.2020г.
Изложените в писмената защита на ищеца съображения,
че самият обем на отчетената енергия за посочения период, в това число обемът
на отчетената реактивна енергия за същия период, не се установяват с пълно и
главно доказване от събраните в производството доказателства, могат да бъдат
допустим предмет на разглеждане по делото в случай, че бяха въведени като
предмет на спора между страните с исковата молба или най-късно с възражения или
уточнителни изявления на ищеца във връзка с обявения
доклад на делото.
Единственият факт, на който ищецът е основал
предявеният иск за връщане на недължимо платени суми по фактурите, издадени от
ответника, включително с изявленията си по повод доклада на делото, обаче
представлява именно и само обстоятелството, че получената от ищеца електрическа
енергия за завод „Ф.“ в гр. Перник, отчетена от ответника в процесната
възлова станция „Ф.и“ с аб. №21500029, е доставена
през електропроводите „Магнит“ и „Ферит“, които са
собственост на ищеца.
По съображенията по-горе това обстоятелство
не обусловя недължимост на платените суми от ищеца по
процесните фактури, а обстоятелствата относно
действителния обем на получената електрическа енергия от ищеца, включително обема
на отчетената реактивна енергия, във връзка с която са начислени надбавки от
ответника, излизат извън спорния предмет по делото, поради което и по аргумент
от обратното на чл. 153 ГПК и извън предмета на доказване по него.
Независимо от това следва да се посочи, че
фактът на плащане на сумите по процесните фактури от
ищеца представлява извънсъдебно признание на задълженията му по фактурите,
респективно и на обемите отчетена електрическа енергия от ответника, на чиято
база са изчислени въпросните суми, а доказателства, които да опровергават това
извънсъдебно признание на ищеца, като установяват различни обеми на отчетената
енергия, а оттам и различни размери на задълженията по фактурите, не са
ангажирани по делото.
По изложените съображения предявеният
осъдителен иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, което съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК ангажира отговорността на ищеца за възстановяване на
разноските, които ответникът е направил за защита срещу иска, включително за
плащане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Ф.“
АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на суми в общ размер 80 360,05 лв.,
платени за цена за достъп до разпределителната и електропреносната
мрежа, цена за пренос през електропреносната мрежа и
разпределителната мрежа CpH,
цена за балансиране на електроенергийната система за разпределение и надбавки
за отдадено и използвано количество реактивна ел. енергия за периода от
01.03.2015г. до 29.02.2020г.
ОСЪЖДА „Ф.“ АД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк
Бизнес Център на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 800,00 лв. – разноски
за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: