Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 379 01.11.2021г. град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 447 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Д.Ж.С. ***, подадена чрез пълномощника й адв. П.Х. ***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0447-000026 от
24.06.2021г., издадена от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на Д.Ж.С. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване
на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за
издаването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при
неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на
административния акт. Жалбоподателката поддържа, че в нарушение на
императивното изискване по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, упражненото административно
правомощие за прилагане на ПАМ не е обосновано в необходимата и достатъчна
степен от фактическа страна, като не са конкретизирани фактическите обстоятелства,
послужили като основание за издаването на заповедта. Счита, че фактическото
описание на нарушението е формално, което нарушава правото й на защита. Оспорва фактическата, правната и доказателствената обоснованост на
направения извод за наличие на възприетата от органа материалноправна
предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Направено искане за
отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
С Наказателно
постановление № 18-0447-000237 от 06.06.2018г., издадено от Началника на РУ –
Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.175, ал.3, предл. първо
от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на Н.К.М. са наложени
административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Н.М. е обжалвал наказателното постановление
по съдебен ред, като с Решение № 73/ 16.10.2019г., постановено по АНД № 67/
2019г. по описа на Районен съд – Гълъбово, НП № 18-0447-000237 от 06.06.2018г.,
е потвърдено. Решението на Гълъбовския районен съд е оставено в сила с Решение
№ 23 от 27.01.2020г., постановено по КАНД № 473/ 2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора. Следователно Наказателно постановление №
18-0447-000237 от 06.06.2018г., издадено от Началника на РУ – Гълъбово към ОД
на МВР – Стара Загора, е влязло в сила на 27.01.2020г.
С писмо
изх. № 1228-9363 от 21.08.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Стара Загора, е изискано от Началника на РУ-Гълъбово да предприеме
действия по изземването на СУМПС на Н.М. във връзка с изтърпяване на наложеното
на лицето с влязло в сила на 27.01.2020г. Наказателно постановление №
18-0447-000237/ 06.06.2018г. административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца“. СУМПС № ********* е предадено от Н.М. на 08.02.2021г.
На Н.К.М.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 220464/
24.06.2021г. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 24.06.2021г., в 16.34 часа, в гр. Гълъбово, по ул.
„Христо Ботев“ до дом 5, Н.М. управлява лек автомобил с рег. № ******,
собственост на Д.Ж.С., като след справка е установено, че водачът управлява МПС
с отнето по административен ред СУМПС, с което виновно е нарушил чл. 150а, ал.1
от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е
издадено Наказателно постановление № 21-0447-000146 от 09.07.2021г. от
Началника на РУ Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, с което на Н.М. е
наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, на основание
чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0447-000026 от 24.06.2021г., издадена
от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, на жалбоподателката Д.Ж.С. е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест
месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а,
б.„а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 24.06.2021г.,
около 16.34 часа, в гр. Гълъбово, по ул. „Христо Ботев“ до дом 5, е спрян за
проверка лек автомобил с рег. № ******, като след направена проверка в РСОД е
установено, че водачът Н.К.М. е неправоспособен СУМПС на водача е отнето по
съдебен или административен ред, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на обжалваната Заповед № 21-0447-000026 от 24.06.2021г., в
т.ч АУАН серия GА № 220464/ 24.06.2021г., Справка за нарушител/ водач за лицето
Н.К.М., Наказателно постановление № 18-0447-000237 от 06.06.2018г. на Началника
на РУ – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора и др.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-723
от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и
чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на
вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора,
които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на Районни
управления при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП
№ 21-0447-000026 от 24.06.2021г., е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началник Районно
управление - Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени
изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт. От посочените обстоятелства за
обосноваване от фактическа страна на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП – „управление на МПС
рег. № ****** от водача Н.К.М., който е неправоспособен СУМПС на водача е било
отнето по съдебен или административен ред“, не може еднозначно да се установи на коя точно хипотеза по чл.171, т.2а, б. „а“
от ЗДвП се основава налагането на ограничението. Не е конкретизирано и
индивидуализирано противоправното поведение на водача на ППС, послужило като
основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.
„а” от ЗДвП – дали защото ППС е управлявано от лице, което е неправоспособен
водач или защото автомобилът е бил управляван от водач, който е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или по административен ред. С
оглед на което обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на
императивното законово изискване за посочване на фактическите основания за
упражненото административно правомощие от гл.т на обуславящото прилагането на
мярката противоправно поведение. Отделно от това в обстоятелствената част на
заповедта по никакъв начин не е обосновано основанието за налагане на ПАМ на Д.С.
- липсват каквито и да е било изложени съображения в какво качество на С. се
налага ПАМ за допуснато от водача Н.М. нарушение на ЗДвП.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни
мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0447-000026 от
24.06.2021г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно
която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената
на Д.С. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от
фактическа страна се основава на това, че на 24.06.2021г., около 16.34 часа, в
гр. Гълъбово, по ул. „Христо Ботев“ до дом 5, е спрян за проверка лек автомобил
с рег. № ******, като след направена проверка в РСОД е установено, че водачът Н.К.М.
е неправоспособен - СУМПС на водача е било отнето по съдебен или
административен ред. Доколкото не е спорно по делото, че лек автомобил с рег. №
****** - превозното средство, което е било управлявано от Н.М. и респ. което
ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б.
„а” от ЗДвП, е собственост на Д.С., очевидно
наложената на жалбоподателката ПАМ е в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”,
предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано
от лице, което не е правоспособен водач, респ. което е лишено от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като
налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното прилагане на
ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП на собственика на ППС, се
свързва с неправомерно поведение на водача на ППС – управление на МПС от
лице, без да е правоспособен водач, или
от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като
е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от НПК. В случая, както вече беше посочено, от изложените
в обжалваната заповед като мотиви фактически основания за прилагането на ПАМ по
чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, не може еднозначно да се
установи, кое точно от обстоятелствата по чл.171, т.2а, б. „а“ е било налице по
отношение на лицето, управлявало ППС, респ. с какво точно неправомерно
поведение на водача на ППС се свързва налагането на ПАМ на собственика
управляваното ППС. Въз основа на нормативната регламентация по чл. 150 и
чл.150а от ЗДвП следва извода, че законът разграничава хипотезите на
неправоспособност на водача на МПС, лишаването от право на управление на МПС и
временното отнемане на СУМПС. По своята правна същност правоспособността да се
управлява моторно превозно средство представлява признато от държавата право да
се извършва дейността по управление на моторно превозно средство, удостоверено
с издаването на СУМПС, като доколкото правоспособността за управление на МПС не
се поражда от притежаването на СУМПС - т.е издаването на СУМПС не елемент от регламентирания
в чл.150 – чл.152 от ЗДвП сложен фактически състав на придобиване на
правоспособността за управление на МПС от съответната категория, нито
изземването на СУМПС, нито неговото временно отнемане, рефлектират върху
придобитото право на управление и съотв. на правоспособността за управление. Лишаването
на едно лице от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или по административен
ред, се свързва са налагане на наказание /по ЗАНН или по НК/, а временното
отнемане на СУМПС по реда на чл.69а от НПК – с привличането на лицето като обвиняем
за престъпление по глава
единадесета, раздел ІІ от особената част на НК, в резултат на което
е причинена смърт или телесна повреда, както и за престъпление по чл. 325, ал.
3 от НК. Съответно изземването на СУМПС, като материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е
регламентирано единствено в хипотезата на наложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП –
при неизпълнение на задължение по чл. 157, ал.
4 от ЗДвП. Противно на посочената в обжалваната заповед, по делото
липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че към
24.06.2021г. управлявалия л.а с рег. № ******
Н.М., да е бил неправоспособен водач т.е при липса /изначална или
последваща/ на придобита правоспособност за управление на МПС. Няма данни свидетелството
му за управление да е било временно отнето по реда на чл.69а от НПК или с
издадена заповед за прилагане на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ по реда и на основание чл.171, т.1 от ЗДвП, или СУМПС да е било иззето при прилагането на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП.
Независимо
от непрецизната формулировка на
основанието за прилагане на ПАМ в оспорената заповед, от доказателствата по делото, вкл. от съставения срещу Н.М. АУАН серия GА №
220464/ 24.06.2021г., се установява, че приложената ПАМ се свързва с хипотезата
на управлявано ППС – собственост на Д.С., от водач, лишен от право да управлява
МПС по административен ред. Действително, с Наказателно постановление №
18-0447-000237 от 06.06.2018г., издадено от Началника на РУ – Гълъбово към ОД
на МВР – Стара Загора, на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на Н.М. са наложени административни
наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.2 от ЗДвП, наказанието
"лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от
датата на изземването на свидетелството за управление. В чл.82, ал.1,
б. „б“ от ЗАНН е регламентирано, че административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли шест месеца, когато
наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност, като съгласно ал.2 на чл.82 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при
допълнителни законово установени предпоставки, изключва наказателното
преследване или изпълнението на наложеното наказание. В случая НП № 18-0447-000237/ 06.06.2018г. на Началника на РУ – Гълъбово, с което на Н.М. е било наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, е влязло в сила на 27.01.2020г. /с влизане в сила с Решение № 23 от
27.01.2020г., постановено по КАНД № 473/ 2019г. по описа на Административен съд
– Стара Загора/. В рамките на 6 месечния давностен по чл.82, ал.1, б. „б“ от ЗАНН от датата на влизане в сила
на НП, не са били предприети каквито и да било действия по чл.190, ал.2 от ЗДвП
за изпълнение на наложеното на М. административно наказание „лишаване от право
да управлява МПС“. Едва с писмо изх. № 1228-9363
от 21.08.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара
Загора, е изискано от Началника на РУ-Гълъбово да предприеме действия по изземването
на СУМПС на Н.М. във връзка с изтърпяване на наложеното на лицето с влязло в
сила на 27.01.2020г. НП № 18-0447-000237/
06.06.2018г. наказание. Към този момент обаче, законовият регламентираният
давностен срок чл.82, ал.1, б. „б“ от ЗАНН, в който може да бъде изпълнено
административното наказание, е бил изтекъл. А съгласно чл.79, ал.1, т.2 от НК
във вр. с чл.11 от ЗАНН, когато е изтекла предвидената в закона давност,
наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват. След като
към момента на предприетите действия по чл.190, ал.2 от ЗДвП за изземване на
СУМПС № ********* на водача Н.М. във връзка с
изпълнение на наложеното с влязло в сила НП №
18-0447-000237 от 06.06.2018г. административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, е бил изтекъл предвидения в закона давностен срок за изпълнение
на това наказание, е недопустимо да се прилагат
правните последици, с които законът свързва управлението на пътно превозно
средство от водач, лишен от право да управлява МПС по административен ред. Доколкото
обуславящото противоправната деятелност и осъществяваната държавна
принуда изпълнение на административното наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, е било погасено по давност на 27.07.2020г., не може да се счита, че към
момента на извършената от контролните органи проверка /24.06.2021г./, съотв.
към датата на издаване на обжалвания административен акт, водачът на л.а с рег. № ****** Н.М., е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред. Недопустимо е прилагането на ПАМ по
чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП, основано на управление на МПС от водач, лишен от
право да управлява МПС по административен ред, когато изпълнението на това
наказание е било изключено поради изтичането на предвидената в закона и
служебно прилагана давност. А обстоятелството, че към датата на извършената от
контролните органи проверка, СУМПС на водача Н.М. „се е намирало на съхранение
в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора във вр. с НП № 18-0447-000237/
06.06.2018г.“, не се свързва със съществуването на което и да е било от
нормативно предвидените основания по чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП за прилагане
на ПАМ от вида на оспорената – ако и СУМПС да е било предадено в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора във връзка с изтърпяването на погасеното
по давност наказание „лишаване от право на управление на МПС“, това не
означава, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, още
по-малко че е неправоспособен.
На следващо място законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил от лице, за което са налице визираните в закона обстоятелства. Действително, за прилагането на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагане на ограничението наличието на субективно отношение /знание, съгласие и т.н/ на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материалноправна предпоставка на ПАМ чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Това обаче не означава, че при липсата на каквато и да е било обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност, той следва да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда. Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към възприетия противоправен резултат.
Предвид
така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на
доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел,
че е налице противоправно поведение на водача на л.а с рег. № ****** – Н.М.,
субсумиращо се в хипотезата на управление на МПС, след като е лишен от това
право по административен ред и съотв. че при описаната в обжалваната заповед
фактическа обстановка се е следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”
от ЗДвП на собственика на МПС – Д.С..
Оспорената
заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателката не е била уведомена
за образуваното производство за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като не е спазено и изискването по чл.35 от АПК - преди издаването на
заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
С оглед на изложеното съдът приема,
че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0447-000026 от 24.06.2021г. на Началника на РУ Гълъбово
към ОД на МВР – Стара Загора, като постановена при неспазване на изискванията
на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК; при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила; при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да
бъде отменена, като незаконосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Ж.С., ЕГН **********,***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0447-000026 от 24.06.2021г., издадена от
Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на Д.Ж.С. е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от шест месеца, като незаконосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5,
изр. второ от ЗДвП.